Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./………...2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
при
секретар Албена Янакиева,
като
разгледа докладваното от съдията Павлова
въззивно търговско дело № 8 по описа за 2020 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №
4726/05.11.2019 год., постановено по
гр.д. № 1226/2019 год., ВРС –19 състав е осъдил „БиЕл БГ” ООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Братя Миладинови“ № 24 ДА
ЗАПЛАТИ на А.К.Г., ЕГН ********** с адрес *** сумата 3580,50лева, подлежаща на
връщане като дадена на отпаднало основание - по развален договор за изработка
на две външни входни врати от 06.02.2018г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 25.01.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.55, ал.1,пр.3 вр.
чл. 265, ал.2 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД като е отхвърлил възражението за
прихващане на вземането на ищеца А.К.Г., ЕГН ********** предмет на настоящата
искова претенция с насрещно вземане на ответника „Би Ел
БГ” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Братя
Миладинови“ № 24 за сумата от 451,50лева, представляваща дължим остатък от
възнаграждение по сключен с договор за изработка на две външни входни врати от
06.02.2018г., като неоснователно и е осъдил ответната страна за разноски.
Недоволен от горното
е останал ответника, който обжалва постановеното първоинстанционно решение. В
жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и постановен в противоречие
със събраните доказателства. Конкретните оплаквания се заключават в оспорване
на основния извод на съда относно наличието на съществени недостатъци на
входните врати, които ги правили негодни за употреба и не отговаряли на
договора за изработка. Твърди се неправилност на извода, че вратите на
отговарят на уговореното с договора за изработка, като се позовава на приетата
от ищцата оферта и заключението на вещото лице К.. В противоречие със събрания
по делото доказателствен материал /СТЕ и свидетелски показания/ е и извода, че
вратите били с недостатъци, които водят до невъзможността за ползването им по
предназначение, в който смисъл се твърди неправилна интерпретация на приетото
заключение. Оспорва се и извода, че установената липса на вата намалява
характеристиките на вратите като шумо и топлоизолатор, като се подчертава, че
изолацията се осигурява не само от каменната вата, но и от уплътнението,
поставено в междините на крилото и касата и от точната геометрия на стоманените
профили. Твърди се недаказаност на момента, в който са се проявили
констатираните недостатъци, в който смисъл е и първоначалната СТЕ. Настоява за
отмяна на първоинстанционното решение, както и в евентуалност на уважаване на
релевираното от ответника входа на първоинстанционното производство възражение
за прихващане.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната
страна депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Излага доводи
за правилност на постановеното решение като се позовава на събрания по делото
доказателствен материал, в частност заключението по проведените СТЕ, подкрепящи
основния извод на съда относно наличието на съществени недостатъци на входните
врати, които ги правят негодни за употреба и неотговарящи на договора за
изработка. Обективира искане за присъждане на разноски.
В о.с.з. по същество, въззивникът,
чрез процесуален представител, поддържа жалбата и моли за уважаването й.
В о.с.з., въззиваемата страна, чрез
пълномощник, моли за потвърждаване на решението.
Настоящият състав на Варненски окръжен
съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбите и отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа
реквизитите на чл.236 ГПК и е действително.
Видно от сезиралата първоинстанционния съд искова молба,
въззиваемата Г. сезира съда с искане за възстановяване на заплатена покупна
цена вследствие на развален договор за продажба на стока, като посочва като
основание неотстраняване от страна на търговеца в срок на несъответствие на
закупената стока с договора за продажбата й.
Така предявеният иск черпи правното си основание в чл. 113, ал.
2 ЗЗП, а не както е квалифициран от районния съд - чл.55, ал.1,пр.3 вр. чл.
265, ал.2 ЗЗД. Доколкото обаче съдът се е произнесъл по предмета на делото -
спорното материално субективно право, претендирано от ищеца, индивидуализирано
чрез основанието и петитума на иска, не е налице недопустимост на постановения
съдебен акт като постановено по непредявен иск.
Между страните не се спори, че на
06.02.2018 год. са сключили договор за изработка на две външни входни врати, по
индивидуални размери, както и не се спори, че ищцата /сега въззиваема/ е
заплатила сума в общ размер на 3 580.50 лева като цена на стоката. Установява
се и че двете външни входни врати са доставени и монтирани от продавача, като
след направена от ищцата рекламация за едната от тях, на 16.04.2018 год. е била
доставена нова.
По отношение на процесния договор,
доколкото се касае за продажба на потребителска по смисъла на чл.104 ЗЗП стока,
са приложими специалните разпоредби на ЗЗП.
Съгласно чл. 105 ЗЗП,
продавачът е длъжен да предаде на потребителя стока, която съответства на
договора за продажба, като съгласно чл. 108 ЗЗП
установява оборимата презумция, че всяко несъответствие на потребителската
стока с договора за продажба, което се прояви до 6 месеца след доставянето на
стоката, се смята, че е съществувало при доставянето й, освен ако се докаже, че
липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на
несъответствието. Тук следва да се държи сметка и за разпоредбата на чл.110,
ал.1 ЗЗП, съгласно която продавачът отговаря за несъответствието на
потребителската стока с договора за продажба, дължащо се на неправилно
монтиране или инсталиране на стоката, когато договорът предвижда монтирането
или инсталирането й да бъде извършено от продавача или на негова отговорност.
За да бъде развален договорът за
продажба на потребителска стока, в тежест на ищцовата страна е да докаже, че доставената
стока е имала несъответствие с договора за продажба, като съгласно чл. 112, ал.
1 от ЗЗП, при несъответствие на потребителската стока с договора за
продажба, потребителят има право да предяви рекламация, като поиска от
продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба чрез
извършване на ремонт на стоката или замяната й с нова. Отстраняването на
несъответствието на стоката с договора за продажба следва да се извърши в
едномесечен срок от рекламацията, като в противен случай или ако потребителят
не е доволен от решаването на рекламацията, той има право да развали договора и
да поиска възстановяване на заплатената сума.
Данните по делото, включително
обективираното от ответника в отговора му изявление, сочат, че ищцата е
отправила рекламация към продавача най-късно ноември месец 2018 г. /като този
най-късен момент се свързва с получения отговор от Комисията за защита на
потребителите/. Не се твърди, в едномесечния срок да е последвало отстраняване
на соченото от ищцата несъответствие на стоката с договора за продажба, а
напротив твърди се неудоволетворяването й от една страна, поради неоказано
съдействие от страна на самия потребител /по отношение на немонтираните
вътрешни первази/ и от друга, поради липса на недостатък, от друга /като
дължащо се на строителството, а не на качеството или монтажа на стоката/.
При това положение, след изтичане на
едномесечния срок по ал. 1 на чл. 113 ЗЗП
и след доказване действителното несъответствие на закупената стока с договора
за продажба, съгласно ал. 2 на чл. 113 ЗЗП
потребителят има право да развали договора и да му бъде възстановена
заплатената сума или да иска намаляване на цената на потребителската стока
съгласно чл.
114, каквито са двата предявени в условията на евентуалност иска.
Изложеното по-горе извежда като
основен по делото въпрос за съответствието на доставените врати с договора за
продажба към момента на подаване на рекламацията, респективно дали евентуалните
техни недостатъци се дължат на причини, за които продавача отговаря и оттам –
за правото на потребителя да развали договора и да иска връщане на платената
цена. До така изведения въпрос се свеждат и оплакванията на въззивника досежно
формираните от първоинстанционния съд изводи.
От заключението по проведената в хода
на първоинстанционното производство СТЕ, неоспорена от страните, се установява,
че част от описаните в исковата молба недостатъци са налични.
Такива са посочените в първата таблица
под т.2, 5, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13 и 14 по отношение на вратата със
стъклопакет /напр. несъответствие на вътрешните первази, които не съвпадат
прорезите на пантите, вибрация на металните листи на крилото при отваряне и
затваряне и при натиск, голям луфт при брониране на патрона, некачествен монтаж
на външните первази, при който остава луфт и недобро капсуловане на жилището, смачкани
и отлепени гумени уплътнения –изработка, недобро уплътнение и силен шум при
затваряне и др./, които недостатъци, според изложеното в точка втора на
заключението, се дължат или на монтажа, или на изработката, а не на
експлоатация.
Такива са посочените във втората
таблица под т.3, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 124 по отношение на плътната врата /напр.
вибрация на металните листи на крилото при отваряне и затваряне и при натиск,
голям луфт при бронировката на патрона, ръжда по бронировката, некачествен
монтаж и неизвършено нивелиране на касата на вратата, при което същата има
трапецовидна форма, нарушено антикорозионно покритие, смачкани и отлепени
гумени уплътнения и др./, които недостатъци, според изложеното в точка втора на
заключението, се дължат или на монтажа, или на изработката, а не на
експлоатация.
Поради изложеното, настоящият състав
на ВОС намира за доказано несъответствието на стоката с договора за продажба по
смисъла на чл.106 ЗЗП, което съответствие е било налице още при доставянето на
стоката. След като по несъмнен начин се установи, че то се е проявило преди
изтичането на 6 месеца от продажбата и не се доказа, че липсата на съответствие
се дължи на естеството на стоката или характера на несъответствието, не е
налице и опровергаване на презумцията по чл.108 ЗЗП.
Налага се извод, че потребителят
надлежно е упражнил потестативното си право с едностранно волеизявление да
развали договора и искът за възстановяване на заплатената на ответното
дружество сума по реда на чл. 113, ал. 2 ЗЗП е основателен.
За неоснователни се преценяват и
оплакванията на въззивника досежно неуваженото от първостепенния съд възражение
за прихващане, доколкото при развалена едностранно от изправната страна
договорна връзка не се дължи заплащане на остатъка от продажната цена.
И
след като не се установи и нарушение на императивни материалноправни
разпоредби, за които съгласно ТР № 1 от 09.12.2013 год. по тълк.д. № 1/2013
год. на ВКС, ОСГТК, въззивният съд следи дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване, се налага извод за правилност на
обжалвания съдебен акт.
Поради съвпадане на изводите на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора и направеното
искане, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сторените
пред настоящата инстанция разноски, възлизащи в размер на 600 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4726/05.11.2019 год., постановено по гр.д. № 1226/2019 год.,
ВРС –19 състав, с което „БиЕл БГ” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Братя Миладинови“ № 24 е осъден ДА ЗАПЛАТИ на А.К.Г.,
ЕГН ********** с адрес *** сумата 3580,50лева, подлежаща на връщане като дадена
на отпаднало основание - по развален договор за изработка на две външни входни
врати от 06.02.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - 25.01.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 113, ал.
2 ЗЗП и чл. 86, ал.1 ЗЗД като е отхвърлил възражението за прихващане на
вземането на ищеца А.К.Г., ЕГН ********** предмет на настоящата искова
претенция с насрещно вземане на ответника „Би Ел БГ” ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Братя Миладинови“
№ 24 за сумата от 451,50лева, представляваща дължим остатък от възнаграждение
по сключен с договор за изработка на две външни входни врати от 06.02.2018г.,
като неоснователно и е осъдил ответната страна за разноски.
ОСЪЖДА „БиЕл БГ” ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Братя Миладинови“ № 24 е осъден
ДА ЗАПЛАТИ на А.К.Г., ЕГН ********** с адрес *** сумата 1, сумата от 600 лева
- адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция.
На
основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: