Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 04.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на двадесет и осми ноември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 1200 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе
взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 37963/12.07.2018г.
по гр.д. № 62695 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 58-ми състав са
отхвърлени като неоснователни исковете, на „Б.”АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** и съдебен адрес: адв. Д.Ц. ***, офис 6 срещу „Ф.”ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** и К.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
офис 2 и съдебен адрес: адв. А.Д.,*** за заплащане солидарно на сумите, както следва: на
основание на ч. 92 от ЗЗД и чл. 138 от ЗЗД сумата от 3000лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
-03.11.2016г., до изплащането й, представляващи неустойка за неизпълнение по чл.10 вр. с чл.
7.2. от договор за покупко-продажба на стоки от 04.12.2012г.; на основание
на ч. 92 от ЗЗД и чл. 138 от ЗЗД сумата от 3000лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -03.11.2016г., до
изплащането й, представляващи неустойка за неизпълнение по чл.8 вр. с чл. 7.2. от договор за реклама от 04.12.2012г. с нотариално
заверени подписи, като „Б.”АД е осъдено да заплати на К.М.К. съдебни разноски от 800лв.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5140952/07.09.2018г. от ищеца „Б.“АД, ЕИК в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че
решението е неправилно, като постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е, че по делото е
установено валидно уговорени клаузи за
неустойки и валидно възникнало вземане за плащането им. Договорът бил валидно
прекратен от ищеца по правилата, уговорени в него, предизвестие за същото било
връчено на Ф.”ЕООД на адреса посочен в договора и това било валидно връчване
съобразно чл. 15 вр. с чл. 16 от договора за покупко-продажба
и договора за реклама. Тези разпоредби
съответствали на чл. 38 и чл. 41 от ГПК
и нямало основание да не се приложат. Отделно разпоредбата на чл. 55 от
ОУ на ДПУПУППП въвеждала фикция за връчване , която следвало да се приложи.
Дори да се приеме обратното договорите били прекратени най-късно с връчването
на исковата молба. Неправилно районният съд бил приел, че договорите са
прекратени поради изтичане на срока им и процесните
неустойки не се дължат. Договорите предвиждали продължаването на срока им до
изкупуване на уговореното минимално количество кафе, което не било
направено, това обстоятелство не било
оспорено от ответниците и районният съд се произнесъл
по ненаправено възражение. Неправилно районният съд бил приел, че ищецът е
неизправна страна по договора поради недоказване на предлагане на кафе за
изкупуване. Ищецът бил дал ценовата си листа на Ф.”ЕООД , ищецът не можел да
знае конкретни нужди от стоки на Ф.”ЕООД за съответния месец и купувачът
следвало да дава заявки, едва след това възниквало задължението на ищеца за
доставка на заявените стоки. Ищецът бил изпълнил и задълженията си по договора
за реклама като предоставил на Ф.”ЕООД кафе-машина и кафемелачка, поради което
и за Ф.”ЕООД възникнало задължението да ги ползва по начин, позволяващ
оптимално рекламно въздействие върху потребителите за популяризиране на стоките
на ищеца. Неизпълнението на задълженията по договора за покупко-продажба водело
до неизпълнение и на задълженията по договора за реклама, защото двата договора
били свързани в отношение на обусловеност – не можело да се изпълни
задължението по договора за реклама без да се изпълни задължението по договора
за покупко-продажба. Не било необходимо изпращане на изявление за прекратяване
на договора до солидарния длъжник, защото същото имало значение само до
страната, която не е изпълнила задълженията по договора, а това била Ф.”ЕООД. Ответникът М. отговарял солидарно като
поръчител за паричните задълженията на Ф.”ЕООД , поради което и за да се
прекрати договора поради неизпълнение на други задължения от Ф.”ЕООД достатъчно
било отправяне на изявление за същото до Ф.”ЕООД и достигане на същото до него.
Клаузите за неустойка били валидно, съобразени с търговския характер на
сделките и на изискванията за висок професионализъм и отговорност за търговския оборот, страните
приели, че те са справедливи, целта на същите съответствали на функциите й по
чл. 92 от ЗЗД както и със задължението, което обезпечават. Размер на неустойка
по договора за продажба не накърнявал добри нрави, защото стойността от 3000лв.
на неустойката съотнесен с цената на стоките, които е
следвало да се закупят на стойност над 13 000лв. , извод не можело да се
обоснове. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията
за разноски за адвокат на насрещната страна.
Въззиваемият-ответник по исковете – К.М.К., ЕГН ********** в предоставения
срок е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението на районния съд било правилно.
Правилно районният съд бил приел, че по делото не е установено валидно връчване
на предизвестие за прекратяване , защото пратката не била доставена на
адресата, а и не било установено
съдържанието на пратката. Представеното
известие не можело да се свърже с пратката, непотърсването на пратката не било
равнозначно на връчването. Ако се
приемело, че договорите били прекратени на основание на чл. 9 от същите, то
продължаването им в последствие по реда на чл. 19 не било възможно. Прекратяването по чл. 9 от договора било
възможно само в първоначално предвидения срок на договорите от 18 месеца.
Веднъж прекратен договор не можело да бъде прекратен втори път. До К. не било
изпращано изявление за прекратяване на договора. Клаузите за неустойка били
нищожни поради противоречие с морала на основание на чл. 26 от ЗЗД Въвеждането
на възражения от ищеца с писмената му защита били преклудирани,
такива били и въведените с въззивната жалба твърдения
за нови факти. Не било постигнато съглашение
за подаване на заявка от купувача, за да може продавача да си изпълни
задълженията си по договора. Претендирал
е разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете Ф.”ЕООД, ЕИК ******* не е изразил
становище.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
8023224/03.11.2016г. на „Б.”АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** и съдебен адрес: адв.
Д.Ц. ***, офис 6 срещу „Ф.”ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:*** и К.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, офис 2 и съдебен адрес: адв. А.Д.,***, с която е поискало от съда да осъди ответниците солидарно да му заплатят сумите, както
следва: на основание на ч. 92 от ЗЗД и
чл.138 вр. с чл.
141 от ЗЗД сумата от 3000лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба -03.11.2016г., до изплащането й, представляващи
неустойка по чл.10 вр.
с чл. 7.2. от договор за покупко-продажба на стоки от 04.12.2012г.; на
основание на ч. 92 от ЗЗД и чл. 138 вр. с чл. 141 от ЗЗД сумата от 3000лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -03.11.2016г., до
изплащането й, представляващи неустойка по чл.8
вр. с чл. 7.2. от договор за реклама от 04.12.2012г. Навело е твърдения,
че с Ф. „ЕООД сключил на 04.12.2012г. договори за продажба на кафе и договор за
реклама, съгласно които Ф.”ЕООД следвало да закупува определени количества кафе
– поне 27кг. месечно, съответно и да рекламира продукти на ищеца, като договор
за реклама бил обусловен от договора за продажба и неизпълнението на
задълженията по договора за продажба пораждали правото на ищеца да прекрати и
двата договора. Ф.”ЕООД не изпълнително задълженията си да закупува кафе и на
18.07.2016г. ищецът прекратил едностранно и двата договора, което породило
правото му да търси процесните неустойки. Ответникът К.М.
поръчителствал с договори за поръчителство от същите дати за паричните
задължения на Ф.”ЕООД и по двата договора и носел солидарна отговорност с Ф. „ЕООД за плащане на процесните
неустойки. Платил бил уговореното
възнаграждение за реклама, не бил доставял кафе, защото не били подавани заявки
с посочени място на доставяне и количество, при подписването на договора за
реклама предоставили рекламните материали, описани в приемо-предавателния
протокол. Срок на договор бил продължен
след 18-те месеца на основание на чл. 19 от договорите. Претендирало е разноски.
Ответникът К.М.К.,
ЕГН *********, в предоставения срок е оспорил
исковете. Навел е твърдения, че действително ищецът бил сключил с
ответника „Ф.”ЕООД договор за продажба
на кафе със задължение да се закупува поне по 27кг. кафе месечно , годишно поне
324кг. или общо за 18 месеца 486кг., като се задължил и да рекламира продуктите
на ищеца с предоставените от ищеца рекламни материали, а ответникът К. като
поръчител отговарял солидарно с „Ф.”ЕООД за изпълнение на задълженията по
договорите. Ищецът не бил изпълнил
задължението си по договора за продажба да доставя стоки и по договора за
реклама да предостави рекламни материали, поради което и отговорността на ответниците не можело да се ангажира. Предизвестието за
прекратяване на договора не било надлежно връчено до Ф.”ЕООД, такова изобщо не
било изпращано до поръчителя. Представените известия не установявали
съдържанието на пратката, а и не били редовно връчени а Ф.”ЕООД. Непотърсването
на пратката не установявала полагане на грижите от изпращача за връчването
й. Прекратяване на договора по чл. 9 от
същия не можело да се направи валидно след изтичане на уговорения в него 18
месечен срок. Клаузите за неустойка били нищожни като противоречащи на морала. Претендирал
е разноски.
Ответникът „Ф.”ЕООД,
ЕИК ******* не е изразил становище.
По делото е приет неоспорен от страните договор от
04.12.2012г. с Приложение № 1, ценова листа, носещ подписи за страните по него с нотариално
заверени подписи, удостоверяването на които е извършено от нотариус О.Ш., рег. № 147 на Нот.К., съгласно който
страните са се съгласили ответникът „Ф.”ЕООД да закупува от ищеца за срок от 18 месеца ежемесечно поне по 27кг. кафе „Спетема “, както и други продукти - сметана, захар, подсладител, термо-чаши ,
картонени чаши, бъркалки , разтворими продукти, нектар, натурален сок, напитки Димекс, , чай , водка от портфолио на продавала по
приложение №1 , като кафето се ползва за приготвяне на кафе-напитки в търговски
обект в гр. Варна, ж.к. „Чайка”, комплекс Бурлекс” по
цени в Приложение № 1. Съгласно ценовата листа цената на 1 кг кафе в зависимост
от вида му е съответно 39,60лв.; 36лв.; 28,20лв.; 20,70лв.; 16,50лв.; 12,00лв.;
8,40лв.; 7,26лв.; 22,50лв.; цената на опаковките от 0,100кг. са съответно
2,50лв; 2,46лв; 2,04лв; 2,10лв.; 2,58лв.; 1,20лв.; 1,20лв.; 1,42лв.; цената на
опаковки от по 0,250кг. е съответно 8,52лв; 5,82лв; 7,20лв; Съгласно чл. 9 от договора при
незакупуване на минималното договорено количество кафе продавачът може да
прекрати договора едностранно , като съгласно чл. 10 от договора при тази хипотеза
купувачът дължи неустойка за неизпълнение в размер на 3000лв. Съгласно чл. 16
от договора страните ще разменят кореспонденция на адреси по договора, който „Ф.”ЕООД
е посочил като гр. Варна, ул. „*******, вх.*******и при промяна на адреса всяка
страна е длъжна да уведоми насрещната страна и до получаване на такова
уведомление изпратено на стар адрес се счита за редовно връчено. Съгласно чл.
19 от договора срок на договор е 18 месеца или до изпълнение на задълженията за
изкупуване на посоченото минимално количество кафе, като при изтичане на срока
от 18 месеца но незакупено уговорено минимално количество , то срокът на
договора е до изпълнение на това задължение, освен ако не бъде прекратен. Посочено
е че страните са сключили и договор за реклама. За изпълнение на задълженията
на купувача К.К. е поръчителствал.
По делото е приет неоспорен от страните договор от
04.12.2012г., носещ подписи за страните
по него с нотариално заверени подписи, удостоверяването на които е извършено от
нотариус О.Ш., рег. № 147 на Нот.К.,
съгласно който Б.”АД е възложило на Ф.” ЕООД да рекламира стоки от портфолиото
на рекламодателя по приложение №1 в търговски обект в гр. Варна, ж.к. „Чайка”,
комплекс Бурлекс” срещу възнаграждение от 3000лв, за
което ищецът следва да му предостави материали като разположи техниката и
ползва материалите по начин, позволяващ да се постигне оптимално рекламно
въздействие върху протребителите за популяризиране
стоките на ищеца. Съгласно чл. 7 от договора Б.”АД може едностранно да прекрати
договора за реклама, ако „Ф.”ЕООД не използва рекламни материали по предписан
начин или ако „Ф.”ЕООД не изпълнява задълженията си по договора за продажба, на
кафе, защото договор за реклама има смисъл само ако се изпълнява едновременно с
договора за продажба на стоки от портфолиото на Б.”АД. Съгласно чл. 8 от
договора при прекратяване на договора на основание на чл. 7 от същия, то Ф.”ЕООД
дължи на б.”АД неустойка от 3000лв. Съгласно чл. 15 от договора страните ще
разменят кореспонденция на адреси по договора, който Ф.”ЕООД е посочил като гр.
Варна, ул. „*******, вх.*******и при промяна на адреса всяка страна е длъжна да
уведоми насрещната страна и до получаване на такова уведомление изпратеното на
стар адрес се счита за редовно връчено. Съгласно чл. 18 от договора срок на
договор е 18 месеца , но при изтичане на срока от 18 месеца но незакупено
уговорено минимално количество кафе по чл. 1 от договора за продажба , то
срокът на договора е до изпълнение на това задължение, освен ако не бъде
прекратен. За изпълнение на задълженията на купувача К.К.
е поръчителствал.
По делото са приети неоспорени от страните фактура №
55/04.12.2012г.,, фискален бон, съгласно които на 04.12.2012г. б.”АД е платило
на Ф.”ЕООД сумата от 3000лв. за реклама.
По делото е приет неоспорен от страните приемо-предавателен протокол, носещ подписи за Ф.”ЕООД,
съгласно който Ф.”ЕООД чрез К.К. е приел от Б.”АД кафе-машина
„Чимбали”, кафе-машина „Фаема”,
кафемелачка „Ранчилио”.
По делото е приета покана- предизвестие , съгласно
която Б.”АД е съставило изявление до Ф.”ЕООД, с което едностранно е прекратило
договорите от 04.12.2012г. за продажба на стоки и за реклама поради
неизпълнение на задълженията по тях на основание съответно на чл. 9 от договора
за продажба и чл. 7,2 от договора за реклама, като е поканил Ф.”ЕООД да му
заплати неустойки от по 3000лв. по всеки от договорите на основание съответно
на чл. 10 от договора за продажба и чл. 8 от договора за реклама.
По делото е прието известие за доставяне, констатации
по оригинала на които е извършено от СРС в о.с.з от 18.04.2018г., съгласно което писмо от Б.”АД обозначено като
„предизвестие за прекратяване на договори” е изпратено на 24.06.2016г. до Ф.”
ЕООД с адрес гр. Варна, ул. „*******,
вх.*******и е върнато на 18.07.2016г. с отбелязване от Български пощи”ЕАД , че
пратка не е потърсена.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се
произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд
е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са с правно основание
чл. 92 и чл. 141 от ЗЗД- иск за заплащане на неустойка за неизпълнение
на договорно задължение от ответника Ф.”ЕООД, за изпълнение на което ответникът
К. е поръчител и отговаря солидарно с Ф.“ЕООД.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да
установи по делото, че между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение, по което ищецът е
изпълнил точно задълженията си, а за ответника „Ф.”ЕООД да е съществувало
валидно и изискуемо задължение,
неизпълнението на което да е скрепено с право на ищеца да прекрати
предсрочно действието на договора и с валидно уговорена клауза за неустойка за
неизпълнение на задълженията по договорите в определен или определяем размер,
че вземането за неустойка е възникнало, че
ответникът К. е поръчителствал за задълженията на ответника „Ф.”ЕООД и
така отговорността им пред ищеца за заплащане на неустойките е солидарна.
В тежест на ответника К. при така депозирания отговор
е да установи обстоятелствата, че клаузите за неустойка са нищожни на
основанията посочени от него – противоречие с добрите нрави, да докаже че е неизпълнението
на задълженията от Ф.”ЕООД се дължи на причина, за която не отговаря.
Съдът приема, че по делото е установено, че на 04.12.2012г. ищецът Б.”АД и ответникът „Ф.”ЕООД
са сключили договор за продажба на стоки и обусловен от него договор за
реклама, съгласно които Ф.”ЕООД се е задължило да закупува от Б.”АД стоки от
портфолиото на Б.”АД – нектари, сокове, сметана, захар, водка, чаши и
бъркалки, както и поне 27кг. месечно
кафе по цени по ценовата листа към договора, както и да рекламира срещу платено
на 04.12.2012г. възнаграждение от 3000лв. продуктите на Б.”АД с предоставените
му 2бр. кафе-машини и 1бр. кафемелачка и продукти на Б.“АД- основни и съпътстващи,
като ответникът К. е поръчителствал за задълженията на ответника „Ф.”ЕООД. За
тези обстоятелства по делото не се спори, а и те се установяват от приетите по
делото неоспорени от страните договори с приложения, фактура, фискален бон, приемо-предавателен протокол.
Спорен въпрос по делото е валидността на клаузите за
неустойка.
Неустойката може да се търси тогава, когато са налице
елементите от фактическия състав, който
поражда вземането за същата, тоест при наличие на онази форма на неизпълнение,
за която тя е била уговорена. Компесаторна неустойка
не може да се търси тогава, когато неизпълнението е забава. Няма пречка наред с
неустойката за неизпълнение на конкретно задължение да се търси и обезщетение
за вреди от друго неизпълнение , включително
за вреди от забава. Кумулирането е възможно,
ако неустойката не обхваща онези вреди,
чието обезщетение се търси на самостоятелно основание или като такива
надвишаващи размера на неустойката.
Формите на неизпълнение не следва да се поглъщат, за да може да се
претендират и неустойка и отделно обезщетение за вреди, освен ако размер на
претърпени вреди не надхвърлят уговорения размер на неустойката. При претенция за неустойка за неизпълнение на
задължение не може да се претендира неустойка за вреди от забавено изпълнение,
защото двете се изключват взаимно. При липса на изрично изявление на страните
за формата на неизпълнение, по повод на която е уговорена неустойката, то
същата се извлича при тълкуване на волята на страните по договора съобразно клаузите
на същия.
За да е валидна клаузата за неустойка тя съгласно чл.
26, ал.1 пр. 3 от ЗЗД следва да не противоречи на добрите нрави. Добрите нрави
са морални норми , на които законът е
придал правно значение. Те са общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им при иск за неустойка съдът следи служебно. Справедливостта е едни
от тези принципи и той закриля всеки признат от закона интерес. Условията за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от присъщите й функции-
обезпечителна, обезщетителна, санкционна. Нищожна ще
е онази клауза за неустойка, която преценено към момента на сключване на
договора е с единствена цел, излизаща извън типичните й функции. (В този смисъл
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.
№ 1/2009г.).
По иска за
неустойка по чл. 10 от договора от 04.12.2012г. за покупко-
продажба:
От събраните по делото доказателства се установява, че
с разпоредбата на чл. 10 от договора за продажба страните са се съгласили при
прекратяване на договора по вина на купувача поради незакупуване на минималното
количество от 27кг. кафе месечно, а за целия срок на договора 486кг. купувачът и поръчителят му дължат на продавача неустойка за неизпълнение
в размер на 3000лв. Съдът приема, че така уговорената клауза за неустойка е
нищожна поради противоречие с добрите нрави и възражението на ответника К. за
същото е основателно. Това е така, защото клаузата за неустойка излиза извън
типичните функции на неустойката- обезпечителна, обезщетителна,
санкционна. В случая неустойката доставя престацията,
за неизпълнението на която е уговорена неустойката в почти пълен размер и това
съдът приема, че не съответства на принципа на справедливостта. Неустойката е
санкция за неизпълнение на задължението за закупуване на минимално уговореното
кафе от общо 486кг. С договора страните
не са уговорили вида кафе, което следва да бъде закупено от Ф.”ЕООД. Ценовата
листа към договора сочи различни цени на различните видове кафе, като Ф.“ЕООД е
можело да поръчва по свой избор стоки от ценовата листа. При така установено съдът приема, че следва да
съобрази при извода си за валидността на клаузата на договора най-ниската цена
на кафето по ценовата листа на ищеца. Това е така, защото купувачът е бил
свободен да избира кой вид кафе да поръчва, тоест при поръчки на най-евтиното
кафе щеше да има пълно изпълнение на договора. В случая купувачът е имал
възможност да поръчва кафе с цена за 1 кг. от 7,26лв. – кафе „Вендинг”. Цената на минималното количество на това кафе по
договора е 3 528,36лв. При така установеното съдът приема, че при точно
изпълнение на договорните задължения продавачът, за да получи тази престация от 3528,36лв, ще следва да достави стоката. Под
формата на неустойка обаче в случая продавачът без да престира
на купувача стоката съгласно клаузата на чл. 10 от договора си доставя престация от 3000лв., тоест съпоставима по размер с тази,
която би получил при доставка на стоката. Съотношението между очакваните вреди
и неизпълнението, естеството на неизпълнението, не предпоставят
извод, че така уговорения размер на неустойката е съобразен с принципа на справедливостта.
Неустойката в случая има подчертано санкционен характер и присъждането й би
довело до несправедливия правен резултат продавачът да получи стойността на
стока без да достави същата.
С оглед гореизложеното съдът приема, че клаузата на
чл. 10 от договора от 04.12.2012г. е нищожна, поради което иск за заплащането й
е неоснователен, безпредметно е да се обсъждат останалите доводи на страните,
защото те биха били релевантни само при валидна клауза за неустойка, като решението на СРС в тази част следва да бъде
потвърдено.
По иска за
неустойка по чл. 8 от договора от 04.12.2012г. за реклама:
От събраните по делото доказателства се установява, че
с разпоредбата на чл. 7 и чл. 8 от договора страните са се съгласили , че
неизпълнението на Ф.”ЕООД на
задълженията по договора за продажба на кафе води до невъзможност за изпълнение
на задълженията по договора за реклама, като това неизпълнение поражда право на
Б.”АД да прекрати договора за реклама и купувачът и поръчителят му дължат на рекламодателя неустойка за неизпълнение в
размер на 3000лв.
Съдът приема, че така уговорената клауза за неустойка
е валидна. Тя е уговорена за
неизпълнение на задължение на изпълнителя по договора за реклама да разположи
предоставените му от Б.”АД 2бр. кафе-машини
и 1бр. кафемелачка и ги ползва по начин,
позволяващ да се постигне оптимално рекламно въздействие върху потребителите за
популяризиране стоките на ищеца, като се предлагат и стоки на ищеца, закупени
по сключения между страните договор за покупко-продажба. Размер на уговорената
неустойка в размер на 3000лв. не обосновава извод, че нарушава присъщите за неустойката функции-
обезпечителна, обезщетителна, санкционна. В случая по
делото се установи от приети договор, фактура и фискален бон, че по договора за
реклама „Б.”АД е заплатило на „Ф.”ЕООД възнаграждение от 3000лв. Вредите от
пълното неизпълнение на задълженията по договора за реклама са съизмерими с
платеното за същото възнаграждение, поради което и съдът приема, че уговорената
неустойка за неизпълнение от 3000лв. е валидна. С оглед гореизложеното съдът приема
за неоснователно възражението на ответника К., че уговорената клауза е нищожна
поради противоречие на добрите нрави.
По делото е установено, че договора за продажба на
стоки и договора за реклама са взаимно свързани, като договора за реклама е
обусловен от изпълнението на договора за
продажба, тоест изпълнението на договора за реклама е възможно, само ако има
изпълнение на задължения по договора за
продажба. Това изрично е подчертано в съглашенията на страните и в двата
договора, този извод се налага и при тълкуване на волята на страните по
договорите. При така установеното съдът приема, че по делото е установено, че
неизпълнение на задълженията по договора за продажба води до неизпълнение и на
задълженията по договора за реклама.
Съдът приема, че по делото е установено, че за Б.”АД
се е породило правото да прекрати договора за реклама на основание на чл. 7,
ал.2 от договора - поради неизпълнение на Ф.”ЕООД на задълженията му по
договора за продажба на стоки и обусловеното от него неизпълнение на
задължението по договора за реклама. По делото не е установено Ф.”ЕООД за е
закупил от Б.”АД стоките по договора за продажба и да ги е предлагал в обекта
си в гр. Варна, като по този начин е рекламирал стоките на ищеца. Не е
установено и че предоставена от Б.”АД техника е разположена по начин, който да
е годен да рекламира стоките на Б.”АД. Твърдения за осъществяване на тези обстоятелства
ответниците не са навели, а и доказателства за тези обстоятелства
ответниците не са ангажирали, а тяхна е била доказателствената тежест за същото.
Спорен въпрос по делото е дали това неизпълнение на задълженията
на „Ф.”ЕООД се дължи на причина, за която „Ф.”ЕООД отговаря. Съдът приема за неоснователни
твърденията на ответника К. , че Ф.”ЕООД не е закупувало кафе поради
недоставянето на кафе от „Б.”АД. Съглашенията по договорите между страните не позволяват
извод, че стоката е следвало да се достави на Ф.”ЕООД преди да е подадена от
него конкретна заявка за същото до Б.”АД. Напротив, приетите по делото
договори, продуктова и ценова листа обосновават извод, че Ф.”ЕООД е следвало
при съобразяване на нуждите си от
конкретни стоки от ценовата листа на ищеца да подава заявки за необходимите му
стоки от тези листи до ищеца и едва тогава за ищеца възниква задължението му да
ги достави в търговския обект на Ф.”ЕООД.
Този извод на съда съответства на договорената
от страните възможност на Ф.”ЕООД да избира различни видове кафе и други стоки
от продуктовата листа на „Б.”АД, а и на житейската логика и опитните правила,
сочещи че търговията с напитки от кафе е динамичен процес и предлагането на
стоките съответства на търсенето им. Да се приеме, че продавачът релулярно следва да доставя в търговския обект на купувача
стоки по вид и количества, избрани по усмотрение на продавача, не съответства
на договорките на страните по приетите по делото договори, а и на спецификата
на търговската дейност на „Ф.”ЕООД по продажба на напитки от кафе и съпътстващите
същото стоки. При така възприето и като съобрази обстоятелството, че по делото
не се твърди и не се установява „Ф.”ЕООД да е подавал заявки до „Б.”АД за
доставка на кафе и други стоки по договора, то съдът приема, че ищецът не е изпаднал в забава на изпълнение на
задължението си към Ф.”ЕООД да му доставя по договора за продажба и ответникът
„Ф.”ЕООД носи отговорност за неизпълнението на задължението да закупува стоки
по договора.
С оглед гореизложеното съдът приема, че по делото е
установено валидно възникнало право на „Б.”АД да прекрати едностранно договора
за реклама с Ф.”ЕООД на основание на чл. 7, ал.2 от договора за реклама. Съдът
приема, че това право е било ограничено от срока на договора. Срокът на
договора по делото се установи че е уговорен от страните с обозначаване на две
събития – от една страна изтичане на 18 месеца от сключването на договора и от
друга страна - изкупуване на уговорените
минимални количества кафе. За да се прекрати договора поради настъпване на уговорения
срок е следвало да се осъществят и двете
посочени от страните събития. Този извод
се налага от изрично изявената воля на страните по чл. 18 от договора, сочещ че
срок на договора е 18 месеца, но ако за този срок не е изкупено минималното
уговорено количество кафе, то договор продължава да обвързва страните до
изкупуване на уговореното минимално количество кафе. При така възприето и като
съобрази установеното по делото, че Ф.”ЕООД не
е закупил уговореното количество кафе по договора с ищеца, то съдът приема,
че договорът е продължил да обвързва страните и след изтичане на 18 месеца от
сключването му, нещо повече – срокът по чл. 18 от договора обозначен с
горепосочените две събития не е настъпил и до момента.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че не е съществувала пречка ищецът да прекрати
договора за реклама преди да изтече уговорения в договора срок – през юли
2016г., а и към подаване на исковата молба. Спорен въпрос по делото е дали изявление
на ищеца до ответника „Ф.“ЕООД за
прекратяване на договора за реклама на основание на чл. 7, ал.2 от договора е
достигнало до него и дали е било нужно такова изявление да се отправя и до
поръчителя К.. Съдът приема, че доколкото по делото не се претендира
обезщетение за забава на плащането на неустойката, а само неустойката за
неизпълнение, то дали договор е прекратен преди подаването на исковата молба с
изявления и до двамата ответници или е прекратен с
подаването на исковата молба е ирелевантно. С
подаването на исковата молба, с която се претендира неустойка поради
прекратяване на договора по вина на ответника, се счита че договора е прекратен.
Така, дори да се приеме, че договорът преди подаването на исковата молба не е
бил прекратен, то с подаването на исковата молба това прекратяване съдът
приема, че е настъпило. В подкрепа на
извода на съда е и обстоятелството, че към исковата молба е приложено
известието за прекратяване на договора и същото е било връчено на ответниците заедно с останалите книжа по делото. Въззивникът изрично е направил с въззивната
жалба оплакване срещу извода на районния съд, че договорът не е валидно
прекратен на основание на чл. 7, ал.2 от договора, включително и с твърдения за
неправилно несъобразяване на обстоятелство, че с връчването на исковата молба и
книжата по делото договора най-късно в този момент е прекратен. Това възражение на ищеца не е от
характер, за което ГПК е предвидило преклузии ,
същото касае неправилно приложение на материално-правна норма от районния съд, поради което и няма пречка да се съобрази във
въззивното производство. При така възприето съдът приема,
че най-късно с подаването на исковата молба договорът за реклама е прекратен на
основание на чл. 7, ал.2 от него.
С оглед гореизложеното и по съображения изложени
по-горе съдът приема, че по делото е установено валидно възникнало вземане на
ищеца към ответника Ф.”ЕООД за заплащане на неустойка по чл. 8 от договора за
реклама в размер на 3000лв. Доколкото
ответникът К. е поръчителствал за изпълнение на задълженията на ответника „Ф.”ЕООД
по договора за реклама, то съдът приема и че по делото е възникнало валидно вземане
на ищеца и към ответника К. за плащане на тази неустойка, като отговорността
съобразността чл. 141 от ЗЗД е солидарна По делото не е установено това вземане
да е погасено, поради което и съдът приема, че иск е основателен.
При така възприето съдът приема, че решението на
районния съд в частта, с която иск за неустойка по чл. 8 от договора за реклама
е отхвърлен е неправилно и следва да се отмени, като вместо него се постанови
друго, с което иск се уважи, като се присъди и лихва върху сумата от подаване
на исковата молба до изплащането й.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се поставят в тежест на страните
съобразно уважена и отхвърлена част от исковете, като въззиваемият
следва да бъде осъден да заплати на въззивника
съдебни разноски за производство пред СГС в размер на 60лв. за държавна такса, както и съдебни разноски за производство
пред СРС за държавна такса от 120лв. и за
възнаграждение за адвокат от 390лв.
Въззивникът К. не е ангажирал доказателства за направени разноски
за производство пред СГС и такива не му
се следват.
Решението на
СРС в частта, в която на ответника К. са
присъдени разноски от 400лв. следва
да се отмени.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 37963/12.07.2018г. по гр.д. № 62695 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 58-ми състав в
частта, в която са отхвърлени исковете на „Б.”АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** и съдебен адрес: адв. Д.Ц. ***, офис 6 срещу „Ф.”ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** и К.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
офис 2 и съдебен адрес: адв. А.Д.,*** за заплащане солидарно на основание на чл. 92 и чл.
138 от ЗЗД на сумата от 3000лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -03.11.2016г., до
изплащането й, представляващи неустойка по чл.8
вр. с чл. 7.2. от договор за реклама от 04.12.2012г., и „Б.”АД е осъдено да заплати на К.М.К. съдебни разноски от 400лв. и
вместо това постановява:
ОСЪЖДА „Ф.”ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** като
главен длъжник и К.М.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, офис 2 и съдебен адрес: адв. А.Д.,*** като
поръчител да заплатят солидарно на „Б.“АД,
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление *** и съдебен адрес: адв. Д.Ц. ***, офис 6 сумите, както следва: на основание на
ч. 92 от ЗЗД и чл. 138 вр. с чл. 141 от ЗЗД сумата от 3000лв.
(три хиляди лева), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
-03.11.2016г., до изплащането й, представляващи неустойка за неизпълнение по чл.8 вр. с чл.
7.2. от договор за реклама от 04.12.2012г. с нотариално заверени
подписи, удостоверяването на които е извършено от нотариус О.Ш., рег. № 147 на Нот.К.; на основание на чл. 78,
ал.1 от ГПК сумата от общо 570лв. (петстотин
и седемдесет лева), представляващи съдебни разноски в производството пред СГС и
СРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 37963/12.07.2018г. по гр.д. № 62695 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 58-ми състав в останалата обжалвана част.
Отхвърля искането на К.М.К., ЕГН ********** за присъждане на разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.