№ 1015
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110158179 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на К. С. П., ЕГН: **********, с адрес:
АДРЕС, съдебен адрес: АДРЕС чрез адв.А. М.М. срещу „Топлофикация София“ ЕАД с
ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Ястребец“ № 23Б, с която
се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1127,85 лв.,
представляваща принудително събрано без правно основание вземане, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба се твърди, че с Решение постановено по гр.д. 758/21 год. по описа на
СГС, влязло в сила на 14.07.22 год. е признато за установено по иск на К. С. П., срещу
„Топлофикация София“ ЕАД, че не дължи сумите предмет на издаден изпълнителен лист от
м.07.2012 год. по гр.д. 9835/12 год. СРС, 85-ти с-в, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 2012***0403111 по описа на ЧСИ СЯ рег.№ *** на КЧСИ, с район на
действие СГС.
Сочи се, че в мотивите на решението е прието, че последното изпълнително действие е
от 25.04.2013 год.
Поддържа се, че по изп.д. № 2012***0403111 ЧСИ СЯ е събрал недължимите суми по
образуваното изпълнително дело след 25.04.2013 год. както следва: 1. на 12.12.2014 год. - 20
лв.; 2. на 13.05.2015 год. - 50 лв.; 3.на 22.08.2019 год. - 150 лв.; 4. на 23.10.2019 год.- 100 лв.;
5. на 04.11.2019 год. - 50 лв.; 6. на 27.11.2019 год. - 50 лв.; 7. на 03.02.2020 год. - 50 лв.; 8. на
17.03.2020 год. - 50 лв.; 9. на 08.04.2020 год. - 50 лв.; 10. на 15.05.2020 год. - 50 лв.; 11. на
04.06.2020 год. - 50 лв.; 12. на 01.07.2020 год. - 50 лв.; 13. на 31.07.2020 год. - 50 лв.; 14. на
25.08.2020 год. - 50 лв.; 15. на 30.11.2020 год. - 50 лв.; 16. на 05.11.2020 год. -50 лв.; 17. на
12.12.2020 год. -25 лв.; 18. на 01.09.2021 год. - 107, 85 лв.
Твърди се, че събрана сума от ЧСИ в размер на 1 127,85 лв. е на отпаднало основание,
т.е. изпълнителното основание е отпаднало и следователно е отпаднала причината за
събиране на сумите
Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който иска се
оспорва по основание и размер. Оспорва се сочената сума да е постъпила по сметка на
1
„Топлофикация София“ ЕАД. Евентуално ако има постъпили суми се твърди, че те са били
събрани в по-ранен момент от постановяване на съдебното решение, като е имало издаден
изпълнителен титул, въз основа на който по принудителен ред са събрани сумите. Изложени
са теоретични съображения за погасителната давност в рамките на изпълнителния процес.
Оспорва се и акцесорната претенция за лихва.
Претендират се разноски.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа и
правна страна следното:
Ищецът К. С. П. и ответникът „Топлофикация София“ ЕАД са били страни по ч.гр.д.
№9835/2012 г. на Софийския районен съд, III Г.О., 85 състав, по което е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.05.2012 г. в полза на „Топлофикация София“ ЕАД.
През м.07.2012 г. е издаден изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила Заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.05.2012 г. за сумата от 241.50 лв., главница за топлинна
енергия за периода от м.07.2005г. до м.04.2011г., ведно със законната лихва от 21.05.2012 г.
до изплащане на вземането, сумата от 87.42 лв., лихва за забава за периода от 31.08.2005г. до
08.05.2012г.; както и сумата от 50.00 лв., разноски по гр.дело №9835/2012г. по описа на
СРС, ІІІ Г.О., 85-ти състав
По молба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД от 03.10.2012 г. е образувано
изп.дело 2012***0403111 по описа на ЧСИ СЯ. С молбата е възложено на съдебния
изпълнител да извършва всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ.
С влязло в законна сила на 14.07.2022 г. решение по в.гр.д. №758/2021 г. на СГС е
признато за установено по предявения от К. С. П. срещу „Топлофикация София“ ЕАД иск с
правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.439 от ГПК, че К. С. П. не дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата от 92.34 лв., главница за топлинна
енергия за периода от м.07.2005г. до м.04.2011г.; сумата от 87.42 лв., лихва за забава за
периода от 31.08.2005г. до 08.05.2012г.; както и сумата от 50.00 лв., разноски по гр.дело
№9835/2012г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 85-ти състав, които суми са предмет на издаден
изпълнителен лист от м.07.2012г., по който е образувано изпълнително дело
№2012***0403111 по описа на ЧСИ СЯ, с рег.№*** на КЧСИ, с район на действие СГС,
което е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
В мотивите на съдебния акт е прието, че предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за
прекратяване на изпълнителното дело са били налице с изтичане на две години след датата
на последното изп.действие - 25.04.2013г., респективно от 26.04.2015г. изпълнителното дело
следва да се счита за прекратено по силата на закона.Същото се установява и от изисканото
и приложено по настоящото дело изпълнително дело №2012***0403111 по описа на ЧСИ
СЯ.
Видно от издаденото от съдебния изпълнител удостоверение за периода от 11.12.2014
г. – 01.09.2021 г. по изпълнителното дело принудително са събрани суми в общ размер от
1127.85 лева, разпределени както следва: 643.97 лева- изплатени на взискателя, 192.02 лева-
такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ и 291.86 лева- обикновени такси по ТТРЗЧСИ.
Въз основа на така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
По отношение на сумата от 643.97 лева- изплатена на взискателя по изп. д.
№2012***0403111 по описа на ЧСИ СЯ:Получилият нещо е длъжен да го върне, ако няма
основание да го задържи. Затова по иска за връщане на даденото без основание ищецът
трябва да докаже че е дал и съответно ответникът е получил нещо, а в тежест на ответника е
да докаже, на какво основание го е получил и има право да го задържи. /Решение № 167 от
29.05.2015 г. по гр. д. № 6043 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение/.
Доколкото в периода 23.10.2019 г. – 01.09.2021 г. –периода на принудително събиране
от съдебния изпълнител на сумата от 643.97 и период на имущественото разместване/
разпределението на сумата от 643.97 лева в полза на взискателя-ответник/ не е било налице
2
право на принудително изпълнение върху тази сума, то е налице неоснователно
имуществено разместване на сумата от 643.97 лева, като същото е без основание.
Съотвтено за К. С. П., възниква правото да търси същата сума, с която „Топлофикация
София“ ЕАД неоснователно се е обогатило. Ето защо за да събере своите вземания,
длъжникът следва да инициира производство по снабдяване с изпълнително основание – т.е.
да предяви осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ГПК, какъвто е и настоящия
случай. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС, обективирана в решение №
26/18.04.2012 г. по т.д. № 150/2011 г., решение №139/28.08.2013 г. по т.д. № 98/2012 г. на
ТК, в които са разгледани искове по чл.55, ал.1 ЗЗД, предявени от длъжника срещу
взискателя, след влязло в сила решение по успешно проведен от длъжника отрицателен
установителен иск, за връщане на принудително събраните суми въз основа на изпълняемо
право, чието съществуване е отречено. В процесния случай изпълняемото право е отречено
при уважаване не иска с правно основание чл. 439 от ГПК и с оглед липсата на основание за
държане на сумата от 643.97 лева предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1 т.1 от
ЗЗД е основателен.
Претендираните части от сумата – 192.02 лева и 291.86 лева представляват разноски
по изпълнението, които по правило са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато
делото се прекрати на основание чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след
започване на изпълнителното производство. В настоящия случай, изпълнителното дело е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради това, че взискателят не е поискал
извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, поради което и по
аргумент от чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските следва да останат в тежест на взискателя.
Доколкото същите са били платени от длъжника, ответникът се е обогатил чрез спестяване
на разходи за сметка на обедняването на ищеца в размер на платените разноски. Налице е
хипотеза на неоснователно обогатяване, но не по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД (както се сочи в
исковата молба), а по чл. 59 ЗЗД, тъй като не е налице пряко разместване на имуществени
блага от патримонуима на обеднелия в патримониума на обогатилия се. Доколкото ищецът
основава иска си на твърдения за неоснователно обогатяване, съдът следва да се произнесе
по него, подвеждайки го под приложимата правна норма, без да е обвързан от правната
квалификация, посочена от страната. Същевременно, налице е връзка между обедняването
на ищеца и обогатяването именно на ответника, а не на съдебния изпълнител, доколкото
последният с основание е начислил и удържал таксите към момент, в който е извършвал
законосъобразни действия по принудително изпълнение, но доколкото впоследствие
правото на принудително изпълнение е било отречено с обратна сила (към датата на
изтичане на давностния срок) и изпълнителното производство е било прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, то дължимите на ЧСИ такси следва да останат в тежест на
взискателя, а не на длъжника. В тази връзка пътят на защита за длъжника е именно по реда
на субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД, а не чрез обжалване на разноските по изпълнението по
чл. 435 ГПК, които към датата на начисляването и удържането им (с оглед сроковете за
подаване на жалба по този ред) са били законосъобразно събрани от длъжника за надлежно
извършени от съдебния изпълнител действия (за образуване на изпълнителното дело,
проучване на имущественото състояние на длъжника, пропорционална такса върху
събраната сума и т.н.), поради което последният не се е обогатил неоснователно.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че ответникът се е
обогатил без основание със сумата от 463.88 лв., разноски по изпълнението, за сметка на
ищеца, поради което и на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да му върне посочената сума.
Ето защо, искът се явява основателен и следва да се уважи до този размер, а за разликата до
пълния претендиран размер от 483.88 следва да се отхвърли./ Сумата от 20 лева, събрана на
12.12.2014 г. е събрана принудително въз основа на годно изпълнително основание и към
онзи момент изп. производство не е перемирало, поради което липсва неоснователно
имуществено разместване/.
3
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски в размер на 638.47
лева, съразмерно с уважената част от иска, от пълен претендиран размер от 650 лева/ 50
лева- държавна такса и 600 лева- адвокатски хонорар/.
На основание ответника 78, ал. 3 ответника също има право на разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете, в размер на 1.77 лева за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в размер на 100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от
ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от посоченото, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на К. С. П., ЕГН: **********, с
адрес: АДРЕС, съдебен адрес: АДРЕС, по иск с правно основание чл. 55, ал. 1. предл.1 ЗЗД,
сумата от 643.97 лв., представляваща сума разпределена без основание в полза на
взискателя „Топлофикация София“ ЕАД по изп. дело № 2012***0403111 по описа на ЧСИ
СЯ, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба –
27.10.2022 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на К. С. П., ЕГН: **********, с
адрес: АДРЕС, съдебен адрес: АДРЕС, по иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата
от 463.88 лв., представляваща платени разноски към съдебния изпълнител по изп. дело №
2012***0403111 по описа на ЧСИ СЯ, с които ответникът-взискател неоснователно се е
обогатил, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба –
27.10.2022 г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 463.88 лева до пълния претендиран размер от 483.88 лева, ведно с
претенцията за законна лихва върху неоснователния размер на главницата.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на К. С. П., ЕГН: **********, с
адрес: АДРЕС, съдебен адрес: АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 638.47 лева-
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА К. С. П., ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС, съдебен адрес: АДРЕС, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1.77
лева- съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4