Р Е Ш Е Н И Е

 

№   ............

 

      23.07.2020 г., гр. Плевен

 

         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Плевенският районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА  НАЧЕВА

 

         При секретаря Иглика Игнатова и в присъствието на прокурора .......... като разгледа докладваното от съдията Начева АНД № 723 по описа на същия съд за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е жалба от М.М.Б. ***, с ЕГН ********** против НП № 19-0938-005969/13.11.2019г. на *** Сектор към О.н.М. ***, с което на жалбоподателката за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева. Твърди се, че НП е незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения като се моли неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като изразява становище относно незаконосъобразността на атакуваното НП и моли за неговата отмяна.

         Ответникът по жалбата – О.н.М. Сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по съществото на жалбата.

 

Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, констатира следното:

 

         ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

         РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЕ ЯВЯВА ОСНОВАТЕЛНА.

 

         В АУАН Серия “GA” бл. № 124117 от 03.11.2019г. е посочено, че  жалбоподателката М.М.Б. ***, с ЕГН ********** управлявала на 03.11.2019г. в гр. Плевен лек автомобил „Ауди А3” с рег. № ***. В 12:40 часа на ***, движейки се в посока към ул. „Димитър Константинов“, била спряна за проверка от свидетелите М.П.Н. и М.А.Х. – длъжностни лица  при ОД на МВР – гр. Плевен, Сектор „ПП“-Плевен, тъй като същите констатирали, че водачът, управлявайки горепосоченото МПС по време на движение не е поставил обезопасителен колан, с какъвто МПС било оборудвано. За констатираното нарушение длъжностните лица съставили АУАН Серия “GA” бл. № 124117 от 03.11.2019г., с който на М.М.Б. било вменено нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.        

Съставеният АУАН Серия “GA” бл. № 124117 от 03.11.2019г., бил предявен и подписан от жалбоподателката, като в специалната графа посочила че има такива.

Въз основа на съставения АУАН и останалите материали по административната преписка административнонаказващият орган – *** Сектор към О.н.М. *** – издал оспореното НП, в което М.М.Б. ***, с ЕГН ********** била наказана за нарушението по акта, а именно на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите М.П.Н. и М.А.Х., АУАН Серия “GA” бл. № 124117 от 03.11.2019г. на л.6, НП № 19-0938-005969/13.11.2019г. на *** Сектор към О.н.М. *** на лист 9; справка за нарушител/водач на л.10-11, справка от ОДМВР на л.30 и Заповед на л.12-13 от делото.

 

При извършената служебна проверка за допуснати нарушения в хода на административно наказателното производство, съдът не констатира такива, които да водят до опорочаване на същото. При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са спазени изискванията, посочени в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.

Субект на нарушението тук е лице с качеството “водач” по смисъла на § 6, т.25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП. Изпълнителното деяние е във формата на бездействие и се изразява в неизползване на обезопасителен колан по време на движение. От обективна страна е необходимо предпазният колан да не се използва по време на управление на превозното средство. Фактът на неизползване на такъв колан от страна на Б. не е доказан обаче от показанията на свидетелите Н. и Х. и съставения АУАН Серия “GA” бл. № 124117 от 03.11.2019г., чиято доказателствена сила съобразно чл.189, ал.2 от ЗДП е презумптивна, но съдът намира за преодоляна. Не е безспорно установено от показанията на разпитаните по делото свидетели М.Н. и М.Х., че именно по време на управление на превозното средство жалбоподателката М.Б. е била без предпазен колан. Актосъставителят М. Н. въпреки предявения му от съда още в началото АУАН заяви, че не си спомня конкретния случай и пресъздаде аналогична за други случаи фактическа обстановка, подпомагайки си със зачитане на акта къде точно са се намирали и каква би следвало да бъде видимостта им оттам. Актосъставителят разясни на съда процедурата по съставяне на АУАН и къде по принцип следва да се намира установеното като нарушител лице и къде следва да е служебния автомобил при съставяне на акта. Не бяха ангажирани спомени от страна на св. Н. и при допълнителните въпроси на съда и процесуалния представител на ж-ля. Не си спомни актосъставителят конкретиката на случая и след депозирането на обяснения от страна на ж-ля Б. в негово присъствие. От своя страна свидетелят М.Х. в своя разпит също заяви в началото, че няма ясен спомен за нарушението и автомобила, управляван от жалбоподателката и че същата видно от предявения му акт е била без предпазен колан по време на движение. Заяви още, че той е подал сигнал за спиране, като поради противоречието в тази част с показанията на актосъставителя Н., който заяви, че именно той е подал сигнал за спиране, на Х. отново беше предявен и АУАН. След самото предявяване св. Х. не си спомни въпреки предявяването и посоката, в която е бил патрулния автомобил. Не си спомни и кога и къде е съставен АУАН, нито ангажира спомен и за ж-лката, която беше в съдебната зала.   

Съдът цени показанията на двамата полицейски служители, но те са неконкретни и общи, а също и взаимнопротиворечащи си в такава степен че водят съда до необходимост да изпада в хипотези дали в конкретния момент са се намирали на същото място, където застават и в други случаи, но това е твърде хипотетично и нескрепено с доказателства. Защото дори няколко метра променено местоположение биха променили и степента на видимост. Бяха положени усилия от съда да се изиска и приложи видеозапис от ВПК, монтиран в патрулния автомобил, но такъв не беше предоставен предвид краткия срок за съхранение от 30 дни. Това идва да наведе до извод за липса на яснота дали жалбоподателката е била или не е била с поставен обезопасителен колан по време на движение. За установяване на горното пък самата Б. депозира подробни обяснения,  подкрепени от показанията на св.Коларова в които заяви че е била с поставен предпазен колан, който е свалила с разрешение на служителите. Същото заяви в показанията си ценени от съда въпреки приятелските им отношения, и св. Коларова.

Поради това НП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.137А, ал.1 пр.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП, не е доказано, поради което същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

 

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0938-005969/13.11.2019г. на *** Сектор към О.н.М. ***, с което на жалбоподателката М.М.Б. ***, с ЕГН **********  за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред Административен съд – гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.

                  

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