РЕШЕНИЕ
№ 211
гр. Карнобат, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариела Ан. И.а
при участието на секретаря Красимира Хр. Недева
като разгледа докладваното от Мариела Ан. И.а Гражданско дело №
20252130100631 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод постъпила искова молба от „Изи
Файнанс“ ЕАД с ЕИК **** против Н. И. С. с ЕГН **********. В молбата се твърди, че
на 17.11.2023г. ищцовото дружество, в качеството на кредитодател, сключва с
ответника по делото, в качеството на кредитополучател, Договор за предоставяне па
кредит от разстояние № ****. Договорът с сключен при условията на ЗПФУР.
Сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна информация,
достъпна на уеб адрес: www.mini/.aem.bg. По същия електронен адрес са публикувани
и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите,
сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на
въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с което
кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава имейл, в който
се съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде
одобрен, той получава на личния си имейл Договор и общи условия за писмено
потвърждаване. Потвърждаването става чрез съобщение на предоставения от
кредитополучателя телефонен номер четири цифрен, уникален код. Той получава
втори имейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да
въведе получения от него код. По този начин кредитополучателят отново потвърждава
сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. При
кандидатстване ответникът е посочил телефонен номер: **** и имейл: *****@abv.bg.
Активиращият код е ****.
В хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на личната си
1
карта, от което с видно, че предоставените лични данни съвпадат. Предоставена е и
справка на личната карта направена в сайта на МВР — видно е че тя е валидна.
Предоставена е и снимка от същия като е сравнено лицето от разговора с това от
предоставената лична карта, както и запис от проведения разговор, на който ясно се
вижда лицето, което сключва договора. Ответникът е изпратил и своя снимка тип
“селфи” с личната си карта, като допълнително потвърждение за самоличността му.
По този начин кредитополучателят сключва договора за предоставяне на кредит
от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го
уведомява, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.
Гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което на
същия е отпуснат кредит с главница в размер па 700.00 лв. /седемстотин лева/.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора кредитодателят се задължава да преведе на
кредитополучателя сума в размер на 700.00 лв. /седемстотин лева/. Съгласно чл. 2, ал.
2 от Договора предаването на сумата следва да бъде извършено по посочен от
кредитополучателя начин. В случая тя е преведена на каса на „Изипей“ АД.
Съгласно договора сумата по кредита е дължима на 14 равни вноски в размер на
50.00 лв. Към датата на депозиране па исковата молба, кредитоиолучателят е направил
плащания в общ размер от 151.93 лв.
За събиране на своето вземане ищецът е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. №225/2025г. по описа на
КРС, но длъжникът е оспорил заповедта.
Предвид изложеното е направено искане да се постанови решение, с което да се
приеме за установено по отношение на ответника Н. И. С. е ЕГН **********, че
същият дължи на “Изи Финанс” ЕООД с ЕИК **** сумата от 650.00 лв. главница по
предоставения кредит, сумата от 150.15 лв.- договорна лихва за периода от 17.12.2023г.
до 10.01.2025г, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на
депозиране на заявлението. Заявена е претенция за разноски.
В с.з. ищецът не изпраща представител, но депозира писмено становище.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
същата се оспорва изцяло.
В с.з. проц.представител на ответника поддържа отговора.
Карнобатският районен съд, като взе предвид искането на молителя,
събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното.
Със Заповед за изпълнение №125 от 25.02.2025г. по ч.гр.д. №225/2025г. по описа
на КРС съдът е разпоредил на Н. И. С. с ЕГН: ********** да заплати на кредитора
Изи Финанс ЕООД с ЕИК: **** сумите: 650,00 лева (шестстотин и петдесет лева),
2
представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 31.01.2025 г. до
изплащане на вземането, 150,15лева (сто и петдесет лева и 15 стотинки),
представляваща договорна лихва за период от 17.12.2023 г. до 10.01.2025 г., както и
държавна такса в размер на 21,25 лева (двадесет и един лева и 25 стотинки) и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за предоставяне на
кредит от разстояние № **** на 17.11.2023г. ищцовото дружество предоставило на
ответницата кредит в размер на 700 лв., срок на кредита: 420 дни, при Годишен
процент на разходите (ГПР): 48,44 %, годишен лихвен процент: 40,15 %, като общото
задължение било 873.25 лв.
Видно от платежния документ на л. 82 – Разписка за извършено плащане на
20.11.2023 г. на кредитополучателя била преведена сумата по договора, за което той е
положил подпис и е изписал трите си имена. В разписката са посочени както името на
наредителя-ищцовото дружество, така и основанието за плащането- Договор № ****.
От назначената съдебно-техническа експертиза, както и от изслушването на
вещото лице в съдебно заседание се установява, че посочените от ищеца действия за
сключването на договора са изпълнени от ответника. Като за целта ответникът е
предоставил копие от личната си карта, снимка с личната си карта, както и е проведен
и записан видеоразговор между двете страни, в който се обясняват основните
положения по договора. Също така преди да се потвърди договора, ищецът е изпратил
на посочения от ответника телефонен номер, код за потвърждение, който следва да
бъде въведен в сайта на кредитора.
Правният режим на договора за кредит от разстояние е уреден, както в
специалния Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР),
уреждащ спецификите на договора с оглед начина на неговото сключване и
доказването на този факт, така и в общите правила на Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) досежно договора за заем.
Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече. Предвид разпоредбата на т. 1 от ДР на Закона, такава финансова услуга, по
отношение на която той е приложим, е и кредитирането.
Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; че е уведомил
3
потребителя за сроковете, в които може да се откаже от договора; че е получил
съгласието му за сключване на договора и други. Съгласно ал. 2 на чл. 18, за доказване
предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени
съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон ТЗ), а за електронните
изявления – Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).
В случая процесният договор е сключен чрез размяна на изявленията по
електронна поща, поради което приложимият закон относно формата на изявленията е
ЗЕДЕП, съгласно който (чл. 3), писмената форма на документ е спазена, ако е съставен
електронен документ, който представлява електронно изявление, записано върху
магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано.
Предвид легалната дефиниция на този документ в съдебната практика несъмнено се
приема, че същият не е необходимо да бъде инкорпориран на хартия и подписан, като
за автор на изявлението по арг. от чл. 4, изр. първо от закона се възприема лицето,
посочено като негов автор. Наред с това с Решение №70 от 19.02.2014 год.
постановено по гр.д.№ 868/2012 год.,4-то гр. отделение е прието, че
възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя
характеристиката му. Съгласно чл.184 ал.1 изр.1 ГПК, той се представя по делото
именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не
поска представяне на документа и на електронен носител, преписът е годно и
достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.
При тези постановки на закона и възприетата съдебна практика, отнесени към
приложените по делото писмени доказателства, следва да се приеме, че в случая е
възникнало валидно правоотношение, по силата на което за страните са учредени
права и задължения.
Безспорно се доказа по делото,че ответникът е усвоил сумата, доколкото по
делото е предоставена разписка, подписана от ответника, в която се посочва
основанието за получаването й.
Безспорно се доказва, че ответникът не е погасявал задължението си, съгласно
плана за погасяване на кредита, неразделна част от договора, извън посочената от
ищеца сума.
Безспорно е и, че доставчикът на услугата е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя, че е уведомил потребителя за сроковете,
в които може да се откаже от договора, както и че е получил съгласието му за
сключването на договора
Поради това установителната претенция е основателна и като такава ще бъде
уважена, което от своя страна води до основателност и на кумулативната претенция за
лихва.
Предвид изхода от спора ответникът няма право на разноски, но дължи и
4
сторените такива от ищцовата страна в заповедното и исковото производство в размер
на съответно на 71.25лв. и на 325лв., от които 75лв. държавна такса, 150лв. депозит за
експертиза, 100лв юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. И. С. с ЕГН: **********от
гр. К. ул***№***, че съществува вземане в полза на „Изи Финанс“ ЕООД с ЕИК:
**** със седалище и адрес на управление гр. С. ул***№*** в размер на 650,00 лева
(шестстотин и петдесет лева), представляваща главница по Договор за предоставяне на
кредит от разстояние № **** на 17.11.2023г, ведно със законна лихва за период от
31.01.2025 г. до изплащане на вземането, както и на 150,15лева (сто и петдесет лева и
15 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 17.12.2023 г. до 10.01.2025
г. по същия договор, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение №125 от
25.02.2025г. по ч.гр.д. №225/2025г. по описа на КРС.
ОСЪЖДА Н. И. С. с ЕГН: ********** от гр. К. ул***№***, да заплати на „Изи
Финанс“ ЕООД с ЕИК: **** със седалище и адрес на управление гр. С.
ул***№***сумата от 71.25лв. съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА Н. И. С. с ЕГН: ********** от гр. К. ул***№***, да заплати на „Изи
Финанс“ ЕООД с ЕИК: **** със седалище и адрес на управление гр. С. ул***№***
сумата от 325лв. съдебно-деловодни разноски в исковото производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Н. И. С. с ЕГН: ********** от гр.
К. ул***№*** за присъждане на съдебно-деловодните разноски.
Решението подлежи на обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването
му.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
5