№ 225
гр. гр.Несебър, 24.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20212150101436 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба на „В.и.К.“
ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. Б., ул. „Г.В.В.", № 3,
представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., подадена чрез процесуалния им
представител - гл.юрк. Д.З. против К.Д., гражданка на В., родена на **********г., с
адрес в Р.Б.: гр. С.В., К.И., жилищна сграда № *, ап. **, ет. *.
В исковата молба се твърди, че ответника е клиент на „В.и.К.” ЕАД и страна
по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК
услуги по отношение водоснабдяван обект апартамент, находящ се в сграда в режим на
етажна собственост с адрес гр. С.В., К.И., жилищна сграда № *, ап. **, ет. *, със
заведена партида в базата данни с аб. № ****. Твърди се, че в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ответника
притежава качеството „потребител“ във възникналото облигационно отношение, като
собственик на водоснабдявания обект от момента на придобиването му. Излага се, че
съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, предоставянето на услугите на ВиК се
извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК
оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично
известни и публикуни на интернет-страницата на водния оператор. Сочи се, че в
съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата
на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4 за процесния период отчитането на
водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването
1
на мобилно устройство. Излага се, че при осъществяване на електронно отчитане
инкасаторът сканира баркод, който е поставен в близост до самия водомер. Сочи се, че
съществува и възможност за „самоотчет“, когато клиента сам предоставя на ВиК
оператора данните по водомерните си устройства. Навежда се, че съгласно чл. 23, ал.
1, т. 3 от Общите условия за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите
да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Твърди се, че след всяко
отчитане по електронен път в законоустановен срок се издавали данъчни фактури, в
чиито риквизити фигурирали отчетните води, количества, отчетния период, за който
всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК
оператора услуги - вода, канал и пречистване. Сочи се, че ответника е следвало да
заплати задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване
на всяка от тях съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия. Излага се, че съгласно чл. 44
от Общите условия потребителят дължал на ВиК оператора и обезщетение в размер на
законната лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Твърди се, че били
издадени фактура № ********** от 25.10.2018г. на стойност 27,42 лв., фактура №
********** от 25.06.2019г. на стойност 5,72 лв. и фактура № ********** от 25.1.2019г.
на стойност 35,93 лв., сумите по които не са заплатени в 30-дневен срок от издаването
на всяка от тях. Излага се, че върху тези суми ответника дължи и обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху стойността на издадените
фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция в общ
размер на 16,02 лв., считано от 25.11.2018г. до датата на подаване на исковата молба -
29.10.2021г., както и лихвата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
Гореизложеното е мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови
решение, с което да осъди К.Д. да заплати на „ВиК” ЕАД, сумата от 69,07 лева,
дължима по издадени фактури за периода от 25.10.2018г. - 25.11.2019г., с отчетен
период по фактури 20.07.2018г. - 20.11.2019г., сумата в размер на 16,02 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главниците, дължимо за периода
от 25.11.2018г. до датата на подаване на исковата молба, както и лихвата от датата на
подаване на исковата молба - 29.10.2021г. до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от назначения
на ответника особен представител - адв.Х.И. от АК-Б., с който се оспорват изцяло
предявените искове, като неоснователни, недоказани и недопустими. Прави се
възражение за изтекла погасителна давност на вземането по фактура № ********** от
25.10.2018г. на основание чл. 111, б.„в“ от ЗЗД. Сочи се, че не са представени
доказателства, че Катрина Джонсън е собственик на водоснабдявания обект, по
2
отношение на който е възникнало задължението и заради който тя е „потребител на
ВиК услуги“. Предвид изложеното, се моли предявения иск да бъде отхвърлен.
Претендират се разноски за особен представител.
За ищцовото дружество в съдебно заседание представител не се явява.
Депозират молба, с която молят делото да се гледа в тяхно отсъствие. Завяват, че
поддържат исковата молба и допълнително подадената такава. Представят
доказателства за собствеността на ответницата върху процесният имот. Представят и
молба от ответницата за откриване на ВиК партида. Излагат становище и по
възражението за изтекла давност. Правят искане за допускане на съдебно-техническа
експертиза. Излагат становище по същество, с което молят съдът да уважи исковите им
претенции и претенции и да им присъди направените по делото разноски.
Назначеният на ответника особен представител не се явява в съдебно
заседание. Депозира молба, с която моли съда да постанови решение, съобразно
изложеното в отговора на исковата молба и събраните доказателства. Не сочи нови
доказателства.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима -
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по
закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания
по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Дружеството - ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало
облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното
договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си - че през
процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния обект, представляващ -
Апартамент, находящ се на адрес: гр. С.В., К.И., жилищна сграда № *, ап. **, ет. *, с
абонатен № ****. На следващо място следва да докаже, че през процесният период
ответника е имал качеството потребител по смисъла на Общите условия, тъй като е бил
собственик на имота и партидата към ищцовото дружество се е водила на негово име.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
погасяване на дълга. Тежестта на доказване е указана на страните с Определение №
422 от 06.04.2022г., постановено по настоящото дело /л.43-44 вкл./.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198
„о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на
територията на гр. Несебър, общ. Несебър, обл. Б..
Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004г. потребители на ВиК услуги са
3
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за
който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на
тези услуги. По делото не се спори, че ответниК.Д.нсън е собственик на водоснабдения
имот, находящ се в гр. С.В., К.И., жилищна сграда № *, ап. **, ет. *. В подкрепа на това
е и представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
**, том V, рег. № ***, дело № **9 от 2004г. на Нотариус с рег. № 110 на НК, с район на
действие - РС-Несебър /л. 49-50 вкл./ и справка от Служба по вписванията-Несебър /л.
10/,. Като собственик ответната страна притежава качеството потребител на ВиК
услуги. За това свидетелства и допълнително представената молба за откриване на
партида /л.51/.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при
общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4,
като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на
индивидуален договор между страните. По силата на договора, ищцовото дружество се
е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена в собствения на
ответника имот, находящ се на горепосочения адрес.
Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004г., услугите на В и К се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение.
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор – „ВиК“ ЕАД Б., потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след
датата на фактурирането. Общите условия съгласно чл.11, ал.7 и 8 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/, следва да бъдат
публикувани най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила
в едномесечен срок от публикуването им, а в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия. Видно
от интернет страницата на „ВиК“ ЕАД-Б., Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и канализация" ЕАД - гр.
Бургас, са приети с Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани са във
в."Новинар" на 21.08.2014г. и в."Компас" на 29.08.2014 г., и са влезли в сила от
29.09.2014г., поради което същите важат за всички потребители на вода и ВиК услуги,
какъвто съгласно чл.2 от Общите условия е ответникът в настоящото производство.
След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е
4
възникнало основанието да търси тяхната стойност. Съгласно разпоредбата на чл.32 от
Наредба № 4/2004г., услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено
чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. По делото е
представена справка-извлечение на отчет с мобилно устройство /л.6/, съдържаща
показанията на отчетеното количество вода по партида с абонатен № **** с титуляр
К.Д.. Очевидно за процесния апартамент е въведено т. нар. електронно отчитане, при
което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е
допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер
и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път. Отразеното в справката и фактурите
следва да се кредитира от съда. Както се установява от представената по делото
справка-извлечение отчитането е осъществено от служител на „ВиК” ЕАД, който
лично е видял водомера и е снел показанията на мобилното устройство /л.6/. Поради
тази причина количествата фактурирана вода са реално потребени. След като
дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е възникнало основанието да
търси тяхната стойност.
Ответната страна по спора не е ангажирала доказателства за плащане на
дължимото. Незаплащането на дължимата сума в претендирания размер за главница,
обосновава извода за основателност на предявения от ищеца иск в претендирания
размер на 69,07 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба - 29.10.2021г. до окончателното изплащане на
задължението.
По отношение на направеното с отговора на исковата молба възражение за
настъпила погасителна давност на вземането по фактура № ********** от 25.10.2018г.
на стойност 27,42 лева, съдът намира следното:
Изтичането на погасителната давност се свързва с бездействието на носителя
на субективното право и с изтичането на предвидения в закона срок се погасява
правото за принудително осъществяване на вземанията. Безспорно, в случая се касае за
вземания за периодични плащания - за заплащане стойността на доставена питейна
вода, което задължение възниква ежемесечно за съответната текуща година, както и за
вземане за лихви, които съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД се погасяват с
изтичане на тригодишна давност / ТР № 3/18.05.2012г. ОСГК ВКС/. Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Падежът на
всяко едно от задълженията е 30 дни след датата на фактуриране /арг. чл.31, ал.2 от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
5
“ВиК” Б./. Както се установява от събраните по делото доказателства, за периода
20.07.2018г. – 17.10.2018г., дружеството е издало фактура № ********** от
25.10.2018г. за стойността на осъществените от него към абоната ВиК услуги.
След изтичането на срока по чл. 31, ал. 2 от Общите условия, абоната -
потребител изпада в забава. Видно от данните по делото, исковата молба е подадена от
ищеца на 29.10.2021г. Следователно, имайки предвид тригодишния давностен срок,
вземането му спрямо ответника за неплатената стойност на доставена питейна вода не
следва да се счита за погасено по давност, тъй като не е изтекъл тригодишния
давностен срок за предявяване на вземането. След като ответната страна се позовава на
изтекла в негова полза погасителна давност, то тя е длъжна да установи с допустимите
от ГПК доказателства наличието на този положителни за нея факти, от който извлича
изгодни за себе си правни последици. Простото възражение на ответника, че е изтекла
погасителната давност за съдебно установяване на вземането на кредитора, без да са
изложени в допълнение каквито и да било конкретни факти и обстоятелства относно
датата на която е настъпила изискуемостта на вземането срещу тях, и без това да е
установено по надлежния ред, не може да се приеме за основателно и въз основа на
него да се приеме, че вземането не съществува като погасено по давност. В този смисъл
съдът намира, че вземането на ищеца по издадените фактури е установено по
основание и размер, включително по отношение на начислената мораторна лихва за
забава, тъй като същата започва да тече от датата на настъпване на изискуемостта по
най-старата фактура, която в случая е издадена на 25.10.2018г., а исковата претенция е
заведена на 29.10.2021г.
Като не е платил цената на доставената услуга, потребителят се е поставил в
положението на неизправна по договора страна и следва да понесе и задължението за
плащане на обезщетение за забава, считано от изтичане на тридесет дневен срок от
издаването на всеки първичен документ /чл. 33, ал.2 ОУ/, за периода от 25.11.2018г. до
датата на подаване на исковата молба - 29.10.2021г., възлизащо в размер на 16,02 лева.
С оглед на този резултат и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, в тежест
на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото общо в
размер на 350 лева /триста и петдесет лева/, от които: държавна такса - 100 лева,
възнаграждение за особен представител - 150 лева и юрисконсултско възнаграждение -
100 лева.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К.Д., гражданка на В., родена на **********г., с адрес в Р.Б.: гр.
С.В., К.И., жилищна сграда № *, ап. **, ет. * да заплати на „В.и.К.“ ЕАД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление – гр. Б., ул. „Г.В.В.", № 3, представлявано от
Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата от 69,07 лева /шестдесет и девет лева и седем
стотинки/, представляваща доставена, отведена и пречистена вода за обект с адрес: гр.
С.В., К.И., жилищна сграда № *, ап. **, ет. *, с абонатен № ****, дължима по издадени
6
фактури за периода от 25.10.2018г. - 25.11.2019г., с отчетен период по фактури
20.07.2018г. - 20.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 29.10.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 16,02 лева /шестнадесет лева и две стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 25.11.2018г. до
датата на подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА К.Д., гражданка на В., родена на **********г., с адрес в Р.Б.: гр.
С.В., К.И., жилищна сграда № *, ап. **, ет. * да заплати на „В.и.К.“ ЕАД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление – гр. Б., ул. „Г.В.В.", № 3, представлявано от
Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата от 350 лева /триста и петдесет лева/,
представляваща заплатени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд-гр.Б..
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7