№ 5756
гр. София, 12.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110168525 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по постъпила искова молба от Б. А. К. против
Прокуратурата на Република България.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Направеното от ищеца искане за допускане събирането на гласни доказателствени
средства чрез разпита на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на
претърпените от него неимуществени вреди касае установяването на относими по
делото факти, поради което следва да бъде уважено.
Съдът намира, че направеното от ищеца искане за допускане назначаване на
съдебно-медицинска експертиза за установяване на неврологичното състояние на
ищеца във връзка с воденото наказателно производство не е необходимо на този етап
по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК. Ищецът е ангажирал събирането на гласни
доказателствени средства за установяване на подробно изброените в исковата молба
неимуществени вреди, които счита, че са му причинени. Посочените неимуществени
вреди могат да бъдат установени с допуснатото доказателство. Същевременно съдът
посочи, че като относими и допустими следва да се приемат представените от ищеца
писмени доказателства, сред които и изготвени медицински документи, от които може
да се констатира какво е заключението на издалите ги лекари относно здравословното
състояние на ищеца, като съдът съобрази и периода на издаването им. Освен това,
предявеният по делото иск е по чл. 2б ЗОДОВ, а именно ангажиране отговорност на
ответника поради забавяне извън разумния срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията,
преценен съобразно фактическа и правна сложност на делото. Обичайните вреди от
прекомерна продължителност на производствата се преценяват от съда по
справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като съществува силна, на
оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството води до
неимуществени вреди /в този смисъл решението по делото ........../. Размерът на
обезщетението зависи от особеностите на производството, преценено с оглед на
забавеното произнасяне. В този смисъл, относно обичайните неимуществени вреди не
е необходимо да бъдат установявани със СМЕ. С оглед на горното искането за
допускане на СМЕ следва да бъде отхвърлено.
1
Искането на ищеца за изискване за послужване на НОХД № 1757/2021 г. по описа
на СРС, 108 нак. състав, заедно с приложеното към него ДП, е основателно и следва да
бъде уважено.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства по описа, обективиран в тях.
ОТХВЪРЛЯ направеното от ищеца искане за допускане изготвянето на СМЕ.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на
двама свидетели при режим на довеждане от ищеца за установяване на претърпените
от него неимуществени вреди.
ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 158 ГПК срок на ищеца за водене на допуснатите до
разпит свидетели в насроченото по делото открито съдебно заседание, като при
неизпълнение без уважителна причина, производството по делото ще продължи без
събиране на допуснатото доказателство.
ДА СЕ ИЗИСКА на осн. чл. 86, ал. 3, т. 1 и т. 2 ПАС за прилагане към
настоящото производство на НОХД № 1757/2021 г. по описа на СРС, 108 нак. състав,
заедно с приложеното към него ДП.
УКАЗВА на ищеца на осн. чл. 127, ал. 4 ГПК в срок до откритото по делото
съдебно заседание да посочи, с препис за ответника, банкова сметка или друг начин на
плащане.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 06.04.2023 г.
от 09:55 ч., за когато да се призоват страните, на които да се изпрати препис от
настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и
приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл.2б ЗОДОВ във вр. с вр. с
чл.6, §1 от ЕКПЧ за сумата от 20000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на бавно правосъдие по
воденото от ответника наказателно преследване срещу него в периода от 13.07.2007 г.
до 12.10.2021 г., приключило с определение за прекратяване, ведно със законната
лихва от влизане на решението в законна сила до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът Б. А. К. твърди, че ответникът му е повдигнал обвинение за извършено
престъпление по чл. 202, ал. 2 във вр. с чл. 201 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК за извършено
присвояване на средства на ООД „.........", чийто съуправител бил аз заедно с
германския гражданин ............. Твърди, че по това производство бил многократно
призоваван и разпитван, докато едва на 29.05.2015 г. бил привлечен в качеството на
обвиняем по посоченото обвинение. На 28.11.2016 г. СРП внесла обвинителен акт
срещу него в съда, като първото по делото съдебно заседание било проведено на
22.05.2017 г. - по НОХД № 20897/2016 г. на СРС - НО, 18 с-в. Сочи, че на 12.10.2020 г.
била постановена осъдителна присъда срещу него по повдигнатото обвинение, като
мотивите били обявени на 15.03.2021 г. След депозирана жалба от негова страна, пред
СГС било образувано възз. НОХД № 1760/2021 г., като с решение от 09.08.2021 г.
делото било върнато на СРС поради процесуално нарушение.Сочи, че на 12.10.2021 г.
съдебното производство било прекратено от СРС по НОХД № 1757/2021 г. на 108 нак.
2
състав поради изтекла абсолютна погасителна давност за наказателно преследване по
повдигнатото обвинение.
Твърди, че продължение на почти осем години бил в очакване и напрежение за
призоваване от разследващите, както и в напрежение от това дали ще бъде привлечен
към наказателна отговорност, дали ще му бъде повдигнато обвинение. В продължение
на година и пет месеца очаквал резултата от разследването. Почти пет години
съдебното производство продължило, в дванадесет съдебни заседания, в които
районната прокуратура неизменно поддържала обвинението, въпреки данните за
провала на дружество „Интеравтотранс" поради задължения по огромни кредити,
изтеглени в Германия от съдружника и съуправител на дружеството, без знание на
ищец. Твърди, че в продължение на четиринадесет години живеел непрекъснато в
напрежение и тревоги, страдал от безсъние, отпадналост, стенокардични пристъпи,
хеморагичен гастрит. Счита, че отговорност за това носи ответникът, който поради
неоправдано забавяне на извършените действия му е причинил посочените вреди,
поради което претендира да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в размер на сумата от 20000 лева. Претендира и законна лихва върху главницата,
считано от влизане на решението в законна сила до окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска. Сочи, че не са налице данни актът, с който е прекратено
производството да е влязъл в законна сила. Счита, че не се доказват претърпени болки
и страдания, които да са в резултат от незаконното обвинение. Счита, че наказателното
преследване срещу ищеца е водено в разумен срок, като действията на прокуратурата
били ритмични и без забавяне. Счита, че ищецът не доказва да е изчерпана
административната процедура съобразно изискването на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ. Оспорва
размера на предявения иск като прекомерно завишен. Моли искът да бъде отхвърлен
като неоснователен, алтернативно – уважен в значително по-нисък размер от
предявения.
В тежест на ищеца по иска по чл. 2б ЗОДОВ във вр. с вр. с чл.6, §1 от ЕКПЧ е
да докаже, че е страна по твърдяното наказателно производство, по което е налице
влязъл в сила акт за прекратяване; че е допуснато забавяне от страна на ответника
извън разумния срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, преценен съобразно
фактическа и правна сложност на делото, поведението на компетентните органи и
поведението на самия носител на правото; че е изчерпана административната
процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната
власт, по която няма постигнато споразумение.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на
задължението му да репарира причинените вреди.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: 1/ на 29.05.2015 г. на ищеца е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2 във вр. с чл. 201
във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, въз основа на което е било проведено наказателно
производство; 2/ на 12.10.2021 г. съставът при СРС е постановил акт за прекратяване на
наказателното производство.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3