Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

                                   гр. София, 09.07.2021 год.

 

 

                                В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, І отделение, 13 състав, в публично заседание, проведено на четвърти март през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :  РОСЕН ДИМИТРОВ

 

при секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 12752 по описа на 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.82 ЗЗД.

         Ищецът „А.Б.М.П.“ ЕООД излага в исковата молба, че от 1997 год. е в правоотношения със С.О.по отношение на наем на части от имоти публична общинска собственост - стълбове за улично осветление, на които ищецът да постави рекламни съоръжения. Последният договор за поставяне на рекламни съоръжения и рекламна дейност е от 2008 год.,а със споразумение от 12.06.2014 год. срокът е продължен до провеждането на конкурс за отдаване на горната площ под наем.

         Въпреки горното и без предупреждение и формално правно основание в края на м.Август 2015 год.  ответникът  чрез свои служители е започнал демонтиране на кабели и прекъсване на електрозахранването на рекламно – информационни елементи, находящи се на територията на гр. София и се наложило тези действия да бъдат спрени по съдебен ред с актове на АССГ.Горното се повторило и в началото на октомври същата година.

Според ищеца тази обстановка на агресивно и неправомерно отношение на общината повлияло върху дейността на дружеството, тъй като основния й предмет е отдаването под наем на посочените рекламно - информационни елементи. Контрагентът „И.“ ЕООД, с когото „А.Б.М.П.“ ЕООД е сключил договор за наем от 06.01.2015 г. по отношение на процесните елементи, неколкократно му е изпращало уведомителни писма, придружени от фактури, свързани с извършени от същото дружество разходи във връзка с ремонт на повредените съоръжения. 

Въпреки,че нямало вина и след множество разговори на 03.02.2016 год. „А.Б.М.П.“ ЕООД било принудено да подпише споразумение с „И.“ ЕООД,  с което взаимно да бъдат прихванати насрещни задължения между дружествата,като за сметка на ищеца е прихваната сума за дължим от „И.“ ЕООД наем в общ размер на 168 349,19 лв.,която сума погасявала вземане на последния за ремонт на повредените от общината съоражения в размер на 116 961.19лв. и пропуснати ползи от предсрочно прекратен договор с трето лице-„З.А.енд К.“ АД в размер на 51 388 лв.

         Моли съдът да постанови решение,с което осъди ответникът да му заплати процесното обезщетение за неизпълнение на договорните задълженията в общ размер на 168 349,19 лв.,ведно със законните лихви върху от датата на исковата молба до окончателното му изплащане. Претендира присъждане на разноските по делото.

Ответникът С.О.оспорва предявения иск с възражението,че че ако ищцовото дружество има претенции към общината може да ги реализира по реда на ЗОДОВ.

Отделно счита искът за неоснователен ,тъй като не може да носи отговорност за неизпълнение на договорно задължение,без наличието на валиден договор.Смята,че такъв не е имало между страните и именно поради това общината е поканила ищцовото дружество да демонтира рекламните си материали.

Според ответника С.О.не са предприемани и не са извършвани незаконосъобразни действия, свързани с премахване, демонтиране, на кабели и прекъсване на електрозахранването на рекламни елементи. За действията на служители на „Улично осветление“ ЕАД ищецът, ако ги счита за незаконосъобразни следа да предяви претенцията си към това дружество.

Моли съдът да отхвърли иска и да му присъди разноски по делото.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено от фактическа страна следното:

Установено е и няма спор между страните,че  договор № РД-566-70 от 17.03.2008 г., сключен между С.О.и „А.Б.М.П.“ ЕООД, общината предоставя на дружеството части от имоти публична общинска собственост – стълбове за улично осветление, за поставяне на рекламни елементи. дружеството поставя 334 бр. двустранни рекламни елементи – рекламни касети, на предоставени части от имоти публична общинска собственост – стълбове за улично осветление  Съгласно чл. 2 от договора, срокът му е 6 месеца, считано от 01.01.2008  „А.Б.М.П.“ ЕООД заплаща цена за право на рекламна дейност, в размер на 15 339.46 лв. Предвидено е в чл. 8, че договорът се прекратява с изтичането на договорения срок.

Представено е решение № 453 от 24.07.2008 г. на Столичния общински съвет, като съгласно т. 1 от нето, е взето решение за преместваеми обекти и рекламни елементи, които имат разрешение за поставяне и редовен наемен договор, изтекъл към момента на вземане на решение, да се сключат споразумения със срок до влизане в сила на Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и декоративно-монументални елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община, но не по-дълъг от шест месеца.

На 30.09.2008 г. е сключено споразумение между С.О.и „А.Б.М.П.“ ЕООД, съгласно т. 1 от което дружеството се задължава да заплаща на общината обезщетение в размер на 23009.18 лв. с ДДС на месец, за поставените по силата на договор РД-566-70 от 17.03.2018 г., рекламни елементи.

Споразумения между страните по делото за заплащане на обезщетение са сключвани на неколкократно, на като последното е от 12.06.2014 г. В споразуменията е предвидено,че „А.Б.М.П.“ ЕООД, се задължава да демонтира да своя сметка всички или част от поставените рекламни елементи по приложение № 1, при възникване на обстоятелства налагащи демонтираните им (напр. извършване на ремонти, промяна на нормативната уредба, промяна в градоустройствените схеми, планове и др.), след писмено уведомление, в което се посочва разумен срок за извършване на демонтажа.

С писмо от 13.08.2015 г. (л. 263 от делото), връчено с обратна разписка на 20.08.2015 г, общината е уведомила ищеца, че следва да демонтира рекламните елементи в срок до 30.09.2015 г.

С писмо от 02.09.2015 г., връчено с обратна разписка на 03.09.2015 г., (л. 267 от делото), изходящо от СО, заместник-кмет, е уведомен ищеца, че следва да спази срока за демонтаж.

Свидетелят В.Г.Д., сочи в края на 2015 г. е видял да се премахват рекламни съоръжения, като  е уведомил М.О.Д., като  е видял на Плиска хора с вишки. Заявява, че хората са режели кутиите  и са били с тениски на Столична община.

Свидетелят А.И.К., сочи че в края на 2015 г. е участвувал в  премахването на рекламни елементи на „А.Б.М.П.“ ЕООД, под график - схеми на кои участъци да премахнат табелите. Премахването е извършено с вишки и с хора – работници, които сваляли табелите и ги товарели на камиончета. Присъствувал е представител на общината на територията, не са повреждали табелите, внимателно ги премахвали.

Свидетелят Е.Ж.А.сочи, че през 2015 г. е работил в МВР като Началник група „Криминална полиция“ – СДВР, като е присъствувал при премахване на рекламни елементи на ищеца на бул. „Цариградско шосе“ гр. София. Използвана е техника – вишка, която повдига работниците,. Целостта не се нарушавала, като елементите след премахването се закарвали в склада на „С.“ в кв. Младост 4 за съхранение.

По делото е представено споразумение от 31.08.2015 г. между „И.“ ЕООД и „З.А.енд К.“ АД, както и договор между „А-Б.М. –П.“ ЕООД и „И.“ ЕООД от 06.01.2015 г. за наем на рекламни площи, както и споразумение между тях от 03.02.2016 г.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договорни задължения и са могли да бъдат предвидени при пораждането им.

За доказване на основателността на иск за обезщетение поради неизпълнение на договор, е необходимо да се установят кумулативно следните елементи на сложния фактически състав: договорно задължение, виновно неизпълнение на неизправната страна, претърпени вреди и/или пропусната полза от изправната страна, настъпили от неизпълнението, причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди и накрая - предвидимост на увреждането.

Според настоящия състав към датата 28.08.2015 год., когато според ищецът са започнали първите неправомерни и противодоговорни действия от страна на ответната община, между страните не е имало валидни договорни правоотношения по договора от 17.03.2008 год.,тъй като същия е бил със срок от 6 години и този срок е изтекъл на 17.03.2014 год. като на същата дата е прекратил действието си по силата на чл.8 от самия договор.

Подписваните споразумения през годините от 2008 и последно през 2014 год. се основават правно на хипотеза регламентирана в § 83 от Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационни и монументално-декоративни елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община/ НПОРИМДЕРДТСО/ , която буквално гласи, че за заварени преместваеми обекти и рекламни елементи, поставени върху имоти общинска собственост на правно основание - сключен договор за наем със Столична община, чийто срок е изтекъл, се сключват споразумения за заплащане на финансово обезщетение с кмета на С.О.със срок до сключване на договор за наем по реда на Закона за общинската собственост и подзаконовите нормативни актове по приложението му, от срока на приключване на съответните конкурсни процедури, но не повече от 12 месеца,а след промяна през 2010 год.- не по-късно от 30.09.2010 година.

Според съда тези споразумения нямат и не могат да имат връзка изтеклия договор за наем от 1997 год. с „А.Б.М.П.“ ЕООД , чието действие категорично е прекратено с подписването на договора от 17.03.2008 год. Формално не касаят и последния договор 17.03.2008 год., първо защото първо срока му не е бил изтекъл /а това е условие в нормативния текст/  и второ, защото не е възприеман като договор за наем /това също е условие в § 83 от НПОРИМДЕРДТСО /.

Очевидно е според съда,че този договор има за предмет отдаване за временно и възмездно ползване на части от имоти публична общинска собственост - стълбове за улично осветление и е класически договор за наем, независимо,че този термин упорито е избягван от страните по него, както в самия договор, така и в последвалите взаимоотношения,а и по делото.

При това положение съдът приема,че договора от 17.03.2008 год. е действал през целия си срок, регламентирал е отношенията между страните по него практически както един нормален наемен договор, а това,че наемните плащания са извършвани във вид на т.н.“обезщетения“ няма отношение към единствения за спора релевантен факт,а именно времето на действие и прекратяването на този договор. Ето защо според съда срока на  договора е изтекъл на 17.03.2014 год. и след този момент страните не са били обвързани с договорно правоотношение. Споразумението от 12.06.2014 год. урежда плащане на „обезщетения“ за ползване на общински обекти без договорно основание и посочения в него срок “ ….до провеждането на конкурс….“ по никакъв начин не може да се тълкува като промяна/удължаване на срока на вече прекратения договор  от 17.03.2008 год.

При това положение претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за причинени му вреди от страна на ответника , чрез неизпълнение на договорни задължения и конкретно на задължението в срока на договора да осигури безпроблемното използване на рекламните съоръжения, е неоснователна.

Дали претенцията би била основателна на плоскостта на непозволеното увреждане е въпрос,чиито отговор в настоящето производство не следва да бъде даван, доколкото съобразявайки се с твърденията на ищеца претенцията е квалифицирана като неизпълнение на договорно задължение,а не като непозволено увреждане,независимо от разширеното и изолирано схващане в теорията,че дори договорното неизпълнение е вид деликт.

Анализа на правоотношенията в които общината и ищцовото дружество са били от повече от 20 години показва според съда фасадни правни конструкции,които очевидно прикриват съвсем друг тип отношения. Прави впечатление също,че въпреки забраната в договора от 2008 год. на „А.Б.М.П.“ ЕООД да не отстъпва правата си по договора на други рекламоразпостранителни фирми, това е направено както при договора с дружеството „И.“ ЕООД от 06.01.2015 год., така и при договора на последното със „З.А.енд К.”АД от 01.08.2015 год. , доколкото и двете последни дружества не са крайни потребители на услугата , която „А.Б.М.П.“ ЕООД е следвало да предлага, а последващи в редицата рекламни агенции.    

При това положение искът за обезщетяването на претърпените от ищеца вреди в следствие неизпълнение от страна на ответника на договорното задължение за осигуряване на не извършва действия,с които пречи на нормалното ползване на съоръженията от страна на ответника се явява изцяло неоснователен на заявеното правно основание и следва да се отхвърли.

При този изход на спора ответникът следва да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3762 лв. , намалено от 6000 лв. по възражение на ищеца,предвид факта,че при по делото не са извършвани действия по събиране на доказателства и същото е приключило в едно съдебно заседание.

По изложените съображения съдът

 

  Р         Е         Ш         И        :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения  от „А.Б.М.П.“ ЕООД, ЕИК ********, гр. София, адв. В.В. ***, ул. „********иск с правно основание чл. 79, вр. чл.82 ЗЗД за сумата от 168 349.19 лв., обезщетение за вреди в следствие неизпълнение на задълженията на С.О.по чл.6,ал.2,т.2 от  Договор № РД-566- 70/17.03.2008 г. като неоснователен.

ОСЪЖДА „А.Б.М.П.“ ЕООД, ЕИК ******** да заплати на С.О.разноски по делото в размер на 3762 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: