Определение по дело №33/2024 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ: Производството е образувано по искане на Окръжна прокуратура –
Сливен за вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо обвиняем. В
искането се твърди, че в Окръжна прокуратура - Сливен било на производство
досъдебно производство № 2/24 г. по описа на ОД на МВР - Сливен, вх.№ 46/24 г., пор.
№ 6/24 г. на Окръжна прокуратура – Сливен, образувано на 09.01.2024 г. за
престъпления по чл.354а ал.2 изр.2, предл. последно, т. 4, вр. чл. 354а, ал. 1, изр. 1,
предл. 1 и 4 от НК и по чл.354а ал.1 изр.2 предл.1 и 3 вр. изр.1 предл. 4 от НК. В хода
на разследването било повдигнато обвинение Д. М. М. за това, че:
- на 09.01.2024 г. в гр.Сливен, при условията на опасен рецидив, без надлежно
разрешително по смисъла на ЗКНВП произвел и държал с цел разпространение
високорискови наркотични вещества - около 300 мл. метамфетамин - престъпление по
чл.354а ал.2 изр.2, предл. последно, т. 4, вр. чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 1 и 4 от НК ;
- на 09.01.2024 г. в гр.Сливен и гр. Кермен, обл. Сливен, без надлежно
разрешително по смисъла на ЗКНВП държал прекурсори и материали за производство
на високорисково наркотично вещество - метамфетамин с цел разпространение -
престъпление по чл.354а ал.1 изр.2 предл.1 и 3 вр. изр.1 предл. 4 от НК.
И двете престъпления, за които на обв. М. било предявено обвинение, се
наказвали с лишаване от свобода повече от пет години, поради което се явявали
„тежки престъпления“ по смисъла на чл.93, т.7 от НК, като едното от тях било
извършено при условията на опасен рецидив. От събраните към настоящия момент
доказателства, можело да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е
извършил престъпленията, в които бил обвинен. Видно от справката за съдимост, обв.
М. бил осъждан за престъпления по чл.354а, ал. 1 от НК. Предишните му осъждания
квалифицирали извършеното от него престъпление по повдигнатото обвинение по
чл.354а, ал.,2 изр.2 от НК като извършено при условията на опасен рецидив.
Обремененото му съдебно минало го характеризирало като лице с висока степен на
обществена опасност. Наложеното му ефективно наказание лишаване от свобода не
оказало необходимото предупредително и възпиращо въздействие върху личността на
обвиняемия. Искането е съдът да вземе по отношение на обв. М. мярка за
неотклонение „Задържане под стража”.
В с.з. прокурорът поддържа направеното искане, като излага подробни
съображения в негова подкрепа и моли съда да го уважи.
Упълномощеният от обв. М. защитник счита искането за налагане на най-
тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, за неоснователно. Твърди, че
не са налице кумулативно изискуемите по чл. 63 от НПК предпоставки. По отношение
на обоснованото предположение, от събраните до момента доказателства, можело да се
направи обосновано предположение, че обвиняемият извършил деянията по
повдигнатите му две обвинения по чл.354а от НК; той признал вината си и заявил
желание делото да приключи със споразумение за решаване на делото. По отношение
наличието на реална опасност от укриване или от извършване на друго престъпление
счита, че по делото липсвали доказателства, които да сочат за това, ако бъде
определена по-лека мярка за неотклонение и излага подробни съображения. Представя
медицински документи за влошено здравословно състояние на майката на обвиняемия
и моли да му бъде предоставен шанс да бъде при майка си до влизането му в затвора,
както и майката да бъде до сина си. С оглед развитието на досъдебното производство и
целите на мерките за неотклонение, визирани в разпоредбата на чл.56 и чл.57 от НПК
1

счита, че същите можело да бъдат постигнати без да е необходимо обвиняемият да
бъде изолиран. Счита, че една по-лека мярка за неотклонение би попречила той да се
укрие или да извърши друго престъпление. Моли по отношение на обвиняемия да бъде
постановена мярка за неотклонение „Домашен арест“.
Обв. М. заявява, че няма да се укрива и моли за мярка за неотклонение
„Домашен арест“, за да стои при майка си и да се грижи за нея.
Сливенският окръжен съд, след като изслуша исканията и доводите на страните,
запозна се с всички материали по настоящото наказателно дело, обсъди
доказателствата събрани в хода на разследването и представените пред съда и прецени
наличните по делото данни, направи следните ФАКТИЧЕСКИ КОНСТАТАЦИИ:
С постановление на разследващия орган от 09.01.2024 г. Д. М. М. е привлечен в
качеството на обвиняем по досъдебно производство № 2/24 г. по описа на ОД на МВР -
Сливен, вх.№ 46/24 г., пор.№ 6/24 г. на Окръжна прокуратура – Сливен, за това, че:
- на 09.01.2024 г. в гр.Сливен, при условията на опасен рецидив, без надлежно
разрешително по смисъла на ЗКНВП произвел и държал с цел разпространение
високорискови наркотични вещества - около 300 мл. метамфетамин - престъпление по
чл.354а ал.2 изр.2, предл. последно, т. 4, вр. чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 1 и 4 от НК;
- на 09.01.2024 г. в гр.Сливен и гр. Кермен, обл. Сливен, без надлежно
разрешително по смисъла на ЗКНВП държал прекурсори и материали за производство
на високорисково наркотично вещество - метамфетамин с цел разпространение -
престъпление по чл.354а ал.1 изр.2 предл.1 и 3 вр. изр.1 предл. 4 от НК.
За престъплението по чл.354а ал.2 изр.2, предл. последно, т. 4, вр. чл. 354а, ал.
1, изр. 1, предл. 1 и 4 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок
от 5 до 15 години и глоба от 20 000 до 100 000 лв., а за престъплението по чл.354а ал.1
изр.2 предл.1 и 3 вр. изр.1 предл. 4 от НК - наказание лишаване от свобода за срок от 3
до 12 години и глоба от 20 000 до 100 000 лв.
Обв. М. е на 37 години, със средно образование, не е женен, не работи.
Осъждан, включително и за престъпления по чл. 354а от НК. Последното му осъждане
е с влязло в сила на 29.08.2019г. споразумение по НОХД № 469 / 2019г. на СлОС за
извършено на 18.05.2019г. престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4, алт. 1 от
НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, при
първоначален строг режим и наказание глоба в размер на 5 000лв. С влязло в сила на
10.05.2018г. определение по ЧНД № 485/ 2019г. на СлОС е приведено в изпълнение
наложеното на обв. М. по НОХД № 237 / 2018г. на СлОС наказание лишаване от
свобода за срок от три години при първоначален общ режим. Това наказание е
изтърпяно на 10.06.2021г., а наказанието лишаване от свобода за срок от две години е
изтърпяно на 15.11.2022г..
Обв. М. има регистриран постоянен адрес в гр. ***. Видно от декларацията за
семейно и материално положение и имотно състояние няма доходи, не притежава
недвижими имоти и МПС.
По настоящото досъдебно производство до момента са извършени:
-Обиск на обв. М., при който той е предал процесното наркотично вещество –
метамфетамин около 300 мл.;
-Обиск на свид. И.Ж.И., при който не са намерени и иззети вещи от значение за
разследването;
-Претърсване на лек автомобил м. „Мерцедес“ с рег. № ***, управляван от
2

свид. Иванов, при който не са намерени и иззети вещи от значение за разследването.
-Претърсване и изземване в апартамент на адрес: гр. ***, обитаван от
обвиняемия и в недвижим имот, находящ се в гр. ***, обитаван от обвиняемия, при
които са иззети вещи от значение за разследването.
С протокол за доброволно предаване обвиняемият е предал 1 бр. ел. везна в
черен калъф, 1 бр. мобилен телефон „Самсунг“ и 1 бр. стъклена бутилка, с вместимост
600 гр. с етикет „Медицински бензин“, съдържаща течност.
Изготвени са веществени доказателствени средства, а именно фотоснимки към
съответните протоколи за претърсване и изземване и за личен обиск. Протоколите са
одобрени от съдия.
Обвиняемият се признава за виновен. Заявил е, че съжалява за извършеното, но
го е направил тъй като майка му е болна и имали нужда от пари за лечението й. Иска
да сключи споразумение.
Разпитани са свидетели – К.П., Ц.И., Р.С., М.И. и И.И., от показанията на които
се установява, че обвиняемият произвежда и продава „Пико“. Приложени са писмени
доказателства – справка за регистрации в централния полицейски регистър, справка за
съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние за
обвиняемия, справка от унифицираната информационна система на Прокуратурата на
РБългария за липсата на неприключили наказателни производства.
Поради краткото време от образуване на досъдебното производство до
настоящия момент няма изготвени експертизи на иззетите веществени доказателства.
Горните фактически обстоятелства съдът прие за безспорно установени въз
основа на наличните по делото данни и събраните до момента доказателства. Въз
основа на тях съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Искането на ОП – Сливен е основателно и следва да се уважи. Налице са
условията на чл. 63 ал. 1 от НПК за вземане мярка за неотклонение „Задържане под
стража” спрямо обв. М.. В конкретния случай подозрението на разследващите органи и
прокуратурата, обективирано в постановлението за привличане като обвиняем, а
именно че Д. М. М. е вероятният извършител на разследваните по досъдебното
производство престъпления, не е голословно. Привличането на обв. М. като обвиняем
се явява резултат от събраните, посредством проведените до момента в рамките на
досъдебното производство процесуално-следствени действия, писмени, гласни и
веществени доказателства и доказателствени средства, които установяват
обвинителното твърдение на прокуратурата.
От събраните до момента доказателства и доказателствени средства, посочени
по горе, може да се направи обосновано предположение, че обв. М. е извършил
разследваните престъпления (законът не изисква категоричен извод в тази насока).
По досъдебното производство предстои извършването на допълнителни
действия по разследване, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото. В
настоящото съдебно производство, предвид незавършеността на разследването и
свързаното с него събиране на нови доказателства, съдът няма процесуална
възможност да извърши подробна съпоставка и анализ на събраните доказателства
така, както е длъжен да стори при отговорите на въпросите по чл. 301 от НПК, когато
постановява присъда.
Наличните по делото данни сочат, че съществува реална опасност обв. М. да се
укрие или да извърши престъпление, ако се намира на свобода, респ. с мярка за
3

неотклонение „Домашен арест” (в какъвто смисъл е неговото искане). Тази реалната
опасност се презюмира при първоначалното вземане на мярка за неотклонение
„Задържане под стража” по силата на чл. 63, ал. 2, т. 1, пр. 2 от НПК и в случая не е
оборена от събраните доказателства. Едното от разследваните деяния е с правна
квалификация по чл.354а ал.2 изр.2, предл. последно, т. 4, вр. чл. 354а, ал. 1, изр. 1,
предл. 1 и 4 от НК - тежко умишлено престъпление, представляващо опасен рецидив и
за него законът предвижда наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години
и глоба от 20 000 до 100 000 лв. Второто обвинение също е за тежко умишлено
престъпление. И двете престъпления са против общественото здраве, с висока степен
на обществена опасност предвид процесните количества наркотични вещества и
прекурсори и материали за производство на високорискови наркотични вещества и
значителния брой на престъпленията, свързани с производство и държане с цел
разпространение на наркотични вещества както в съдебния окръг, така и в страната, от
които потърпевши са главно младите хора. Обвиняемият представлява лице със
завишена степен на обществена опасност предвид обстоятелството, че разследваното
престъпление не се явява изолиран случай в живота му и той има трайни нагласи да
извършва престъпления от този вид, търпял е ефективни наказания лишаване от
свобода, но очевидно те не са изиграли своя поправителен и превъзпитателен ефект. За
това свидетелства приложената справка за съдимост, сочеща предходните осъждания
на обвиняемия. Обв. М. не е трудово ангажиран и няма легален източник на средства за
препитание, а процесния вид престъпна дейност по принцип осигурява финансови
средства на осъществяващите я лица. Обв. М. има постоянен адрес, няма данни за
образувани към настоящия момент спрямо него други наказателни производства, но
тези обстоятелства не гарантират изключването на реалната опасност той да се укрие
или да извърши престъпление. Същите обстоятелства са били налични и преди
извършване на процесните престъпления и по никакъв начин не са попречили на
обвиняемия при осъществяването на престъпната му деятелност.
Предвид тежестта на наказанията, предвидени за престъпленията, за които му е
повдигнато обвинение, налице е реална опасност обвиняемият да предприеме
действия, които биха довели до отклоняването му от понасяне на наказателна репресия
за извършеното престъпление. До настоящия момент не е осуетил разследването, но
той и не е имал такава възможност, тъй като то е съвсем в началния си стадий и той е
бил задържан.
Предвид спецификата на разследваната престъпна дейност, мярка за
неотклонение „Домашен арест” не би обезпечила една от целите на мерките за
неотклонение, а именно да се попречи на обвиняемия да извърши престъпление,
поради което съдът счете за неоснователно искането на обвиняемия в тази насока.
Мярка за неотклонение „Домашен арест” или друга по – лека мярка за неотклонение не
би препятствала възможността обвиняемият да комуникира с други лица и не би
обезпечила целта на мерките за неотклонение да му попречи да извърши престъпление.
Няма основания обусловени от здравословното състояние на обвиняемия или
специфични ангажименти към семейство, които да обуславят необходимостта от
налагането на по – лека мярка за неотклонение. По делото предвид направеното
искане по отношение на обвиняемия да бъде взета мярка за неотклонение „Домашен
арест“ са представени медицински документи, удостоверяващи влошено здравословно
състояние на майка му. В случая обаче основателни са доводите на прокурора, че
общественият интерес по отношение на обв. М. да бъде наложена мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ има значителен приоритет, предвид високата
4

степен на обществена опасност на извършените престъпления и на обвиняемия, като
техен извършител и наличието на доказателства за системни престъпни прояви и то за
извършени престъпления от един и същи вид.
Изследвайки всички факти, имащи значение за вида на мярката за неотклонение
спрямо обвиняемия, съдът направи правния извод, че в случая са налице условията на
закона, визирани в чл. 63 ал. 1 и ал. 2 т. 1, пр. 2 и от НПК. Гореизложеното в
съвкупност налага несъмнен извод, че на този етап от разследването най-съобразена с
разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от НПК по отношение на обв. М. се явява най-тежката по
вид мярка за неотклонение, а именно „Задържане под стража”. Тази мярка ще
допринесе за постигане на целите, предвидени в чл. 57 от НПК.
Предвид изложеното, съдът взе по отношение на Д. М. М., обвиняем по № 2/24
г. по описа на ОД на МВР - Сливен, вх.№ 46/24 г., пор.№ 6/24 г. на Окръжна
прокуратура – Сливен най-тежката мярка за неотклонение, а именно „Задържане под
стража”.
Ръководен от гореизложените съображения съдът постанови определението си.

Съдия при Окръжен съд – Сливен:

5

Номер на акта:	23
Дата:	11 януари 2024 г. (в сила от 16 януари 2024 г.)
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20242200200033
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	11 януари 2024 г.

Определение по дело №33/2024 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите