Решение по дело №139/2015 на Административен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е №144

 

Гр.Сливен, 17.09.2015 год.

 

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в публично заседание на осми септември две хиляди и петнадесета година в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

При участието на секретаря В.К. и при участието на прокурора …….., като разгледа докладваното от административния съдия СТЕЛА ДИНЧЕВА адм.д. № 139 по описа за 2015 год. на Административен съд гр.Сливен, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 215 и сл. от ЗУТ.

Образувано е по жалба от И.Щ.Б. срещу Заповед № РД-15-1083/28.04.2015 год. издадена от Кмета на Община Сливен, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Вътрешно стълбище и стоманобетонова плоча на съществуваща жилищна сграда ” с идентифжикатор 67338.510.138.1 по кадастралната карта на гр.Сливен  с административен адрес гр.Сливен, кв.Комлука, ул.”Шипка” № 48. Със същата заповед е разпоредено след влизането и в сила до възложителя на строежа да бъде отправена покана за доброволно изпълнение по реда на чл. 277 от АПК като при неспазване на посочения в същата срок възложителят е уведомен, че ще се извърши принудително премахване на незаконния строеж от Община Сливен по ред определен с наредба на общинския съвет за сметка на адресата на заповедта.

В жалбата си оспорващата твърди, че притежава разрешение за строеж за извършване на текущ ремонт на покрив с подмяна на покривните материали – греди, обшивка, изолация, керемиди на съществуваща жилищна сграда. При започване на ремонтните работи обаче покривът се срутил, а заедно с него и съществуващите зидове, което породило необходимостта от изграждане на нова плоча.

Прави се искане съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед като неправилна и незаконосъобразна.

В с. з. оспорващата редовно и своевременно призована не се явява. По делото е постъпило писмено становище, в което оспорващата заявява, че оспорва констатациите в констативен акт № 2 от 04.02.2015 год. Прави искане за назначаване на експертиза.

В с.з. административният орган чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да постанови решение, с което да я отхвърли като такава.

В с.з. заинтересованото лице Й.Д.Д. редовно призован не се явява. Представлява се от адв.А. А. от АК-Сливен, който оспорва жалбата и намира заповедта издадена от Кмета на Община Сливен за правилна и законосъобразна. Претендира направените по делото разноски.

Въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Оспорващата И.Щ.  Б. се легитимира като собственик на недвижим имот с идентификатор 67338.510.138.1 представляващ жилищна сграда от 80 кв.м. находяща се в недвижим имот с идентификатор 67338.510.138 по кадастралната карта на гр.Сливен, с административен адрес гр.Сливен, ул.”Шипка” № 48 съгласно Нотариален акт № 117, том III, рег.№ 5525, дело № 575/2003 год.

На 04.02.2015 год. работна група от специалисти към Община Сливен извършили проверка на процесния строеж, при която констатирали, че оспорващата притежава разрешение за строеж № 181/26.06.2014 год. за текущ ремонт на покрив с подмяна на покривните материали – греди, обшивка, керемиди и др. на съществуваща жилищна сграда с идентификатор 67338.510.138.1 разположена на северната имотна граница на ПИ № 138, кв.21 по плана на кв.“Комлука“, ул.“Шипка“ № 48 гр.Сливен, без сградата да се променя в хоризонтално и вертикално положение. При огледа е установено,че сградата е променена във вертикално положение като е премахната покривната конструкция и съществуващите зидове. Изградени са нови тухлени зидове със стоманобетонови колони. Излята е стоманобетонова плоча. Изградено е вътрешно стоманобетоново стълбище, което води до ниво стоманобетонова плоча. Оставени са чакащи фусове на армировката на колоните. Нова покривна конструкция не е изпълнена. Строежът е квалифициран като такъв от пета категория. Установено е, че извършеният строеж се отклонява от разрешеното с РС № 181 и в тази връзка не са представени строителни книжа и документи.

Резултатите от извършената проверка са обективирани в констативен акт № 2/04.02.2015 год., в който е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.137, ал.3 и чл. 154, ал.2, т.5 от ЗУТ. Видно от служебна бележка от 26.03.2015 год. констативният акт е съобщен на оспорващата на основание § 4, ал.1 от ДР на ЗУТ и чл.61, ал.3 от АПК. На 02.04.2015 год. в Община Сливен е постъпило възражение от оспорващата вх.№ 9400-6910, в което същата заявява, че е подала молба за ремонт на покрива, но докато траяла процедурата от дъждовете покрива се срутил и е трябвало да се направи плоча.

Като разгледал подаденото възражение административният орган го е преценил като неоснователно и издал процесната Заповед № РД-15-1083/28.04.2015 год., с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ наредил на оспорващата да бъде премахнат незаконен строеж „Вътрешно стълбище и стоманобетонова плоча на съществуваща жилищна сграда” с идентификатор 67338.510.138.1 по кадастралната карта на гр.Сливен, с административен адрес гр.Сливен, кв.“Комлука“, ул.”Шипка” № 48. Административният акт е връчен на оспорващата на 05.05.2015 год. по пощата.Жалбата срещу Заповед № РД-15-1083/28.04.2015 год.е подадена до настоящия съд чрез Община Сливен на 18.05.2015 год. Същата е входирана в съда на 26.05.2015 год. и въз основа на нея е образувано настоящото производство.

