Р Е Ш Е Н И Е
Номер 519 от 05.04.2021г., град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на двадесет и трети февруари две
хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир Христов
при секретар Вяра Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 2437 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156, ал. 1 от ДОПК.
Образувано е по жалба на Х. П. Н., регистриран като „АСО Х. Н.“ ЕТ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Победа“, ул. „Чаталджа“ № 52 и съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3, офис 6 против Ревизионен акт (РА) № Р-02000220001356-091-001/18.08.2020 год., издаден от Д.И. В. на длъжност началник сектор – възложил ревизията и Д. Ж. Й. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, изцяло потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 214/10.11.2020 год. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) Бургас при ЦУ на НАП. Иска се от съда да отмени обжалвания ревизионен акт, като неправилен и незаконосъобразен, относно допълнително определените данъчни задължения по ЗДДФЛ. В съдебно заседание, жалбоподателя не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от адв. Панайот Велков от Адвокатска колегия Бургас, в качеството му на надлежно упълномощен процесуален представител с приложено към молбата пълномощно, в която същия е заявил, че поддържа жалбата по изложените доводи и аргументи, изразява становище по съществото на спора и претендира присъждане на разноски по приложен списък.
Ответната страна – Директор на Дирекция „ОДОП” – гр. Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован не изпраща представител. По делото е постъпила молба от надлежно упълномощен юрисконсулт Е. Т., в която оспорва жалбата и настоява за отхвърлянето й. Изразява становище, че обжалвания ревизионен акт и потвърждаващото го решение са правилни и законосъобразни. Не ангажира доказателства, различни от административната преписка и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени твърденията
на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна
страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено
оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на
съдебното производство. Поради това,
жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
От приложените по административната преписка доказателства се установява, че с Ревизионен акт (РА) № 02000219003858-091-001/16.12.2019 год., издаден от Д. И. В. на длъжност началник сектор „Ревизии“ – възложил ревизията и А. Т. М. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията са били установени по отношение на Х. П. Н. с регистрация като „АСО-Х. Н.“ ЕТ с ЕИК ********* задължения за данък по ЗДДФЛ за 2015 год. и 2017 год. След проведено оспорване по административен ред, с Решение № 42/05.03.2020 год. Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Бургас е отменил РА № 02000219003858-091-001/16.12.2019 год. и е върнал преписката на органа по приходите, възложил ревизията за извършване нова ревизия и издаване на нов ревизионен акт, съобразен с дадените задължителни указания.
В изпълнение на горното, със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000220001356-020-001/10.03.20 год. на Началник сектор при ТД на НАП Бургас е възложена ревизия на Х. П. Н. с регистрация като ЕТ „АСО-Х. Н.“ с предметен обхват: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2015 год. и от 01.01.2017 год. до 31.12.2017 год. Указано е, ревизията да завърши в срок от три месеца от връчване на ЗВР. Така постановената заповед е била връчена по електронен път на 07.03.2020 год., видно от приложеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“, от която дата е започнал да тече указания срок за извършване на ревизията. Така определения срок се е оказал недостатъчен, поради което, след надлежно подадено Искане за продължаване срока за извършване на ревизията, със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-02000220001356-020-002/15.06.2020 год. е указано, ревизията да завърши до 17.07.2020 год., като от приложеното удостоверение се установява, че заповедта е редовно връчена по електронен път на 16.06.2020 год.
След завършване на ревизията и в 14-дневния срок по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, резултатите от същата са обективирани в Ревизионен доклад (РД) № Р-02000220001356-092-001/23.07.2020 год., връчен на 28.07.2020 год. по електронен път. По повод така връчения РД и в 14-дневния срок по чл. 117, ал. 5 от ДОПК е постъпило възражение от ревизирания ЕТ, в което е оспорена законосъобразността на направените в РД констатации, в подкрепа на което оспорване е направено позоваване на практиката на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 5466 от 11.05.2020 год. по адм. дело № 14773/2019 год.
След преценка на извършените при ревизията действия, на установените факти и обстоятелства и като е приел, че подаденото възражение е неоснователно, органа възложил ревизията и ръководителя на ревизията са постановили РА № Р-02000220001356-091-001/18.08.2020 год. С цитирания РА е установен размера на задълженията по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 18.08.2020 год. на Х. П. Н. с регистрация като ЕТ „АСО-Х. Н.“, както следва: задължения за довнасяне в размер общо на 13 662,48 лева и лихви за просрочие към тях в размер общо на 11 801,64 лева. Ревизионният акт е връчен на 24.08.2020 год. по електронен път.
С жалба вх. № ИТ-00-7249/08.09.2020 год. по описа на ТД на НАП гр. Бургас, ЕТ „АСО-Х. Н.“ е оспорил РА № Р-02000220001356-091-001/18.08.2020 год. пред Директор на Дирекция „ОДОП” гр. Бургас. По повод депозираната жалба, Директора на Дирекция „ОДОП“ е постановил Решение № 214/10.11.2020 год., с което е потвърдил изцяло РА № Р-02000220001356-091-001/18.08.2020 год., с който са установени дължимите от Х. П. Н. с регистрация като ЕТ „АСО-Х. Н.“ задължения за данъци, както следва: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчния период от 01.01.2015 год. до 31.12.2015 год. в размер на главница 23 888,26 лева и лихва 8 793,54 лева и за данъчен период от 01.01.2017 год. до 31.12.2017 год. в размер на главница – 17 001,09 лева и лихва 2 810,13 лева.
В жалбата, с която е поставено началото на настоящото съдебно производство се оспорват констатациите на приходния орган, обективирани в РА № Р-02000220001356-091-001/18.08.2020 год., потвърден изцяло с Решение № 214/10.11.2020 год. Заявено е, че оспорения ревизионен акт е издаден при неправилно прилагане на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че в случая спорът е по отношение прилагането на разпоредбата на чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО и конкретно по тълкуването на разпоредбата на т. 1 предложение последно - „придобити в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването“. В подкрепа на това твърдение, жалбоподателя отново се е позовал на мотивите на Решение № 5466 от 11.05.2020 год. по адм. дело № 14773/ 2019 год., съгласно които „тълкуването на „придобити“ по смисъла на чл. 189б, ал. 2, т. 1 ЗКПО като включващо и придобитите активи по силата на договор за финансов лизинг съответства на данъчното третиране на същите активи като такива на наемателя (лизингополучателя) съгласно т. 4 от СС 17 „Лизинг“. В този смисъл е развита тезата, че обстоятелството, че в срока по чл. 189б, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, ЕТ не е придобил собствеността върху процесните активи не променя този извод, тъй като в това отношение намира пряко приложение чл. 14, § 6, „б“ от Регламент (ЕС) № 702/2014 г., според който, помощта обхваща като допустим разход този за закупуването или покупката на лизинг на машини и оборудване до пазарната стойност на актива. Развити са и доводи в подкрепа на твърдението, че в случая изцяло са налице всичките комулативно изискуеми в нормата на чл. 189б, ал. 2, т. 1-9 изисквания за преотстъпване на данъка, като при постановяване на оспорения ревизионен акт, органа по приходите превратно е тълкувал изискванията, регламентирани в т. 1, като е игнорирал възраженията на жалбоподателя и не се е съобразил с трайната съдебна практика в цитирания смисъл. Заявено е, че през 2014 год. ЕТ е придобило активи – нова земеделска техника (трактор и плуг) на стойност 127 500 евро без ДДС, като за тези активи са предоставени всички документи, удостоверяващи придобиването им – договори за финансов лизинг, договори за прехвърляне на собствеността, свидетелства за регистрация. Същите са заприходени в счетоводството на ЕТ като дълготрайни активи и са включени в амортизационния план. В подкрепа на тези си твърдения, жалбоподателя се е позовал и на т. 4 от СС-17, където е направено разяснение на договора за финансов лизинг. По отношение на констатациите за възникнали задължения за 2017 год. в жалбата е заявено, че изложеното на стр. 7 от РА не следва да се обсъжда, доколкото същото противоречи на разпоредбите на ДОПК. Заявено е, че покупката на прикачно ремарке модел ES-TR-10000 е следвало да бъде обсъдено в първоначалния ревизионен акт, което не е сторено. По мнение на жалбоподателя, изложеното в оспорения РА противоречи на забраната за изменение във вреда на жалбоподателя. На следващо място се твърди, че извода на органа по приходите, че закупения през 2018 год. актив - прикачно ремарке за трактор се явява заместващ актив е недоказан и необоснован, като е заявено, че въпросния актив се използва единствено и само според целите на закона.
При извършената служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт, настоящият съдебен
състав констатира, че той е произнесен от компетентен
орган и в съответната форма, като при издаването му са
спазени процесуалните разпоредби на закона, но същия е постановен в
противоречие с материалноправните норми на приложимия закон. Този извод се
налага по следните съображения:
При преценката на законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, съдът следва да извърши проверка дали същия е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните норми при издаването му.
В настоящият случай, оспорения РА № Р-02000220001356-091-001/18.08.2020 год. е издадени от компетентните за това, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК органи – Началник сектор при ТД на НАП Бургас, като орган възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, като ръководител на ревизията. Ревизионният акт е издаден в писмена форма и съдържа предвидените в чл. 120, ал. 1 от ДОПК задължителни реквизити – имената и длъжностите на органите, които го издават, номер и дата, данни за ревизираното лице, обхвата на ревизията, извършените действия в ревизионното производство, мотиви за издаването му, разпоредителна част, в която са определени задълженията на ревизираното лице, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, подписи на органите по приходите, които го издават (с КЕП, за които липсва съмнение относно достоверността им). Към ревизионният акт е приложен и ревизионен доклад № Р-02000220001356-092-001/23.07.2020 год., като неразделна негова част. Предвид така изложеното, съда приема, че в хода на ревизионното производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените такива, които са ограничили правата на ревизирания едноличен търговец. В сезиращата съда жалба се твърди допуснати процесуални нарушения, но така заявеното твърдение не е подкрепено с конкретика, поради което съда намира същото за недоказано и неоснователно.
След анализ на събраните в хода на административното производство и в хода на съдебното дирене доказателства, настоящия съдебен състав намира за установена следната фактическа обстановка:
Христо Петров Нанев е вписан като Едноличен търговец „АСО-Х. Н.“ в Търговския регистър с адрес на управление и кореспонденция с НАП – гр. Бургас, ж.к. „Братя Миладинови“, бл. 89А, вх. 2, ет. 2, ап. 4 и предмет на дейност – производство и реализация на непреработена селскостопанска продукция, растениевъдно-животновъдно стопанство. Същият е регистриран по ДОПК на 01.11.1993 год. и по ЗДДС, считано от 01.04.1994 год. ЕТ „АСО-Х. Н.“ е регистриран земеделски производител, съгласно чл. 7 от Наредба № 3/1999 год., като през ревизирания период, основната му дейност е обработка на земеделска земя, находяща се в землището на с. Дюлево, общ. Средец и с. Кръстина, общ. Камено и притежаваната черешова градина. Установено е също, че ЕТ е регистриран като частен земеделски производител по реда на чл. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители, към Областна дирекция „Земеделие и гори“ гр. Бургас, като притежава Регистрационна карта № 87374 от 27.09.2007 год. Ревизираното лице притежава и Удостоверение за регистрация на животновъден обект ОВ № 02-062/12.12.2014 год. – овцеферма, находяща се в землището на с. Дюлево, общ. Средец и животновъден обект № ГВ 02-160/31.10.2014 год. – кравеферма в землището на с. Дюлево. Дейността се осъществява в собствени производствени и административни помещения, складове, навес за зърно и площадки за съхранение на зърно, находящи се в стопанския двор на с. Дюлево и стопанския двор на с. Кръстина. ЕТ притежава и пансион в гр. Обзор, ул. „Младежка“ № 10, категоризиран 2 звезди, съгласно притежавано Удостоверение за категоризация, като пансиона се стопанисва сезонно.
В хода на ревизионното производство са установени следните факти и обстоятелства, относими към формираните констатации:
За данъчен период 01.01.2015 год. – 31.12.2015 год.:
За финансовата 2015 год., Х. П. Н. е подал декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. № 0200И249563/28.04.2016г. , в която е деклариран данъчен финансов резултат – печалба в размер на 274 566,76 лв., дължим данък в размер на 39 813,77 лв., преотстъпен данък върху годишната данъчна основа на основание чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ в размер на 23 888,26 лв., данък върху годишната данъчна основа, намален с преотстъпения данък в размер на 15 925,51 лв. За доказване на инвестициите по реда на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО относно преотстъпения данък за 2015г., ревизираното лице е представило документи за направена инвестиция в два актива - нов трактор NEW HOLLAD, модел Т7.270АС и нов плуг Грегоар Бесон, модел RB 71. От представените документи се установява, че и двата актива са придобити чрез финансов лизинг на ППС по договори, сключени на 20.03.2014г. между „РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ” ООД - лизингодател и ЕТ „АСО-Х. Н.” - лизингополучател. В приложените договори за финансов лизинг е вписано, че ревизираното лице придобива правото на собственост върху лизинговите вещи по законоустановения ред, след изтичане на срока на лизинга и след изпълнение на всички условия по договорите. Вписано е също, че лизингополучателят няма право да претендира придобиването на собствеността преди да бъдат изпълнени предвидените в договора условия. При закупуване на земеделската техника чрез договор за финансов лизинг, правото на собственост върху вещта се придобива с изплащането на последната вноска от цената. Лизингополучателят има качество на наемател на вещта, докато не изплати пълната уговорена цена, едва след което собствеността се прехвърля по реда, уговорен с договора. ППС остава изключителна собственост на РЛБГ за целия срок на Договора.
В хода на ревизионното производство, жалбоподателя е представил доказателства за придобиване на правото на собственост върху двата актива - договори за прехвърляне на собственост на ППС в изпълнение на дълг и Свидетелства за регистрация на земеделска и горска техника, от които се установява, че ЕТ „АСО-Х.Н.” е придобил трактор колесен NEW HOLLAD, модел Т7.270АС на 28.01.2019г. и плуг Грегоар Бесон, модел RB 71 на 22.10.2018 г.
Въз основа на така установените факти и обстоятелства, органа по приходите е приел, че въпросните два актива са придобити от Х. Н. като ЕТ „АСО – Х. Н.” през 2018 год. и 2019 год., т.е. след изтичане на законоустановения по чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО срок, който в случая е от 01.01.2015г. до 31.12.2016 г. В подкрепа на така формирания извод е развита тезата, че по време на действие на лизинговите договори липсва транслативен ефект (прехвърляне на собствеността на актива, предмет на лизинга, от патримониума на продавача в полза на купувача), тъй като прехвърлянето на собствеността настъпва към момента на сключване на договора за покупко-продажба и от този момент активът се счита за придобит от купувача. С оглед на това е прието, че условието на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО активът да е придобит в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването, не е изпълнено и данъчно задълженото лице не може да ползва данъчното облекчение за преотстъпване на данък по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ за 2015 г. по отношение на посочените активи в размер на 23 888,26 лв.
Предвид така формирания извод, органа по приходите е определил дължимият данък върху годишната данъчна основа като ЕТ за 2015 год. в размер на 39 813,77 лв. Върху установените допълнителни задължения са начислени и лихви за просрочие на основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ и чл. 175 от ДОПК в размер на 9 238,22 лв.
За данъчния период от 01.01.2017 год. – 31.12.2017 год.:
За финансовата 2017 год. Х. П. Н., като ЕТ „АСО-Х. Н.“ е подал Декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. № 0200И0410439/25.04.2018 год. с деклариран данъчен финансов резултат – печалба 198 354,60 лв., дължим данък в размер на 28 335,15 лв., преотстъпен данък върху годишната данъчна основа на основание чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ в размер на 17 001,09 лв., данък върху годишната данъчна основа, намален с преотстъпения данък, в размер на 11 334,06 лв.
С цел удостоверяване на инвестициите по чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО относно преотстъпения данък за 2017 год., Х. Н. е представил документи за закупени осем актива. След анализ на представените доказателства, органа по приходите е установил, че четири от осемте актива са придобити чрез финансов лизинг, а именно:
- Хедер за прибиране на слънчоглед - MAIZCO GX III12 и Транспортна количка за Хедер – MAIZCO GX III12, за които е сключен договор за финансов лизинг № 0029429/В от 19.12.2018г.;
- Доилна зала за овце – модел SEZER C и Млечен танк за съхранение на мляко – 2000 л. с млечна помпа, за които е сключен договор за финансов лизинг № 0029429/А от 08.11.2018г.
Органът по приходите е установил, че ЕТ „АСО-Х. Н.” е завел и четирите актива в своята инвентарна книга, въпреки че не са негова собственост, доколкото той се явява техен ползвател за срока на лизинговите договори. В тази връзка е посочено, че лизингополучателят няма право да претендира придобиването на собствеността преди изпълнението на предвидените в договора условия. Развита е тезата, че при закупуване на земеделската техника чрез договор за финансов лизинг, собствеността върху вещта се придобива с изплащане на последната вноска от цената, като лизингополучателят има качеството на наемател на вещта, докато не изплати цената и едва тогава правото на собственост върху нея се прехвърля по реда, уговорен в сключения договор за лизинг.
В подкрепа на така развитата теза, ревизиращите са се позовали и на Общите условия в договорите за финансов лизинг на „ОББ ИНТЕРЛИИЗ“ ЕАД, в т. 13 от които е записано: „През целия срок на договора Лизинговата вещ е собственост на Лизингодателя. По силата на договора Лизингодателят предоставя Лизинговата вещ в държане на Лизингополучателя за ползване през срока на договора”. В този смисъл е прието, че ЕТ „АСО-ХРИСТО НАНЕВ” се явява ползвател (държател) на активите до момента, в който договорът за лизинг не изтече и не се прехвърли собствеността от лизингодателя на лизингополучателя.
Въз основа на тези факти и обстоятелства, ревизиращите са обосновали извод, че собствеността върху процесните активи не е прехвърлена и същите не са придобити в срок до 31.12.2018 год., когато изтича срока, установен в закона за извършване на инвестициите. Въз основа на така формирания извод е прието, че условието на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО активът да е придобит в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването, не е изпълнено и данъчно задълженото лице няма право да се възползва от данъчното облекчение за преотстъпване на данък по реда на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ за данъчната 2017 год. по отношение на посочените 4 броя активи - Хедер за прибиране на слънчоглед - MAIZCO GX III12, Транспортна количка за Хедер – MAIZCO GX III12, Доилна зала за овце – модел SEZER C и Млечен танк за съхранение на мляко – 2000 л. с млечна помпа.
По отношение на останалите 4 броя активи - прикачно ремарке за трактор модел - ES - TR 10000, прикачна разпръсквачка на тор за трактор модел - Solis 1500, прикачна пръскачка за трактор модел – SNP 800 и Платформа 1х8 с хранилка за овце/кози, органа по приходите е приел, че същите отговарят на въведеното с разпоредбата на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ДОПК изискване да са закупени в срок до 31.12.2018 год.
Входа на ревизионното производство, ревизиращите са извършили проверка и доколко активите, в които е инвестиран преотстъпеният корпоративен данък отговарят на условието в т. 8 на чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО, а именно закупените активи да не заместват съществуващи. В резултат на тази проверка е прието, че за 2017 год. това условие не е изпълнено за един от четирите актива - прикачно ремарке за трактор модел ES – TR 10000. Установено е, че същото е закупено на 23.03.2018 год. с фактура № 136766 от Турция, с доставчик А. З. М. Т. А. на стойност 5 600 евро с левова равностойност 10 952,64 лв. и е регистрирано на 30.03.2018 год. в Министерството на земеделието, храните и горите, чрез издаване на свидетелство за регистрация. Същият модел актив - прикачно ремарке за трактор модел – ES – TR 10000 е бил закупен на 04.07.2017 год. с фактура № 30269 от Турция с доставчик А. З. М. Т. А. на стойност 5 600 евро с левова равностойност 10 952,64 лв., като ремаркето е регистрирано на 04.08.2017г. в Министерството на земеделието, храните и горите, чрез издаване на свидетелство за регистрация. В този смисъл е обоснован извода, че един и същ модел прикачно ремарке за трактор е закупен в две последователни години, което противоречи на изискванията на т. 8 на чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО, според които новозакупеният актив не трябва да замества вече съществуващ такъв. От тук е направен извод, че ревизираното лице няма право да ползва преотстъпване на корпоративен данък за този актив.
Въз основа на събраните доказателства относно останалите три актива, за които ревизираното лице е ползвано преотстъпване на корпоративен данък, а именно - прикачна разпръсквачка на тор за трактор модел – Solis 1500, прикачна пръскачка за трактор модел – SNP 800 и платформа 1х8 с хранилка за овце/кози, органа по приходите е приел, че ревизираното лице няма пропуски и активите са редовно закупени, т.е. налице са основанията по чл. 189б, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 5 от ЗКПО. Прието се също, че покупките на ЕТ „АСО-ХРИСТО НАНЕВ” включващи гореизброените активи отговарят и на условията на т. 8 от чл. 189б, ал. 2.
Относно цените на посочените три актива, ревизиращите са констатирали, че същите не са заведени в счетоводството на ЕТ „АСО-Х. Н.“ с пазарните им цени, а са добавени и разходите за транспорт към тях. С оглед на това, като допустим разход за целите на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО е приета тяхната покупна цена/себестойност, като са изключени разходите за транспорт. В резултат това при ревизията са определени цени на трите актива, както следва: прикачна разпръсквачка на тор за трактор модел – Solis 1500 на стойност 5 085,15 лв.; прикачна пръскачка за трактор модел – SNP 800 на стойност 4 889,57 лв. и платформа 1х8 с хранилка за овце/кози на стойност 2 083,33 лв. Сумарно стойността на активите, които отговарят на всички условия на чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък, възлиза на 12 058,05 лв.
Въз основа на така установените данни, органа по приходите е приел, че не е изпълнено изискването на чл. 189б, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, а именно преотстъпеният данък да не превишава 50 на сто от настоящата стойност на активите, в които същият следва да бъде инвестиран. Стойността на придобитите активи трябва да е осигурена с най-малко 50% самофинансиране от страна на регистрирания земеделски стопанин, което в случая, с оглед определената стойност на активите, които отговарят на изискванията на чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО е 6029,02 лв., т.е. размерът на преотстъпения за 2017 год. корпоративен данък не може да надвишава тази сума.
Предвид горното, ревизиращите са се позовали на разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от ЗКПО (в редакция до 31.12.2019 г.), съгласно която, когато не са изпълнени изискванията за използване (разходване) на преотстъпен корпоративен данък, последният се дължи по общия ред на закона за годината, за която е възникнал.
Предвид горното и с оглед така направените констатации на ЕТ „АСО-Х. Н.” е признато право на преотстъпване на корпоративен данък в размер на 6 029,02 лв., вместо ползвания от него размер от 17 001,09 лв., т.е. ревизираното лице следва да възстанови разликата до размера на неправомерно получената помощ – 10 972,13 лв. Върху така установените допълнителни задължения са начислени и следващите се лихви за просрочие на основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ и чл. 175 от ДОПК, в размер на 2 563,42 лв.
След анализ на така установената фактическа
обстановка, настоящия съдебен състав намира извода на приходната администрация
за липса на условията, регламентирани в чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО за
преотстъпване на корпоративен данък за 2015 год. и 2017 год. за неправилен и незаконосъобразен
по следните съображения:
По отношение преотстъпения корпоративен данък
за данъчен период 2015 год.:
Както вече се изясни, липсва спор между
страните, че ЕТ „АСО-ХРИСТО НАНЕВ“ е земеделски стопанин, регистриран по реда и
при условията на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на
регистър на земеделските стопани. Не се спори и по отношение на факта, че за
финансовата 2015 год., Х. Н. е декларирал преотстъпен корпоративен данък в
размер на 15 925,51 лв., като за доказване на инвестициите по реда на чл.
189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО относно преотстъпения данък е представил документи за
направена инвестиция в два актива - нов трактор NEW HOLLAD, модел Т7.270АС и
нов плуг Грегоар Бесон, модел RB 71, като и двата актива са придобити чрез финансов лизинг по договори, сключени на
20.03.2014 год. с „РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ” ООД, собствеността върху които е
прехвърлена съответно през 2019 год. и 2018 год.
За да откажат ползваното данъчно облекчение,
органите по приходите са приели, че съобразно императивните изисквания на
чл.189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО новата земеделска техника е следвало да бъде
„придобита“ до края на годината следваща тази, за която се ползва
преотстъпването, т.е. до 31.12.2016 год., докато съгласно представените доказателства, придобиването на правото на
собственост е възникнало през 2018 год. и 2019 год.
Настоящият съдебен състав не споделя така
формирания извод по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО, корпоративният данък се преотстъпва в размер до 60 на сто на данъчно
задължени лица, регистрирани като земеделски стопани, за данъчната им печалба
от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция.
В ал. 2 на чл. 189б от ЗКПО е указано, че корпоративният данък се преотстъпва,
когато са изпълнени едновременно указаните в т. от 1 до 9 условия. Както вече
се посочи, за данъчния период 2015 год. органа по приходите е приел, че в
случая не е налице единствено условието, регламентирано в т. 1, а именно
процесните активи не са придобити в указания от закона срок, като по отношение
на останалите изисквания е прието, че в случая са изпълнени.
За изясняване на спорния между страните
въпрос следва да се има предвид, че предвиденото в чл. 189б от ЗКПО данъчно
облекчение, представлява държавна помощ под формата на данъчно предимство за
земеделските производители, базирана върху изискванията на Насоките за държавна
помощ в селското и горското стопанство за периода 2007г. – 2013г., които
препращат към Регламент (ЕС) 1857/2006г. от 15 декември 2006г. за прилагането
на членове 87 и 88 от Договора за Европейска общност (чл.107 и чл.108 от
Договора за функционирането на европейската общност) към държавната помощ за
малки и средни предприятия, които осъществяват дейност по производството на
селскостопански продукти.
Данъчното облекчение по чл. 189б от ЗКПО попада в приложното поле на Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 г. То
представлява мярка под формата на данъчно предимство и има стимулиращ ефект,
тъй като са изпълнени условията на чл. 6, § 4 от Регламента. Помощта за
инвестиции в материални активи или нематериални активи в земеделски стопанства,
свързани с първичното селскостопанско производство е предвидена в чл. 14 на
Регламента. Съгласно чл. 14, § 6. "б. " от Регламент (ЕС) № 702/2014 г., помощта обхваща като допустим разход
този за закупуването или покупката на лизинг на машини и оборудване до
пазарната стойност на актива.
От събраните по делото доказателства се
установява, че дружеството е инвестирало преотстъпения корпоративен данък в
земеделска техника – нов трактор NEW HOLLAD, модел Т7.270АС и нов плуг Грегоар
Бесон, модел RB 71, на основание договори за финансов лизинг, сключени през
2015 г. Няма спор, че същите са заприходени в счетоводството на ЕТ „АСО-Х. Н.“,
включени са в инвентарната книга, в специализирания амортизационен план и в данъчния
амортизационен план.
При така установените факти, съда приема, че
е изпълнено изискването на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, доколкото активите са придобити в
регламентирания от закона срок (01.01.2015 г. -31.12.2016 г.) по силата на
сключени договори за финансов лизинг. Обстоятелството, че в този срок
дружеството не е придобило собствеността върху процесните активи, не променя
този извод. По отношение на това обстоятелство намира пряко приложение разпоредбата
на чл. 14, § 6., „б“ от Регламент (ЕС) № 702/2014 г., според която помощта обхваща като
допустим разход този за закупуването или покупката на лизинг на машини и
оборудване до пазарната стойност на актива. Тълкуването на „придобити“ по
смисъла на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО като включващо и придобитите активи по
силата на договор за финансов лизинг съответства на данъчното третиране на
същите активи като такива на наемателя (лизингополучателя) съгласно т. 4 от СС-17
„Лизинг“.
Предвид така изложеното, съдът намира, че
изводът на приходната администрация, че закупените през 2014 г. по договори за
финансов лизинг активи – трактор и плуг, не са придобити в срока по чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, е неправилен и незаконосъобразен, като по
отношение на въпросните активи са налице предпоставките на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък. В
този смисъл, правилно и обосновано, жалбоподателя се е позовал на трайната
съдебна практика по този въпрос, в т.ч. и на ВАС, обективирана в множество
съдебни актове, между които и Решение № 5466 от 11.05.2020 год. по адм. дело №
14773/2019 год., Решение № 14030 от 12.11.2020 год. по адм. дело № 7725/2020
год., Решение № 14908 от 02.12.2020 год. по адм. дело № 7452/2020 год. и др.
По отношение на преотстъпения корпоративен
данък за данъчен период 2017 год.:
Видно от описаната по-горе фактическа
обстановка, в оспорения ревизионен акт е прието, че за финансовата 2017 год.
ревизираното лице неправомерно е преотстъпило корпоративен данък, доколкото, по
мнение на приходната администрация не са налице основанията по чл. 189б, ал. 2,
т. 1 от ЗКПО. За да обосноват този извод, по аналогичен начин, като за данъчния
период 2015 год. е прието, че четири от закупените общо 8 актива са придобити чрез финансов лизинг, а именно: хедер
за прибиране на слънчоглед - MAIZCO GX III12 и транспортна количка за Хедер –
MAIZCO GX III12, за които е сключен договор за финансов лизинг от 19.12.2018г.;
доилна зала за овце – модел SEZER C и млечен танк за съхранение на мляко – 2000
л. с млечна помпа, за които е сключен договор за финансов лизинг от
08.11.2018г. Предвид тези факти, ревизиращите
са обосновали извод, че собствеността върху процесните активи не е прехвърлена
и същите не са придобити в срок до 31.12.2018 год., когато изтича срока,
установен в закона за извършване на инвестициите.
Съдът намира така формирания извод за
неправилен и незаконосъобразен по съображенията, подробно развити в мотивите в
частта за данъчен период 2015 год. По отношение на така формирания извод на
органа по приходите, приложение отново следва да намери цитираната вече разпоредба
на чл. 14, § 6., „б“ от Регламент (ЕС) № 702/2014 г., според която помощта обхваща като
допустим разход и покупката на лизинг на машини и оборудване до пазарната
стойност на актива.
За да обоснове извода за незаконосъобразност
на преотстъпения за 2017 год. корпоративен данък, органа по приходите е приел и
нарушаване на изискването на чл. 189б, ал. 2, т. 8 от ЗКПО - активите по т. 1 да
не заместват съществуващи активи. Наличието на такова нарушение е обосновано по
отношение на прикачно ремарке за трактор модел ES – TR 10000, закупено от ЕТ „АСО-Х.
Н.“ на 23.03.2018 год. Установено е, че същият модел прикачно ремарке за трактор
модел – ES – TR 10000 е бил закупен на 04.07.2017 год., поради което е прието,
че втория закупен идентичен актив замества вече съществуващ такъв. Настоящият
съдебен състав не споделя така формирания извод, като намира, че в хода на
ревизионното производство не са ангажирани доказателства в негова подкрепа. По
мнение на съда, за да е налице заместване на съществуващи активи следва да бъде
установено по безспорен начин, че първоначално закупения актив не се използва
или не се използва за нуждите на дейността, като вместо него се ползва по-късно
закупения такъв. За да бъде формиран такъв извод, неминуемо трябва да се
изследва и въпроса дали двата актива не се използват едновременно и паралелно в
дейността на земеделския стопанин. Такова изследване в хода на ревизионното
производство не е било извършено, поради което извода, че закупеното през 2018
год. прикачно ремарке замества съществуващ актив – прикачно ремарке, закупено
през 2017 год. се явява недоказан.
По изложените съображения, настоящия съдебен
състав приема, че оспорения ревизионен акт се явява неправилен и
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
По делото е направено искане за присъждане на
разноски и от двете страни в процеса. Като съобрази изхода на спора пред
настоящата инстанция и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в полза на
жалбоподателя следва да се присъди сумата от 1 650,00 лева, от които 50,00
лева държавна такса и 1 600,00 лева адвокатско възнаграждение, платено
изцяло и в брой, видно от приложения договор за правна защита и съдействие.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – гр. Бургас, втори
състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-02000220001356-091-001/18.08.2020 год., издаден от
Д. И. В. на длъжност началник сектор – възложил ревизията и Д. Ж. Й. на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, изцяло
потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 214/10.11.2020 год. на
директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ
на НАП, с който са установени дължимите от Х. П. Н. с регистрация като ЕТ
„АСО-Х. Н.“ задължения за данъци, както следва: Годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ на ЕТ за данъчния период от 01.01.2015 год. до 31.12.2015 год. в размер
на главница 23 888,26 лева и лихва 8 793,54 лева и за данъчен период
от 01.01.2017 год. до 31.12.2017 год. в размер на главница – 17 001,09
лева и лихва 2 810,13 лева.
ОСЪЖДА дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП да заплати на Х. П. Н., регистриран като „АСО Х. Н.“ ЕТ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Победа“, ул. „Чаталджа“ № 52 и съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3, офис 6 сумата от 1 650,00 (хиляда шестстотин и петдесет) лева разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ: