Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 22.06.2020г., град
Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
02.06. 2020
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Сашка Вукадинова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 2773 2019
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от Производството е образувано по искова молба, предявена от Е.К.К., адрес ***, адрес: гр. Дупница, пл. „Свобода” № 1, представлявана от кмета М.Ч..
Ищцата твърди, че съгласно Покана за доброволно изпълнение Изх. № 2884/13.06.2014 г. по изпълнителното дело 20141510402047/2014 г. на ДСИ при РС – Дупница била поканена да заплати олихвяема сума – 1 210 лв. от 04.11.2013 г., ведно със законната лихва - която към онзи момент е 74, 35 лв. и неолихвяема сума - 321, 14 лв., в полза на взискателя – Община Дупница. Общото задължение по изпълнителното дело към 13.06.2014 г. било в размер на 1 758, 93 лв. Поканата за доброволно изпълнение била издадена при основанията на чл. 428, ал. 1 ГПК и към нея не било приложено копие от Наказателно постановление/ Заповед за изпълнение. Твърди, че в определения двуседмичен срок предприела доброволно изпълнение, като на 23.06.2014 г. направила първо плащане по задължението, в размер на 100 лв., като до края на 2014 г. са изплатени общо 600 лв., видно от 6 броя платежни нареждания към Районен съд – Дупница и въпреки, направените от плащания, които продължавали и в следващите години, едва през месец юли 2019 г. разбрала от служителка в деловодството на Районен съд Дупница, че през 2014 г. й е наложен запор върху притежавано от нея МПС, като твърди, че не й е връчвано запорно съобщение до настоящия момент, което я лишило от възможността да упражни правото си на защита. В изпълнение на Уведомление на ДСИ, което е залепено на 21.11.2019 г. на постоянния й адрес в град Дупница, се явила лично в указания срок на 04.12.2019 г. и получила Призовка за принудително изпълнение Изх. № 5158/09.10.2019 г. по изп. дело № 20141510402047/2014 г. на ДСИ при РС – Дупница, като в призовката за принудително изпълнение е посочено, че на 26.11.2019 г. е насрочено действие по принудително изпълнение, а именно опис на движими вещи на постоянния й адрес. В призовката не бил посочен актът на ДСИ, постановяващ насрочване дата за опис. С молба вх. № 1576/04.12.2019 г. до деловодството на ДСИ към РС - Дупница, изискала акта на ДСИ и й било предоставено копие на Постановление от 09.10.2019 г. на ДСИ Валентина Начева, както и Заявление Изх. № 11-00-482/04.06.2019 г. на кмета на община Дупница, в качеството му на взискател, адресирано до ДСИ, с молба да „продължи принудителното изпълнение по образуваното изпълнително дело“. Твърди, че заявление Изх. № 11-00-482/04.06.2019 г. е антидатирано с посочената дата на изходящия номер, а внесено в Районен съд Дупница с Вх.№ 1269/04.10.2019 г. и в деловодството й била представена и Покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 20141510402047 от дата 04.12.2019 г., която поканата за доброволно изпълнение не й била надлежно връчена. Счита, че е неоснователно и недопустимо постановени действия по принудително изпълнение да предхождат по време покана за доброволно изпълнение, както и че посоченият размер на задължението й не е коректно определен, таксите са неоснователни и прекомерни, също така в Постановлението от 09.10.2019г. и Призовката за принудително изпълнение не е посочен размерът на вземането. При така изложените факти и обстоятелства на основание чл. 439 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че не дължи сумите, описани в Покана за доброволно изпълнение от 04.12.2019 г. предвид разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а именно взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две години.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който отговор се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.
Съдът като взе предвид
исковата молба и прецени по реда на чл. 12 от ГПК събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното към настоящото дело заверено копие на изпълнително дело № 20141510402047 по описа на СИС при РС – Дупница, образувано на 19.05.2014г., на 21.04.2014г. ответникът в настоящото производство е депозирала заявление за образуване на изпълнително дело въз основа на Акт за установяване на задължения по декларации № АУ001038/04.11.2013г., издаден от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси” в Община Дупница на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК за сумата от 1210, 00 лева – главница и лихва към 04.11.2013г. – 251, 14 лева.
Покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело е изпратена на длъжника – ищец в настоящото производство на 04.06.2014г., получена на 08.06.2014г. връчена редовно при отказ.
