РЕШЕНИЕ
№ 411
гр. Сливен, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря МИРЕЛА ИВ. КАРЕВА-С.А
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20212230105100 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова
молба, с която са предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422
вр. чл. 415 ал. 1 ГПК за установяване съществуване на вземания на заявител
по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК против длъжника, на който заповедта е била
връчена по реда на чл. 47 ал. 5 ГПК. Производството по делото е било
прекратено като недопустимо по отношение на солидарния длъжник.
В исковата молба се твърди, че на 13.01.2021 г. ищецъл е депозирал пред
РС-Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
за вземане срещу солидарните длъжници П. В. М. и В. М. СТ. за сумата от
738,07 лв., съставляваща изискуеми и неплатени задължения по Договор за
финансов лизинг № 05000476/00003 от 03.08.2018 г. по който имал качеството
лизингодател, П. В. М. била лизингополучател, а ответникът В. М. СТ. бил
солидарен длъжник. Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д. №
365/2021 г. и била издадена заповед за изпълнение на задължение за
претендираните суми. Посочва, че на 03.08.2018 г. ищцовото дружество в
качеството си на лизингодател било сключило Договор за финансов лизинг №
1
05000476/00003 с П. В. М., която била лизингополучател, а ответникът В. М.
СТ. бил солидарен длъжник. По силата на този договор било възникнало
облигационно отношение между страните, което било представлявало
абсолютна търговска сделка по см. на чл. 286 и чл. 287 ТЗ. Предмет на
договора било предоставянето на ползването на МПС, марка и модел „BMW
330 D“, което било изключителна собственост на ищцовото дружество. По
силата на този договор ищцовото дружество било предоставило на П. В. М.
лизинговия обект за възмездно ползване при заплащане на месечни лизингови
вноски и други дължими суми посочени в договора и общите условия към
договора, тарифата и погасителния план. Лизингополучателят се бил
задължавал да заплаща ползването на описания автомобил разсрочено на 60
лизингови вноски съгласно погасителен план неразделна част от договора, в
който била посочена стойността на лизинговите вноски и падежа на всяка от
тях. Твърди, че в т. 10.1 от договора било предвидено, че за МПС се била
сключвала задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, като застрахователната премия се била заплащала
разсрочено от лизингодателя и била дължимо ведно с лизинговата вноска.
Съгласно т. 10.2 от договора за финансов лизинг активът следвало да има
непрекъснато застрахователно покритие за целия срок на договора при
условията на многогодишна полица „Каско на МПС“ и разсрочено
разплащане на премията на вноски, дължими заедно с всяка лизингова вноска
съгласно погасителния план. Позовава се на т. 13.1 и т. 13.2 от ОУ на
ищцовото дружество. Съгласно т. 7.1 от ОУ на договора лизингополучателят
заплаща на лизингодателя периодични лизингови вноски съгласно
погасителен план съставляващ неразделна част от договора. Всяка лизингова
вноска включва главница и лихва, като лихвата е фиксирана за целия срок на
договора. Позовава се на т. 15.6 от ОУ и т. 7 от 2 договора, съгласно който в
случай на забава на плащането на лизингова вноска с повече от 5 дни
лизингополучателят дължи неустойка в размер на законната лихва за забава
върху неплатената сума, дължима за периода на забавата, изчислена от датата
на която сумата е станала първоначално изискуема. Към датата на депозиране
на исковата молба срокът на договора бил изтекъл. Останали незаплатени
следните задължения: главница в размер на 421,78 лв. изискуеми неплатени
лизингови вноски и вноски на разсрочено плащане на застраховка „КАСКО
на МПС“ по застрахователна полица „КАСКО на МПС“ ведно със законната
2
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК13.01.2021 г. до окончателното й плащане. Претендират се и разходи,
съпътстващи и произтичащи от ползването на лизинговото имущество в
размер на 316,29 лв., съставляваща шеста, седма и осма вноска по разсрочено
плащане на застрахователна премия по застраховка „КАСКО на МПС“ .
Съгласно молбата-уточнение от 03.12.2021 г. ищецът претендира да се
признае за установено, че единствено ответника В. М. СТ., в качеството му на
солидарен длъжник по договора за финансов лизинг му дължи общо главница
равна на сумата от 738,07 лв., от които сумата от 421,78 лв., съставлява
изискуеми неплатени лизингови вноски и вноски на разсрочено плащане на
застраховка „КАСКО на МПС“ по застрахователна полица „КАСКО на МПС“
за месеци 09 и 10.2019 г. съгласно погасителния план на договора за лизинг,
както и сумата от 316,29 лв., съставляваща разходи съпътстващи и
произтичащи от ползването на лизинговото имущество-платени
застрахователни премии по застраховки „Каско на МПС“, представляващи
вноски с падежи-03.11.2019 г.; 03.02.2020 г. и 03.05.2020 г. ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК-13.01.2021 г. до окончателното й плащане. Претендират се
деловодни разноски сторени в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява по закон
или пълномощие. С писмена молба от 27.05.2022 година пълномощникът на
ищцовото дружество, прави искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответната страна. Представя писмени доказателства –
Договор за покупко – продажба на МПС от 06.08.2018 година, както и
приемо-предавателен протокол към същият договор и талон първа част на
процесния автомобил.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява в
съдебно заседание, не е представил писмен отговор на исковата молба и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът счита, че предявеният иск е основателен, тъй като видно от
представените писмени доказателства ищцовото дружество доказа по
безспорен начин наличието на договорни отношения между страните –
3
договор за финансов лизинг, изпълнение на задълженията по договора,
придобиването на собствеността на процесния автомобил от трето лице при
условия определени от общите условия на договора, предоставянето на
ползването на автомобила на лизингополучателя, заплащането на
претендираните застрахователни премии за процесния автомобил.
Като прецени, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК и
чл. 239 от ГПК, съдът прие, че срещу ответната страна следва да се постанови
неприсъствено решение, с което исковите претенции на ищеца да се уважат
изцяло, като се признае за установено, че се дължат сумите за които е
издадена заповед за изпълнение № 1552 от 12.02.2021 година по ЧГД № 365
по описа на РС – Пловдив за 2021 година.
По правилата на процеса на ищеца се следват разноски, изчислени като
възлизащи на сумата от 25,00 лева в заповедното производство и сумата от
375,00 лева, съставляваща сторени в исковото производство разноски.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че В. М. СТ. ЕГН: ********** гр. **, ул.
Св.** № 1-А ДЪЛЖИ на „ФИНАСИТИ“ ЕАД, с предишно наименование
„АМИГО ЛИЗИНГ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Христофор Колумб – сграда АВТО ЮНИОН
ЦЕНТЪР № 43, ет. 8, както следва:
сумата от 421,78 лева - главница, представляваща изискуеми неплатени
лизингови вноски и вноски за разсрочено плащане на застраховка
КАСКО на МПС по застрахователна полица КАСКО на МПС за
месеците септември 2019 година и октомври 2019 година, съгласно
погасителен план към Договор за лизинг № 05000476/00003 от
03.08.2018 година;
сумата от 316,29 лева, представляваща заплатени застрахователни
премии по застраховки КАСКО на МПС, вноски шеста с падеж
03.11.2019 година, седма с падеж 03.02.2020 година и осма с падеж
03.05.2020 година ведно със законната лихва върху вземанията от датата
на подаване на заявлението – 13.01.2021 година до окончателното
заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
4
задължение по чл. 410 от ГПК № 1552 от 12.02.2021 година по ЧГД №
365 по описа на РС – Пловдив за 2021 година.
ОСЪЖДА В. М. СТ. ЕГН: ********** гр. **, ул. Св.** № 1-А ДА
ЗАПЛАТИ на „ФИНАСИТИ“ ЕАД, с предишно наименование „АМИГО
ЛИЗИНГ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. Христофор Колумб – сграда АВТО ЮНИОН ЦЕНТЪР № 43, ет.
8, сторените разноски, както следва: сумата от 25,00 лева, съставляваща
разноски в заповедното производство и сумата от 375,00 лева, съставляваща
разноски сторени в исковото производство.
Решението е НЕПРИСЪСТВЕНО и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5