Решение по дело №381/2022 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 308
Дата: 29 юни 2022 г.
Съдия: Снежина Мойнова Иванова
Дело: 20227170700381
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

308

град Плевен, 29.06.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и втора  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ДАНИЕЛА ДИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар Милена Кръстева и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 381/2022 г.

 

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, национално ТОЛ управление – специализирано звено към АПИ, гр. София, бул. „Никола Петков“ 86, срещу решение № 164/22.03.2022 г. постановено по а.н.д. № 290/2022 г. на Районен съд – Плевен, с доводи, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон. Посочва се, че атакуваният електронен фиш е издаден от орган със санкционни правомощия, в кръга на материалната му компетентност, при спазена процедура за дирене на административно-наказателна отговорност и в съответствие с правилата на материалния закон. Счита се, че решаващият съд е нарушил закона като неправилно е интерпретирал разпоредите на чл. 189, ал. 15, чл. 189е ал. 8 и 9 от ЗДвП, както и че неправилно е квалифицирал деянието като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Посочва се, че пътното превозно средство е било снабдено с бордово устройство, но за конкретния пътен участък не са подавани тол декларации, както и че за съответния пътен участък не е заплатена изцяло дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Твърди се, че от представените от жалбоподателя доказателства е видно, че за периода 01.02.2021 г. - 28.02.2021 г. има заплатена сума по договор № 6136 в размер на 1114 г., като заплатената сума е за ползване на платената пътна мрежа за целия посочен период, но към момента на нарушението за конкретния пътен участък не са получени тол декларции и не е заплатена дължимата тол такса. Намират, че от представените по делото материали е безспорно установено, че за процесното ППС не е заплатена пътна такса към момента на извършване на нарушението. Излагат се доводи, че съдът неправилно е приел, че „от страна на дружеството са били предприети и извършени всички необходими действия в съответствие със ЗДП и ЗП. Твърди се, че правилно и законосъобразно е ангажирана административно – наказателната отговорност на посоченото юридическо лице. Сочи се, че съдът е приел, че нарушението не се доказва от приложените записи от Електронната система, което е довело до неправилно формиране на вътрешно убеждение. Не се споделят и съображенията на съда за неправилност на ЕФ поради това, че „дружеството не е системен извършител“. Счита се, че това не би могло да е основание за неангажиране на административно-наказателна отговорност. Посочва се, че изводите, че не е „системно“, нямат отношение към извършване на деянието и неговата наказуемост. Твърди се, че съдът неправилно е квалифицирал деянието като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Навеждат се доводи, че деяние не разкрива смекчаващи обстоятелства, които да са с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение на обикновените случаи на нарушение от същия вид, както и че деянието не може да бъде квалифицирано като маловажно, тъй като то засяга обществените отношения, свързани с поддръжката и ремонта на републиканската пътна мрежа. Посочва се, че във всички случаи то има една и съща обществена опасност и по един същ начин нарушава установения ред на държавно управление. Отбелязва се, че задължението за заплащане на тол такса важи еднакво спрямо всички водачи на МПС, движещи се по републиканските пътища и е императивно, поради което неспазването му не може да бъде подведено под хипотезата на маловажен случай. Счита се, че да се приеме обратното би означавало да се толерират водачите, които управляват МПС без заплатена тол такса, което е недопустимо за този вид обществени отношения и обезсмисля на електронната система като цяло. Моли се съдът да отмени решението и да потвърди издадения електронен фиш като правилен и законосъобразен.

В съдебно заседание касаторът - Агенция „Пътна инфраструктура“, национално ТОЛ управление – специализирано звено към АПИ, гр. София, бул. „Никола Петков“ 86,  се явява юрк И., която  поддържа жалбата и посочва, че е наложена санкция за това, че не е заплатена тол такса на база изминато разстояние и не е подадена тол декларация към датата на установяване на нарушението – 23.02.2021 г. .Счита, че нарушението е безспорно установено и наличието на договор  с „Интелигентни трафик системи“ и фактура за плащане не опровергават обстоятелството, че към датата на извършаване на нарушението не е заплатена тол такса. Моли за отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева.

В съдебно заседание ответникът – „М. и М.“ ООД чрез представляващ Г.С.М.,***, се представлява от юрк И., която  намира решението за законосъобразно и посочва, че дружеството не е системен нарушител и заплаща начислените тол такси и наличието на тристранен договор между „Интелигентни трафик системи“ и „А-1 България“ ЕАД и своевременното заплащане на фактурите, наличието на предплатен баланс доказват ,че е налице плащане на дължимите такси. Моли решението да бъде оставено в сила  и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че касационната жалба е основателна.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменен електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата № ********** за това, че на 23.02.2021 година, в 15:32 часа, ППС влекач Волово ФХ, регистрационен № ***,  максимална маса 20 100, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5 с обаща допустима максимална маса от 44 000 собственост на  „М. и М.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Пазарджик, представлявано от В. С.М.,*** Дълбник се е движило в обхвата на платената пътна  -път 1-3, км 100+471, с посока намаляващ километър без за него да е заплатена изцяло дължимата тол такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като не е подадена тол декларация. Прието е , че е налице  нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДП и  на основание чл. 187а ал. 2 т. 3 във вр. ал. 3 във вр. чл. 179 ал. 3б от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание -  имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, но постановено при неправилно прилагане на закона. В случая РС е приел , че е налице плащане на дължимите тол такси на 18.03.2021 година и неотчитането на данни от бордовото устройство и неподаване на декларации от бордовото устройство се дължи на техническа неизправност на поддържаната от Агенция „Пътна инфраструктура“ Електронна система за събиране на тол такси“ и на доставчика на ЕУЕСТ, който носи отговорност за дейността по предоставяне на услугата. Съдът е приел, че органът не е обсъдил всички относими факти и е налице маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН.

Настоящата инстанция намира, че решението е незаконосъобразно и неправилно първоинстанционният съд  е приел, че нарушението не е доказано и е налице техническа неизправност в системата на АПИ относно подаване на данни от бордовото устройство.

С разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП се предвижда наказание за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, съгласно който се заплаща такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Тази разпоредба се допълва от текста на чл. 187а, според който при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В ал. 2 на същия член императивно е установено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2500 лева, каквато именно е била наложена на жалбоподателя.

В случая към 23.02.2021 година, датата на извършване на нарушението, не е налице подадена тол декларация, обстоятелство по което не се спори от страните , а и с оглед справки по дата на пътуване от ТОЛ системата на България на л. 11 по делото пред РС Плевен се установява, че за час на движение 15.23 ч.  на 23.02.2021 година няма подадена тол декларация за района на Долни Дъбник. Недоказано е приетото от РС Плевен, че неподаването се дължи на техническа неизправност в системата на АПИ, тъй като такива доказателства не са представени, нито се твърди от дружеството –жалбоподател. Налице е заплащане на тол такса за процесното ППС на 18.03.2021 година с оглед представена фактура т.е. към датата на установяване на нарушението не е налице плащане изцяло, както правилно е констатирано в ЕФ и няма подадена декларация. Представеният тристранен договор от 26.02.2020 г. между  „Интелигенти трафик системи“ АД, А1 България ЕАД и „М.  и М.“ ООД  не отменя отговорността на дружеството да заплаща дължимите такси, като следва да се отбележи, че договорът е без подпис за „Интелигенти трафик системи“ АД, а и в случая не се спори, че не е налице бордово устройство, но причината за неподаване на данни не е  установена, но не се доказва и техническа неизправност на системата на АПИ, както необосновано е приел РС Плевен, за да приеме, че не е извършено нарушението.

Електронен фиш № ********** е издаден от компетентен орган, тъй като разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП, посочва, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси. При изпълнение на своите правомощия по чл. 10, ал. 10 от ЗП Агенция Пътна инфраструктура е установила, като е и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗП, нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б, поради което може да бъде издаван електронен фиш в отсъствието на контролен орган за налагане на съответното наказание в размер, определен за съответното нарушение - чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП. В настоящия случай, след като не е налице подадена ТД за пътния участък от страна на собственика, то за съответното ППС следва да се приеме, че не е била заплатена дължимата пътна такса. При това положение, обоснован и съответен на материалния закон е изводът на наказващия орган за извършено административно нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Нарушението е описано достатъчно ясно в санкционния акт и по начин, по който наказаното лице може да разбере за какво е ангажирана административно-наказателната отговорност, поради което не е нарушено правото му на защита. Налице е осъществен състава на административното нарушение и същото е безспорно доказано. Правният анализ на законовия текст на чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП по недвусмислен и еднозначен начин разпорежда на административния орган при установяване на нарушение от вида посочен в диспозицията на правната норма, да бъде наложена императивно определената санкция.

Предвид горното следва да бъде отменено решението на РС Плевен и да бъде потвърден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата № ********** за нарушение , установено на 23.02.2021 г.

С оглед изход на делото, искане на пълномощник на касатора за присъждане на разноски и на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН следва „М. и М.“***, чрез представляващ Г.С.М. да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София разноски в размер на 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 164/22.03.2022 г. постановено по а.н.д. № 290/2022 г. на Районен съд – Плевен, като вместо него постановява:

Потвърждава електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата № ********** за нарушение , установено на 23.02.2021 г., с който на „М. и М.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Пазарджик, представлявано от В.С.М.,  за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДП на основание чл. 187а ал. 2 т. 3 във вр. ал. 3 във вр. чл. 179 ал. 3б от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание -  имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева.

Осъжда „М. и М.“***, чрез представляващ Г.С.М. да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София разноски в размер на 80 лева.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.

 

 

                                                                                                      2.