Мотиви към присъда № 27/ 21.
06. 2019г. по НОХД № 1449 по описа на Д.кия районен съд за 2018г.
На
16.11.2018г. Районна прокуратура гр. Д. е внесла за разглеждане в Д.кия районен
съд обвинителен акт по дос. производство № 109/2018г. по описа на Второ РУ при
ОД на МВР гр. Д., по който на същата дата е било образувано производство пред
първа инстанция срещу Р.Р.Р. ***
за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл.216 ал.1
от НК .
В
диспозитива на обвинителния акт е посочено, че:На 08.04.2018 год., в с. Б., общ. Д., обл. Д., противозаконно
повредил чужди движими вещи - лек автомобил марка „****",
модел „**", с per. *****,
собственост на Р.И.Х. от с. Е.Б., като счупил предно панорамно стькло, стькло
на предна дясна врата, деформирал задна дясна врата, колонка средна дясна и
заден капак на автомобила, като общата стойност на нанесените вреди е 928.22
лв.- престъпление по чл.216, ал.1 от НК,
Преди даване на ход на
делото от страна на обвиняемия и неговия защитник е постъпило искане делото да
бъде разглеждано по реда на Глава ХVІІ от НПК:”Съкратено съдебно следствие в
производството пред първа инстанция”.Съдът счете,че не са налице пречки за
разглеждане на делото по този ред.
В съдебно заседание
представителя на ДРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимият да
бъде признат за виновен в извършването на вмененото му престъпление.Пледира за
налицие на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства,които да се вземат предвид при индивидуализацията на наказанието
и то да бъде определено при условията на чл.55 ал.1 от НК. Пледира на
подсъдимия да му бъде наложено наказание
“пробация “ с налагане на пробационни
мерки по чл.42а ал.2 т.1 от НК ”задължителна регистрация по настоящ адрес” за
срок от шест месеца и по чл.42а ал.2 т.2 от НК „Задължителни срещи с
пробационен служител” за срок от шест месеца.
Защитата изцяло се
придържа към искането на прокуратурата и пледира за налагане на наказание
„пробация” с налагане на същите пробационни мерки,за същите срокове.В
последната си дума,подсъдимият иска от
съда налагане на същото наказание.
Пострадалите лица:Р.И.Х.
и М.Е.Х.- многократно търсени на посочения от тях адрес,но не са намерени,което
по см. на чл.247 ал.3 от НПК е процесуална предпоставка за разглеждане на
делото по реда на диференцираната процедсура по Глава 27 от НПК.
Подсъдимият се
възползва от процесуалното си право и признава изцяло фактите,изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт,като изразява съгласие да не се
събират доказателства по тези факти.Съдът счита,че самопризнанията му се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства и следва
самопризнанията му да се ползват,като към доказателствения
материал по делото са приобщени съгласно чл. 373 ал.1 от НПК събраните в хода
на предварителното производство документи и протоколи.
След преценка на
ангажираните в хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни
доказателства, съдът на осн. чл.373 ал.3 от НПК прие за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Подс. Р.Р.Р., ЕГН **********,
На
инкриминираната дата
08.04.2018 год. пострадалият Р. ***,
където към него момент живеела настоящата му съпруга -
свид. М. Е. Х., за да се види с нея. Свид. Р.И.Х. отишъл до селото с личния си
автомобил - марка „****", модел „**", с per. *****. Пристигайки
в селото, свид. Р.И.Х., съпругата му и нейните близки решили да си направят
пикник в гората. Така всички се натоварили в автомобила на бащата на свид. М. Е.
Х., а автомобилът на пострадалия „****", модел „**", с per. ***** останал паркиран пред дома
на съпругата му в с. Б..
Докато били на пикник в гората, около 17:00
часа на същата дата при тях дошъл подс. Р.Р.Р., който бил във видимо нетрезво
състояние. Същият се скарал с едно от момчета от компанията на пострадалия. За
да не стигне до сбиването между обв. Р.Р.Р. и неговият приятел от с. С., свид. Р.И.Х.
се намесил, и успял да ги разтърве, след което обвиняемият си тръгнал.
Около 20:00 часа свид. Р.И.Х.,
съпругата му и нейните близки решили да се прибират към с. Б.. В този момент
свид. М. Е. Х. получила телефонно обаждане от братовчед си, в което била
уведомена, че предното панорамно стъкло и стъклото на предната дясна врата на автомобила на свид. Р.И.Х. били счупени. Впоследствие,
връщайки се в селото пострадалият видял, че предното панорамно стькло и
стъклото на предната дясна врата на автомобила му действително са счупени.
Същият забелязал още, че задната дясна врата, средната дясна колонка и задният
капак на автомобила му също били силно деформирани., поради което подал сигнал
на телефон
„112" за инцидента.
Впоследствие,
Р.И.Х. провел разговор със свид. Ж.В. - съсед на свид. М. Е. Х.,
който му обяснил, че по - рано при него дошъл обв. Р.Р.Р., който го попитал
дали лекият автомобил марка „****", модел „**", с per. *****
е собственост на зет му. Свид. Ж.В. обяснил на обвиняемия, че колата е зетя на
бащата на свид. М. Е. Х., след което последният си тръгнал от дома на свид. Ж.В..
Непосредствено след това последният чул шум чупене на стъкла. Излязъл на
улицата и видял, че стъклата на посочения по -
горе лек автомобил са счупени. Забелязал и че обв. Р.Р.Р. се отдалечава от
местопроизшествието, като в ръцете си държал дървен кол.
По пътя,
подс. Р.Р.Р. срещнал И.Й.И. ***. Последният видял, че обвиняемият носи в ръцете
си дървен кол /сап/ и бил във видимо нетрезво състояние. Обвиняемият се опитал
да заговори И., но тъй като говорил завалено и нищо не му се разбирало, свид. И.И.
го посъветвал да се прибере и да си легне. По -
късно през деня, отивайки до дома на свид. Ж.В. свид. И.И. видял, че
автомобилът на пострадалия е със счупени стъкла, а капака на багажника е
огънат.
В хода на
досъдебното производство, в процесуалното качество на обвиняем бил разпитан Р.Р.Р..
В своите показания, обективирани в протокол за разпит на обвиняем от 12.10.2018 год. /л.25 от ДП/ Р.Р.Р. заявил, че действително на
процесната дата 08.04.2018 год., след като се скарал с едно от момчетата от
компанията на пострадалия е взел на една сопа /дървен кол/, с помощта на който,
нанасяйки няколко удара по автомобила на Р.И.Х. е счупил предното панорамно
стькло, стъклото на предната дясна врата, като огънал и задната дясна врата,
средната дясна колонка и задния капак.
В хода на
досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно-автотехническа
експертиза /л.32 от ДП/, от заключението на която било видно, че
стойността на причинената с деянието имуществена вредата към датата на
извършване на престьплението възлиза на 928.22 лв.
До
приключването на разследването в хода на досъдебното производство причинената с
деянието щета не била възстановена от подс. Р.Р.Р..
Изложената фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене
доказателства: ДП №
109/2018г. по описа на Второ РУ ОД на МВР – Д. – постановление за образуване на
ДП гр. Д. от 14.05.2018г.; писмо с изх. № 999/14.05.2018г.; уведомително писмо
с рег. № 255000-1683/12.04.2018г.; докладна записка с вх. №
255ЗМ.109/10.04.2018г.; обяснение от 08.04.2018г.; обяснение от 10.04.2018г.;
обяснение от 10.04.2018г.; обяснение от 30.04.2018г.; сведение от 30.04.2018г.;
докладна записка с рег. № 255р-3257/10.05.2018г.; протокол за разпит на
свидетел от 21.05.2018г.; протокол за разпит на свидетел от 21.05.2018г.; протокол
за разпит на свидетел от 25.05.2018г.; протокол за разпит на свидетел от
23.07.2018г.; постановление за привличане на обвиняем от 12.10.2018г.; протокол
за разпит на обвиняем; искане за изготвяне на справка за съдимост; справка за
съдимост с рег. № 1648/16.07.2018г.; справка за изготвяне на характеристични
данни; протокол за уведомяване на пострадал от престъпление с рег. №
255000-2260/21.05.2018г.; постановление за назначаване на експертиза от
20.05.2018г.; автотехническа експертиза от 23.05.2018г. ведно с декларация;
справка- декларация; постановление за определяне на възнаграждение на вещо лице
от 18.06.2018г.; писмо с рег. № 255000-4038/18.06.2018г.; писмо с рег. №
255000-3025/13.07.2018г.; писмо с рег. № 255000-3024/13.07.2018г.; писмо с рег.
№ 255000-3948/11.09.2018г.; постановление от 16.07.2018г.; постановление за
удължаване на срок от дп от 14.09.2018г.; декларация за семейно положение и
имотно състояние от 09.10.2018г.; декларация за семейно положение и имотно
състояние от 12.10.2018г.; постановление със заключително обвинително мнение от
13.11.2018г.; НОХД 1449-2018Г. по описа на Районен съд - Д. – обвинителен акт с
изх. № 999/2018г. 16.11.2018г.; искане за определяне на адвокат от ДАК с изх. №
1823/18.03.2019г.; писмо с вх. рег.
№8923/07.05.2019г.; писмо с вх. рег. № 12531/21.06.2019г. ведно с квитанция
4489073 и пощ. Плик с рег. № 255000-2411;
Събраните по делото доказателства са
последователни,логични и
безпротиворечиви,поради което се кредитират изцяло от съда.
Съдът като прецени всички
доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната
съвкупност, приема, че с горното деяние Р.Р.Р. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението от общ характер по чл.216 ал.1 от НК ,поради следните правни съображения:
- обект на престъплението са обществените отношения, които
осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост,неприкосновеност
и защита от чужди посегателства върху движими вещи;
- от обективна страна подсъдимият чрез своите действия,подробно
описани в обстоятелствената част на ОА е
увредил чужди движими вещи с определена стойност собстевост на Р.И.Х.,което е
довело до временна невъзможност повредената вещ-л.а.”**** **” с рег.№**** да
бъде използвана по предназначение в този си вид.
- субекти на престъплението са пълнолетни вменяеми лица, в което
обстоятелство няма съмнение
От обективна страна престъпление се характеризира с умисъл. Това
означава, че подсъдимия, наред с това, че е съзнал
общественоопасния характер на деянието, предвижда настъпването на
общественоопасните последици, иска или се съгласява с тяхното настъпване.
Подсъдимият Р.Р.Р. е
осъществил състава на вмененото им
престъпление.
Деянието е
извършено от подсъдимия виновно при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на
чл. 11 ал. 2 пр. І от НК, тъй е съзнавал
противоправността и обществената опасност на конкретно извършеното от него
деяние и е целял настъпването на вредоносните последици.
Нормата на чл.216
ал.1 от НК предвижда за такова деяние налагане на
наказание „лишаване от свобода” за срок
до пет години,като не е предвиден минимум.
Подс.Р.Р.Р. към момента на
деянието е неосъждан за извършени от
него престъпления,има добри характеристични данни,срещу него не се водят други
наказателни производства,съдийствал е на органите на предварителното
разследване за установяване на обективната истина,има добро процесно
поведение,които съдът прие като многобройни смекчаващи вината.Отегчващи вината
обстоятелства съдът не намери.Това мотивира съдът да счете,че са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства и наказанието следва да бъде
определено в условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК,а именно да замени предвиденото
наказание „лишаване от свобода” с наказание „пробация” с пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 от НК ”задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца и по чл.42а ал.2 т.2 от НК
„Задължителни срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца.Според
настоящият състав на съда,така определеното наказание се явява справедливо и
относимо към деянието .
Съдът счита,че това
наказание,в този срок ще въздейства
предупредително възпиращо на осъдения от извършване на други престъпления.
По този начин и с
това наказание съдът счита,че по отношение на подсъдимия ще бъдат постигнати
целите както на специалната,така и на генералната превенция.
На осн.чл.189 ал.3
съдът възложи на подсъдимия разноските по делото.
Водим от горното
съдът постанови присъдата си.
Съдия: