№ 362
гр. Видин, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариела В. Йосифова
при участието на секретаря Красимира Г. И.
като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Гражданско дело №
20211320100935 по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е образувано по предявени от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А“, клон България с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
гр.София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от законния
представител Димитър Димитров против М. ГР. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. Видин,
ж.к. „Александър Стамболийски“ № 3, вх. Б, ет. 3, ап. 34, установителни искове по реда на
чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл.
86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че вземането на ищеца се основава на договор за револвиращ
потребителски кредит CARD-13205193, сключен на 21.10.2016 г.
Сочи се, че на 26.10.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ като кредитор и М.М.
като кредитополучател е сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта № РLUS-
11662026.
Излага се, че с договора е предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване на
кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000.00 лева, като е
уговорено, че всички задължения произтичащи от договора и свързани с ползването на
кредитната карта ще възникнат за кредитополучателя след активирането й.
Поддържа се, че процесния договор за револвиращ потребителски кредит № CARD-
13205193 е сключен на 21.10.2016 г. с първата трансакция по кредитната карта, като се сочи,
че след активация на картата, кредитополучателят може да я използва само лично, като е
длъжен да пази в тайна своя ПИН. Излага се, че след усвояването на суми по кредитната
1
карта за кредитополучателя е възникнало задължение за заплащане на месечна погасителна
вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението.
Твърди се, че кредиторът издава месечно извлечение за осъществени трансакции до 15-то
число на месеца, като след издаване на месечното извлечение настъпва периодът, в който
картодържателят е длъжен да направи погашение по кредита.
Сочи се, че извлечението се изпраща на адреса на електронната поща на кредитополучателя,
а при изрично негово искане или при липса на електронен адрес в хартиена форма на
посочения от него адрес, като неполучаването на извлечението не е основание за неплащане
на погасителна вноска.
Излага се, че месечни погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ
издаването на извлечението най-малко в размера, посочен в тарифата, които размери
подробно са описани в исковата молба.
Поддържа се, че съгласно договора за използването на револвиращия кредит,
кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит
за времето на ползването му. ГПР е изчислен при допускането, че общият размер на кредита
е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се погасява на равни месечни вноски, с
неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит. За
използването на кредитната карта кредитополучателя заплаща и таксите, предвидени в
тарифата, поместена в приложението. При забава на една или повече месечни погасителни
вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата.
Твърди се, че не се изготвя погасителен план за договорите от отворен тип, какъвто е
револвиращият кредит /подобно на овърдрафта/, което е в пряка връзка с неговия характер и
че револвиращият кредит се погасява без погасителен план. Дължимата сума автоматично се
погасява със средствата, които постъпват по сметката, след което средствата по
револвиращата сметка отново могат да бъдат използвани. При настъпване на договорения от
страните падеж, задължението по кредитната карта е изискуемо, предвид правилото,
закрепено в чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, че длъжникът изпада в забава и без покана, като въпреки
това кредиторът твърди, че е изпратил покана за доброволно изпълнение на задължението
на длъжника на 12.12.2017 г.
Посочва се в исковата молба, че на 01.11.2016 г. кредитополучателят е преустановил
обслужването на заема, поради което кредитната карта е блокирана и от кредитора е
подадено заявление по чл. 410 от ГПК и е образувано ч. гр. д. № 1960/2020 г. по описа на РС
– Видин, по което е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47
от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество вземане по договор CARD-13205193 в размер
на: 1667.08 лева - главница по кредита, 655.19 лева – възнаградителна лихва, начислена
2
върху главницата за периода от 01.11.2016 г. до 08.12.2017 г. и 466.33 лева – мораторна
лихва, начислена върху главницата за периода от 08.12.2017 г. до 23.10.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.
В УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ, в случай, че предявените установителни искове
бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по
кредита, се предявяват осъдителни искове за горепосочените суми с правно основание чл. 79
от ЗЗД, във връзка с чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД.
Претендират се направените разноски по заповедното производство и в исковото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения по делото особен представител, в който предявените искове се оспорват като
недопустими и неоснователни. Прави се възражение за изтекла погасителна давност на
основание чл. 110 и чл. 111, буква „в“ от ЗЗД. Възразява се срещу исковете и
обстоятелствата, на които се позовава ищеца. Излага се, че няма представени по делото
доказателства дали от ищцовото дружество са известили ответника за претендираните
дължими суми. Сочи се, че има изпратена покана до ответника на 12.12.2017 г., но същата е
изпратена адрес в гр. София и няма данни да е получена от ответницата. Поддържа се, че е
ненадлежно обявена предсрочната изискуемост на вземането по кредита, преди депозиране
на заявлението по чл. 410 от ГПК и се излага, че осъдителния иск не може да има характер
на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем чрез връчване на препис
на особения представител.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове за съществуването на парични вземания,
за които на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 201756/26.11.2020 г. по ч.гр.д. № 1960/2020 г. по описа на РС – Видин. Същата е връчена
на длъжника-ответник при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца-
кредитор е налице правен интерес от предявяване на исковете за установявания на
вземанията по процесния договор.
В условията на евентуалност, в случай, че така предявените установителни искове бъдат
отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита са
предявени осъдителни искове за процесните суми.
Предявените искове са допустими, тъй като са предявени от дружеството - заявител в
производството по чл. 410 ГПК, в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже
възникването на спорното право, а ответникът да докаже фактите, които изключват,
унищожават или погасяват това право.
3
Правосубектността на ищеца се установява от представеното извлечение от Търговски и
фирмен регистър от Търговски съд Париж.
Представено е заверено копие на сключен между страните по делото договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-11662026 от 26.10.2015 г.
На стр.3 от договора, раздел „Отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта“ е посочено, ищецът-кредитор може да предостави за ползване
на ответника – кредитополучател кредитна карта с максимален лимит до 10 000 лв.
Кредитополучателят ще може да извършва трансакции /операции/ чрез кредитната карта до
размера на разрешения кредитен лимит, като всяка трансакция с кредитната карта
представлява усвояване на договора за револвиращ потребителски кредит. За ползването на
кредитния лимит, кредитополучателят се задължава да заплаща годишна лихва върху
усвоената част от кредитния лимит, за срока на ползване на кредитния лимит.
Съгласно т. 19 от договора, кредиторът може да преразглежда размерът на лихвата и таксите
всеки месец. Влизането в сила на новите им размери става след обявяването им от
кредитора на интернет страницата www.bnpparibas-pf.bg и съобщаването им на
кредитополучателя. В случай, че последният не е съгласен с промените, кредитополучателят
трябва да блокира картата си и да изплати задълженията си по посочените в последното
издадено извлечение размери на лихва и такси. Всяка трансакция с кредитната карта след
влизане в сила на новите лихва и такси означава, че същите са приети.
Съгласно т. 21 от договора, с доставянето на кредитната карта на кредитополучателя се
доставя и документ – приложение, което съставлява неразделна част от договора и което
съдържа всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на
картата. Задължение за кредитополучателя за плащания по картата ще възникнат след
активирането и използването й в съответствие с този договор и приложенията към него.
Договорът носи подписите на двете страни.
Представено е и приложение към горепосочения договор за издаване на кредитна карта
PLUS-11662026, съгласно което ищецът – кредитор отпуска на кредитополучателя
револвиращ кредит в размер на 1500 лв., при следната годишна лихва и такси за ползването
му: годишен лихвен процент – 35%, годишен процент на разходите – 44,90 %, месечна такса
за обслужване /начисляваща се при трансакции и/или задължения в отчетния период/ - 4.00
лева, такса за администриране на просрочени задължения – 12 лв., обезщетение за забава – в
размер на законната лихва /ОЛП на БНБ + 10 %/. Съгласно приложението, кредиторът
издава на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард, посредством която се
осъществява отдалечен достъп до отпуснатия на кредитополучателя револвиращ кредит.
Кредиторът се задължава и да издава месечно извлечение за осъществените трансакции до
15-то число на месеца, като до първо число на месеца, следващ издаването на извлечението
се правят месечни погасителни вноски най-малко в размер на 60 лв. Приложението е
подписано от представител на кредитора.
4
Представена и приета като писмено доказателство по делото е покана за изпълнение от
12.12.2017 г., изхождаща от ищеца-кредитор, в която е отразено, че длъжникът-ответник е
преустановил плащането на вноските по договора на 01.11.2016 г. и са посочени сумите,
които дължи. С писмото ответникът е приканен да изпълни доброволно задължението си в
седмодневен срок от получаване на поканата. От доказателствата по делото не се установява
дали поканата е получена от ответницата. По делото е представена обратна разписка, с която
се удостоверява връчване на ответницата на документи от ищеца, но обратната разписка е с
дата 19.10.2016 г., а поканата е от дата 12.12.2017 г., поради което съдът счита, че обратната
разписка не е доказателство за връчената от ищеца покана.
От приетото по делото заключение на вещото лице, изготвило допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че за периода 13.07.2016 г. /първа трансакция/ до
01.11.2016 г. /дата на блокиране на кредитната карта/ ответницата е изтеглила суми в общ
размер на 1986.33 лева. За периода от 15.07.2016 г. /първо месечно извлечение/ до
01.11.2016 г. /дата на блокиране на картата/ ответницата е платила суми в общ размер на
683.33 лева, последната от които на 07.10.2016 г. Изчислен е общия размер на задълженията
по кредитната карта, както следва: 1667.08 лв. – главница; 655.19 лв. – възнаградителна
/договорна лихва/ от 01.11.2016 г. /датата на първа пропусната вноска/ до 08.12.2017 г. и
466.33 лв. – мораторна лихва за периода от 08.12.2017 г. до 23.10.2020 г., като е преизчислен
размера на мораторната лихва до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК /от
08.12.2017 г. до 27.10.2020 г. която възлиза на 488.56 лева.
При така установените факти настоящият състав намира, че волеизявленията на страните по
делото са били насочени към пораждане на облигационно правоотношение по договор за
потребителски кредит. Процесният договор е сключен на 26.10.2015 г. и попада в
приложното поле на Закона за потребителския кредит, обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., тъй
като ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от
ЗПК, съответно ищецът се явява кредитор, съгласно четвъртата алинея на същата
разпоредба, тъй като се предоставя кредит под формата на заем, който не попада сред
изключенията на чл. 4 от ЗПК. Като вид търговска сделка от категорията банкови сделки,
имащи за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитни
институции, процесният договор попада и в приложното поле на Закона за защита на
потребителите, съгласно чл. 24 от ЗПК, включително и нормите на чл. 143-146 от ЗЗП, обн.
ДВ, бр. 99 от 9.12.2005 г.
Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, какъвто е настоящия случай. Съдът счита, че следва да
извърши преценка за неравноправност на клаузата, в която е уговорена дължимата
възнаградителна лихва в размер на 35%, с оглед евентуалното й противоречие с добрите
нрави. Съгласно чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави.
За противоречащи на добрите нрави следва да се считат сделки, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота и се използва недостиг на материални
5
средства на един субект за облагодетелстване на друг. По отношение размера на
възнаградителната лихва в съдебната практика се приема, че максималният размер, до който
съглашението за плащане на такава е действително, не следва да бъде по-голям от
трикратния размер на законната лихва. (В този смисъл решение № 906/30.12.2004 г. по гр.
дело № 1106/2003г., ІІ г.о., ВКС, решение № 378/ 18.05.2006г. по гр. дело № 315/2005г., ІІ г.
о., ВКС, решение № 1270/ 09.01.2009 г. по гр. дело № 5093/ 2007г., ІІ г.о., ВКС, определение
№ 901/ 10.07.2015 г. по гр. дело № 6295/ 2014 г., ІV г. о., ВКС и др.). През годината на
сключване на процесния договор за кредит, законната лихва за забава се определя съгласно
Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения на Министерски съвет и е в размер на основния лихвен
процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата
година плюс 10 процентни пункта. През 2015 г. ОЛП на БНБ е 0.01%, видно от извършената
от съда справка на интернет-страницата https://www.bnb.bg/, следователно размерът на
законната лихва за забава е 10.01 %. Определеният в приложението към процесния договор
лихвен процент надвишава повече от три пъти този размер. Затова според съда
определената в процесния договор възнаградителна лихва е договорена в нарушение на
добрите нрави, следователно клаузата е нищожна по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД. При
този извод съдът следва да откаже да зачете правните последици на клаузата за
възнаградителна лихва, т.е. да откаже да приеме, че тя е породила задължение за заплащане
на такава в претендирания размер.
Отделно от горното, съдът приема за неравноправна клаузата на т. 19 в приложението към
процесния договор за кредит, според която кредиторът може да преразглежда размерът на
лихвата и таксите всеки месец. В договора не се съдържат условията по кредита,
регламентиращи методиката, по които банката може едностранно да променя лихвата до
пълното погасяване на задължението, които са предпоставка за действителност на договора,
съгласно чл. 21 във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК. В договора не е посочен никакъв алгоритъм
и правила, по които базовият лихвен процент ще бъде променен, съответно отсъства и
правило за обвързаност на изменението на лихвения процент по кредита с изменението на
стойностите на факторите, които принципно биха били основание за промяната.
С оглед на така установената недействителност на договора за потребителски кредит в тази
му част и невъзможността недействителните клаузи да се заместят от законови разпоредби,
потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Като взе предвид, че ответникът е усвоил сумата 1986.33 лв. и е
направил три погасителни вноски в размер на 683.33 лв., които не следва да се отнася към
погасяване на задълженията за лихви и такси, поради извода за недължимост на същите.
Погасителните вноски следва да бъдат приспаднати от задължението за главница, с оглед на
което съдът приема, че задължението за главница на ответника възлиза на 1303.00 лв.
В съответствие с изложените по-горе съображения за нищожност на договорните клаузи,
като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени главните установителни
и евентуалните осъдителни искове за договорни и мораторни лихви.
6
С оглед неизпълнението на задълженията по договора за кредит, на основание договора за
издаване на кредитна карта – чл. 20, във вр. с чл. 5, кредиторът е упражнил правото си да
трансформира цялото задължение по договора в предсрочно изискуемо.
По отношение на възражението за липса на настъпила предсрочна изискуемост на
процесните вземания:
С Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в т. 18 е
прието, че вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника,
вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след
като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила
на длъжника предсрочната изискуемост. Правото на кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. С оглед на така дадените разрешения моментът, в
който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на
банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника –
кредитополучател, и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за
изгубване на преимуществото на срока. В този момент целият или неплатеният остатък по
кредита е изискуем.
Също така съгласно мотивите в т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС
по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем
за потребление или за кредит, уредена в нормите на чл. 71 ЗЗД и чл. 432 ТЗ, представлява
преобразуващо право на кредитора за изменение на договора и, за разлика от общия
принцип по чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните.
Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и
същото поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната
изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона. Договорът се изменя в частта
за срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, като се
преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна изискуемост отпада
занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да се
връща на вноски. По изложените съображения на поставения за тълкуване въпрос ОСГТК на
ВКС дава отговор, че размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за
заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената
по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна
изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен
план, съответно според клаузите на договора преди изменението му. Ето защо постигнатата
в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски кредитът
става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере
7
вземането си, не може да породи действие, ако кредиторът изрично не е заявил, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е
достигнало до длъжника – кредитополучател.
В случая по делото е представена изготвена "последна покана", в която се сочи, че кредитът
е обявен за предсрочно изискуем, адресирана до ответника на посочения в договора адрес.
Не са налице обаче доказателства тази покана действително да е била изпратена на адреса на
ответника. По делото е представена обратна разписка, с която се удостоверява връчване на
ответницата на документи от ищеца, но обратната разписка е с дата 19.10.2016 г., а поканата
е от дата 12.12.2017 г. Ето защо, съдът не може да приеме за доказан факта на връчване на
ответника на съобщението, с което е обявена настъпилата предсрочна изискуемост на
вземането.
С оглед изложеното едва с връчването на ответника на препис от исковата молба, заедно с
приложенията към нея /10.02.2022 г./ кредиторът е упражнил правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото са безспорно установени обстоятелствата,
че към датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение са били налице
предпоставките за трансформиране на вземането по процесния договор за кредит в
предсрочно изискуемо, тъй като е било налице спиране на плащанията, но длъжникът не е
бил уведомен за посоченото обстоятелство преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение /26.10.2020 г./, поради което не са изпълнени изискванията
на т. 18 от ТР №3/2014г. на ОСГТК на ВКС, предявеният иск по чл. 422, вр. с чл. 415 от
ГПК е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. В този смисъл е и трайната
съдебна практика, представляваща задължителна такава по реда на чл. 290 от ГПК,
обективирана в решения № 176/16.07.2015г. по г.д. №5092/2014г. на ВКС, 4-то г.о., решение
№ 53/18.05.2015г. по т.д. №888/2014г. на ВКС, 2-ро т.о. и др.
По отношение на предявения в условие на евентуалност осъдителен иск с правно
основание чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл. 240 от ЗЗД:
За да бъде уважен същият е необходимо ищецът да установи наличието на определените в
закона предпоставки, а именно: 1/ валидно сключен договор за кредитна карта от
26.10.2015г.; 2/ предоставяне на заемната сума; 3/ настъпване на падежа на задълженията; 4/
размера на претендираното вземане по отделни пера.
В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил поетите с договора задължения за
плащане на уговорената сума.
Съобразно установеното по спора от фактическа страна, между страните е налице сключен
договор за кредитна карта от 26.10.2015 г., по който е била усвоена сумата от 1986.33 лева,
като ответникът е погасил сумата от 683.33 лева. Размерът на останалата неизплатена
главница е 1303.00 лв.
По делото е установено по безспорен начин и обстоятелството, че кредитната карта е била
блокирана на 01.11.2016 г. Ето защо, и като съобрази факта на спиране на плащанията по
8
договора за кредит считано от 01.11.2016 г. и отнасяне на вземанията по същия като
предсрочно изискуеми /01.11.2016 г./, съдът намира, че падежът за плащане на вземанията за
главница по процесния договор за кредитна карта от 26.10.2015 г. е настъпил на 01.11.2016
г., от която дата е започнал да тече и давностния срок, съобразно чл. 114 от ЗЗД.
Обстоятелството, че банката към настоящия момент не е обявила предсрочната изискуемост
не освобождава длъжника от задължението му за заплащане на месечните вноски, още
повече, че същите нямат характер на анюитетни такива, тъй като размерът им зависи от
размера на усвоената сума по кредитната карта.
При определяне коя погасителна давност е приложима по отношение на вземанията,
възникнали от неизпълнение на договори за кредит - общата или тригодишната погасителна
давност по чл. 111 ЗЗД, съдът съобразява задължителната практика на ВКС /решение по
гр.д. № 795/2010г., IV г.о. и решение по гр.д. № 523/2011г., IIIг.о./, според която при
договора за заем е налице едно неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на
сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски
в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски
представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части,
което обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява
частични плащания по договора. Следователно, задълженията за главница по договора за
кредит се погасяват с изтичането на общата петгодишна давност.
С оглед на горното съдът намира, че от датата на падежа – 01.11.2016 г. до датата на
подаване на исковата молба – 10.05.2021 г. не е изтекла предвидената в чл. 110 от ЗЗД
петгодишна давност, поради което искът за главницата не е погасен по давност.
В заключение, съдът намира, че предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД за заплащане на неизплатената главница по договор за
кредитна карта от 26.10.2015 г. е основателен до размера от 1303.00 лева, като в
останалата част същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен, предявените
осъдителни искове за заплащане на възнаградителна и мораторна лихва по чл. 79 от
ЗЗД, във връзка с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД също следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни, поради изложените по-горе доводи за неравноправност на клаузите за
дължими лихви.
При този изход на спора и на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, частично основателна се явява
ищцовата претенция за присъждане на сторените разноски в настоящото производство, а в
производството по ч.гр.д. № 1960/2020 г. на РС – Видин искането за присъждане на
разноски се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено с оглед отхвърляне изцяло на
исковете по чл. чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
във връзка с чл. 86 от ЗЗД.
Направените в исковото производство разноски възлизат общо на 700.00 лв., от които –
50.00 лв. довнесена д.т., 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, 450.00 лв. – депозит за
особен представител и 100.00 лв. – депозит за възнаграждение на вещо лице. От тях,
съразмерно на уважената претенция ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца сумата
9
327.08 лв.
Ответникът е представляван от особен представител, поради което на същия не следва да се
присъждат разноски.
Мотивиран от горните съображения, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във
връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.”, Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, клон
България с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, ж.к. „Младост”
4, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от законния представител Димитър Димитров
против М. ГР. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ж.к. „Александър Стамболийски“
№ 3, вх. Б, ет. 3, ап. 34, установителни искове да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на вземане
по договор CARD-13205193 в размер на: 1667.08 лева - главница по кредита, 655.19 лева –
възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 01.11.2016 г. до
08.12.2017 г. и 466.33 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от
08.12.2017 г. до 23.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М. ГР. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ж.к. „Александър
Стамболийски“ № 3, вх. Б, ет. 3, ап. 34 да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.”, Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, клон България
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес
парк София, сгр. 14, представлявано от законния представител Димитър Димитров, сумата в
размер на 1303.00 лева – главница по договор CARD-13205193, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 10.05.2021 г., като искът до
пълния му претендиран размер от 1667.08 лева ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж, рег. №
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, клон България с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление - гр.София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес парк София, сгр.
14, представлявано от законния представител Димитър Димитров, против М. ГР. М. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Видин, ж.к. „Александър Стамболийски“ № 3, вх. Б, ет. 3, ап. 34,
иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 2 от ЗЗД, за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата 655.19 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
01.11.2016 г. до 08.12.2017 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
10
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж, рег. №
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, клон България с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление - гр.София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес парк София, сгр.
14, представлявано от законния представител Димитър Димитров, против М. ГР. М. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Видин, ж.к. „Александър Стамболийски“ № 3, вх. Б, ет. 3, ап. 34,
иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 466.33 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 08.12.2017 г. до 23.10.2020 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М. ГР. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ж.к. „Александър
Стамболийски“ № 3, вх. Б, ет. 3, ап. 34, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.”, Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, клон България
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес
парк София, сгр. 14, представлявано от законния представител Димитър Димитров, сумата в
общ размер от 327.08 лв., представляваща направени от ищеца разноски в настоящото
производство, като искането до пълния претендиран размер от 700.00 лева ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОТХВЪРЛЯ искането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж, рег. №
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, клон България с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление - гр.София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес парк София, сгр.
14, представлявано от законния представител Димитър Димитров за заплащане на разноски
в общ размер от 98.17 лева в производството по ч.гр.д. № 1960/2020 г. по описа на РС –
Видин като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Видин в двуседмичен срок от връчването му
на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д. № 1960/2020 г.
по описа на РС - Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
11