С разпореждане на ДСИ от СИС при РС – Дупница от 30.06.2014г. е наложен запор на МПС – автомобил марка „Алфа”, модел „Ромео” 147 с ДК № КН 4795 АХ, собственост на длъжника по изпълнителното дело – ищец в настоящото производство.
В периода 23.06.2014г. – 28.01.2019г. длъжникът по изпълнителното дело – ищец в настоящото производство е внасял различни суми.
От взискателя по изпълнителното дело на 04.10.2019г. е депозирано заявление за продължаване на принудителното изпълнително по изпълнителното дело, поради липса на вноски от длъжника.
С постановление от 09.10.2019г. на ДСИ от СИС при РС – Дупница е насрочен опис на движими вещи, находящи се в жилището на длъжника по изпълнително дело № 20141510402047 по описа на СИС при РС – Дупница на 26.11.2019г. от 15, 30 часа, което постановление е получено от длъжника на 04.12.2019г.
По изпълнителното дело е приложена ПДИ от 04.12.2019г. до длъжника – ищец в производството, в която се сочи, че задължението на длъжника към тази дата е 2 535, 94 лева.
С разпореждане от 08.01.2020г. на ДСИ от СИС при РС – Дупница е отказано да бъде прекратено изпълнително дело № 20141510402047 по описа на СИС при РС – Дупница, каквото искане е направено от длъжника на 20.12.2019г. с искане/жалба. Това разпореждането е връчено на длъжника на 03.02.2020г.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест
по чл. 154 ГПК, ищецът следва
да докаже фактите, от които извежда своите твърдения, а именно че са
настъпили факти след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание.
Ответникът
следва да докаже обстоятелствата на които основава своите възражения - правоизключващи,
правопрекратяващи, правоотлагащи, правопогасяващи, правоунищожаващи.
Искът по чл. 439 ГПК е способ за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на изпълнението, той е отрицателен установителен и има за предмет предприето от длъжника оспорване на изпълнението по образувано срещу него конкретно изпълнително дело. Надлежни страни по него са длъжникът и взискателят в изпълнителното производство. На основание ал. 2 от посочената разпоредба, искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Няма спор и се установява от приобщените изпълнителни дела, че е налице образувано изпълнително производство с предмет суми по Акт за установяване на задължения по декларации № АУ001038/04.11.2013г., издаден от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси” в Община Дупница на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК за сумата от 1210, 00 лева – главница и лихва към 04.11.2013г. – 251, 14 лева. Ищецът има качеството на длъжник в изпълнителното производство, а ответникът в настоящото производство - на взискател. Предявеният отрицателно установителен иск по чл. 439 ГПК е с цел да се установи по безспорен начин, че ищецът не дължи претендираните от него суми в изпълнителното производство.
Спорът между страните касае обстоятелството дали е настъпила перемпцията по смисъла на чл. 433, ал. 1, т . 8 ГПК, съответно следвало ли е да бъде прекратено изпълнителното дело на това основание.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на съдебен изпълнител по възлагане от взискателя): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
При горното и установеното от приложеното
копие на изпълнителното дело относно действията по принудително изпълнение, извършвани
по него вкл. и по почин на взискателя във времево отношение, а именно че в
периода от налагане на запор върху МПС – собственост на длъжника - с разпореждане
на ДСИ от СИС при РС – Дупница от 30.06.2014г. върху автомобил марка
„Алфа”, модел „Ромео” 147 с ДК № КН 4795 АХ до 04.10.2019г. - когато е
депозирано заявление от взискателя по изпълнителното дело за продължаване на
принудителното изпълнително по изпълнителното дело, поради липса на вноски от
длъжника, са минали повече от две години, в които не са предприемани
изпълнителни действие от вида, посочен по – горе, искът се явява основателен и
следва да се уважи, поради настъпила настъпила
перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т 8 ГПК.
По разноските:
Предвид изхода от делото, доколкото разноски от ищцата не са претендирани, такива не й се следват.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК по отношение
на Е.К.К., адрес ***, че не дължи на
Община Дупница, адрес: гр. Дупница, пл. „Свобода” № 1, представлявана от кмета М.Ч.
сумите, посочени в Покана за доброволно изпълнение от 04.12.2019г. по
изпълнително дело дело № 20141510402047 по описа на СИС при РС – Дупница, изпратена
до длъжника по него Е.К.К., адрес: ***, поради настъпила перемпция на основание чл.
433, ал. 1, т 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Кюстендил в двуседмичен срок с въззивна жалба, считано от връчването му на страните в препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: