О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
Град
Ловеч, ………..2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на
втори ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
1.
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ :
2. ПОЛЯ ДАНКОВА
при секретаря , в присъствието на прокурора , като разгледа докладваното
от съдия СТАНЧЕВСКА в.гр.д № 578 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:
Постъпила е жалба от П.К.П., в която излага, че изтърпява наказание лишаване от свобода в ОЗ Ловеч и за периода
от март 2017 г. до февруари 2018 г. е полагал трудова дейност по реда на чл.
77-78 от ЗИНЗС в ОЗ – Ловеч, като изплащаното му месечно възнаграждение за труд
не е надвишавало 220. 00 лева. Твърди, че съдебният изпълнител С. И. при РС –
Габрово, без да извърши задължителната проверка на размера на получаваното
възнаграждение за труд, е предприела
принудително изпълнение върху сума под несеквестируемия минимум, чрез запорно съобщение №
1329/09.03.20187 г., за което носи отговорност съгласно чл. 441 от ГПК във
връзка с чл. 49 от ЗЗД.
Посочва, че нарушението:
принудителното изпълнение върху възнаграждение за труд, в размер определен за
несекветируем от законодателя представлява нарушение на чл. 446 от ГПК, чл.
213, ал. 1 , т.5 от ДОПК и т. 3 от ТР № 2/26.06.2015 г. и ТД № 2/2013 г. ВКС,
ОСТТК и трайна съдебна практика в лицето на решение № 11/22.01.2019 г. на ГОС.
Излага, че поради
нарушаване на несеквестируемостта, му е нанесена имуществана вреда в размер
на представляваща таза част от
полагащото му се съгласно чл. 78, ал. 1
от ЗИНЗС възнаграждение, от което съм лишен, поради извършваното принудително
изпълнение и е лишен от тази част от изработеното и полагаща ми се по силата на
закон.
Моли съдът, след като
се убеди в извършеното от ДСИ С. И. незаконосъобразно принудително изпълнение,
същата да му възстанови в пълен размер направените удръжки от полагащото ми се
възнаграждение за труд в размер на 1098. 00 лева. Позовава се на съдебната
практика по сходен идентичен казус по ИД № 20194110400445 на Л.С. М. С. Г. на
ДСИ С. С. при РС – Велико Търново и съобщение № 6364/05.08.2020 г. на ОС –
Велико Търново.
Моли на основание чл.
192, ал. 1 от ГПК да се задължи началника на ОЗ Ловеч да представи справка
относно получаваното от него през претендирания период възнаграждение за труд и
размера на удръжките, направени по запорно съобщение № 1329/09.03.2017 г. на
ДСИ Станимира ИВанова от това
възнаграждение, както и да представи заверено копие от Заповед№ 1844/13.10.2017
г.
Моли на основание чл.
190 от ГПК да се задължи ДСИ С. И. да представи заверено копие от запорно
съобщение № 1329/09.03.2017 г. според броя на страните.
По
делото са постъпили мотиви от Държавен
съдебен изпълнител С. Д. при Г. районен съд, в които излага, че жалбата следва да бъде
оставена без уважение, като неоснователна.
Излага,
че обжалваното от длъжника действие на ДСИ при ГРС, изразяващо се в налагане на
запор на вземане от трудова дейност, попада изрично в предвидените в чл. 435,
ал. 2, т. 2 от ГПК, а именно насочване на изпълнението върху имущество, което
длъжникът смята за несеквестируемо, поради което жалбата е допустима.
Налага аргумент, че жалбата е неоснователна, тъй като подлежащото
на принудително събиране парично вземане представлява дължима държавна такса.
Сочи, че вземанията са публични и
частни, като вида на вземането предмет на настоящия спор е от публичен
характер. Излага, че с разпореждане на ДСИ при ГРС от 07.03.2017г. е наложен запор на възнаграждението за труд,
което длъжникът получава в затвор гр. Ловеч. Връчено е запорно съобщение на
третото задължено лице - Затвор гр. Ловеч, на 16.03.2017г. и на 20.04.2017г. е
първата постъпила сума от наложения запор в размер на 55 лева.
Налага довод, че запорът е наложен по съответния ред,
връчен е на третото задължено лице, уведомен е и длъжника. Посочва, че не е
спорно в производството, че подлежащото на принудително събиране вземане от
длъжника е от публичен характер, представляващо незаплатена дължима държавна
такса. Счита, че в конкретния случай приложима е разпоредбата на чл. 213 от ДОПК и задължителната практика на ВКС и по точно т.З от TP №2 от 26.06.2015г. по
т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС определеният абсолютен несеквистируем минимум в
размер на минималната работна заплата за страната е неприложим, поради което
твърдението на длъжника, че наложения запор нарушава несеквестируемия минимум е
неоснователно. Посочва, че тълкуването на текста на чл.213 ал.1 т.5 от ДОПК /редакцията към момента на налагане на запора/,
води до извода, че същият регламентира абсолютно несеквестируем минимум в размер на 250
лева и този минимум съставлява правна забрана да се
насочва принудителното изпълнение върху трудово възнаграждение, пенсия и др,
когато те са в размер до 250 лв.
Излага, че с разпореждане на ДСИ при ГРС е направено
запитване до затвор гр. Ловеч, относно размера на получаваното възнаграждение /стр.
103/, видно от която е че същият получава минималната работна заплата, т. е. за
2017 г. тя е била в размер на 460 лева. Посочва, че извършените удръжки от
третото задължено лице в размер на 55 лева от възнаграждението на длъжника, за
изпълнение на наложения запор, са правилни и съобразени с закона. Сочи, че последващите
такива също са съобразени с абсолютно предвидения несеквестируем минимум.
Навежда
аргумент, че дохода получаван от длъжника е много по - висок от определения
несеквестируем минимум в размер на 250 лева и удръжките са извършени
правомерно, а изложеното в жалбата твърдение за незаконосъобразни действия на ДСИ
при ГРС, изразяващи се в налагане на запор на вземане на длъжника от трудова
дейност са неоснователни.
Намира, че по искането за освобождаване от държавна такса
следва да се произнесе Окръжен съд Габрово.
Настоящата
инстанция, като съобрази постъпилата жалба и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното :
В
Съдебно-изпълнителна служба при Габровски районен съд е образувано изпълнително
дело №72/2017г. със страни: ОКРЪЖЕН СЪД ГАБРОВО - в качеството на страна
взискател, и П.К.П., с адрес гр. Севлиево /понастоящем изтърпява наказание
лишаване от свобода в затвор гр. Ловеч/ - в качеството на страна длъжник.
Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя,
с която е представен изпълнителен лист №21 от 02.03.2017г., издаден по Гр. дело
№162/2013 г. по описа на Окръжен съд Габрово, който визира като изпълняемо
право парично задължение, представляващо държавна такса.
С разпореждане на ДСИ при ГРС от 07.03.2017 г. е наложен
запор на възнаграждението за труд, което длъжникът получава в затвор гр. Ловеч.
Връчено е запорно съобщение на третото задължено лице -
Затвор гр. Ловеч, на 16.03.2017г.
На 20.04.2017 г. е постъпила сума от наложения запор в
размер на 55 лева.
Жалбата е
подадена от длъжник на основание чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Разгледана
по същество, жалбата е недопустима.
Жалбата е подадена на 20.08.2020
год. и е извън посочения срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК. С жалбата се
обжалва разпореждане на ДСИ при ГРС от 07.03.2017 г.,
с което е наложен запор на възнаграждението за труд, което длъжникът получава в
Затвор гр. Ловеч, за период март 2017 г. до февруари 2018 г. Следователно
жалбоподателят не е спазил срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК. Съгласно посочения текст, жалбата
се подава в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е
присъствала при извършването му или ако е била призована, а останалите случаи – от деня на съобщението. Този
състав на ЛОС приема, че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като
недопустима, а производството по делото да се прекрати.
Този състав
на Ловешкия окръжен съд приема, че жалбата е недопустима и следва да бъде
оставена без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 437,
ал 1 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на
П.К.П.,***,
като
недопустима.
ПРЕКРАТЯВА
производството по в.гр.д № 578 по
описа на Ловешки окръжен съд за 2020 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщение до
страните, че е изготвено пред Апелативен съд гр. Велико Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1.
ЧЛЕНОВЕ
:
2.