Р
Е Ш Е Н И Е
№ /29.10.2020 г., гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети септември
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при
участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията г. д. №
548/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на искова
молба, уточнена с молба вх. № 260066/25.08.2020 г., подадена от М.Р.М., ЕГН **********
***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искова с правна
квалификация чл. 344, ал. 1, т. от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал.
1 КТ.
В исковата
молбата са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права:
Ищецът
твърди, че е работил по трудово правоотношение /ТПО/ с ответника, съгласно
трудов договор от 02.01.2020 г., по силата на който е бил назначен за
определено време: 06.01.2020 г. – 06.07.2020 г., на длъжност „работник – копач,
гробове” с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 610 лева, като преди
това, за изпълнение на такива функции, е бил наеман многократно на граждански
договори. Със заповед № 1361/14.05.2020 г. на
Кмета на Община П. му било наложено наказание – дисциплинарно уволнение, като
ТПО било прекратено на длъжност „Изпълнител в общинска дейност „Обредни домове”
на основание чл. 188, т. 3 от КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 187, т.
1 от КТ, вр. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ с ответника – Община П., поради неявяване
на работа в течение на два последователни работни дни, или в конкретния случай
на 21.04.2020 г., 24.04.2020 г. и 27.04.2020 г. Счита, че предвид естеството на
работата му и вменените му задължения, а съгласно длъжностната му
характеристика, отсъствието му в двата последователни работни дни 24.04.2020 г.
и 27.04.2020 г. не е доказано, тъй като работната седмица за него била
седемдневна, а не петдневна. С оглед спецификата на извършваната от него работа
– изкопаване на гробове и извършване на погребения в гробищните паркове на гр. П.,
работата му не била организирана по график и се налагало да работи почти всяка
събота и неделя. Твърди, че се е явявал винаги, когато е било необходимо в
почивните и празничните дни и че не е получавал в цялост полагащата му се по КТ
почивка. Обикновено служебната му ангажираност през почивните дни била
регламентирана и мотивирана със заповед и минимално заплащане. Сочи, че
работата му осигурявала доходи, за да се грижи за болната си съпруга. За
влошаването на състоянието ѝ били уведомени директорът на дирекция „Обща
администрация” Н.Д.и зам. кмета, отговарящ за дейността му С.М., на които
обяснил, че му се налага да вземе отпуск, за да се погрижи за жена си и те му
разрешили, като съгласували и подписали отпуската. При получаването на
работната си заплата в края на месеца констатирал, че отпуската му не била
полагащата му се платена такава, а неплатена. Твърди, че за отсъствието му през
трите цитирани в заповедта за уволнение дни своевременно били уведомени устно
преките му началници. Това било вид компенсация за ангажираността му през
почивните и празничните дни, поради което не е дал исканите му обяснения –
всички били наясно с отсъствието му. Счита, че в тежест на работодателя е да
установи осъществяването на фактическото основание на наложеното му наказание. Твърди,
че последното месечно брутно трудово възнаграждение, получено на длъжността, за
която е прекратено трудовото му правоотношение е в размер на 650 лева. Счита,
че предвид спецификата на работата му и организацията ѝ, не е извършил
вмененото му нарушение. Моли съда да признае за незаконно и да отмени на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението, извършено със заповед за
налагане на наказание „дисциплинарно уволнение” № 1361/14.05.2020 г. на Кмета
на Община П., както и да осъди на основание
чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ Община П. да му заплати сумата
в размер на 1950 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа
поради незаконното уволнение, а именно за период от 3 месеца, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 21.05.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана му безплатна
адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
В съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален
представител, поддържа исковата и уточнителната молба, като моли за уважаване
на предявените искове. Представя писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба, подаден от ответника, в който изразява становище за
допустимост на предявените искове. Оспорва същите като неоснователни. Признава обстоятелството, че ищецът е работил по ТПО въз
основа на сключен между страните трудов договор № 1 от 02.01.2020 г., по силата, на който на
основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ работодателят е възложил, а работникът е приел
да изпълнява в общинска дейност - „Обредни домове“ длъжността „работник -
копач, гробове“ с код по НКПД 93120011 за определено време, а именно с краен
срок до 06.07.2020 г. при пълно работно време по 8 часа дневно и за основна
месечна работна заплата в размер на 610 лв. Твърди, че с допълнително
споразумение от 02.01.2020 г. на ищеца е увеличена работната заплата на 650
лв., а с допълнително споразумение от 20.03.2020 г. същият е преназначен на
длъжност „Изпълнител“ в общинска дейност „Обредни домове”. Признава също, че
ищецът е бил в неплатен отпуск на няколко пъти с подавана молба за ползване на
неплатен отпуск за различни периоди, а именно: от 02.03.2020 г. до 09.03.2020 г,
24.03.2020 г., от 01.04.2020 г. до 02.04.2020 г., от 06.04.2020 г. до
07.04.2020 г. Твърди, че по време на действието на трудовия му договор ищецът
не е подавал молба за ползване на платен годишен отпуск. Посочва, че през месец
април е получил основна заплата за 5 работни дни, доколкото има 4 дни неплатен
отпуск по чл. 160 от КТ и 5 дни болничен. Твърди, че след 27.04.2020 г. ищецът
е продължил да не се явява на работното си място, като за месец април 2020 г. е
отсъствал от работа 6 дни (3 от които са описани в докладните), а за месец май
2020 г. е отсъствал от работа 12 дни. Оспорва твърденията за заплащане на труда по друга заповед, като счита същите за неоснователни,
доколкото не е била издавана заповед за полагане на извънреден труд, нито ищецът
е работил по график, нито при сумарно изчисляване на работното време и подобни
заповеди не са налични в трудовото му досие, нито пък са издавани от кмета на
Община П. в качеството му на работодател. Сочи, че при назначаването си ищецът
е приел да изпълнява длъжността при нормалното установено за работното му
място, работно време, идентично с това на администрацията. Оспорва твърденията
за седемдневна работна седмица и че работата му предполагала той да работи без
почивка. Излага, че не е установено сумарно изчисляване на работното време,
както и работно време в променливи граници по отношение на ищеца. Отсъствието на работника е било констатирано и с
докладни записки ресорният заместник – кмет, с които е уведомил за неявяването
му: с докладна записка вх. № ВД-379 от 22.04.2020 г. е
докладвано, че М. не се е явил на работа на 21.04.2020 г., с докладна записка №
ВД -392 от 24.04.2020 г. е докладвано, че на 21.04.2020г. също не се е
явил на работа, а с докладна записка № ВД-395 от 27.04.2020 г. е представена
информация, че лицето не се е явило на работа два последователни дни -
24.04.2020 г. и 27.04.2020 г. Писмо с искане на
основание чл. 193, ал. 1 от КТ е било връчено на ищеца на 04.05.2020 г. и в
указания му срок същият не е дал такива, като видно от исковата молба е
счел, че не е необходимо доколкото всички знаели защо не е на работа. Счита, че щом работникът е отказал да даде обяснения, това
означава, че той се отказал на този етап от правото си на защита. Излага, че отказът
от упражняването на права, включително и от правото на защита, е негово
правомерно поведение, но същото не следвало да бъде обосновано под претекст, че
работодателят е „компенсирал“ това, че той се е явявал на работа в извънработно
време. Признава, че с ищеца е имало сключени няколко граждански договора
за различни периоди от годината, по силата, на които е изпълнявал дейности,
различаващи се от тази, която е следвало да извършва по трудовото си
правоотношение. Твърди, че за тези дейности същият е
получил дължимото му възнаграждение, уговорено съгласно всеки един от
договорите и сключвайки отделно от основното си трудово правоотношение тези
граждански договори е бил наясно, че извършва насрещната престация в
извънработно време. Сочи, че нито един от тях не е за месец април 2020 година,
още повече за извършване на дейност, съвпадаща с основното му трудово
правоотношение. Счита заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ за правилна и законосъобразна. Твърди, че при налагане на
наказанието на работника е съобразена тежестта на провинението му, а неявяването
на работа без уважителна причина е тежко нарушение на трудовата дисциплина, като
в случая същото било два поредни работни дни. Налице било и още едно неявяване
на лицето без основателна причина на 21.04.2020 г., за което имало писмени
данни, а именно докладна записка от прекия ръководител до работодателя. При
издаване на заповедта било взето предвид цялостното поведение на работника и
това, че същият не за първи път се отклонявал от трудовите си задължения. В
потвърждение на изложеното било и обстоятелството, че след 27.04.2020 г. ищецът
е продължил да не се явява на работното си място, като до издаване на заповедта
- за месец май имало отразени 12 работни дни, през които последният е
отсъствал. Сочи, че същият не се е явил в общинска администрация да получи
заповедта за уволнението си, а същата е била изпратена по пощата с обратна
разписка. Не се е явил да получи и трудовата си книжка.
По отношение на обективно съединения иск по
чл. 225, ал. 1 от КТ заявява, че ищецът не сочи факти или обстоятелства, които
да водят до обективния извод, че и към настоящи момент е безработен, т.е. че е
лишен от възможността за периода след уволнението, но не повече от 6 месеца да
престира труд и е загубил трудовия си доход и за наличие на причинно-
следствена връзка между загубата на доход и уволнението му. Поради липсата на
конкретни факти и обстоятелства относно втория съединен иск, описани в исковата
молба и доказателства в тази насока, счита и обективно съединения с главния иск
за неоснователен.
Предвид гореизложеното моли съда да отхвърли
като неоснователни предявените от М.Р.М. обективно кумулативно съединените
искове с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 1 и т. 3 от КТ във връзка с чл.
225, ал. 1 от КТ.
Представя писмено становище с вх. № 260222/04.09.2020
г. за недоказаност на периода на оставане без работа и за наличие на причинно –
следствена връзка между загубата на доход и уволнението на ищеца.
В съдебно заседание ответникът, чрез
процесуалния си представител, поддържа отговора и моли за отхвърляне на
исковете. Представя писмена защита.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр.
с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
За основателността на предявените искове е
необходимо да се установи, че в процесния период страните са били обвързани от
трудово правоотношение и че същото е прекратено с посочената
заповед, без да е налице визираното в нея основание, както и да се установи, че ищецът е останал без работа, че оставането му без работа е в причинна
връзка с уволнението, периода, за който претендира заплащане на обезщетение за
оставане без работа и неговия размер, както и размера на брутното трудово
възнаграждение – база за изчисляване на обезщетението.
В
тежест на ответника е да установи, че уволнението е извършено от лице – носител
на работодателска власт, че заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е мотивирана и съдържа всички необходими реквизити, че е било
налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото
правоотношение – че ищецът е извършил посочените в заповедта нарушения, че
наказанието е наложено в предвидените в КТ срокове, че надлежно е връчена
заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“, както и че уговореното с ищеца по ТПО работно
време на същия е било 8 часа дневно при петдневна работна седмица, че с
допълнителни споразумения на ищеца е била увеличена работната заплата на 650
лева и същият е бил преназначен на длъжност „Изпълнител” в общинска дейност
„Обредни домове”.
С
доклада по делото, на основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК
като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че в
процесния период между страните е било налице валидно възникнало и съществувало
трудово правоотношение по сключен трудов договор № 1 от 02.01.2020 г. на основание чл. 68, ал. 1,
т. 1 от КТ за определено време, а именно с краен срок до 06.07.2020 г., с конкретни параметри; че първоначално ищецът е заемал
посочената в исковата молба длъжност с основно месечно трудово възнаграждение
610 лева, че ТПО е било прекратено със заповед № 1361/14.05.2020 г. на Кмета на
Община П., на посоченото в нея основание, че работодателят е изпълнил
задължението си по чл. 193, ал. 1 от КТ като му е предоставил възможност да
даде писмени обяснения и че ищецът не е упражнил правото си да даде такива.
Представен е трудов договор трудов
договор № 1/02.01.2020 г. сключен между страните, на основание чл. 68, ал. 1,
т. 1 от КТ, по силата на който ищецът е назначен на длъжност „работник – копач,
гробове” в Община П. – общинска дейност „Обредни домове” за определено време,
считано от 06.01.2020 г. с краен срок – 06.07.2020 г., с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 610 лева, при пълно работно време 8 часа. Според
представената длъжностна характеристика, копие от която е връчено на работника
/л. 5 и л. 16 – л. 17/, част от основните задължения на длъжността са:
поддържане и почистване на гробищните паркове в гр. П., изкопаване на гробове и
извършване на погребения в гробищните паркове на гр. П., както и да изпълнява
други конкретно възложени задачи от прекия ръководител или Кмета на Община П.,
свързани с дейността, като област на дейността е поддържане и почистване на
гробищните паркове в гр. П., а част от
специфичните длъжностни задължения са: да е получил указания от длъжностното
лице по гражданско състояние за гроба, в който следва да бъде извършено
погребението – гробищен парк, парцел, номер на гробното място. Работникът е
подчинен на: длъжностните лица по гражданско състояние, началника на отдел
„АПИО”, директора на дирекция „ОА”, секретаря на общината, заместник – кмета и
кмета на общината. Длъжността е пряко подчинена на началника на отдел „АПИО”,
като при изпълнение на длъжността се осъществяват организационни връзки и
взаимоотношения с длъжностните лица по гражданско състояние. С допълнителни
споразумения от 20.03.2020 г. ищецът е бил преназначен на длъжност „изпълнител”
в общинска дейност „Обредни домове” и трудовото му възнаграждение е било
увеличено на 650 лева /л. 26 и л. 22/. Връчена му е длъжностна характеристика
за длъжността „изпълнител – гробищен парк”, в която основните задължения са
допълнени само в частта относно работата с машини, а в останалата част
преповтарят тези, посочени в предходната длъжностна характеристика за длъжността
„работник – копач, гробове”. Идентични са и специфичните задължения. Областта
на дейност е поддържане и почистване на гробищни паркове и тревни площи, и
други обекти на територията на Община П.. Работникът е подчинен на:
длъжностните лица по гражданско състояние от отдел „АИО”, началника на отдел
„АИО”, секретаря на общината, заместник – кмета и кмета на общината. Длъжността
е пряко подчинена на началника на отдел „АИО”, като при изпълнение на
длъжността се осъществяват организационни връзки и взаимоотношения с длъжностните
лица по гражданско състояние.
Съгласно чл. 25, ал. 1 и чл. 26, ал.
9, във вр. с чл. 25, ал. 2 от Правилника за вътрешния трудов ред в Община П. от
2017 г. /л. 78 – 86/ работното време на работниците и служителите в общинска
администрация и кметствата е с нормална продължителност 40 работни часа при
петдневна работна седмица, с изключение на случаите, посочени в правилника,
като работното време на общинска дейност „Обредни домове” е както следва:
сутрин от 8:30 часа до 12:00 часа; следобед от 13:00 часа до 17:30 часа;
времето от 12:00 часа до 13:00 часа е определено за обедна почивка; определените
функционални почивки са от 09:45 часа до 10:00 часа и от 14:45 часа до 15:00
часа.
Според информация от 29.09.2020 г.
/л. 98-99/, представена от ответника, за периода от 01.01.2020 г. до 20.08.2020
г. в двата гробищни парка на територията на гр. П. са извършени погребения през
почивни дни, както следва: месец януари – общо 7 погребения на дати 4, 5, 18,
19, 25 и 26; месец февруари – общо 4 погребения на дати 2 и 8; месец март – общо
3 погребения на дати 1 и 29; месец април – общо 6 погребения на дати 4, 5, 11 и
19; месец май – общо 5 погребения на дати 2, 6, 10, 16 и 30; месец юни – общо
едно погребение на дата 13; месец юли – общо едно погребение на дата 5; месец
август /от 1 август до 20 август/ - общо едно погребение на дата 2. В
информацията е посочено, че в картотеката при общината не фигурират данни за
лицата, изкопали гробните места и начина на извършване на погребението – чрез
траурна агенция или организирано от близките на починалия.
За периода от 02.01.2020 г. до
20.03.2020 г. между кмета на Община П., като възложител, и М.Р.М., като
изпълнител, са сключени 4 граждански договора, както следва: 1. договор №
8/02.01.2020 г. за срок от 02.01.2020 г. до 03.01.2020 г. за почистване архив
на общинска администрация срещу възнаграждение в размер на 50 лева; 2. договор
№ 16/17.01.2020 г. за срок от 18.01.2020
г. до 19.01.2020 г. за чистене на регули срещу възнаграждение в размер на 355
лева; 3. договор № 37/21.02.2020 г. за срок от 22.02.2020 г. до 23.02.2020 г.
за заваряване парапет р. Провадийска срещу възнаграждение в размер на 120 лева
и 4. договор № 57/20.03.2020 г. за срок от 21.03.2020 г. до 22.03.2020 г. за
почистване регули срещу възнаграждение в размер на 270 лева. Уговорените
възнаграждения са изплатени на изпълнителя /л. 47 – л. 58/.
Ищецът е ползвал 5 дни неплатен
отпуск за периода от 02.03.2020 г. до 09.03.2020 г., включително; 1 ден
неплатен отпуск на 24.03.2020 г.; 2 дни неплатен отпуск от 01.04.2020 г. до
02.04.2020 г.; 2 дни неплатен отпуск от 06.04.2020 г. до 07.04.2020 г. /л.
29-32, л. 33, л. 46/, за които работникът е подал молби и са издадени
съответните заповеди.
С три докладни записки: вх. № ВД-379 от 22.04.2020 г.,
вх. № ВД-392 от 24.04.2020 г. и вх. № ВД-395 от 27.04.2020 г., заместник – кметът на
Община П. С.М.е уведомила кмета на общината за неявяването на работа на
работника М.Р.М. на датите 21.04.2020 г., 24.04.2020 г. и 27.04.2020 г., като в
последната е посочено, че двете неявявания
- на 24.04.2020 г. и 27.04.2020 г., са в два последователни работни дни.
На 04.05.2020 г. на М. е връчено
писмо – искане с изх. № РД 9400-1483/04.05.2020 г., с което на основание чл.
193, ал. 1 от КТ, докладни записки с вх. № ВД-379/22.04.2020 г., вх. № ВД-392/24.04.2020 г.
и вх. № ВД-395/27.04.2020 г. на С.М.– зам.-кмет на Община П., във връзка
с извършеното от работника нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл. 187,
ал. 1, т. 1 от КТ, а именно: неявяване на работа на 21.04.2020 г., 24.04.2020
г. и 27.04.2020 г., кметът
на общината е изискал от работника да даде в срок от 3 работни дни от датата на
получаването му писмени обяснения по повод извършеното, като посочи и
доказателства. Работникът е предупреден, че непредставянето на обяснения в
посочения срок, ще бъде считано за отказ да даде такива.
Със заповед № 1361/14.05.2020 г. на
кмета на Община П. на ищеца е наложено наказание – дисциплинарно уволнение,
като ТПО е прекратено на длъжност „Изпълнител в общинска дейност „Обредни
домове” на основание чл. 188, т. 3 от КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ и чл.
187, т. 1 от КТ, вр. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ с ответника – Община П. поради
нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 1 от КТ, а именно: „неявяване
на работа” на 21.04.2020 г., 24.04.2020 г. и 27.04.2020 г. В заповедта е
посочено, че съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ от лицето са изискани писмени
обяснения, но в дадения му тридневен срок работникът не е депозирал такива.
Заповедта е връчена на работника с писмо с обратна разписка /известие за
доставяне № ИД PS 9200 005II8 5/ на 21.05.2020 г.
/л. 90/.
Последното брутно трудово
възнаграждение на работника е за месец април 2020 г. и е в размер на 281.75
лева, а съгласно справка за актуалното състояние на всички трудови договори на
ищеца към 21.08.2020 г., издадена от ТД на НАП – ****, единственият такъв е
този, сключен с Община П. на 02.01.2020 г. и прекратен на 21.05.2020 г. /л.
67/.
Горното се установява от представените по
делото писмени доказателства - трудов договор № 1 от 02.01.2020 г.,
заповед № 1361/14.05.2020 г. на кмета на Община П., с която на ищеца е наложено
наказание – дисциплинарно уволнение, справка за актуалното състояние на всички
трудови договори на М.М. към 21.08.2020 г., издадена от ТД на НАП – ****, копие
от личното трудово досие на ищеца, Правилник за вътрешния трудов ред в Община П.
от 2017 г., известие за доставяне № ИД PS 9200 005II8 5
и информация от Община П. от 29.09.2020 г.
По делото са събрани и гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетеля на ищеца - Е.Б.С. и свидетеля на ответника –
С.Т.М..
От показанията на свидетеля С. се установява,
че същият работи в общината от около 5 години на длъжност косач и гробар.
Познава ищеца. Работели заедно. Ищецът е извършвал дейност по погребване. Тези,
които извършвали погребения, били четири човека. Много рядко имали погребения в
събота и неделя.
Близките
на починалия им носели смъртния акт и те го представяли в общината в служба
ГРАО в понеделник. После се обаждали на г-жа М.. От общината никой не им се
обаждал, за да им възложи в събота или неделя да копаят. Това била договорка
между него и роднините, които им се обаждали. Когато в събота и неделя е имало
погребение, в понеделник почивали. Ако е имало погребение и в понеделник, на
другия ден почивали. Едновременно почивали всичките четирима копачи. Те искали
да почиват в понеделник. Винаги се обаждали се на зам. - кмета М., че ще
почиват. Всички колеги ѝ се обаждали. Като се обаждали на М., тя им казвала,
че могат да почиват в понеделник, защото са имали погребение в събота или
неделя. Те се разбирали с колегите кога да почиват и питали М. дали могат да
почиват за избрания от тях ден и тя им разрешавала. Ползването на този почивен
ден можело да бъде не само в понеделник, а с нейно разрешение можело да бъде и
друг ден. Не им плащали за копаенето на гробове в събота и неделя, а ползвали
почивката. Близките на починалия им плащали на ръка за „Бог да прости“ и им давали
ядене. Отделно си ползвали за този ден почивка по устна договорка с М..
Свидетелят посочва, че в
събота и
неделя косял. Тогава му плащали на граждански договор.
Според
показанията на свидетеля М. същата работи в Община П. от януари 2008 г., а от
03.01.2020 г. е на длъжност зам. - кмет. Ресорът ѝ бил „Местно развитие“.
Гробарите на спадали точно нейния ресор, а били под ръководството на секретаря
на общината. Прекият им ръководител бил секретарят на Общината Б.Д. и след
секретаря - тя. Сочи, че близките на починалото лице заплащали на касата сума
от 85 лв. за изкопаване на гроб, като тази услуга се извършвала с багер.
Обикновено гробовете били предварително изкопани, защото не било възможно да се
предвиди точно колко погребения ще има за седмица. Като установят, че остават
2-3 гроба, багерът отивал и изкопавал нови. Всичко това се правело в новия
гробищен парк.
В новия
гробищен парк гробарите се включвали при заравянето и оформянето. Ако
погребението е на стария гробищен парк, се налагало гробарите да копаят на
ръка. Понякога се е случвало гробарите да работят събота и неделя. Това са
случаите, когато погребението не се извършвало от траурна агенция или близките
на починалия не са се свързали лично с гробарите. Тогава процедурата била
такава: обаждали се в служба ГРАО и гробарите отивали да изкопаят и да заровят
гроба. Пояснява, че колегите ѝ от служба ГРАО се обаждали и на гробарите
и на свидетеля, а ако не могат да се свържат със свидетеля, се обаждали на
гробарите. Понякога и свидетелят се обаждала на гробарите. Все някой от
общината се обаждал на гробарите, за да ги уведоми, че в събота или неделя ще
има погребение.
Ако
имало погребение в събота или неделя, имало дежурен в общината и лицата отивали
там и уведомявали дежурния. Когато имало погребение в събота и неделя, не се
звъняло на четиримата гробари поотделно, а се звъняло на един. Обикновено това
били Е. или С., защото те били най-старите. Те се обаждали и питали дали
другите могат да дойдат или не. Те се разбирали помежду си. Обикновено един от
тях ѝ се обаждал, че искат да почиват, защото са работили събота и
неделя. Самото пращане се извършвало в събота и неделя. Служителят от ГРАО
издавал препис от смъртния акт и това се записвало в картони. Свидетелят не знае
дали гробарите разполагат със служебен телефон. Тя имала техните номера, но предполага,
че това са личните им телефони. Служба ГРАО била под пряко подчинение на
секретаря на общината, но тъй като гробарите попадали към общите работници, а
те били в нейния ресор, главно тя работела с тях, независимо че били на пряко
подчинение на секретаря на общината. Когато гробарите работели в събота или
неделя, ги компенсирали с почивка. Мисли, че тази почивка не е регламентирана в
трудовия договора, но не може да отговори дали е регламентирана във вътрешните
правила. Това било уговорка между нея и гробарите, която била наследена. Тази
компенсация - за ползване на почивен ден, обикновено била на първия следващ
работен ден, като почивали всички. Гробарите били общо 4 човека. Свидетелят
задължително знаела дали е имало извършено погребение в почивните дни и те ѝ
се обаждали, че ще почиват. Случвало се е някой от гробарите да не си вземе
почивката на първия следващ работен ден, а да си вземе почивката в друг ден
през седмицата, но това ставало само след като ѝ се обади. Твърди, че М. не ѝ
се е обадил за нито един от процесните дни. Тя го потърсила още в първия процесен
ден към 9:00 ч. Това било преди да напише докладната. Те започвали работа в 8:00
ч., но тя изчакала до 9:00 ч., защото можело да закъснее и затова му се обадила
след 9:00 ч. Попитала го къде е, а той ѝ отговорил, че е във ****. Попитала
го също дали не знае, че е на работа, на което той ѝ отговорил, че не
може да дойде на работа, защото е във **** и има друга работа. Твърди, че не си
спомня, дали ѝ е обяснил каква работа има във ****. Мисли, че два пъти е
писала докладни за неговото отсъствие от работа. Заявява, че не е имало
уговорка с М. на 21 април да почива, защото той не се е обадил на нея, че
тогава ще почива. На 24 април също не била получила позвъняване от М., че ще
почива. Разбирала, че даден гробар не е на работа по различен начин. Понякога
ходела да ги проверява. За този случай не си спомня как е разбрала, че не е на
работа. В други случаи колеги, които са им преки ръководители, я уведомявали за
отсъствието от работа на даден служител. Обикновено работниците се събирали
сутринта пред гаража, който се намирал до Гимназията, и там винаги имало човек
– Т.И., която била на длъжност „специалист”. Свидетелят или Я.Я. – директорът
на тяхната дирекция, преди да свърши работния ден около 16:30 ч., им се обаждали
и им казвали каква е работата за следващия ден. Сутрин Иванова разпределяла
работниците и като не видела даден работник ѝ се обаждала, но за
конкретния случай свидетелят не си спомня как е станало и кой ѝ се е
обадил. За 27 април предполага, че се е обадила на някой от колегите и е питала
дали М. е на работа. Твърди, че той не ѝ се е обаждал, за да я
предупреди, че в понеделник няма да е на работа. В първия ден обаждането
ѝ било само едно. Дава показания, че на М. се е случвало и друг път да не
е идвал на работа и свидетелят го е молила да си пусне молба за отпуска. Заявява,
че знае, че той има проблеми в семейството си, че съпругата му има здравословни
проблеми. Тя винаги питала колегите защо дадения работник отсъства и преди да е
сигурна, не пишела докладна. Посочва, че е възможно да не са се обадили на нея, че М.
ще отсъства от работа, а да се са обадили на друг човек. Когато позвънила на М.
първия път, той не ѝ казал, че се е обадил на някой друг, че ще отсъства
от работа и че ще е във ****. В този случай имала съмнение, че М. работи на
друго място. Мисли, че М. не е идвал на работа след като му връчили искането за
даване на писмени обяснения. От 24 април М. не се е явявал на работа. Първата
докладна била за 21 април и следващите били за 24 април и 27 април. Други
задачи били възлагани на М., но не помни какви точно. Тези служители не били на
длъжност само гробари. Мисли, че в длъжностната им характеристика пишело и
други задължения. Те косели гробищни паркове, почиствали и това било според
трудовия договор. За това което вършели, получавали заплатата, предвидена в
трудовия договор. Те ходели и в други населени места да вършат някаква работа.
Понякога ходели всички, а понякога само двама. Имало е случаи и когато се
сключвали и други договори с тях. Тези задачи, по тези граждански договори, им
се възлагали в събота и неделя. Свидетелят питала примерно гробарите и ако те изявявали
желание, правела договорите, не ги е задължавала. Освен гробарите имало и други
хора, които не работили в общината и имали желание да свършат дадената работа. Мисли,
че в тези граждански договори, времето за което им се възлага дадена дейност,
трябва да е включено. Тя не го правела това. Гражданските договори се сключвали
за определен ден или дни. Мисли, че самият кмет ги сключвал тези граждански
договори. За тези договори нямало уговорка да се ползват почивни дни.
Въз
основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Работодателят е носител на
правото да прекрати съществуващо трудово правоотношение без предизвестие при
наличие на изискуем в закона фактически състав. Едно от основанията за
упражняване на това право от страна на работодателя е наличието на извършено от
работника или служителя дисциплинарно нарушение и налагането от работодателя на
дисциплинарно наказание ”уволнение”. Като носител на това право работодателят
следва да докаже, при оспорване, че го е упражнил законосъобразно – да докаже
че е извършено дисциплинарно нарушение, както и че неговите действия във връзка
с налагането на наказанието са съобразени с процесуалноправните и
материалноправните норми. Законосъобразното упражняване на правото да се
прекрати трудово правоотношение без предизвестие поради налагане на
дисциплинарно наказание “уволнение” изисква писмена и мотивирана заповед на
работодателя или упълномощено от него лице, въз основа на която съдът да
извърши проверка за законосъобразност от фактическа и правна страна на
извършеното уволнение. Законодателят в чл. 195 от КТ изрично е посочил реквизитите,
които заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, в това число и
“уволнение”, следва да съдържа. Императивно нормативно изискване от процесуална
страна е искането на обяснения от работника или служителя в рамките на
процедурата по налагането на наказание от страна на работодателя. При налагане
на дисциплинарно наказание работодателят е обвързан от посочените в чл. 194 от КТ норми относно сроковете за налагане на санкцията. По същество работодателят
следва да докаже, респективно съдът да провери извършено ли е
дисциплинарно нарушение, правилно ли е определно по тежест дисциплинарното
наказание. Дисциплинарното наказание се счита наложено от момента на връчване
на заповедта на работника или служителя.
Предвид извършената проверка за
спазване на императивните изисквания на закона, съдът намира издадената заповед
№ 1361/14.05.2020 г. на Кмета на Община П., за законосъобразна от процесуално
и материалноправна страна. Процесната заповед е издадена безспорно от
работодателя на ищеца в сроковете по чл. 194 от КТ и при спазване на
разпоредбите на чл. 193 и чл. 195 от КТ. Представени са писмени доказателства,
от които е видно, че ответникът е поискал от ищеца обяснения за конкретно
нарушение на трудовата дисциплина, изразило се в неявяването му на работа на
21.04.2020 г., 24.07.2020 г. и 27.04.2020 г., като ищецът не е дал писмени
обяснения. Поради това съдът намира, че работодателят е спазил процедурата по
чл. 193 от КТ.
Видно от издадената уволнителна заповед, в
нея работодателят е описал основанието за издаването ѝ, както и точното
нарушение, извършено от М., с оглед на което съдът намира, че тя съдържа всички
предвидени в чл. 195 от КТ реквизити и е мотивирана. При определяне на
наказанието работодателят е съобразил и критериите за това /чл. 189 от КТ/.
Самият факт на неявяване на работа за
посочения период не е достатъчен, за да бъде ищецът дисциплинарно наказан, а
следва да бъде доказано и да е налице от негова страна "виновно
неизпълнение" на трудовите му задължения - чл. 186 от КТ; респективно, същият
да е отсъствал от работа поради причини, които да могат да му се вменят във
вина.
Ищецът сочи, че е бил в невъзможност
да се яви на работа в посочените дни по причина, че е трябвало да се погрижи за
болната си съпруга, като твърди, че за отсъствието му своевременно били
уведомени вербално преките му началници. Това било вид компенсация за
ангажираността му през почивните и празнични дни. Същевременно твърди, че е
подал молба за платен отпуск, разрешен и подписан от директора на „ОА” Н.Д.и
зам.-кмета С.М., които били уведомени за състоянието на съпругата му, но с
получаване на работната заплата в края на месеца констатирал, че отпуската не
била полагащата му се платена такава, а неплатена. Същият обаче не е подал молба за отпуск, нито
е уведомил или удостоверил пред работодателя си
нуждата от отсъствие от работа в дните, посочени в заповедта, за
да се погрижи за болната си съпруга.
Твърдението на ищеца, че е поискал и му е бил
разрешен платен годишен отпуск е недоказано. От разпоредбата на чл. 173 от КТ
следва, че за да възникне правото на отпуск са необходими насрещни съвпадащи се
писмени волеизявления на страните по трудовото правоотношение, както по
отношение основанието на съответния платен отпуск, така и за времето, през което
ще бъде ползван, като съгласието на работодателя се обективира в писмена
заповед, въз основа на която може да започне ползването на отпуска. Изискването
за ред при ползването на отпуск следва от характера на трудовото правоотношение
- от основната престация, която е предоставянето на работна сила за определено
време, през което време работникът следва да е на разположение на работодателя.
Поради необходимостта работодателят да съобрази нуждите на работния процес с
правото на работника на платен отпуск, както и необходимостта по времетраене на
трудовото правоотношение работодателят да разполага с точна представа за
наличните работни ресурси, законодателят въвежда ред за ползването на
отпуските, включващ изискване за писмена молба на работника и заповед на
работодателя, въз основа на която може да започне ползването на отпуска.
Ползването на отпуск без писмено разрешение от работодателя представлява
нарушение на трудовата дисциплина, за което работникът или служителят носи
дисциплинарна отговорност /така решение № 127 от 5. 03. 2007 г. по г. д. №
1102/2004 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 127/05.03.2007 г. на ВКС, ІІІ г.о.,
решение № 44/15.02.2012 г. по г. д. № 532/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др./. По
делото не се установи нито ищецът да е отправил искане за ползване на платен
годишен отпуск за дните 21.04.2020 г., 24.04.2020 г. и 27.04.2020 г., нито
работодателят с писмено волеизявление да е разрешил отпуска. Отделен е
въпросът, че от представеното по делото лично трудово досие се установява, че
същият е постъпил на работа за първи път, поради което за него възможността да
ползва платения си годишен отпуск ще възникне едва, когато придобие
най-малко 8 месеца трудов стаж, съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 2 от КТ.
В случая тази уредена от закона възможност не е налице, предвид
обстоятелството, че трудовият стаж на ищеца е започнал да тече от 06.01.2020
г., съгласно представения трудов договор № 1/02.01.2020 г., а нарушенията на
трудовата дисциплина, визирани в процесната заповед, са извършени през месец април
2020 г. Индиция в тази насока е обстоятелството, че в личното трудово досие на
ищеца се съдържат единствено молби и заповеди за поискан и разрешен неплатен
отпуск при това за периоди от време, предхождащи дните, визирани в заповедта за
дисциплинарно уволнение. Отделно от това, в чл. 162 от КТ е уредено ползването
на отпуск при временна неработоспособност, в т. ч. за гледане на болен или на
карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от
семейството за медицински преглед, изследване или лечение. Текстът
урежда правото на работника да ползва отпуск при възникване на изброените
обстоятелства, като в ал. 2 на чл. 162 от КТ определя ред за разрешаване на
ползването му, различен от установения за ползването на платен годишен отпуск,
а именно - отпуските по ал. 1 се разрешават от здравните органи. Обстоятелствата,
поради които се разрешава ползването и продължителността на отпуска нямат
отношение към изискването ползването му да бъде разрешено от здравен орган,
което предполага издаване на болничен лист на работника, в който изрично да са
посочени причините за временната неработоспособност и времето, през които ще
ползва отпуск по чл. 162 от КТ, както и да е удостоверил необходимостта от
ползването му със съответен документ, което налага ползването на отпуска. В
случая обаче не се твърди, а и не се установява такъв болничен лист да е бил
издаден на ищеца и съответно да е бил представен на работодателя.
По делото не се установи и ищецът да е
уведомил зам.-кмета на общината С.М., за която той сам твърди в исковата молба,
че отговаря за неговата дейност, или някой друг от преките му ръководители за
това, че ще ползва т. нар. компенсация във въпросните дни, а още по – малко, че
това се налага поради нуждата да се погрижи за болната си съпруга. Ищецът не е
посочил в исковата молба, нито в процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ
съответните почивни или празнични дни, през които е полагал труд и за които е
ползвал въпросната компенсация. Не е посочил конкретно и кои преки началници е
уведомил за това, за да може да бъде извършена съответната проверка. При
предоставената му възможност да даде писмени обяснения и да представи
доказателства за причините за неявяването му на работа в дните, визирани в
докладните записки, изготвени от зам.-кмета М., а впоследствие и в заповедта,
същият не се е възползвал да представи такива. Ирелевантно е обстоятелството,
че принципно зам.-кмета М. е била запозната за здравословното състояние на
съпругата на ищеца, което същата потвърди в свидетелските си показания. Що се
касае до твърдението, че служебната ангажираност на ищеца през почивните дни
била регламентирана и мотивирана със заповед и минимално заплащане, от
събраните по делото писмени и гласни доказателства с категоричност се установи,
че между същия и работодателя му са били сключвани граждански договори за
извършване на възложена работа извън установеното за него работно време срещу
определено възнаграждение през месеците януари, февруари и март 2020 г. Тези
правоотношения обаче са извън трудовите такива и не са относими към настоящия
спор.
