№ 204
гр. гр.Несебър, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20232150101356 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца - Етажната собственост на комплекс „*********“, са предявени искове с правно
основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска ответникът С.Р. да бъде
осъдена да заплати в полза на ищеца съответно на квотата й в съсобствеността следните суми:
сумата от общо 744,87 евро – главница за периода 01.01.2023г. – 31.12.2023г., формирана от
дължимите към етажната собственост 673,93 евро - разходи за управление и 70,94 евро – за фонд
„Ремонт и обновяване“ и сумата от 186,22 евро – неустойка за забава, формирана като 0,1 % от
главницата за периода 01.04.2023г. – 06.12.2023г. Ищецът сочи, че ответницата е собственик на
апартамент **, а по българската номерация – В9, блок 2, вход „С”, а по българската номерация –
„В“, с идентификатор ******** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *****, със
застроена площ от 61,06 кв. м., а по кадастралната схема – 61 кв. м., ведно с 1,23 % идеални части
от общите части на сградата, които се равняват на 9,88 кв. м., находящ на ет. 3, кота +5,60 м, при
съседи: на същия етаж – *********, *******, под обекта – **********, над обекта – **********.
Излага, че на 28.07.2022г. било проведено общо събрание на етажната собственост, като по т. 2 от
дневния ред били взети решения за начина на формиране на вноските за управление и фонд
„Ремонт и обновяване“. Сочи се, че било изготвено съобщение за протокола от общото събрание в
предвидения срок – на 03.08.2022г., което влязло в сила на 03.09.2022г. Твърди се, че за разходи за
управление ответницата следвало да заплаща по 9,50 евро на кв. м. площ от обекта си, за фонд
„Ремонт и обновяване“ по 1 евро на кв. м. Излага се, че площта на обекта й е от 70,94 кв. м.
Обръща се внимание, че сумите за 2023г. не били заплатени от ответницата. Твърди се, че за всеки
ден забава след 30.03.2023г. – също по решение, взето от общото събрание на етажната
собственост, следвало да се начисли неустойка в размер на 0,1 %. Навежда се, че за периода
01.04.2023г. – 06.12.2023г. била начислена такава в размер на 186,22 евро. С тези доводи се иска
предявените искове да бъдат уважени. Претендират разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК от ответника С.Р., чрез назначения особен представител,
предявените искове се оспорват. Твърди се, че ответницата не е подписала протокола от общото
събрание и няма доказателства да й е изпратено съобщение с покана за общото събрание. Сочи се,
че не е взето решение, което да кореспондира с предявения срещу нея иск. От съда се иска да
отхвърли претенциите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС.
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС е да докаже,
че ответникът е собственик на самостоятелен обект в комплекс „*********“: с идентификатор
******** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *****, който се намира в режим
на етажна собственост. Следва да докаже, че с влязло в сила решение на общото събрание в
етажната собственост от 28.07.2022г. са определени годишни такси за управление и поддръжка и
вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2023г. В негова тежест е да докаже размера на
претенцията си. При доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответника е да докаже
погасяване на вземането.
От нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том XVIII, рег. № ****, дело №
**** от 06.07.2007г. (на л. 4 – л. 5 от делото) се установява, че С.Р. е собственик на самостоятелен
обект с идентификатор ********, апартамент С 9, а по българската номерация – В9, находящ се в
блок 2, целият с площ от 61,06 кв. м., ведно с 9,88 кв. м. идеални части от общите части в сградата.
От присъствен лист за събранието на комплекс „*********“ от юли 2022г., приложен към
протокол за проведено общо събрание на собствениците на жилища и обекти в Етажна собственост
комплекс „*********“, находящ се в УПИ I – **********, целият с площ от 12 602 кв. м., в кв.
плана по плана на гр. ***** – юг, местност „Юрта под пътя“ (на л. 9 – л. 14 от делото) се
установява, че собственият на ответницата апартамент ****** е част от комплекс „*********“.
На 27.07.2022г. се провело общо събрание на етажната собственост в сградата (видно от
протокол на л. 7 – л. 8 от делото). Съдът намира, че от посочения протокол се доказва провеждане
на събрание на тази дата, като същото не е оспорено от ответника. Няма данни и твърдения
решенията на общото събрание да са атакувани по надлежния ред, поради което съдът приема, че
са влезли в сила (още повече с оглед приложеното съобщение и протокол за поставянето му – на л.
58 от делото, с които се удостоверява надлежно обявяване на решенията). На събранието по т. 2 от
дневния ред било взето решение да се определи такса поддръжка за 2023г. в размер на 9,5 евро на
кв. м. с вкл. ДДС на база обща площ от притежавания имот. По същата точка било взето решение
за фонд „Ремонти“ за 2023г. да се определи такса от 1 евро на кв. м. с вкл. ДДС на база общата
площ от притежавания имот. Бил определен срок за плащане на таксите – 30.03.2023г., както и
гласувана неустойка за забава в случай на забава след 31.03.2023г. – в размер на 0,1 % на ден от
дължимата сума за всеки ден забава.
Съдът намира, че с така представеният протокол се установяват всички елементи от
фактическия състав на предявените претенции. В тази връзка не се приемат възраженията на
особения представител на ответника за липса на взети решения. В тази връзка доводите на
особения представител на ответницата за липса на решения за събиране на неплатени такси
поддръжка и конкретно за събиране на такси от С.Р., са неоснователни. Таксите са определени по
ясен и определяем начин и за бъдеще време, поради което решенията са годни да установят както
2
задълженията на С.Р., така и начинът на формирането им. Следва да се отбележи, че не е
необходимо да се взема отделно решение за събиране на суми от конкретен собственик, нито
решение за оправомощаване на управителя на ЕС да ги събира, тъй като тези правомощия на
управителя произтичат от изричната законова разпоредба на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗУЕС.
Налага се извод, че с решенията на общото събрание от 27.07.2022г. таксите по чл. 51 от
ЗУЕС и за фонд „Ремонт и обновяване) са приети по напълно определяем начин, като е видно, че
площта на притежавания от ответницата самостоятелен обект, ведно с общите части, е от 70,94 кв.
м., поради което претенцията от 673,93 евро по чл. 51 от ЗУЕС и претенцията от 70,94 евро за
фонд „Ремонт и обновяване“ отговарят на механизма на формиране на таксите, приет от общото
събрание.
Спорен по делото е въпросът дали посочените суми се дължат от ответника. В тази връзка
на първо място следва да се посочи, че решенията на общото събрание са влезли в сила. В
съдебната си практика върховната инстанция (Решение № 39 от 19.02.2013г. по гр.д. № 657/2012г.
по описа на I гр. о. на ВКС и Решение № 50024 от 27.03.2023г. по гр.д. № 978/2022г. по описа на II
гр.о. на ВКС) е имала повод да се произнесе в насока, че Етажната собственост се управлява от
общото събрание на етажните собственици чрез решения, които се формират от успоредни
волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на
определена цел. При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения,
както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на
етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила
решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително
за тези, които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно
ще станат етажни собственици или обитатели. Следователно за собствениците в етажната
собственост е възникнало задължение да направят съответните вноски съобразно гласуваното от
общото събрание. Изводът от приложените по делото доказателства е, че решениото на общото
събрание е влязло в сила (няма твърдения и ангажирани доказателства за обратното). Тук не
следва да обсъждат доводите на особения представител на ответницата за нарушения на чл. 13, ал.
2 от ЗУЕС, тъй като те касаят процедурата на провеждане на общото събрание и могат да бъдат
обсъждани единствено в нейните рамки. Необходимо е да се отбележи, че според Решение №
50024 от 27.03.2023г. по гр.д. № 978/2022г. по описа на II гр.о. на ВКС извън срокът по чл. 40
ЗУЕС нищожност на решение на общо събрание на етажна собственост (чрез иск при наличие на
правен интерес или преюдициално по друг спор) може да се установява, само ако са наведени
твърдения, че формално е създадена привидност за взето решение. Такива биха били случаите, в
които е взето решение на общо събрание по реда на ЗУЕС, независимо, че той е неприложим, тъй
като е налице изключението по чл. 2 или чл. 3 ЗУЕС или е регистрирано и не е прекратено
сдружение на етажните собственици, в което участват всички етажни собственици, ако общото
събрание е упражнило правомощие, което не произтича от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС или липсва взето
решение, въпреки че такова е отразено в протокола на общото събрание (и ако протоколът е
оспорен в срока по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС), както и когато не са налице условията на чл. 8 ЗУЕС
(наличието на обособеност, при която отделен вход дава достъп само до част от индивидуално
притежаваните обекти, които единствено обслужва). Извън хипотезата на привидност за взето
решение на общото събрание, пороци на същото, независимо дали водят до нищожност
(включително и поради противоречие с императивни правни норми) или до незаконосъобразност
на решението, могат да се установяват само чрез иска по чл. 40 ЗУЕС, но не и чрез иск за
3
нищожност на решението на ОС или преюдициално при спор, свързан с изпълнение решение на
общото събрание, предявени извън срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. В случая няма данни за предявен
иск по чл. 40 от ЗУЕС, в настоящото производство не е въведено възражение за нищожност на
решенията на общото събрание, а не са въведени и твърдения за тяхната привидност съобразно
формираната практика на ВКС. Ето защо настоящият съдебен състав не следва да извършва
проверка дали решенията противоречат на разпоредби на ЗУЕС относно начина на формиране на
вноските. След като посочените решения са влезли в сила и това е установено по надлежния ред,
респ. липсват възражения за оспорването им по чл. 40 от ЗУЕС, то съдът следва да приеме, че с
тях са формирани дължимите вноски към етажната собственост за 2023г. по чл. 51 от ЗУЕС и фонд
„Ремонт и обновяване“. От своя страна в протокола е гласуван начинът на формирането им и
съобразно този начин претендираните суми от 673,93 евро по чл. 51 от ЗУЕС и 70,94 евро за фонд
„Ремонт и обновяване“ отговарят на взетите решения.
Вземането на ищеца е и изискуемо, тъй като е определен краен срок за плащане на сумите
30.03.2023г. Следователно задълженията са били определени като платими на определен ден (по
смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС).
С оглед горното съдът приема за доказани всички елементи от фактическия състав на
предявения иск и същият следва да бъде уважен в пълния предявен размер – за сумата от 744,87
евро, от които 673,93 евро – такса поддръжка и 70,94 евро за фонд „Ремонт и обновяване).
По иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е собственик на с
самостоятелен обект в комплекс „*********“: с идентификатор ******** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. *****, който се намира в режим на етажна собственост. Следва да
докаже, че с влязло в сила решение на общото събрание в етажната собственост от 28.07.2022г. е
определена неустойка за забава в размер на 0,1 % за вноски, които са просрочени след 30.03.2023г.
Както се посочи по т. 2 от дневния ред е взето такова решение, което не е оспорено по
надлежния ред, а съобразно цитираната съдебна практика - Решение № 50024 от 27.03.2023г. по
гр.д. № 978/2022г. по описа на II гр.о. на ВКС, настоящият съдебен състав няма правомощия да
проверява това решение за съответствие със законовите разпоредби на ЗУЕС (вкл. императивните
такива). Неустойката се претендира за периода 01.04.2023г. – 06.12.2023г. (т.е. за 250 дни) и
следователно посоченият в исковата молба размер от 186,22 евро отговаря на приетия с общото
събрание механизъм за приемане на неустойката (744,87 умножено по 0,1 % на ден, цялото
умножено по 250 дни = 186,22 евро). Ето защо искът е доказан и по размер и следва да бъде уважен
изцяло.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца се дължат направените по делото разноски (съобразно
списък на л. 59 от делото, който е рамката, от която съдът е обвързан): 108,27 лв. за платена
държавна такса, 482,11 лв. – платен депозит за особен представител на ответника и 300 лв. –
платено възнаграждение за адвокат (съобразно договор на л. 60 от делото).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА С.Р., дата на раждане ******г., гражданин на Великобритания, с постоянен
адрес в гр.*****, м.ЮРТА ПОД ПЪТЯ ПИ **********, бл. *******, ап. **, БУЛСТАТ:
**********, да заплати на Етажната собственост на комплекс „*********“, находящ се в УПИ I –
**********, целият с площ от 12 602 кв. м., в кв. плана по плана на гр. ***** – юг, местност
„Юрта под пътя, на основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС сумата от общо 744,87 евро – главница за
периода 01.01.2023г. – 31.12.2023г., формирана от дължимите към етажната собственост 673,93
евро - разходи за управление и 70,94 евро – за фонд „Ремонт и обновяване“, приети с решение по т.
2 от протокола на общото събрание на етажната собственост от 27.07.2022г. – 28.07.2022г., ведно
със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба – 08.12.2023г., до
окончателното плащане на вземането, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 186,22 евро –
неустойка за забава, формирана като 0,1 % на ден от главницата, начислена за периода 01.04.2023г.
– 06.12.2023г., приета с решение по т. 2 от протокола на общото събрание на етажната собственост
от 27.07.2022г. – 28.07.2022г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 890,38 лв.,
представляваща направените по делото разноски, от които: 108,27 лв. за платена държавна такса,
482,11 лв. – платен депозит за особен представител на ответника и 300 лв. – платено
възнаграждение за адвокат.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5