РЕШЕНИЕ
№ 565
гр. Бургас, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20222120104455 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на М. К. С., ЕГН
**********, адрес: гр. Бургас, ж. к. ****, против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. ****, представлявано от ****.
Иска се осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 15000 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от настъпило застрахователно събитие –
кражба на автомобил „****“, рег. № ****, собствено на ищеца, застраховано при ответника,
сумата 1512,50 лева обезщетение за забава за периода 16.07.2021 г. – 13.07.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.07.2022 г. до окончателното
плащане на главницата.
Ищецът чрез процесуален представител твърди, че на 15.07.2021 г.
установил, че автомобилът му, паркиран пред бл.*, ж. к. И., гр. Бургас, липсва. Същият ден
било образувано ДП № 327/2021 г. на V РУП – Бургас за престъпление по чл. 346, ал. 1 НК.
На 16.07.2021 г. К. уведомила застрахователя – ответник, с който имала сключена
застраховка „Пълно каско“. В ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ била образувана преписка
по щета, като на ищеца било отказано изплащане на обезщетение на основание т. 9.12, т.
10.2.3 и т. 63.6. Мотив за това било, че предоставеният от нея контактен ключ за автомобила
не е бил разчетен и не кореспондирал със застрахования автомобил.
Моли съда да уважи исковете и осъди ответника да му заплати
направените по делото разноски.
Ответното дружество е оспорило предявените искове. Посочило е, че
1
правилно е отказано изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като не са представени
от ищеца всички заключващи устройства на процесния автомобил. Предаден е не негов
ключ, а друг такъв. Сочи, че автомобилът не е противозаконно отнет, а е бил приведен в
движение с ключа, който не е предаден на застрахователя. Поради това е налице нарушение
на т. 63.3 от Общите условия за застраховка на МПС от страна на застрахования.
В условията на евентуалност сочи, че размерът на претенцията е
прекалено завишен. Действителната стойност на автомобила към датата на събитието е по-
ниска от договорената в застрахователната полица, поради което следва да намери
приложение чл. 386, ал. 2 КЗ. Освен това увредените към момента на застраховането части
на автомобила също намаляват цената му.
При условие че съдът намери иска за основателен, прави възражение за
прихващане на дължимите втора, трета и четвърта вноска от застрахователната премия в
общ размер 860,61 лева.
Оспорена е претенцията за заплащане на лихва от 16.07.2021 г.
Моли съда да отхвърли исковете и присъди на ответника съдебно-
деловодни разноски.
Правната квалификация на предявения иск е чл. 405, ал. 1 КЗ, а на
възражението за прихващане – чл. 368, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
С оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът намира иска за основателен.
Не се спори между страните по делото, а се установява и от
представените по делото доказателства (застрахователна полица) наличието на валидно
облигационно отношение между страните по повод договор за застраховка „Сухопътни
превозни средства, без релсови превозни средства (Каско на МПС)“ на процесния
автомобил „****” с рег. № **** – видно от застрахователна полица с №
BG020121000001836/09.06.2021 г. застрахованото МПС е процесното, а срокът на договора е
от 09.06.2021 г. до 09.06.2022 г. На 16.07.2021 г. е съставен приемо-предавателен протокол
от ответника за предадени полица Каско, протокол за извършен оглед – маркировка,
протокол от МВР, талон (голям, малък), технически преглед, ключ във връзка със заявена
кражба по полица с № BG020121000001836/09.06.2021 г. на МПС, марка „А.“, модел „*“, с
рег. № ****, собственост на М. К. С.. В застрахователното дружество е заведена щета под №
0201-000936/2021-01.
Представени са Общи условия по застраховка „Сухопътни превозни
средства, безрелсови превозни средства“, в които е посочено, че клауза „Пълно Каско“
включва покритие на риска „кражба, противозаконно отнемане на МПС или грабеж на цяло
МПС“.
Представено е уведомление, изходящо от застрахователното дружество
до ищеца с дата 01.03.2022 г., с което се съобщава, че след извършена обработка на
събрания по ликвидационната преписка доказателствен материал и след назначена
2
експертиза на предадения 1 бр. контактен ключ за процесния автомобил се установява, че в
базата данни на производителя на автомобила същият „не може да бъде разчетен“, поради
което се предполага, че той не кореспондира със застрахования автомобил. Описано е още,
че констатираният порок води до извода, че в процеса на предявяване на настоящата
претенция от страна на С. е представена неистинска информация, което е в разрез с т. 10.2.3
и т. 63 от Общите условия по застраховката и с попълнената от нея декларация при
завеждане на претенцията. С оглед на това и на основания т. 9.12 от Общите условия по
застраховката ликвидационният съвет е решил, че застрахователят не може да се ангажира с
изплащане на обезщетение по щета № 0201-000936/2021-01.
Образувано е досъдебно производство № 327/2021 г. по описа на Пето
РУ – Бургас на 15.07.2021 г. за извършено престъпление по чл. 346, ал. 1 НК. Проведени са
необходимите и възможни процесуално-следствени действия, като автомобилът и
извършителят на кражбата не са установени, поради което наказателното производство е
било спряно.
По делото е приложено удостоверение от администрацията на Пето РУ
– гр. Бургас при Областна дирекция на МВР - гр. Бургас, което е издадено в уверение на
това, че на 15.07.2021 г. М. С. е заявила, че от паркинг, находящ се в гр. Бургас, ж. к. И.,
пред бл.*, противозаконно е отнет лек автомобил марка „А.“, модел „**“, с рег. № ****,
черен на цвят, произведен 2006 г., нейна собственост.
По делото е разпитан свидетелят А., като същият е посочил, че е
притежавал лек автомобил „****“, който през април - май 2021 г. е продал на М. С.. Сочи, че
когато той го е закупил от Германия от автокъща, автомобилът е имал един ключ. На М. е
продал автомобила с един ключ, но не със същия, с който е закупил автомобила.
Свидетелства, че, докато е бил собственик на колата, я оставял на паркинг до „Океански
риболов“, понеже е близо до дома, където живее. Той се е заключвал с бариера. Един ден
автомобилът не запалил. Свидетелят отишъл до автосервиз, който се намирал до същия
паркинг и се оказало, че проблемът е в ключа. Понеже имал познати, оттам му предложили
да се обадят на ключар, който дошъл на място. Разбрало се, че проблемът е в ключа и му
предложили два варианта за ключ – единият – ключът да е оригинален, а другият – да е
китайски вариант, като разликата в цената между двата била двойна – около 500 лева е бил
оригиналният, а китайският – около 250 лева. Той избрал по-евтиния вариант. Сочи, че не
знае къде е старият ключ, жена му сигурно някъде го е изхвърлила, поне той не го е виждал.
Продал е колата с китайския ключ.
По делото е изготвена съдебна автотехническа експертиза, неоспорена
от страните, вещото лице по която е посочило, че действителната стойност на лек автомобил
марка „А.“, модел „**“, с рег. № **** е 17 622 лева. Посочено е, че стойността на увредените
части на процесния автомобил, към датата на застраховането, съгласно протокола за оглед
са в размер на 465,67 лева с ДДС. В заключението си вещото лице е посочило още, че
ключът, представен по преписката, е от автомобил марка „А.“, който може да се приложи за
цялата ВАГ група („Фолксваген Груп“), като е необходимо само ключът да се
3
препрограмира на честотата, на която се разпознава от имобилайзъра на автомобила, и да се
смени перото. Тъй като процесният автомобил не е наличен, не може да се потвърди или
отрече, че това е ключът за него. На поставен въпрос вещото лице е отговорило, че
процесният автомобил може да бъде приведен в движение, независимо че няма информация,
която да бъде разчетена от ключа, тъй като чипът на ключа съдържа честотата, с която
имобилайзърът разпознава ключа на автомобила.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до
следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск, е необходимо да се установи
кумулативното наличие на следните предпоставки – валидно възникнало застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“, изправност на ищеца по
него, настъпило застрахователно събитие и вреди в определен размер.
Безспорно е между страните наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско“ относно процесния
автомобил, сключен при действието на Общи условия на ответника, приложени по делото,
видно от които рискът „кражба на цяло МПС“ е включен в застрахователното покритие.
Настоящият съдебен състав приема, че по делото е доказано, че в срока
на действие на договора за имуществено застраховане Каско, сключен между собственика
на процесния автомобил и ответното дружество, застрахованият автомобил е
противозаконно отнет. Това обстоятелство се установява от представена по делото служебна
бележка – удостоверение от Пето РУ – гр. Бургас, удостоверяващо заявената кражба на
процесното МПС.
Видно от данните по делото ищцата е уведомила писмено
застрахователното дружество на 16.07.2021 г., като е образувана цитираната по-горе щета,
като не се спори между страните, че по същата не е извършено плащане от страна на
застрахователя.
Спорно по делото е обстоятелството дали е съществувало основание
застрахователят – ответник да откаже изплащане на обезщетение. Съгласно разпоредбите на
КЗ при настъпило вече застрахователно събитие право на застрахователя е да откаже
плащане на застрахователно обезщетение, като това е уредено в хипотезите на нормите
на чл. 363, ал. 4, чл. 403, ал. 4, чл. 408 КЗ. Посочените разпоредби уреждат възможност на
застрахователя да откаже плащане на обезщетение в случай, когато вследствие на
съзнателни действия или бездействия на застрахованото лице, в нарушение на договора и
закона е настъпило застрахователно събитие, неговото настъпване е улеснено или неговото
установяване е затруднено именно от поведението на застрахования.
От твърденията на ответника се установява, че той поддържа
съществуването на своето право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение
поради това, че ищецът при заявяване на застрахователното събитие не е предал ключа за
процесния автомобил, а някакъв друг ключ, което е неизпълнение на задължението на
4
застрахования по Общите условия да предостави всички заключващи устройства – комплект
ключове/заключващи устройства и други. Изложеното основание следва да се подведе под
нормата на чл. 408, т. 1 КЗ, съгласно която застрахователят има право да откаже плащане на
обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е
значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в
застрахователния договор. В случая застрахователят се позовава на клаузата на т. 10.2.3 от
Общите условия, при които е сключен застрахователният договор, като сочи, че е
предвидена именно възможността да се откаже плащане, ако при завеждане на щетата
застрахованият/застраховащият не предостави или предостави на застрахователя по-малък
брой контактни ключове, заключващо устройство, вкл. eлектронна карта, флаш-памет, чип и
др.
Съгласно заключението на вещото лице процесният ключ е технически
годен за привеждане на автомобила в режим на работа и разпознаване. Именно този ключ е
представен на застрахователя при сключване на договора за застраховка. В случай че за
преценка на риска от страна на застрахователя за сключване на договора е било съществено
представянето на оригинален ключ на МПС, то за посоченото обстоятелство е следвало да
бъдат поставени въпроси към застрахования, които не се установяват. Застрахователят е
следвало изрично да поиска от застрахования оригинален ключ при сключване на договора,
като е можел да откаже сключване на застрахователен договор при неизпълнение на това
изискване. В този смисъл доколкото не се спори при сключване на договора застрахователят
да е възприел ключа на МПС, който впоследствие му е представен при образуването на
щетата, то се налага извод, че не е налице договорно неизпълнение от страна на
застрахования.
От друга страна дори да се установи неизпълнение на договорно
задължение, то не се установява именно това обстоятелство да е причинило или допринесло
за настъпване на застрахователното събитие.
Съгласно постоянната практика на ВКС по сходни дела застрахователят
може да откаже да заплати застрахователно обезщетение само при неизпълнение на
задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на
застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор. Тълкуването
на разпоредбата на чл. 408 КЗ налага извод, че не всяко неизпълнение на договорно
задължение води до изключване отговорността на застрахователя. Необходимо е да не е
изпълнено задължение, което е предвидено в закона или договора и което е значително с
оглед интереса на застрахователя. Приема се, че е значително с оглед интереса на
застрахователя онова бездействие на застрахования по отношение на задължения,
установени в закона или поставени в негова тежест с конкретни клаузи в договора, когато
неизпълнението му е виновно и се намира в пряка причинна връзка било със съществено
увеличаване на риска от настъпване на застрахователното събитие или директно е довело до
реализиране на последното. В случаите, когато обосновано може да се приеме, че при
изпълнение на задълженията на застрахования застрахователното събитие не би настъпило,
5
констатираното в действителност тяхно неизпълнение следва да се преценява като
„значително с оглед интереса на застрахователя“. С оглед посочените договорни и законови
клаузи съдът приема, че възражението на застрахователя за недължимост на заплащане на
обезщетение е неоснователно.
Ето защо и настоящият съдебен състав приема, че по делото се
установяват предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на застрахователя и
не се установяват основания за неговото освобождаване от задължение да заплати
застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 405 във вр. с чл. 386 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят дължи заплащане на обезщетение в размер на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, но в рамките на
застрахователната сума. Съгласно Общите условия към договора за застраховане между
страните (т. 20) отговорността на застрахователя е до застрахователната сума, посочена в
застрахователния договор, но не по-висока от действителната стойност на МПС към датата
на настъпване на застрахователното събитие. От изложеното следва, че законът и договорът
между страните изискват остойностяване на застрахованото имущество към момента на
настъпване на събитието, като меродавна е средната пазарна стойност на застрахованото
имущество. В случая, според изслушаната от настоящият състав експертиза, неоспорена от
страните, тази стойност възлиза на сумата от 17 622 лева. Основателно е възражението на
ответника, че действителната стойност на автомобила следва да бъде намалена със
стойността на установените в протокол за извършен оглед на МПС от 09.06.2021 г. щети,
наличието на които не е спорно между страните, тъй като същите имат значение за
определяне действителната пазарна цена на автомобила. Стойността им е определена в
заключението на вещото лице П. в размер на 465,67 лева и същите намаляват
действителната пазарна стойност на автомобила, като крайната сума възлиза на 17 156,33
лева, която стойност е в рамките на застрахователната сума от 15 000 лева, на която
стойност следва да се приеме, че възлиза дължимото се от застрахователя обезщетение за
откраднатия застрахован автомобил.
Основателни са възраженията на ответника за прихващане със
стойността на втора, трета и четвърта вноски, дължими по застрахователната премия, за
които не е спорно, че не са платени, на основание чл. 369, ал. 2 КЗ. Същите са в размер на
860,61 лева. От ищеца не са ангажирани доказателства за плащането им, поради което
същите следва да бъдат удържани от дължимото обезщетение или същото се следва в размер
на 14 139,39 лева. Предвид изложеното предявената искова претенция следва да бъде
уважена до този размер и отхвърлена за размера до 15 000 лева. Същата следва да бъде
платено, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 13.07.2022 г., тъй като
законната лихва е законна последица от уважаването на иска.
Застрахователят дължи и лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 КЗ, съгласно който срокът за
плащане не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 КЗ. Последният
6
представен от С. на застрахователя документ – удостоверение от Пето РУ – Бургас, е от
08.02.2022 г., от когато тече срок от 15 работни дни за изплащане на обезщетение съгласно
цитираната разпоредба. Следователно от 02.03.2022 г. е налице забава, като размерът на
обезщетението за периода от 02.03.2022 г. до 12.07.2022 г. (деня, предхождащ подаване на
исковата молба) съобразно изчисленията на съда, направени в онлайн калкулатор за законна
лихва, възлиза на сумата 554,17 лева, т. е. искът е основателен до този размер и следва да
бъде отхвърлен за горницата до 1 512,50 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат сторените в
производството разноски. От представения с исковата молба договор за правна защита и
съдействие е видно, че между страните по него е постигнато съгласие адвокатът да
осъществява процесуално представителство на ищцата по настоящото дело безплатно. При
съобразяване на чл. 7, ал. 2, т. 2 и 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. С. К.
сумата от 2072,55 лева за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 533,91
лева разноски по делото съразмерно на уважената част от иска.
Ищецът следва да заплати на ответника разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска в размер на 45,16 лева.
Тъй като при подаване на исковата молба съдът е пропуснал да събере
държавна такса върху иска за мораторна лихва, на основание чл. 77 ГПК следва да бъде
осъден ответника да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса върху уважената
му част в размер на 50 лева.
По изложените съображения Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж. к. ****, представлявано от ****, да заплати на М. К. С.,
ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ж. к. ****, ап. 10, сумата от 14 139,39 лева
(четиринадесет хиляди сто тридесет и девет лева и тридесет и девет стотинки),
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди от настъпило на
15.07.2021 г. застрахователно събитие в гр. Бургас, ж.к. И., бл.*, при което е отнето
противозаконно собствено на ищеца МПС марка А., модел **, рег. № ****, застраховано
при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
13.07.2021 г. до окончателното плащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над присъдения размер от 14 139,39 лева до пълния претендиран размер от 15 000 лева като
погасен чрез съдебно прихващане с вземане на ответника за сумата от 860,61 лева,
представляваща неплатени застрахователни вноски от уговорената застрахователна премия
7
по сключения между страните договор за застраховка „Сухопътни превозни средства, без
релсови превозни средства (Каско на МПС)“ с полица № BG020121000001836/09.06.2021 г.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж. к. ****, представлявано от ****, да заплати на М. К. С.,
ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ж. к. ****, ап. 10, сумата от 554,17 лева (петстотин
петдесет и четири лева и седемнадесет стотинки), представляваща лихва за забава за
периода от 02.03.2022 г. до 12.07.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдения размер до пълния претендиран размер от 1 512,50 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж. к. ****, представлявано от ****, да заплати на М. К. С.,
ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ж. к. ****, ап. 10, сумата от 533,91 лева (петстотин
тридесет и три лева и деветдесет и една стотинки) разноски по делото.
ОСЪЖДА М. К. С., ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ж. к. ****, ап.
10, да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. ****, представлявано от ****, сумата от 45,16 лева
(четиридесет и пет лева и шестнадесет стотинки) разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж. к. ****, представлявано от ****, да заплати на адвокат
С. К., адрес: гр. Бургас, ул. ****, сумата от 2072,55 лева (две хиляди и седемдесет и два лева
и петдесет и пет стотинки) адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закон за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж. к. ****, представлявано от ****, да заплати на
основание чл. 77 ГПК по сметка на БРС държавна такса в размер на 50 лева (петдесет лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8