По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице сградата не е променена в хоризонтално отношение. Във вертикално отношение вещото лице е констатирало, че има леки отклонения във височина в рамките на 15-20 см идващи от височината на стоманобетоновата плоча, но отклонението е незначително. Вещото лице е установило, че извършеният строеж се отклонява от разрешеното с РС, тъй като има изградени стени от тухлена задария-частично нови по отношение на външните оградни стени и напълно нови за вътрешните разпределителни. Има изградена стоманобетонова плача с колони и греди обхващата и сграда с идентификатор 67338.510.138.2. Има изградено вътрешно стоманобетоново стълбище, което според вещото лице може да се определи като реконструкция, за която няма издадено разрешение за строеж. Изводът на вещото лице е, че „целият извършен строеж се отклонява от издаденото разрешение за строеж № 181“, както и че за това отклонение няма издадени строителни книжа. Констатациите на експерта бяха потвърдени от същия и в съдебно заседание.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствена. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на база всички приложени по делото писмени доказателства, неоспорени от страните по предвидения в закона ред. При постановяване на своето решение съдът съобрази заключението на вещото лице, в чиято обективност и безпристрастност няма основания да се съмнява. При изграждане на своите изводи от фактическа страна, съдът съобрази само тези ангажирани от страните по делото писмени доказателства, които имат пряко отношение към установените от съда факти.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, а именно в 14 дневния срок след съобщаването на оспорения административен акт, от лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същото е ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество оспорването се явява НЕОСНОВАТЕЛНО и като такова следва да бъде отхвърлено. Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът провери най-напред неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес въведен с нормата на чл. 9 от АПК. Съдът извърши проверка на всички основания посочени в чл. 146 от АПК. На първо място обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, тъй като оспорената заповед е издадена от Кмета на Община Сливен действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ. На второ място спазена е установената от закона писмена форма, както и се съдържат необходимите реквизити. Заповедта е издадена въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването и действия.При издаването на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административното производство е започнало с извършена от работна група Община Сливен проверка приключила със съставен Констативен акт № 2/04.02.2015 год., която е установила изграждане на строеж „Вътрешно стълбище и стоманобетонова плача на съществуваща жилищна сграда” на обект с идентификатор 67338.510.138.1 по кадастралната карта на гр.Сливен, с административен адрес гр.Сливен, ул.”Шипка” № 48 без одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж. Актът е връчен на оспорващата, която е депозирала възраженията си. При наличието на тези данни на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е образувано административно производство в хода, на което не е установено изпълнителят на процесния строеж да притежава необходимите, нормативно изискуеми за законността на обекта документи и книжа.

От съдържащите се по делото доказателства се установява по безспорен начин, че строежът изразяващ се в изграждане на „стени от тухлена задария-частично нови по отношение на външните оградни стени и напълно нови за вътрешните разпределителни,стоманобетонова плача с колони и греди обхващата и сграда с идентификатор 67338.510.138.2 и вътрешно стоманобетоново стълбище“ е извършен без необходимите строителни книжа. Такива не са представени нито в административното производство, нито в настоящото съдебно производство въпреки дадената възможност. Това обстоятелство е установено по категоричен начин и от вещото лице, което при извършване на проверка във връзка с изпълнение на поставената задача не е открило строителни книжа за въпросния обект. Действително за обекта има издадено РД № 181, но същото касае извършване на текущ ремонт на покрив изразяващ се в подмяна на покривните материали-греди, обшивка, изолация, керемиди и др., а извършеният строеж видно от заключението на вещото лице, коренно се различава от разрешеното. За изпълненото извън разрешеното оспорващата не притежава строителни книжа и документи. За пълното следва да се посочи, че оспорващата не отрича извършването на строежа без документи като твърди, че при започване на ремонта на покрива същият се е срутил, което е наложило извършването на по-голям ремонт и изливането на стоманобетонова плоча. Както административният орган, така и настоящият съд намира това възражение за неоснователно. Съгласно ЗУТ строежите се извършват при наличие на строителни книжа и документи издадени съгласно закона и всеки следва да се съобразява с това изискване.

Във връзка с гореизложеното съдът намира, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, т.е. налице е строеж извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж, поради което на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ Кметът на Община Сливен е издал заповед за премахване на незаконния строеж. Съдът намира, че обжалваната заповед е постановена при спазване на материалноправните разпоредби за нейното издаване при хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, а именно: незаконен строеж извършен без разрешение за строеж. Атакуваният административен акт е мотивиран, изложените в него фактически обстоятелства са установени и в хода на настоящото производство. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и в предписаната форма, съдържа изискуемите съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, мотивиран е, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила или противоречие с материалния закон и с целта на закона. Предвид това оплакванията на оспорващата за незаконосъобразност са неоснователни.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваната Заповед № РД-15-1083/28.04.2015 год. на Кмета на Община Сливен е правилна и законосъобразна, а подадената срещу нея жалба  неоснователна.

Искане за присъждане на разноски по делото е направил процесуалният представител на заинтересованото лице.С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК съдът намира искането за основателно. поради което следва да осъди оспорващата да заплати на заинтересованото лице Й.Д.Д. направените от него разноски за адвокатски хонорар в размер на 200 лева.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК,Административен съд гр.Сливен, VІІ състав

 

 

Р          Е          Ш          И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Щ.Б. против Заповед № РД-15-1083/28.04.2015 год. издадена от Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Вътрешно стълбище и стоманобетонова плоча на съществуваща жилищна сграда” с идентификатор 67338.510.138.1 по кадастралната карта на гр.Сливен с административен адрес гр.Сливен, ул.”Шипка” № 48, с възложител И.Щ.Б. като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОСЪЖДА И.Щ.Б. ЕГН ********** с адрес *** ЗАПЛАТИ на Й.Д.Д. ЕГН ********** *** сумата от 200 /двеста/ лева представляваща адвокатски хонорар.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: