№ 3432
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110120868 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК,вр. чл. 79 от ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от
ЗЗД, от П. М. ********, ЕГН **********, с адрес – гр. ********, против М.
П. Г., с ЕГН ********, с адрес – гр. ********, с искане да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено, че съществува вземане на
ищеца в размер от 10 000 лева – главница, 2000 лева договорна
възнаградителна лихва върху главницата.
Ищецът твърди, че между страните съществувал договор за заем,
нотариално заверен към 01.10.2015 г., както и че била подписана декларация
за получаване на сумата, като на 01.07.2015 г. на ответницата била
предоставена сумата от 10 000 лева. Посочва, че крайният срок за връщане на
сумата е 31.12.2017 г., като съгласно договора била дължима и сумата от 2000
лева възнаградителна лихва, в случай че заемната сума не бъде върната до
месец януари 2016 г. Поддържа, че ответницата не е извършвала никакви
плащания по договора. Твърди се, че вземането е претендирано по реда на
заповедното производство, но предвид постъпило възражение е налице
правен интерес от предявяване на установителния иск. Ищецът моли съда да
уважи предявените искове.
В срока за подаване на отговор е постъпил такъв от ответницата М. Г.,с
който оспорва като неоснователни и недоказани предявените искове. Твърди
се, че между страните не съществува правоотношение по договор за заем,а
ответницата никога не е подписвала договор за заем,нито декларация относно
получаване на парични суми. Оспорва се автентичността на представените
договор за заем и декларация, алтернативно се прави възражение за
нищожност на договора за заем, с твърдения за наличието на симулация.
Ответната страна излага доводи,че страните са постигнали съгласие ищецът
1
да прехвърли правото на собственост върху процесния имот на ответницата,за
което бил сключен предварителен договор,но предвид липса на получаване на
кредитиране от банката страните се уговорили да сключат договор за наем за
една година, след което ответницата да закупи имота. Ответницата заявява, че
е напуснала имота през м.10.2021 г. като е заплатила всички дължими за
ползване на имота парични суми. В писмения отговор са изложени
твърдения,че договорът за заем е симулативен и прикрива претенция на
ищеца за заплащане на извършени от него подобрения в недвижимия имот.
Ответницата моли съда да отхвърли исковете.
Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като
взе предвид изразените от страните становища и обсъди представените по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
Със заявление по реда на чл. 417 от ГПК П. М. С. е претендирал
издаването на заповед за изпълнение против М. П. Г. за сумата от 10 000 лева
главница по договор за заем от 01.07.2015 г. с настъпил падеж на 31.12.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.12.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането и 2000 лева договорна лихва.
Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч. гражд. дело №
80587/2018 г. по описа на СРС, 42 състав.
Съгласно представен договор за паричен заем, сключен на 01.07.2015 г.
между П. М. С. като заемодател, и М. П. Г., като заемополучател, е
постигнато съгласие относно възникване на договорно правоотношение,
съгласно което заемодателят се задължил да предостави в заем паричната
сума от 10 000 лева, а заемополучателят се е задължила да върне сумата в
размер на 12 000 лева (включваща главница и договорна лихва – 2000 лева)
до 31.12.2017 г. на равни вноски по предварително изготвен погасителен
план. Договорът е заверен нотариално към дата 01.10.2015 г.
По делото е представена нотариално заверена декларация, видно от
която М. Г. е удостоверила, че на 01.07.2015 г. е получила сумата от 10 000
лева от П. С..
Представена е справка от регистъра на нотариус ******** от която се
установява,че са включени в общия регистър на нотариуса договор за
заем,както и декларация.
Според удостоверение за изплатен дълг,издадено от ******** поради
пълно изплащане на дълга изпълнителното производство е приключено на
основание чл.433,ал.2 от ГПК.
По делото е прието и изслушано експертно заключение на съдебно-
почеркова експертиза, което съдът намира за безпротиворечиво и обективно
изготвено. От същото, след подробен анализ и сравнение на положени от
ответницата подписи върху други документи (сравнителни образци) се
установява, двата подписа, положени в графи „За заемополучателя“ и
„Декларатор“, в края на договора за паричен заем от 01.07.2015 г., сключен
2
между страните в настоящото производство и съответно в края на
декларацията от същата дата, издадена от ответницата, са положени от
последната. Посочено е, че ръкописно изписаните имена „М. П. Г.“, изписани
непосредствено под положените подписи в графи „За заемополучателя“ и
„Декларатор“, в края на договора за паричен заем от 01.07.2015 г., сключен
между страните в настоящото производство и съответно в края на
декларацията от същата дата, издадена от ответницата, са изписани от
последната.
В открито заседание ищецът по реда на чл. 176 от ГПК е дал обяснения
в смисъл, че не претендира процесната сума за подобрения,паричната сума от
10000 лева е предадена в брой и е предоставена на ответницата в механа,
която двамата посетили за обяд.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Искът с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск, с който се цели
да бъде установено със сила на пресъдено нещо дали съществува вземането,
относно което е издадена заповед за изпълнение, когато срещу заповедта за
изпълнение е постъпило възражение. Това означава, че искът има предмет,
идентичен с предмета на заповедното производство - подлежи на доказване
същото вземане - на соченото основание и в претендирания размер, относно
което е издадена заповед за изпълнение. В конкретния случай предвид това,
че със заявлението е претендирана парична сума, дължима на основание
договор за заем, необходимо е да бъде доказано съществуването на заемно
правоотношение,да бъде доказан фактът на предаване на паричната сума, да
бъде установено по какъв начин е уговорено връщане на заемната сума,да
бъде доказано,че страните са постигнали съгласие относно дължимост на
договорна лихва и да бъде установено по какъв начин се определя размерът
на договорната лихва. Предвид това, че искът е уреден като положителен
установителен иск в тежест на ищеца е възложено да проведе доказване за
наличието на материалноправни предпоставки за уважаването на иска.
Законът регламентира фикция, че искът се счита предявен на датата на
подаване на заявлението, ако исковата молба постъпи в едномесечен
срок,считано от уведомяване за възражението, което в конкретния случай
означава, че искът следва да се счита предявен на 21.12.2018 г.
Софийският районен съд приема, че е доказано,че между страните е
възникнало заемно правоотношение и ищецът С. е предоставил на
ответницата Г. сумата от 10000 лева,в която насока съдът взе предвид
представения по делото договор за заем. Договорът за паричен заем
позволява да бъде възприето,че страните са уговорили ищецът да предостави
сума в размер на 10000 лева,която ответницата Г. приела да връща съгласно
постигнатото съгласие за връщане на заема на вноски – чл.5 от сключения
договор за заем. С оглед обстоятелството,че договорът за заем е реален
3
договор и за реализиране на фактическия му състав е необходимо да бъде
доказано,че не само е постигнато съгласие между страните,но и е предадена
паричната сума,съдът приема,че е доказано,че паричната сума е предадена,в
която насока взе предвид декларацията,подписана от ответницата Г.,че е
получила сумата от 10000 лева,с която декларация ответната страна
удостоверява неблагоприятен за нея факт,а именно че заемната сума й е
предадена. Действително ответницата Г. оспорва да е подписвала договора за
заем и декларацията,но тези доводи се явяват опровергани при съобразяване
на заключението по съдебно-почерковата експертиза, съгласно което
подписите, положени върху процесните договор и декларация, са положени
именно от ответницата, както и се установява, че тя е изписала ръкописно
имената си върху двата документа. Възражението, че договорът бил сключен
на дата 01.07.2015 г., а бил заверен нотариално едва на 01.10.2015 г. е правно
ирелевантно, тъй като времевата разлика между посочените две дати по
никакъв начин не рефлектира върху възникналите права и задължения за
всяка от страните. По изложените съображения настоящият съдебен състав
приема, че наличието на договорно правоотношение по повод предоставена в
заем парична сума в размер на 10 000 лева, обективирано в писмен договор за
заем от 01.07.2015 г. се явява доказано и от значение за преценка дали искът е
доказан по основание е дали паричната сума е върната. Съдът приема,че от
събраните в хода на производството доказателства не се установява
ответницата Г. да е върнала заемната парична сума в уговорените срокове
съгласно чл.5 от договора за заем до настъпване на крайния срок за връщане
на заемната парична сума – до 31.12.2017 г.,а паричната сума се явява
заплатена в рамките на образуваното изпълнително производство,в която
насока съдът отчете представеното удостоверение от частния съдебен
изпълнител,според което изпълнителното производство се явява прекратено.
Предвид това, че връщането на заемната парична сума е задължение за
страната, получила заема, както и при съобразяване правилото за
разпределение на доказателствена тежест съгласно чл. 154 от ГПК съдът
намира, че в тежест на ответната страна е възложено да проведе доказване, че
е върнала сумата, предоставена в заем. В хода на производството са
представени доказателства,че е прекратено изпълнителното
производство,образувано въз основа на издадения изпълнителен лист,тъй
като вземането е претендирано по реда на чл.417 от ГПК,но това не
рефлектира на извода на съда за основателност на иска в частта за главницата
– в хипотезата на предявен иск за установяване на вземане,за което е издадена
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и е допуснато предварително
изпълнение съдът не взема предвид реализирането на парични суми в рамките
на изпълнителния процес,а единствено би могъл да отчита доброволно
заплатени парични суми от ответната страна. В този смисъл съгласно
приетото Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.,постановено по тълк.дело
№ 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС при предявен иск с правно основание
чл.422 от ГПК съдът не следва да съобразява удовлетворяването на вземането
4
в рамките на изпълнителния процес. Развитите съображения мотивираха съда
да приеме,че искът в частта за сумата от 10000 лева подлежи на уважаване.
Софийският районен съд приема, че исковата претенция е доказана по
основание и по размер и в частта за сумата от 2000 лева договорна лихва.
Съгласно чл. 240, ал. 2 от ЗЗД договорна лихва при договор за заем е
дължима, когато такава е уговорена изрично. Договорната лихва представлява
възнаграждение за заемодателя за периода на действие на договора.
Анализирайки съдържанието на договора за заем,съдът приема,че страните са
постигнали съгласие за възникване на задължение за заплащане на договорна
лихва в размер на 2000 лева. Следователно от значение за преценка дали
искът по чл.240,ал.2 от ЗЗД е доказан по основание е дали има заплащане на
сумата,представляваща договорна лихва от страна на ответницата Г.. Както
беше посочено,ответницата не е доказала да е изпълнила точно договорните
си задължения по договора за заем – не е доказала изпълнение,каквото
страните са уговорили съгласно чл.5 от сключения договор,поради което и
искът в частта за договорната лихва в размер на 2000 лева подлежи на
уважаване.
Изложените от съда съображения за основателност на исковете за
главница и за договорна лихва не се променят предвид доводите на
ответницата Г.,формулирани в писмения отговор относно симулативност на
договора за заем,чрез който се прикрива претенция за заплащане на
подобрения в имота. Симулация е налице,когато външно обективираната воля
на страните в договора не съответства на действително формираната им воля
по начин,по който или страните не желаят възникване на договорно
правоотношение помежду им, или желаят възникване на договорно
правоотношение,но различно от външно обективираното като в последния
случай привидният договор се явява недействителен,а намират приложение
правилата за прикрития договор. Предвид обстоятелството,че ответницата Г.
излага твърдения,че договорът за заем прикрива друг вид
договор,ответницата е длъжна да установи по категоричен и несъмнен начин
обстоятелствата,от които произтича,че договорът за заем е привиден,а в хода
на производството не са ангажирани доказателства,които подкрепят
твърденията на ответницата. Предвид това,че не е проведено доказване,че
между страните съществува уговорка,различна от договора за заем,съдът
намира,че исковете по чл.240,ал.1 от ЗЗД – за връщане на заемната парична
сума и по чл.240,ал.2 от ЗЗД – за заплащане на договорна лихва подлежат на
уважаване.
При този изход на делото и като съобрази, че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира, че са дължими
такива в размер от 685 лева за заповедното производство и 1540 лева за
исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.
415 от ГПК,вр.чл.240,ал.1 и ал.2 от ЗЗД по отношение на М. П. Г., ЕГН
********, с адрес гр. ********, че съществува вземане на П. М. С., ЕГН
**********, с адрес гр. ********, в размер на 10 000 лева (десет хиляди лева )
главница по договор за заем от 01.07.2015 г. с настъпил падеж на 31.12.2017 г.
и 2000 (две хиляди) договорна лихва,уговорена съгласно сключения договор
за заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване
на иска - на 21.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, относно
което е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 80587/2018 г. по
описа на СРС, 42 състав.
ОСЪЖДА М. П. Г., ЕГН ********, с адрес гр. ******** да заплати на
основание чл. 81 от ГПК, вр. чл. 78, ал.1 от ГПК на П. М. С., ЕГН **********,
с адрес гр. ********, сумата от 1540 лева (хиляда петстотин и четиридесет
лева) сторени съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско
възнаграждение за исковото производство и сумата от 685 ( шестстотин
осемдесет и пет ) лева съдебноделоводни разноски и адвокатско
възнаграждение за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6