Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 162
гр. Ботевград, 01.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдия Ненова гр.
дело № 330 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от Г.Ф.– гр. С., представлявано от
изпълнителните директори Б.М.и С.С., срещу В.М.Б. с ЕГН: ********** е предявен
иск с правно основание чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.). Ищцовото дружество твърди,
че на 04.02.2014 г. в гр. Ботевград се е състояло ПТП, при което бил увреден л.
а. „О.В.“ с ДКН: ********, собственост на Н.С.Н.от с. Т., общ. Ботевград. Сочи
се, че виновен за катастрофата бил отв. В.М.Б.. Същият управлявал л. а. „А. **“
с ДКН: ********, като поради несъобразена с пътните условия скорост не успял да
спре и ударил правомерно движещо се МПС, л. а. „О.В.“ с ДКН: ********. Твърди
се още, че ответникът управлявал своя автомобил без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Затова Г.Ф.изплатил обезщетение на
собственика на увредения автомобил в размер на 1607,88 лв. По същество искането
към съда е ответникът да бъде осъден да заплати на Г.Ф.– гр. С. сумата от
1607,88 лв., представляваща изплатено от фонда обезщетение по щета, ведно със
законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане. Претендират се и
сторените в настоящото производство разноски.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е депозирал отговор.
В откритото съдебно заседание ищецът не се
представлява, но в предварително депозирана писмена молба заявява, че поддържа иска
и моли за постановяван на неприсъствено
решение.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна и правна страна:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК формулира
кумулативно изискуемите предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, а именно: 1.) същият да не е представил отговор на исковата
молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК; 2.) да не се е явил в първото заседание по
делото, без да направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие и 3.) изрично искане от страна на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Нормата на чл. 239, ал.
1 от ГПК поставя още две допълнителни изисквания – 1.) на ответника да са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание и 2.) искът да е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства или вероятно неоснователен с оглед на направените
възражения и подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай всички законови
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице.
Ответникът В.М.Б. е получил на 25.02.2019 г.
препис от Разпореждане № 1203/19.02.2019 г. по гр. д. № 330/2019 г. по описа на
Районен съд – Ботевград, в което разпореждане изрично му се указва, че при
непредставяне на отговор по исковата молба в срок и неявяване в първото по
делото заседание, без ответникът да е направил искане за разглеждането на
делото в негово отсъствие, на основание чл. 238 от ГПК може да бъде поискано
постановяване на неприсъствено решение. Въпреки това ответникът не е депозирал
отговор по исковата молба.
На ответника надлежно е връчено и Определение № *106/08.04.2019 г., с което
съдът е съобщил проекто – доклада си и е насрочил делото за разглеждане в
открито съдебно заседание. Ответникът не се е явил в първото открито съдебно
заседание, не е изпратил свой упълномощен представител, нито е депозирал искане
за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Налице е и следващата процесуалната
предпоставка за произнасяне на неприсъствено решение срещу ответника, а именно
ищецът своевременно е направил искане за постановяването на решение по реда на
чл. 239 във вр. с чл. 238 от ГПК.
Отделно от това искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, а именно заверени
преписи на: Протокол за ПТП № 1498048/04.02.2014 г., Уведомление за имуществени
вреди от 12.02.2014 г.; Справка за подадени данни от застрахователните компании
за застраховка „ГО“ на автомобилистите от 10.02.2014 г.; Писмо вх. №
07-01-1/10.03.2014 г. от РУП – Ботевград до гаранционен фонд; Искане за
завеждане на претенция, ведно с декларация от 05.02.2014 г. Заключителна
техническа експертиза по щета № 11-0074/07.02.2014 г. от 28.02.2014 г.;
Техническа експертиза от 09.04.2014 г.; Доклад по щета; Покана за заплащане
изх. № 1154-GF-575 ПДП.
С оглед гореизложеното, предвид наличието на
визираните от законодателя предпоставки и съгл. чл. 239, ал. 2 от ГПК, са
налице основанията за уважаване на предявените искове чрез постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, като последното не е необходимо да се
мотивира по същество.
По
разноските
С оглед изхода на делото, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата
страна направените от нея съдебни разноски в исковото производство – общо 353,96
лв. (триста петдесет и три лева и деветдесет и шест стотинки), от които 53,96
лв. – държавна такса и 300,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изложените съображения и на
основание чл. 239 във връзка с чл. 238 от ГПК, Ботевградският районен съд
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.) В.М.Б. с ЕГН: ********** да заплати на Гаранционен фонд, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.И.“ № *, представлявано от
изпълнителните директори Б.И.М.и С.Г.С.сумата от 1607,88 лв. (хиляда шестстотин и седем лева и осемдесет и осем
стотинки), представляваща изплатено от фонда обезщетение по щета №
11-0074/07.02.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.02.2019 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В.М.Б. с ЕГН: ********** да заплати на Гаранционен
фонд, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.И.“ № *, представлявано
от изпълнителните директори Б.И.М.и С.Г.С.сумата от общо
353,96 лв. (триста петдесет и три лева и
деветдесет и шест стотинки), от които 53,96 лв. – държавна такса и 300,00
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване съгласно
чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Решението подлежи на отмяна по реда на чл.
240 от ГПК, която може да бъде поискана пред Софийски окръжен съд в едномесечен
срок от връчването.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: