РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Пловдив, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20255001000076 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №134/27.12.2024г., постановено по търг.д. №82/2024г. по
описа на окръжен съд Пазарджик, е отменено на основание чл.25, ал. 6 вр. с
ал. 4 от ЗЮЛНЦ, решението на Общото събрание на „Л.-Р.Д.-П.“, с ЕИК
*********, със седалище в гр.П., ул. „П. Р.“№**, представлявано от И.Х.Д.,
проведено на 18.05.2024г., с което е потвърдено изключването на А. С. К., с
ЕГН **********, като член на сдружението по Решение на УС от 23.06.2023г.,
поради незаконосъобразност и противоречие с устава на сдружението.
„Л.-Р.Д.-П.“, с ЕИК ********* е осъдено да заплати на А. С. К., с ЕГН
********** сумата от 1 330лв. - разноски по делото.
Срещу така постановено решение е постъпила въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство – Сдружение „Л.-Р.Д.-П.“.
Въведено е оплакване за допуснати от първостепенния съд нарушения на
1
процесуалния и материалния закон, както и за необоснованост на решението.
Изложени са подробни съображения. Анализирани са фактите по делото и
депозираните доказателства. Изразено е несъгласие с извода на съда, за
наличие на пороци по свикване на ОС, като жалбоподателят се позовава на
чл.26 от Устава на сдружението, с доводи за липса на идентичност с
процедурата, предвидена в чл.26 от ЗЮЛНЦ. Позовава се и на чл.26 ал.2 и
ал.3, пр. второ от ЗЮЛНЦ, с доводи за идентичност с чл.26 ал.5 от Устава.
Изразено е несъгласие с извода на окръжния съд, че липсват доказателства
поканата за ОС да е поставена не по-малко от 30 дни преди датата на ОС.
Счита, че непубликуването на поканата в местен вестник за свикване на ОС не
опорочава процедурата – противно на приетото от окръжния съд, като
навежда доводи, че при положение че в управата е поставена своевременно
поканата, липсата на обява в местен вестник е ирелевантно. Позовава се на
чл.26 ал.5 от Устава, съгласно който начинът на писмено уведомяване се
определя на заседание на УС, а в решението си от 02.02.2024г. УС е определил
писменото уведомяване да се извърши чрез обява в офиса и на др. места в
града, както и чрез телефонни обаждания и съобщения във Вайбър групата.
Въведено е оплакване, че процедурата по изключване на ищеца е започнала по
решение на УС от 22.05.2023г., като протоколът от съответното заседание е
представен по делото, но не е коментиран и не е съобразен от окръжния съд.
Изразено е и несъгласие с изводите на съда за липса на конкретика относно
действията/бездействията от страна на изключения член на сдружението,
които да са в нарушение на Устава. Изтъкват се действията на УС по
уведомяване на ищеца, предоставената му възможност за обяснения, които
действия не са вменени в задължение на УС, като е въведено оплакване, че
съдът не е съобразил тези действия, както и че процедурата по изключването
се осъществява от УС – съгл. чл.30, т.3 от Устава. Като процесуално
нарушение се сочи необсъждането от страна на окръжния съд на представени
и приети по делото доказателства – решение от 22.05.2023г. на УС за
откриване процедура по изключване, като се навеждат доводи, че
своевременно представени с отговора на исковата молба доказателства,
практически са изключени от доказателствения материал. В тази насока се
възразява срещу приетото от съда, че в срока по чл.373 от ГПК ответникът
/настоящ жалбоподател/ не е заявил изрично, че ще се ползва от
представените с отговора на исковата молба доказателства. Като
2
необоснованост на решението се сочи противоречие между констатираните
факти и формираните правни изводи: Съдът е приел, че обявата е от
08.04.2024г., но е формирал извод, че не е спазен срокът за поставянето й на
видно място 30 дни преди датата на събранието /18.05.2024г./; Съдът е
констатирал отрицателния факт, че липсват подробно разписана процедура за
изключване, но въпреки това е приел, че възиваемият е следвало да бъде
изслушан от ОС, както и да бъде предупреден с поканата за конкретните
действия и бездействия за изключване. Иска се отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен. Със въззивната жалба са заявени доказателствени искания,
оставени без уважение от въззивната инстанция.
В представения в срока по чл.263 от ГПК отговор на въззивната жалба
от насрещната страна – А. С. К., въззивната жалба се оспорва изцяло.
Възразява се по съдържащите се в нея доказателствени искания.
Страните претендират сторените по делото разноски.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269, чл.270 и
чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
По смисъла на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
допустимостта на решението в обжалваната част. В случая решението е
обжалвано изцяло и ето защо на първо място подлежи на преценка
допустимостта на обжалваното решение. Предмет на обжалване в настоящия
процес е допустимо решение по следните съображения:
Ищецът в първоинстанционното производство, въззиваема страна в
настоящето – А. С. К., е изложил твърдения за незаконосъобразност на
решението от 18.05.2024г. на общото събрание на сдружение с нестопанска
цел „Л.-Р.Д.-П.“, с което е потвърдено решение на УС на сдружението от
23.06.2023г. за изключването му като член на сдружението. Ищецът основава
искането си за отмяна на така взетото решение на следните обстоятелства:
Ищецът е член на ответното сдружение. На 18.06.2023г. му била изпратена
покана от председателя на УС на Л.**-П. - И.Х.Д., с която бил уведомен, че
3
срещу него е започнала процедура за налагане на наказание за нарушения по
чл.24 ал.1 б. „в“ от Устава на сдружението. С поканата ищецът е
уведомен/поканен за присъствие на заседанието на УС на 23.06.2023г. от
10.00ч., на адрес гр.П. ул. „П. Р.“ №**, въпреки че седалището на сдружението
се намирало на същата улица, но на №**. В поканата се съдържало искане до
ищеца да даде обяснения за нарушаване на Устава на Л.**-П. за действия
насочени срещу интересите, независимостта и единството на организацията,
за нарушаване на традиционно установените правила по ловна и риболовна
етика на членовете на сдружението. Ищецът твърди, че отишъл в седалището
и адреса на управление на сдружението и попитал защо искат да го наказват.
С него говорил само председателят на дружината в с.Ж., който му казал да си
тръгва и нищо не му обяснил, като ищецът не бил информиран какво е
нарушението и бил изгонен от срещата. На 27.06.2023г. получил от
председателя на Л.**-П., уведомление с изх.№930/26.06.2023г. с приложен
Протокол 2/23.06.2023г. на УС на сдружението, с което било взето решение да
му бъде наложено наказание „изключване“ съгласно чл.24, ал.1 б. „в“ от
Устава. Тъй като не бил съгласен с това решение на 30.06.2023г. депозирал
жалба, подадена чрез УС до ОС на Л.**-П., по реда на чл.24, ал.9 от Устава.
Но в периода от 30.06.2023г. до 18.05.2024г., УС на Л.**- П. не бил насрочил
общо събрание на сдружението, като такова се състояло едва на 18.05.2024 г.
Ищецът счита, че към момента на провеждане на ОС е бил член на
сдружението, тъй като е обжалвал решението на УС от 23.06.2023г. и до
произнасянето на ОС по реда на чл.24, ал.10 от устава, той все още бил член
на сдружението. Въпреки това не получил покана за свикването на ОС. Не му
било известно и в кой местен вестник станало свикване, като бил сигурен, че
на адреса на седалището му нямало залепена покана с дневния ред. На
18.05.2024г. отишъл на адреса в седалището на Л.**- П. за провеждане на ОС,
но още от вратата бил изгонен и не бил допуснат до залата с аргумента, че
вече не е член на сдружението. Няколко пъти ходил до Л.**-П. да иска
протокол с решенията на ОС от 18.05.2024 г., за да види дали е било
потвърдено решението на УС от 23.06.2023г. за изключването му, но такъв не
му бил предоставен. Позовава се на чл.24, ал.5, ал.9 и ал.10 от Устава на
сдружението. Изтъква се, че на ищеца не било известно какво е решението на
ОС, но т.н. „изключване“, съгласно решението на УС от 23.06.2023г., на
основание чл.24, ал.1, б. „в“ от Устава било в противоречие със ЗЮЛНЦ и
4
самия устав. Излагат се съображения, че решението на УС е немотивирано,
тъй като не ставало ясно за кое от всичките изброени в чл.24, ал.1 нарушения
му е било наложено дисциплинарното наказание и освен това в противоречие
с чл.24, ал.5 от Устава на ищеца не била предоставена възможност да даде
обяснения. Липсвала конкретизация на действията, за които е наказан. От
разговор с членове на УС на Л.**-П. установил, че на 23.06.2023г. не било
вземано решение за неговото изключване. Твърди се, че на заседанието на УС
от 23.06.2023г. не бил воден и протокол, нито посочените 10 членове на УС се
били подписвали в извлечението от протокол №2. Поддържа се, че ищецът не
е извършил никакви нарушения по чл.24 от устава на Л.**-П., поради което и
изключването му е незаконосъобразно. Искането, с което е сезиран съдът, е да
постанови решение, с което да отмени решението по протокол от 18.05.2024г.
на Общото събрание на членовете на сдружение Л.-Р.Д.-П. гр.П., с което е
потвърдено изключването на ищеца като член на сдружението по Решение на
УС от 23.06.2023г.
В представения в срока по чл.367 ал.1 от ГПК отговор на исковата
молба ответникът „Л.-Р.Д.-П.“ оспорва изцяло предявения иск, излагайки
насрещни доводи за законосъобразност на решението на Общото събрание,
проведено на 18.05.2024г. Представени са писмени доказателства, касаещи
процедурата по взетото решение от УС за изключване на ищеца, което
решение е потвърдено с решението на ОС, чиято отмяна се иска, част от които
съвпадат с приложените към исковата молба писмени доказателства. По
отношение на твърдението на ищеца, че не бил допуснат до участие в ОС се
уточнява, че участие в събранието вземат единствено избрани делегати на
отчетните събрания на ловно-рибарските дружини. Възраженията по
основателността на иска се поддържат и с отговора на допълнителната искова
молба.
В постъпилата в срока по чл.373 от ГПК допълнителна искова молба
ищецът поддържа и пояснява твърденията и претенцията, съдържащи в
исковата молба. Поддържа се твърдението в исковата молба, че ищецът не е
допуснат до проведеното на 23.06.2023г. заседание на УС, не е давал
обяснения, както и че такова заседание не е провеждано, и че представеният с
ОИМ списък с подписите на членове на УС не е бил изготвен на 23.06.2023г. В
тази връзка е оспорил истинността на представените с писмения отговор
списък с подписите на членове на УС от 22.05.2023г., 23.06.2023г. и протокол
5
№2/23.06.2023г., с доводи, че е налице разликата в подписите на членовете на
УС в списъка от 22.05.2023г. и от 23.06.2023г. била очевидна. Направено е
искане, ако ответната страна държи на списъка /без да е уточнено кой списък/
и протокол №2, то съдът да открие производство по оспорване на истинността
им.
Тук следва да се посочи, че първоинстанционният съд с определението
си по чл.374 от ГПК е приел представените от страните писмени
доказателства, включително и тези, представени от ответника с отговора на
искова молба. Основателно е оплакването за соченото от жалбоподателя
процесуално нарушение, изразяващо се в приетото от първостепенния съд, че
по реда на чл.193 от ГПК са оспорени всички представени от ответника
документи по свикване на заседанието, поканата, обявата и взетите решения,
като ответникът „Л.-Р.Д.-П.“ в срока по чл.373 от ГПК не е заявил изрично в
допълнителния писмен отговор, че ще се ползва от тях, поради което съдът е
приел, че тези доказателства не могат да бъдат достоверни. С допълнителната
искова молба ищецът не е оспорил всички представени с отговора на исковата
молба писмени доказателства, а само част от тях. Самото оспорване
„оспорвам истинността“, не сочи на оспорване автентичността на
документите, при каквото оспорване само следва да се инициира процедурата
по чл.193 от ГПК, а е оспорено само удостовереното – верността на
документите – частни диспозитивни по своя характер.
Този непрецизен процесуален подход обаче, при който – вярно – част от
представените от ответника писмени доказателства не са коментирани, не се е
отразил на правилността като краен резултат на направените от окръжния съд
изводи за незаконосъобразност на атакуваното решение на ОС, поради
нарушаване процедурата по свикване на ОС.
Безспорната фактическа обстановка, въз основа на която са направени
тези изводи, е следната: Ищецът е член на „Л.р.д.“ към датата на вземане на
решението на ОС - 18.05.2024г. – член на Л.р.д. с. И. – съгласно посоченото в
протокол №2/23.06.2023г. на УС. По смисъла на чл.33 ал.1 от Устава на
сдружението, дружините са организационни звена на Сдружението.
Съгласно чл.30,т.3 от Устава на сдружението Управителният съвет е
органът, който взема решение за изключване на членовете на сдружението.
Основанията за изключване са визирани в чл.24 ал.2 от Устава. Ответникът и
6
настоящ жалбоподател противопоставя протокол №1/22.05.2023г. от заседание
на УС, по т.1 от дневния ред по който „Разглеждане на случаи на бракониерски
прояви и други нарушения на устава от лицата В. С. и А. К.“, по отношение на
ищеца К. е отразено: „нарушение на чл.24 ал.1, б. „в“ от Устава – действия,
насочени срещу интересите, независимостта и единството на организацията,
за нарушаване на традиционно установените правила по ловна етика“. В тази
връзка е насрочено следващо заседание на УС на 23.06.2023г., на което да
бъдат поканени за изслушване посочените членове на сдружението. Този акт
на УС - протокол №1/22.05.2023г. /който е коментиран от окръжния съд/, сочи
на инициирана процедура по налагане наказание, предвидено в чл.24 ал.1 от
Устава и конкретно – предвиденото в б. „В“ – изключване. В ал.5 от чл.24 от
Устава е предвидено, че наказанията се налагат от УС, след изслушване на
нарушителя – противно на което в мотивите на обжалваното решение е
посочено, че в Устава на сдружението липсва разписана процедура по
изключване на член на сдружението, както и противно на доводите на
жалбоподателя, че УС е направил повече от необходимото, преди
изключването на ищеца, а именно – да го покани да даде обяснения. В тази
насока е и представеното от двете страни писмено доказателство – покана до
А. К. – във връзка със започнала процедура по налагане на наказание да
присъства на заседание на УС, което ще се проведе на 23.06.2023г. от 10ч. на
адрес гр. П., ул. „П.Р.“ №**, за да даде обяснения за нарушение на Устава, за
действия, насочени срещу интересите, независимостта и единството на
организацията, за нарушаване на традиционно установените правила по ловна
етика. Няма спор, че тази покана е връчена на ищеца, като представеният от
ищеца екземпляр съдържа изходяща дата /18.06.2023г./, а представеният от
ответника екземпляр съдържа дата на връчване – 21.06.2023г., собственоръчно
изписване на името на адресата – А. К. и положен подпис.
До тук фактите не са спорни. Спори се по фактите по самото
провеждане на заседанието на УС, насрочено за 23.06.2023г. В тази насока от
двете страни е представен протокол №2/23.06.2023г. /като представеният от
ищеца документ е съкратено извлечение от този протокол/. По т.1 от дневния
ред от този Протокол е посочено, като взето решение от УС: „Налагане
дисциплинарно наказание „изключване“ на…г-н А. К. за действия, насочени
срещу интересите, независимостта и единството на организацията, за
нарушаване на традиционно установените правила по ловна етика по смисъла
7
на чл.24 ал.1 от Устава“. Към този Протокол, както и към протокол
№1/22.05.2023г., с отговора на исковата молба е приложен „присъствен
списък“ с подписите на десет от 13-те членове на УС, присъствали на
заседанията, като е налице пълна идентичност на присъстващите лица.
По отношение на начина на провеждане на това заседание на УС – от
23.06.2023г., правилна е преценката на първостепенния съд, изведена от
депозираните по делото гласни доказателства. Показанията и на двамата
свидетели – С.Т. – член на УС, присъствал на посочената дата и свидетеля В.
С. – другият член на сдружението, по отношение на когото с протокол
№1/22.05.2023г. е предприета процедура по изключване, са идентични, че на
практика заседание на УС, на което двамата – К. и С. да са били изслушани и
да им е дадена възможност да дадат обяснения /съгласно посоченото в
поканата и предвиденото в чл.24 ал.5 от Устава/, не е проведено. Срещата е
протекла в атмосфера на станали скандали /като дори се е наложило обаждане
на тел.112 – показанията на св. С./. Свидетелят С.Т. депозира показания, че на
посочената дата - 23.06.2023г., не са били вземани никакви решения, не е
провеждано гласуване, наложило се и да извикат полиция. Категоричен е и че
не се е подписвал под №12 на присъствен списък на УС от 23.06.2023г.
Свидетелят дава и обяснения, че има практика да се съставят документи след
провеждане на събрания и членовете са привиквани да се подписват в по-
късен момент. Показанията на свидетеля Т. са и в насока, че на С. и К. не е
осигурена възможност да дадат обяснения, а самият свидетел не е бил наясно
по какви въпроси се провежда заседанието на УС на 23.06.2023г.- „Двете
момчета ги изгониха….. На това заседание, на което аз бях, ги поканиха А. и
В., но те ги поканиха и ги изгониха. … Не можахме да разберем за какво
точно ни викат….“.
В идентичен смисъл са и показанията на свидетеля С.. На процесната
дата привиквали членовете един по един и ги гонели нямало събрания.
Нямало и изслушване преди изключването им, на което да им дадат
възможност за обяснения.
Не се възприема тезата на жалбоподателя за предубеденост на двамата
свидетели, с аргументи, че тези лица също са изключени като членове на
сдружението. Ако това може да се спомене по отношение на свидетеля С., по
отношение на когото доказателствата сочат, че също е предприета процедура
8
по изключването му /но липсват данни, същият да е изключен с оглед
разпоредбата на чл.24 ал.9 - ал.11 от Устава, по смисъла на които решението на
УС за изключване на член на сдружението подлежи на обжалване пред ОС и
едва след утвърждаването му от върховния орган, се стабилизира/, то не може
да се считат за предубедени показанията на свидетеля С.Т.. В пледоарията си
процесуалният представител на жалбоподателя се позовава на факт, че Т. също
е изключен като член на сдружението, позовавайки се на „решение по ВТД
№525/2024г. на ПАС“. С въззивния съдебен акт /определение/ по посоченото
ВТД е потвърдено прекратително определение на първостепенния съд по
искова молба на Т. за отмяна на решение на УС от 02.05.2024г. /служебна
справка ЕИСС/. От мотивите на въззивния и първоинстанциоанния съдебен
акт става ясно, че с атакуваното от Т. решение на УС от 02.05.2024г. се
утвърждават решения от проведено извънредно събрание на Л.д. с. Р. от
19.04.2024г., за освобождаването на Т. като председател на дружинката, но
съдебните актове не касаят прекратяване на членствено правоотношение със
сдружението – жалбоподател. По партидата на сдружението в ТРРЮЛНЦ С.Т.
фигурира като член на управителния орган на сдружението, липсват каквито и
да е данни същият да е заличен като член на УС, а още по-малко – да е с
прекратено членствено правоотношение. В този смисъл не може да се
преценяват показанията на св. С.Т. с оглед на евентуална тяхна предубеденост.
Тези показания са непосредствени, последователни и логични, а показанията
на свидетеля С. са напълно идентични с показанията на свидетеля Т..
Установените от гласните доказателства обстоятелства относно начина, по
който са протекли събитията на датата 23.06.2023г. не се разколебават и от
приложения към отговора на исковата молба документ, наименован
„сведение“, съдържащ ръкописно отразяване „А. С. Кучев не желае да даде
писмени сведения“, с изписване имената и подписи на двама свидетели. А
гласните доказателства по категоричен начин сочат опорочена процедура по
иницииране на налагане на най-тежкото наказание – а именно – неизпълнение
на въведеното с чл.24 ал.5, изр. първо изискване за изслушване на посочения
за нарушител член на сдружението. Тълкуване смисъла на цитираната
разпоредба от Устава „Наказанията се налагат от УС, след изслушване на
нарушителя“ сочи, че изслушването е предхождащо налагане на наказанието.
Изр. последно от цитираната норма на Устава предвижда изключение –
наказанието да се наложи и без предвиденото изслушване, но само ако лицето
9
е надлежно уведомено и не се яви. Съвпадащите насрещни позиции на
страните сочат, че А. К. се е явил на посочената дата и на посоченото място,
указани в поканата за провеждане на заседание на УС на 23.06.2023г., на което
да бъде изслушан, преди да му бъде наложено най-тежкото наказание
„изключване“.
Нормата на чл.24 ал.9 – ал.11 от Устава предвижда наложеното от УС
наказание от УС да бъде обжалвано пред Общото събрание на сдружението.
Друг неспорен факт е, че ищецът, настоящ въззиваем, се е възползвал от това
си субективно право и е обжалвал обективираното в протокол №2/23.06.2023г.
решение на УС пред Общата събрание на сдружението – жалба вх.
№722/07.07.2023г. /л.42/, приложена с отговора на исковата молба. По повод
на тази жалба е решението на ОС на сдружението, обективирано в Протокол
№2/18.05.2024г., чиято отмяна се иска. По т.4 от дневния ред от този протокол
е предвидено „Разглеждане на жалби, молби и искания“, а решението по тази
точка е формулирано по следния начин: „По т.4 се разгледаха жалби на А. К. и
В. С., които бяха отхвърлени с 34 гласа ЗА. Против няма. Въздържали се 4
броя“. Доколкото няма спор следва да се приеме, че по този начин е
обективирана волята на върховния орган за потвърждаване на решението на
УС, обективирано в протокол №2/23.06.2023г. за налагане дисциплинарно
наказание на ищеца „изключване“, което решение на върховния орган е и
предмет на иска по чл.25 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.
Касае се за специфично решение на ОС по потвърждаване, изменение
или отмяна на решение на УС, с което се налага наказание – чл.24 ал.10 от
Устава, което решение пък се предхожда от задължителната процедура,
разписана в чл.24 ал.5 от Устава – по изслушване на лицето, на което е
наложено наказанието. Нарушението на предхождащата решението
процедура, с оглед горепосочените доказателства и съображения, опорочава
решението на върховния орган.
Но дори и да би могло да се приеме, че изискването на чл.24 ал.5 от
Устава – по изслушване на лицето, на което е наложено наказанието, не е
нарушена или пък не е елемент от законосъобразността на решението на ОС
по чл.24 ал.10 от Устава, то е налице процедурно нарушени, изразяващо се в
опорочена процедура по свикване на самото общо събрание, проведено на
18.05.2024г., както правилно е приел и първостепенният съд. Изискването за
10
свикване/уведомяване на върховния орган на всяко юридическо лице за
формиране на волята по всякакъв вид въпроси от значение за дейността му
като цяло, както и от значение за конкретни членствени правоотношения, е
въздигнато от законодателя като условие за надлежното и законосъобразно
изявяване на тази воля. Т.е. – за да е законосъобразно взето решение от
върховния орган – общо събрание на юридическо лице, то това общо събрание
на първо място следва да е надлежно свикано. Разпоредбата на чл.26 ал.1 от
ЗЮЛНЦ предвижда, че ОС се свиква от УС с отправена покана. Алинея втора
на цитираната разпоредба по императивен начин дефинира съдържанието на
тази покана - Поканата трябва да съдържа дневния ред, датата, часа и мястото
за провеждането на общото събрание и по чия инициатива то се свиква, като
аналогичен е текстът на чл.26 ал.3 от Устава на сдружението. Съгласно чл.26
ал.3 от ЗЮЛНЦ, ако друго не е предвидено в устава, поканата се обявява в
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по
вписванията, и се поставя на мястото за обявления в сградата, в която се
намира управлението на сдружението, най-малко един месец преди
насрочения ден. Вярно е казаното от окръжния съд, че тази норма е с
диспозитивен характер, доколкото предвижда и възможност за друг начин за
разгласяване на поканата за ОС. „Друго“ по смисъла на чл.26 ал.3 от Закона е
предвидено в чл.25 ал.6 от Устава на сдружението и то вече е с императивен
характер, а именно: Поканата за свикване на ОС се обнародва в местен
вестник най-малко 30 дни преди насрочения ден на събранието. В същи 30-
дневен срок делегатите в ОС се уведомяват писмено за дневния ред…; същата
/поканата/ се поставя на видно място в управлението на сдружението…. . Тук
на първо място следва да се посочи, че представената в първоинстанционното
производство от ответника „обява“ /л.44/, само с поставената дата
„08.04.2024г.“ по никакъв начин не може да формира извод, че същата е
поставена на видно място в управлението на сдружението, нито пък, че е
спазен предвиденият в чл.25 ал.6 от Устава 30-дневен срок. Ето защо
неоснователно е оплакването на жалбоподателя в тази насока, че е налице
противоречие между констатираните от окръжния съд факти и направените
изводи. /С въззивната жалба е представен Протокол от 08.04.2024г., съставен и
подписан от 4 лица за разлепване/поставяне на покана за свикване на ОС за
18.05.2024г., но възможността за представяне на това писмено доказателство
едва във фазата на въззивното производство е преклудирана, с оглед
11
забраната, визирана в чл.266 ал.1 от ГПК/. Освен това, според съвпадащите
насрещни твърдения на страните, включително – изявленията на ответника,
настоящ жалбоподател, съдържащи се в отговора на исковата молба и във
въззивната жалба, не е спазено изричното изискване, визирано в Устава, за
публикуване на поканата в местен вестник, като не може да се възприеме
тезата, лансирана от жалбоподателя, че непубликуването на поканата в местен
вестник за свикване на ОС не опорочава процедурата, при положение че в
управата е поставена своевременно поканата /който последен твърдян факт
също не е установен/. Както се посочи, с оглед ранната преклузия, насочена
към процесуална дисциплина и своевременно установяване на релевантни за
делото факти, визирана в чл.370, във вр. с чл.367 ал.3 от ГПК, по делото дори
не е установено своевременното поставяне на поканата в управата на
сдружението. Но дори и това да е сторено, то не може да замести или
дерогира изрично въведеното друго изискване за разгласяване на поканата за
провеждане на ОС – тя да бъде публикувана в местен вестник, което цели
общественото разгласяване. Вярно е посоченото във въззивната жалба, че в
чл.26 ал.5, изр. последно от Устава е предвидено, че начинът за писмено
уведомяване се определя на заседание на УС. Това обаче касае предвиденото в
предложение първо от същата разпоредба писменото уведомяване на
делегатите за провеждането на ОС. /В тази насока към въззивната жалба се
прилага протокол от заседание на УС от 02.02.2024г., възможността за
представянето на който документ също е преклудирана, а и този документ не
би променил горните изводи, доколкото е налице различие между изискването
за публикуване на поканата в местен вестник и изискването за уведомяване на
делегатите/. Неспазването на което и да е от предвидените в Закона или Устава
изисквания за свикване на общо събрание, опорочава самото му провеждане и
е самостоятелно основание за отмяна на взетите решения от върховния орган.
Във връзка с предвиденото в чл.26 ал.5 от Устава на сдружението
изискване за писмено уведомяване на делегатите, следва да се посочи, че
действително в чл.26 ал.2 от Устава на сдружението е предвидено, че в състава
на ОС се включват избраните делегати – членове на сдружението. Няма спор,
че ищецът нито е поканен, нито е допуснат до участие при провеждане на ОС
от 18.05.2024. Доколкото, според заявената защитна позиция от ответника в
отговора на исковата молба, включително и с въззивната жалба, че участие в
събранието вземат единствено избрани делегати на отчетните събрания на
12
ловно-рибарските дружини, се отрича качеството на ищеца на избран делегат
за ОС, то този факт, макар и отрицателен, отново не е доказан от носещата
доказателствена тежест страна, чрез установяването на относими
положителни факти /напр. чрез установяване на лицата, избрани за делегати
от съответната Л.д./. /Може да се допълни и че не са ангажирани каквито и да
е доказателства за уведомяване на делегати за провеждане на процесното ОС./
За пълнота следва да се посочи неоснователност на оплакването на
жалбоподателя срещу изводите на окръжния съд за липса на конкретика
относно действията/бездействията от страна на изключения член на
сдружението, които да са в нарушение на Устава. Както в протокол на УС от
22.05.2023г., така и в протокола от 23.06.2023г. се съдържа позоваване на
общото основание за налагане на наказание, визирано в чл.24 ал.1 от Устава –
„за действия, насочени срещу интересите, независимостта и единството на
организацията, за нарушаване на традиционно установените правила по ловна
етика“ – за каквито общо визирани действия за предвидени три вида
наказания. Основанията за налагане на най-тежкото наказание – по чл.24 ал.1,
б. „в“ от Устава – „изключване“ – са изчерпателно уредени в чл.24 ал.2 от
Устава, като нито в Протокол №1/22.05.2023г., нито в Протокол
№2/23.06.2023г., се съдържа конкретика по отношение на нарушения,
визирани в чл.24 ал.2 от Устава по отношение на ищеца А. К.. Нито едно от
посочените в решението, обективирано в протокол №2/23.06.2023г. действие,
вменени като нарушение на А. К. /„телефонен и физически тормоз…..;
снимане със скрита камера….; разпространяване на записи….“/, не се
припокрива с основанията за налагане на наказанието „изключване“, визирани
в чл.24 ал.2 от Устава на сдружението. А освен това всички описани в
протокол №2/23.06.2023г. действия, макар и несъставомерни с основанията за
налагане на наказанието „изключване“, визирани в чл.24 ал.2 от Устава, са
останали само в сферата на твърденията.
По изложените съображения, като е стигнал до извод за
незаконосъобразност на решението Общото събрание на „Л.-Р.Д.-П.“,
проведено на 18.05.2024г., с което е потвърдено изключването на А. С. К., като
член на сдружението по Решение на УС от 23.06.2023г., първоинстанционният
съд е постановил правилен съдебен акт. /За пълнота следва да се посочи, че
независимо от погрешно посоченото в началната част на мотивите на
обжалваното решение – „чл.25 ал.6 от ЗТР“, вместо чл.25 ал.6 от ЗЮЛНЦ“,
13
явно – техническа грешка, съдът се е произнесъл по посочените в исковата
молба обстоятелства и е решил спора, според правилното правно основание./
Ето защо въззивната жалба се явява неоснователно, а обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
По разноските, сторени във въззивното произвоидство:
При този изход на спора и на основание чл.273, във вр. с чл.78 от ГПК,
на въззиваемата страна се дължат разноски в пълен размер. Съгласно списък
на разноските по чл.80 от ГПК /л.37/ те са в размер на 1 250лв. – адвокатско
възнаграждение, заплатено в брой, съгл. договор за правна защита и
съдействие /л.35/.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №134/27.12.2024г., постановено по търг.д.
№82/2024г. по описа на окръжен съд Пазарджик, с което е отменено на
основание чл.25, ал. 6 вр. с ал. 4 от ЗЮЛНЦ, решението на Общото събрание
на „Л.-Р.Д.-П.“, с ЕИК *********, със седалище в гр.П., ул. „П. Р.“№**,
представлявано от И.Х.Д., проведено на 18.05.2024г., с което е потвърдено
изключването на А. С. К., с ЕГН **********, като член на сдружението по
Решение на УС от 23.06.2023г., поради незаконосъобразност и противоречие с
устава на сдружението.
ОСЪЖДА „Л.-Р.Д.-П.“, с ЕИК ********* да заплати на А. С. К., с ЕГН
********** разноски за въззивното производство в размер на 1 250лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14
15