№ 92
гр. Пловдив, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седми октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Димитър Иванов Махмудиев (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Наказателно дело за
възобновяване № 20215000600448 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на глава 33 НПК.
С присъда № 260000/05. 01. 2021 г., постановена по НОХД 3896/2020 г.
Пловдивският районен съд, I наказателен състав, е признал подс. Ш. Я. Ю.,
със снета по делото самоличност, за ВИНОВНА в това, че на 20. 02. 2020 г. в
гр. *, в маловажен случай, без надлежно разрешително е държала
високорискови наркотични вещества – амфетамин и марихуана, всичко на
обща стойност 2.35 лева съгласно МП № 23/29. 01. 1998 г. – престъпление по
чл. 354а ал. 5 вр. ал. 3 т. 1 НК и чл. 54 НК и я осъдил на наказание ГЛОБА в
размер на 400 лева.
Със същата присъда подс. Ш.Ю., със снета самоличност, е призната за
ВИНОВНА в това, че на 20. 02. 2020 г. в гр. *, повторно – извършила е
престъплението, след като е била осъдена с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление с одобрено споразумение от РС Пловдив, в сила на 30.
11. 2018 г., е управлявала МПС след употреба на наркотични вещества -
/АМР/ – престъпление по чл. 343б ал. 4 вр. ал. 3 вр. чл. 28 ал. 1 НК, поради
което и на основание чл. 54 НК я осъдил на ЕДНА ГОДИНА и ПЕТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 500 лева.
1
На основание чл. 343г вр. чл. 343б ал. 4 вр. ал. 3 вр. чл. 28 ал. 1 НК съдът
е лишил подс. Ю. от право да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл. 23 ал. 1 НК е определил на подс. Ю. едно ОБЩО най-
тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и
ПЕТ МЕСЕЦА, което на основание чл. 57 ал. 1 т. 3 ЗИНЗС съдът е
ОПРЕДЕЛИЛ първоначален ОБЩ режим за изтърпяване на така наложеното
общо най-тежко наказание лишаване от свобода.
На основание чл. 23 ал. 2 НК съдът е ПРИСЪЕДИНИЛ ИЗЦЯЛО към
общото най-тежко наказание ЕДНА ГОДИНА и ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА и наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл. 23 ал. 3 НК към общото най-тежко наказание от ЕДНА
ГОДИНА и ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА съдът е
ПРИСЪЕДИНИЛ ИЗЦЯЛО и наказанието ГЛОБА в размер на 500 лева.
На основание чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1 НК е ПРИСПАДНАЛ времето, през
което подс. Ю. е била задържана за срок от 24 часа по реда на ЗМВР на 20. 02.
2020 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл. 59 ал. 4 НК при изпълнение на наказанието лишаване
от право да управлява МПС е ПРИСПАДНАТО времето, през което
подсъдимата е била лишена от това право по административен ред, считано
от 20. 02. 2020 г. до влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 68 ал. 1 НК вр. чл. 57 ал. 1 т. 3 ЗИНЗС наложеното на
подс. Ш.Ю. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ПЕТ
МЕСЕЦА по НОХД 7624/2018 г., по описа на ПРС, съдът е постановил да се
изтърпи ИЗЦЯЛО и ОТДЕЛНО от наказанието по НОХД 3896/2020 г. на ПРС,
при първоначален ОБЩ режим.
Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и направените
разноски.
С решение № 260154/31. 05. 2021 г. по ВНОХД 517/2021 г.
Пловдивският окръжен съд е потвърдил така постановената присъда от
Районен съд Пловдив, 1 наказателен състав.
В Апелативен съд Пловдив е депозирано искане от Ш. Я. Ю. за
възобновяване на наказателното производство, да се отмени присъдата на
първоинстанционния съд и делото да се върне за ново разглеждане от фазата
на съдебното следствие. Твърди се, че присъдата е постановена при
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
правото на защита на подсъдимата.
Прокурорът даде заключение, че искането е неоснователно.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
2
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в искането, намира и приема за установено
следното:
ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО.
За да постановят атакуваните съдебни актове, Пловдивският районен и
Окръжен съд са приели за безспорно установено от фактическа страна, че
Ш.Ю. е осъдена с протоколно определение за одобряване на споразумение по
НОХД № 7624/2018 г., по описа на Районен съд гр. Пловдив, III н.с., влязло в
законна сила на 30.11.2018 г., за извършено престъпление по чл.343б ал.3 НК.
Наложено й е наказание ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, чието
изпълнение, на основание чл.66 НК, е отложено с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от
ЕДНА ГОДИНА.
На 20.02.2020 г. полицаите Д. К. и И. Д., в изпълнение на служебните си
задължения във връзка с противодействие на държането и разпространението
на наркотични вещества, извършвали обход на територията, обслужвана от *
РУ на МВР гр. *, с необозначен автомобил.
Около 16.05 ч. на 20.02.2020 г. се намирали в района на ул. „*“ гр. * до
№ 54, където забелязали свид. М. Н. А.. При наблюдението полицейските
служители забелязали, че същият бил застанал пред входа на блока, като
видимо чакал някого. На мястото пристигнал л. а. „*“ с peг. № *, управляван
от Ш.Ю.. Свидетелят се качил в автомобила от предна дясна врата и седнал
на предна дясна седалка.
Автомобилът потеглил, управляван от осъдената Ю.. Полицейските
служители внимателно проследили движението на автомобила по улиците,
като междувременно държали връзка с ОДЧ при * РУ на МВР гр. * за
осигуряване безопасното му спиране от компетентни служители, с цел
проверка на лицата в него.
Непосредствено преди да бъде спряна за проверка, осъдената
управлявала посочения лек автомобил „*“ с peг. № * по ул. „*“, като
продължила в източна посока до ул. „*“. Там, чрез подаване на звуков и
3
светлинен сигнал, автопатрул със служители при * РУ на МВР гр. * в състав
П. А. и С. С. я спрели.
В носена от осъдената черна раница, в бежов портфейл с цип с надпис
„*“ е намерена синя хартия с неправилна форма, съдържаща бяло кристално
вещество с неправилна форма и парче от сламка с дължина 8 см с розов цвят,
с остатъци от бяло прахообразно вещество.
В малък вътрешен джоб с цип в основното отделение на раницата се
намерила и иззела хартиена бележка с надпис „*“, в която се намерило топче
зелено - кафява листна маса. Установило се, че хартиената бележка е
електронен фиш на името на Ю..
Свидетелят А. М. извършил на Ш.Ю. тест за употреба на наркотични
вещества с техническо средство „Drug Cheсk 3000 с LOT № ARMN-0751“,
който показал положителен резултат за „АМР – амфетамин“.
От назначената и изготвена съдебно химикотоксикологична експертиза
с обект на изследване иззетите от Ш.Ю. в УМБАЛ „*“ – * кръв и урина се
установила употреба на наркотично вещество амфетамин.
От заключението на назначената и изготвена по делото химична
експертиза на веществата, намерени и иззети от раницата на подс. Ю. по
време на извършения по реда на чл. 164 НПК обиск и изземване, се
установило, че:
- бялото вещество – обект № 1, съдържа 7,9 тегловни % амфетамин.
Обектът е с нето тегло 0,031 грама;
- сухата, зелена листна маса – обект № 2 е марихуана с нето тегло 0,236
грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТНК/ 8,3
теглови %.
При извършено претърсване и изземване в автомобила „*“ с peг. № *
бил открит и 2,77 грама амфетамин. За същия се установило, че бил държан
от свид. А..
Основният довод, който се развива в искането за възобновяване пред
настоящата инстанция е свързан с твърденията, че начинът, по който са
4
изследвани пробите на осъдената за наличие на наркотични вещества или
техни аналози в организма й, нарушават разпоредбите на Наредба № 1/ 19.
07. 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества и техните аналози.
Според защитната версия пропуските в тази насока са свързани с това,
че не може да се установи от кое лице реално те са били взети и по този начин
се опорочава присъдата на първоинстанционния съд.
Пловдивският апелативен съд счита, че този довод пространно е бил
обсъден в мотивите към присъдата на Пловдивския районен съд и напълно
правилно е преценено, че възражението в тази насока не може да бъде
възприето.
Правилно първостепенният съд е посочил в мотивите към атакувания
съдебен акт, че съдебната практика отдавна е приела, че няма изискване
употребата на наркотично вещество да е установено по надлежния ред, респ. в
съответствие с Наредба № 1/19. 07. 2017 г. Впрочем, самият законов текст не
поражда и колебание в тази насока, тъй като законодателят е приел за
съставомерно деянието в случай, че се управлява моторно превозно средство
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, без да поставя
специално изискване това да е установено по съответния ред. В тази насока
очевидно е, че правнорелевантните факти, относими към състава на
престъплението по чл. 343б ал. 4 вр. ал. 3 НК, могат да се установяват с
всички допустими доказателствени средства. Съдът е в правото си да прецени
обективността и достатъчността на доказателствата и доказателствените
средства след задълбочен и цялостен анализ на доказателствената съвкупност
/Р-126-2019-ІІ н.о./.
В конкретния случай управлението на моторното превозно средство от
осъдената Ш.Ю. е установено с показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели, които са имали непосредствено
впечатление от поведението й и ясно са възприели реакциите, след като тя е
била спряна за проверка. Нещо повече, полицейските служители са
наблюдавали нейното поведение и поведението на свид. А. продължително
време преди спиране на автомобила за проверка.
5
Показанията на свидетелите кореспондират и с установеното в
протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози.
Необходимо е да се посочи, че първоначално е изготвен протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични вещества и/или техни
аналози, която е започнала в 20:55 часа на 20. 02. 2020 г. и е приключила в
21:05 ч. В този протокол изрично е посочено, че свид. А. М. е извършил
проверка на осъдената с техническо средство и надлежно е отразил
резултатите от него. Издаден е талон за изследване на Ш.Ю., което е
извършено от свид. А. Ч.. В него ясно е отразено, че на 20. 02. 2020 г. в 22:26
ч. именно от лицето Ш.Ю. са взети кръв и урина, като нейната самоличност е
установена с личната й карта, които данни са вписани в протокола.
В раздел 2 на този протокол отново е вписано, че тя е съобщила на
медицинското лице, че е употребила амфетамин на парти и лично се е
подписала на протокола, където е изписано и името й, че от нея са взети
съответните изследвания. Това е сторено и в присъствието на свид. Т..
Отделно от това, стикерът, положен върху талона за изследване №
0062812-2 съвпада с номера на талона на изследване и стикера, поставен
върху протокола за медицинско изследване, който е с № 0062812-3.
Следователно няма абсолютно никакво съмнение, че пробите от кръв и урина
са взети по надлежния ред и от лицето Ш.Ю.. По делото е приложен и лист за
преглед на пациент, в който са отразени всички обстоятелства по отношение
на направените изследвания. В този лист в графа „Анамнеза“ е вписано, че са
взети кръв и урина в 22:26 ч., в присъствието на полицейския служител А. Т..
Посочено е обстоятелството, че е изследвана с ДРЪГ ЧЕК и е издаден талон
за изследване № 0062812. Този лист за преглед на пациент е подписан както
от лекаря, така и от самото изследвано лице Ш.Ю..
Ето защо Пловдивският апелативен съд счита, че няма абсолютно
никакво съмнение, че въпросните проби са взети именно от осъденото лице.
При формиране на изводите досежно съставомерността на деянието по чл.
343б ал. 4 вр. ал. 3 НК вр. чл. 28 ал. 1 НК инстанциите по същество са
съпоставили тези писмени доказателства със заключението на съдебно -
токсикологичната експертиза, събраните по делото гласни доказателства и са
6
направили напълно законосъобразни изводи относно съставомерността на
деянието и неговото авторство.
Поради тази причина и не може да се възприеме доводът на защитата за
допуснато съществено процесуално нарушение на процесуалните правила,
което да обосновава необходимост от възобновяване на наказателното дело и
връщането му за ново разглеждане от стадия на съдебното следствие.
Пловдивският апелативен съд констатира, че при описанието на
фактическата обстановка първоинстанционният съд е приел обстоятелства,
предхождащи инкриминираната дата 20. 02. 2020 г., свързани с отношенията
на осъдената Ю. и свид. М. А.. Посочено е кога, според съда, и по чия
инициатива те са употребявали наркотични вещества. Това механично е било
пренесено и в решението на въззивната инстанция при описание на
възприетата от нея фактическа обстановка.
Необходимо е да се има предвид, че обвинителният акт определя
рамките, в които следва да се движи наказателното производство и такива
обстоятелства в него не са описани преди датата 20. 02. 2020 г. В случая
обаче Пловдивският апелативен съд счита, че не е допуснато съществено
процесуално нарушение, тъй като по никакъв начин не е нарушено правото на
защита на осъдената. Тя е била наясно за обстоятелствата, приети за
установени от прокуратурата и фактите, срещу които следва да се защитава,
за да може да реализира правото си на защита в пълен обем.
Следва да се обърне внимание на първоинстанционния съд, че при
изготвянето на мотивите е достатъчно да се спазват изискванията на чл. 301
НПК. Начинът, по който графично са оформени, в случая, чрез подчертаване
на отделни абзаци и фрази, не се споделя от настоящия съдебен състав на
Пловдивския апелативен съд. Подробното цитиране на съдебна практика и то
за въпроси, които отдавна са изяснени, не винаги е необходимо, освен ако не
се налага да се акцентира върху конкретно правно становище, за което е
достатъчно да се посочи съответното решение.
С оглед на изложеното по-горе, Пловдивският апелативен съд счита, че
искането за възобновяване е неоснователно, тъй като при разглеждане на
делото не са допуснати твърдените съществени процесуални нарушения,
7
което да налага възобновяване на наказателното дело.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Ш. Я. Ю. за
възобновяване на ВНОХД № 517/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен
съд с решение № 260154/31. 05. 2021 г. и НОХД 3896/2020 г. на Пловдивския
районен съд с присъда № 260000/05. 01. 2021 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8