При
анализа на всички събрани по делото доказателства може да се направи извода, че
на 21.04. 2020 г., 24.04.2020 г. и 27.04.2020 г. ищецът не се е явявал на
работа, като няма причини за това – безспорно не е бил в болнични, не е бил в
отпуск /в какъвто неплатен отпуск е бил през месец април за времето от 01.04.2020 г. до 02.04.2020 г. и от
06.04.2020 г. до 07.04.2020 г./,
както и не е поискал и съответно не му е било дадено разрешение да ползва
почивки поради положен труд през почивни дни, каквато е била практиката в
общината, която е установена по делото. Действително по делото се установи, че
полагането на труд от гробарите в почивни и празнични дни, в т. ч. и от ищеца, не
е било регламентирано нито в индивидуалния му трудов договор, нито в Правилника
за вътрешния трудов ред в Община П.. Същевременно с категоричност се установи
от показанията на посочения от него свидетел, че в общината била установена
практиката винаги, когато са имали погребения в почивните дни, гробарите да се
обаждат на зам.-кмета М., която им разрешавала да почиват в понеделник или в
избрания от тях ден от седмицата. След като в случая работодателят
(отговорните за работния процес негови служители) не са били уведомени за
намерението на ищеца да отсъства от работа, не е налице неосигуряване от страна
на работодателя на т. нар. компенсация или възможност да се погрижи за болен
член на семейството си, отказ за документално оформяне на съответния отпуск или
да зачете такъв, разрешен от здравен орган при временна неработоспособност.
Неявяването на работа през процесните работни дни е самоволно и по причини,
които могат да се вменят във вина на работника. Това поведение на
работника не може да бъде толерирано, въпреки констатираното нерегламентирано
полагане на труд в почивни и празнични дни. Същото представлява нарушение на
трудовата дисциплина и за него следва да бъде понесено наказание.
Що се отнася до вида на наказанието, съдът
намира следното: при избора на наказание работодателят е длъжен да се ръководи
от законовите критерии по чл. 189, ал. 1 КТ, а именно тежестта на нарушението
/определя се от значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината/,
обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника или служителя.
При нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ също следва да се
изхожда от критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ съобразно изричната разпоредба на
чл. 190, ал. 2 от КТ. Това означава, че и при това нарушение работодателят
трябва винаги конкретно да съобрази кое от дисциплинарните наказания
съответства на извършените нарушения. Преценката по чл. 189, ал. 1 от КТ е
задължителна за работодателя и нейното извършване е изискване за законност на
наложеното дисциплинарно наказание. В случаите, когато са извършени нарушения
на трудовата дисциплина за кратък период от време, какъвто е настоящият случай,
независимо от относителната тежест на всяко едно от тях, се взема предвид и
поведението на работника. Определено след като ищецът не е намерил за нужно да
даде поне писмени обяснения, той не е съжалил за извършеното деяние, а и не се
е явил да изпълнява трудовите си задължения. Нормата
на чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ изрично предвижда, че за неявяване на работа в
течение на два последователни работни дни се налага дисциплинарно наказание
„уволнение“. Това е така, тъй като с текста на чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ
законодателя е презумирал тежестта на нарушението, чрез фактическия състав на
правната норма, което означава, че осъществен ли е фактическият състав на
правната норма следва да се приеме, че се касае за "тежко" нарушение
на трудовата дисциплина“, като в случая е налице и системност в поведение на
ищеца в посока незачитане на трудовата дисциплина и трудовите задължения за време
извън визираните в заповедта два последователни дни, но също посочено в нея.
Ето защо и съдът намира, че правилно и законосъобразно работодателят е
определил вида на дисциплинарното наказание като „уволнение“.
Предвид изложеното, съдът намира, че извършеното
дисциплинарно уволнение на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ не е незаконно, поради което предявеният иск по чл. 344
ал.1, т. 1 от КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Като обусловен от този резултат, неоснователен се
явява и акцесорният иск по чл. 344 ал. 1, т. 3 от КТ, за заплащане на
обезщетение за времето, през което М. е останал без работа поради уволнението.
При този изход
на делото ответникът има право на разноски, но такива не са поискани и не
следва да се присъждат.
Ищецът няма
право на разноски и направените от него такива остават за негова сметка. С
оглед обстоятелството, че спорът е трудов и ищецът е освободен от такси и
разноски за производството, то предвид изхода на спора и неоснователност на
предявените искове, държавна такса не може да се възложи на ответника и остава
за сметка на съда.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Р.М., ЕГН **********, с адрес: ***, против Община
П. обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3,
във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ - за признаване на дисциплинарното уволнение
извършено със Заповед № 1361/14.05.2020 г., с която е наложено на основание чл.
188, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 187, т. 1 от КТ
дисциплинарното наказание и е прекратен трудовият договор на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ, за незаконно и неговата отмяна, както и за присъждане на
обезщетение поради оставане без работа за период от три месеца в размер на 1950.00
лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС – ****.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: