Р Е Ш Е Н И Е № 2105
07.12.2018 г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на
десети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка
Туджарова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3487/2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.Г.П., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 327104-F350234 от 19.03.2018 г., издадено от С.А. П. –
Заместник директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите
- Пловдив, с което на основание чл. 355, ал. 1 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 1, ал. 2 от Наредба за
обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на
работа в чужбина и морските лица (Обн. ДВ, бр. 21 от 17.03.2000 г., изм.).
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
за неправилност на атакуваното наказателно постановление (НП), като се обосновава
искане за неговата отмяна по подробно изложените съображения. При условията на
евентуалност – ако съдът приеме жалбоподателят да е извършил виновно вмененото
му във вина административно нарушение, поддържа да е налице хипотеза на
маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. Редовно призован, жалбоподателят не се
явява и не се представлява в съдебното заседание, в което е даден ход на
съдебните прения.
Въззиваемата страна се представлява от старши
юрисконсулт Я.А., която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление.
Взема становище да не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
производството по установяване на нарушението и налагането на наказанието, а
наказателното постановление да е законосъобразно и правилно, поради което моли
то да бъде потвърдено.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от А.Г.П., спрямо когото е наложено
административното наказание, т.е от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на
26.04.2018 г., установено от известието за доставяне на препис от НП, а жалбата
е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 03.05.2018 г., поради
което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено
следното:
На 06.10.2017 г. жалбоподателят А.Г.П. *** декларация
за регистрация на самоосигуряващо се лице с вх. № **********, в която
декларирал, че е започнал упражняване на дейност като управител на ЕООД от дата
18.08.2017 г., без действително да е бил започнал трудова дейност. Въз основа
на така подадената декларация св. Д.П.Ц. – инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив,
приела, че жалбоподателят е подал декларацията след изтичането на 7-дневния
срок за нейното подаване и на 06.10.2017 г. в присъствието на свидетел
съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № F350234
против жалбоподателя П., на когото връчила препис от акта.
На 19.03.2018 г. въз основа на така съставения АУАН било
издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
На 03.05.2018 г. жалбоподателят подал заявление с вх.
№ 94-00-4097 до Директора на ТД на НАП-Пловдив, по което било извършена
проверка. При проверката се установило, че жалбоподателят не е започвал
извършването на трудова дейност през 2017 г., но тъй като вече подадената
декларация за начало на дейността не можело да бъде анулирана, тя била
коригирана с декларация за прекъсване на дейността, считано от 18.08.2017 г.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
От показанията на св. Д.П.Ц. се установява, че на
06.10.2017 г. жалбоподателят П. *** декларация за регистрация на самоосигуряващо
се лице, в която е бил декларирал започване на трудова дейност от 18.08.2017 г.
Изяснява се още, че на същата дата - 06.10.2017 г., св. Ц. е съставила АУАН
против жалбоподателя. Дава се вяра на показанията на свидетелката, тъй като те
се подкрепят от събраните писмени доказателства, не се установяват и основания,
от които да се приеме, че тя е била предубедена или заинтересована и не е
възпроизвела добросъвестно пред съда известните й по делото обстоятелства.
От декларация за регистрация на самоосигуряващо се
лице с вх. № ********** се установява, че същата е подадена от жалбоподателя А.Г.П.
на дата 06.10.2017 г., като е декларирано обстоятелството, че лицето упражнява
дейност като управител на ЕООД от дата 18.08.2017 г.
От декларация за регистрация на самоосигуряващо се
лице с вх. № 160-3324/15.05.2018 г. се изяснява, че декларацията е подадена от
жалбоподателя П., който декларира прекъсване на дейността си, считано от дата
18.08.2017 г.
От справка за история на осигуряването като
самоосигуряващо се лице по отношение на жалбоподателя А.Г.П. (лист 39 от
делото) се изяснява обстоятелството по започване на трудовата дейност да е
настъпило на 18.08.2017 г. въз основа на декларация за начало на дейност, входирана
на 06.10.2017 г., а обстоятелството по прекъсване на дейността да е настъпило
отново на 18.08.2017 г. въз основа на декларация за прекъсване на дейността,
входирана на 16.05.2018 г.
От писмо с изх. № 94-00-4097#3/28.09.2018 г. от заместник директор
на ТД на НАП – Пловдив (лист 37 от делото) се установява, че в ТД на НАП –
Пловдив е била извършена проверка, при която е било установено, че
жалбоподателят П. в действителност не е извършвал дейност през 2017 г. Изяснява
се ще, че тъй като първоначално подадената декларация от 06.10.2017 г. за
започване на дейност не може да бъде анулирана в системата на наказващия орган,
същата е била коригирана с декларация за прекъсване на дейността, в която е
посочена дата на прекъсване на дейността 18.08.2017 г.
От Заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015 г. на Изпълнителния
директор на НАП се установява, че процесните АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, действали в рамките на своята материална и териториална
компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните
изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН,
издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че
е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
По отношение на правилността на наказателното
постановление настоящият съдебен състав намира следното:
Отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за
административно нарушение по чл. 1, ал. 2 от Наредба за обществено осигуряване
на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и
морските лица (Наредбата) за това, че от фактическа страна като самоосигуряващо
се лице не е подал пред ТД на НАП – Пловдив в 7-дневен срок от започване на
трудовата си дейност декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице.
Следователно релевантен по делото факт е моментът на започване на трудовата
дейност, тъй като от настъпването на това обстоятелство започва да тече
7-дневният срок за неговото деклариране пред компетентна териториална дирекция
на НАП. Административнонаказващият орган е приел жалбоподателят да е започнал
трудовата си дейност на 18.08.2017 г., към който момент е отнесъл началото на
броенето на срока за подаване на декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата. При
анализа на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, обаче се установява, че този извод на наказващия орган е
неправилен. На първо място съгласно справката за история на осигуряването като
самоосигуряващо се лице по отношение на жалбоподателя (лист 39 от делото) се
изясни, че след като на 18.08.2017 г. по отношение на П. е настъпило
обстоятелството започване на трудова дейност, то на същата дата – 18.08.2017
г., е настъпило ново обстоятелство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Наредбата, а
именно прекъсване на дейността, като то е настъпило преди въобще да е започнал
да тече срокът за деклариране на започването на трудовата дейност. По-нататък
при съвместния анализа на разгледаната справка и на писмо с изх. № 94-00-4097#3/28.09.2018
г. от заместник директора на ТД на НАП – Пловдив (лист 37 от делото) се
установява, че прекъсването на дейността като новонастъпило обстоятелство е
оформено единствено поради вътрешноведомствени съображения на наказващия орган,
който не е могъл да анулира първоначално подадената декларация за започване на
трудовата дейност. Изясни се от писмото, че по подадено от жалбоподателя
заявление (вх. № 94-00-4097/03.05.2018 г.) е била извършена проверка в ТД на
НАП – Пловдив, при която наказващият орган е установил и приел, че П. в действителност не е извършвал дейност
през 2017 г. Посочени са и събрани в този смисъл доказателства, които са
приобщени към доказателствената съвкупност и по делото. След като е установено,
че жалбоподателят въобще не е извършвал трудовата дейност през 2017 г., то няма
как и да е започнал трудова дейност на посочената в НП дата 18.08.2017 г.
Следователно в обективната действителност въобще не е настъпил такъв юридически
факт, който да породи задължение за П. за подаване на декларация по чл. 1, ал.
2 от Наредбата. В тази връзка не се установява и да е настъпило
обстоятелството, от което започва да тече 7-дневният срок за деклариране. Това
води до извода, че деянието, за което е бил наказан жалбоподателят, е несъставомерно
от обективна страна, тъй като беше доказано той да не е започвал трудова
дейност като самоосигуряващо се лице на 18.08.2017 г., поради което той нито е
имал задължение да подава декларация за такова обстоятелство, още по-малко пък
е започнал да тече срок за деклариране на това несъществуващо обстоятелство.
Следва да се посочи, че проверката в ТД на НАП –
Пловдив по подаденото от жалбоподателя заявление е била извършена след
издаването на наказателното постановление, поради което установените в хода й
обстоятелства не са били съобразени от наказващия орган и той е формирал извода
си за извършено административно нарушение при неправилно установена фактическа
обстановка.
Първоначално подадената от П. декларация за
регистрация на самоосигуряващо се лице с вх. № ********** от 06.10.2017 г. не е
основание да се приеме, че той е извършил вмененото му във вина нарушение, след
като по делото по категоричен начин се доказа, че той въобще не е започвал
трудова дейност. Задължението за подаване на декларация за започване на дейност
и респективно административнонаказателната отговорност по чл. 355, ал. 1 от КСО
възникват, когато лицето не е подало декларация в срок, считано от момента,
когато е настъпило обстоятелството, т.е. когато е започнала трудовата дейност,
а не от момента, който само е бил посочен като начало на трудова дейност в
декларация, когато се установява това да не съответства на обективната
действителност. Това е така, защото декларирането на дата на започване на
трудова дейност в подадената пред ТД на НАП декларация се прави единствено с
доказателствена цел, за да се установи кога в обективната действителност е
започнала трудовата дейност. Следователно релевантното обстоятелство е кога
наистина е започнала дейността, а не коя дата е посочена в декларацията. След
като посочената в декларацията (вх. № ********** от 06.10.2017 г.) дата за
начало на дейността е оборена, то тя не следва да бъде съобразявана и не
представлява доказан по делото факт.
Отделно от гореизложеното, освен от обективна страна
деянието е несъставомерно и от субективна страна, тъй като в съзнанието на
жалбоподателя не е било отразено обстоятелството по започване на трудова
дейност на 18.08.2017 г. Следователно той не е формирал съзнание относно всички
елементи от състава на нарушението, а оттам следва и липсата на съзнание за
общественоопасния му характер, нито предвиждане на последиците му.
Тъй като съдът намери, че процесното деяние не
осъществява състав на административно нарушение, то не следва да се произнася
по възражението под евентуалност за маловажност на случая, тъй като маловажно
може да бъде само деяние, което същевременно е и нарушение.
По тези съображения настоящият съдебен състав намери
жалбата за основателна, а атакуваното наказателно постановление за неправилно,
поради което то трябва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 327104-F350234
от 19.03.2018 г., издадено от С.А. П. – Заместник директор на Териториална
дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив, с което на А.Г.П., ЕГН: **********,
с адрес: *** на основание чл. 355, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване е
наложено административно наказание „глоба“
в размер на 50 (петдесет) лева за
нарушение по чл. 1, ал. 2 от Наредба за обществено осигуряване на
самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските
лица.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!ЙТ