Решение по дело №338/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 май 2018 г. (в сила от 24 май 2018 г.)
Съдия: Петър Веселинов Боснешки
Дело: 20181720100338
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 януари 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер465                               03.05.2018г.                           Град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                      ІX състав

На двадесет и трети април                                                    Година 2018

В открито заседание в следния състав:

                                                Районен съдия: Петър Боснешки

Секретар: Роза Ризова

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №00338 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството по делото е по реда на чл.124 ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Р.П.Н., с ЕГН:**********  и съдебен адрес:г***, ***, чрез адв. А.,***АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:****** с която са  предявени искове с правно основание чл.124 ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата в общ размер на 1813,07лв., от които сумата от 1442,43лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия, доставена на адрес:****, за периода 01.05.2009г.- 30.04.2011г., както и законната лихва за забава на месечните плащания в размер на 328,23лева  за периода от 30.06.2009г.-  17.10.2012г., сумата в размер на 42,41лв., представляваща направени разноски.

Ищецът твърди, че процесните вземания са погасени по давност, тъй като ответникът не е предприел никакви изпълнителни действия по отношение на процесните вземания.

В законоустановения срок ответникът  “Топлофикация- Перник”АД   не е подал отговор.

В съдебно заседание ответникът оспорва исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По допустимостта:

Съдът намира, че така предявения иск е допустим, поради което и следва да се произнесе по съществото на спора.

По основателността:

Ответникът “Топлофикация-Перник”АД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на $1 т.44 ДР към ЗЕ,  поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.

При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството  се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм.  ДВ, бр. 54 от 2012 г./,  която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната  връзка възниква ex lege, по силата на закона,  от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153,  ал.1 ЗЕ, според която  клиенти на топлинна енергия са  всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.

В настоящия случай не се спори, че ищецът е собственик на процесния имот, находящ се на адрес:******. Процесният имот е топлофициран, поради което и ищецът се явява клиент на топлинна енергия. Облигационната  връзка между страните е възникнала по силата на закона, като съдържанието на последната е определено от закона и доразвито от общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация-Перник”АД.

Видно от справката на “Топлофикация-Перник”АД по блокирана сметка на ищеца в счетоводствата на ответното дружество се води задължение на ищеца както следва: сумата от 1442,43лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия, доставена на адрес:***** за периода 01.05.2009г.- 30.04.2011г., както и законната лихва за забава на месечните плащания в размер на 328,23лева  за периода от 30.06.2009г.-  17.10.2012г. Видно от фактурата по блокираната сметка на ищеца се води и сумата в размер на 42,41лв., представляваща направени разноски.

Съдът е указал на ответника, че същият носи тежестта да докаже    предприемане на изпълнителни действия по принудително събиране на процесните суми. Същият обаче не е ангажирал доказателства в тази насока, като по делото няма доказателства за предприети действия по принудително събиране на процесните суми.

    Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.111 б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съгласно мотивите на същото решение вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111 б.”в” от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.

В настоящия случай от гореизложената фактическа обстановка е видно, че към датата на образуване на настоящето производство- 12.01.2018г. процесните вземания са погасени по давност. В същото време ответникът не е ангажирал доказателства да е предприел действия, които да спират или прекъсват давността. Предвид гореизложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

Ищецът претендира да му бъдат заплатени и направените по делото разноски в размер на 487,70лв., от които сумата от 107,70лв. за държавна такса и сумата от 380,00лв. за адвокатско възнаграждение.

Ответникът обаче е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съгласно чл.78, ал.5 ГПК по искане на страна съдът може да намали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, но присъденият размер не може да е под минималния предвиден такъв в чл.36 ЗА. В настоящия случай съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е под минималното по Наредба № 1/09.07.2004г.  за предявените два иска и  проведените две съдебни заседания.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да присъди на ищеца всички сторени по делото разноски.

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от Р.П.Н., с ЕГН:**********  и съдебен адрес:г***, офис 2, чрез адв. А.,***АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:***** че ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер на 1813,07лв., от които сумата от 1442,43лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия, доставена на адрес:******, за периода 01.05.2009г.- 30.04.2011г., както и законната лихва за забава на месечните плащания в размер на 328,23лева  за периода от 30.06.2009г.-  17.10.2012г., сумата в размер на 42,41лв., представляваща направени разноски,  тъй като същите суми са погасени по давност.

ОСЪЖДА “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, да заплати на Р.П.Н., с ЕГН:**********  и съдебен адрес:г***, офис 2, сумата от 487,70лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 107,70лв. за държавна такса и сумата от 380,00лв. за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                           

                                                                        Районен съдия:

Дата на обявяване на на Решението: 03.05.2018г.

Съдебен деловодител: