Решение по дело №238/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. 45, ал. 3 вр. чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА.

Образувано е по подадена жалба от К. К. А. и А. Г. А., срещу Решение № 372/18.12.2024г. на Общински съвет Поморие. Жалбоподателите считат, че оспореното решение е незаконосъобразно и издадено при несъответствие с целта на закона. Излагат съображения, че ще бъде нарушено правото им на достъп до собствения им имот. Сочат, че не е спазена процедурата по издаване на административния акт, като излагат подробни съображения за допуснати процесуални нарушения. Молят жалбата да бъде уважена. Претендират разноски.

Ответникът - Общински съвет Поморие, заема становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на жалбата. Излага доводи, че е спазена процедурата по издаване на оспореното решение. Акцентира се върху неприложимост на чл. 33, ал. 1 от ЗС. От съда се иска жалбата да бъде отхвърлена.

Заинтересованите страни – Д. П. и М. П., оспорват жалбата. Сочат, че земята, която са закупили, служи пряко за обслужване на собствената им сграда в поземления имот. Считат, че поради тази причина продажбата е била не само законосъобразна, но и необходима. Молят жалбата да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните, на основание чл. 172а, ал. 2, чл. 168, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от АПК намира, че се установява следното от фактическа страна:

С типов договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя от 05.07.1990г. (на л. 66 от делото) на жалбоподателите А. А. и К. А. било отстъпено право на строеж върху 1/5 част с площ от 212 кв. м. от парцел XIII по плана на [населено място], община Поморие, върху „петно 2“ (на 19.09.1990г. било издадено в полза на А. и разрешение за строеж № 43 на гърба на л. 36 от делото – за строеж на еднофамилна двуетажна жилищна сграда). Впоследствие – с договор за продажба на недвижим имот по реда на ПМС № 235 от 23.03.2000г. (на л. 65 от делото) от Община Поморие на жалбоподателите била прехвърлена 1/5 идеална част от застроено дворно място цялото от 1060 кв. м., съставляващо парцел XIII, кв. 35 по плана на [населено място], [улица]. Със заявление от 16.06.2020г. (на л. 141 от делото) жалбоподателите поискали да прекратят собствеността си върху поземления имот с Община Поморие, като няма данни да е взето решение по това заявление от Община Поморие.

Междувременно – на 26.01.1998г. Д. И. П. и М. М. П. сключили с община Поморие Договор за продажба на имот по реда на ПМС № 235 (на гърба на л. 101 от делото), по силата на който придобили собствеността върху 1/5 идеална част от застроено дворно място цялото от 1060 кв. м., съставляващо парцел XIII, кв. 35 по плана на [населено място]. На 16.03.1998г. (видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 43, том I, дело № 217/1998г. на л. 100 от делото), Д. И. П. и М. М. П. придобили собствеността върху 1/5 идеална част от застроено дворно място, цялото от 1060 кв. м., съставляващо УПИ XIII, в кв. 35 по ЗРП на [населено място], съсобствен с община Поморие.

В съставен на 02.10.2020г. акт № 6839 за частна общинска собственост (на л. 18 от делото) като собственост на община Поморие било актувано дворно място с площ от 202 кв. м., представляващо 202/1050 идеални части от ПИ с идентификатор 00833.501.569 по КККР на [населено място], кв. 35, УПИ XIII по регулационния план на града. От актуална скица на поземления имот в кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] (на л. 37 от делото) се установява, че към момента поземления имот представлява ПИ с идентификатор 00833.501.569, с адрес в [населено място], [улица], площ: 1050 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 метра, с находящи се в него три сгради: с идентификатори 00833.501.569.1 (вписана в КК като собствена на жалбоподателите – скица на л. 139 от делото), 00833.501.569.2 и 00833.501.569.3, при вписана в КК съсобственост върху поземления имот между Община Поморие, Костанда и А. А., М. и Д. П. и М. К..

Във връзка със собствеността на Община Поморие върху идеална част от процесния имот от кмета на община е изготвена докладна записка рег. № 06-01-19 от 13.09.2024г. (на л. 11 от делото), с която е предложена промяна към Програма за управление и разпореждане с имоти, собственост на общината за 2024г., като към имотите, включени в програмата, да се добавят нови три имота, сред които и ПИ с идентификатор 00833.501.569 в [населено място]. С решение №295 от 03.10.2024г. по протокол № 17 от същата дата на Общински съвет Поморие (на л. 12 от делото) е прието поисканото допълнение и посоченият имот е включен в програмата за прекратяване на съсобственост за 2024г.

На 26.11.2024г. от Д. И. П. е подадено заявление до Община Поморие с рег. № ОССД-122 (на л. 14 от делото), действащ лично и като представител на М. П., с което е отправил искане на основание чл. 36 от Закона за общинската собственост да се прекрати съсобствеността му с Община Поморие върху поземлен имот с идентификатор 00833.501.569, кв. 35, УПИ № XIII. По посоченото заявление е изготвена докладна записка от кмета на Община Поморие (на гърба на л. 12 – л. 13 от делото), с която до Общински съвет Поморие е отправено предложение на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл. 36, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от ЗОС, както и чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 56, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, да бъде прекратена съсобствеността в поземлен имот с идентификатор 00833.501.569 (съгласно изготвена оценка по чл. 41, ал. 2 от ЗОС на л. 20 – л. 27 от делото), като се продадат 202/1050 кв. м. идеални части от този имот на съсобствениците Д. П. и М. П. за сумата от 8900 лв. (без ДДС). Посочената докладна записка е приета с решение на комисия по образование, култура, вероизповедания, здравеопазване и социална политика по протокол № 7 от 10.12.2024г. (на л. 112 – л. 113 от делото и л. 174 – л. 189 от делото), на комисия по устройство на територията, строителство, околна среда и общинска собственост, съвместно с комисия по туризъм, търговия, спорт, младежки дейност и основно поминъци по протокол от 11.12.2024г. (на л. 114 – л. 115 от делото и л. 191 – л. 206 от делото) и комисия по законност и обществен ред съвместно с комисия по финанси и европейска интеграция по протокол от 12.12.2024г. (на л. 116 – л. 117 от делото и л. 207 – л. 222 от делото).

Посочената докладна записка е внесена на заседание на общински съвет Поморие от 18.12.2024г. под т. 9 в дневния ред. Видно от изготвения протокол от заседанието на общинския съвет (на л. 87 – л. 93 от делото) по посочената точка 9 от дневния ред е взето (с 21 гласа „за“, 0 гласа „въздържали се“ и 0 гласа „против) решение № 372 от 18.12.2024г., с което от общинския съвет се дава съгласие да се продадат 202/1050 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор 0833.501.569 по КККР на [населено място], съответстващ на УПИ XIII, кв. 35 по РП на [населено място], на съсобствениците Д. И. П. и М. М. П. за сумата от 8900 лв. без ДДС. За проведеното заседание на общинския съвет от 18.12.2024г. е изготвен и присъствен списък (на л. 169 – л. 170 от делото) с положени подписи на всички присъствали на събранието 21 общински съветници. Протокол № 23 от 18.12.2024г. от заседанието на общинския съвет е изпратен на 19.12.2024г. на областна администрация [населено място] (писмо на л. 171 от делото). Въз основа на така взетото решение е издадена и Заповед № РД-16-52 от 10.01.2025г. на кмета на община Поморие, с която е заповядано 202/1050 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор 0833.501.569 по КККР на [населено място] да се продадат на Д. П. и М. П. срещу сумата от 8900 лв.

За тази заповед жалбоподателите А. А. и К. А. са уведомени на 15.01.2025г. (разписки на л. 4 – л. 6 от делото). С възражение вх. № 94К-1417-1 от 16.01.2025г. (на л. 38 – л. 39 от делото) жалбоподателите са възразили срещу извършеното разпореждане с имота, като са изложили съображения, че Д. П. има достъп до улицата, а те – не и са поискали те да закупят посочената част от имота. За целта те са подали и изрична молба до община Поморие за закупуване на собствената на общината част от имота с вх. № 94К-1417-2 от 17.01.2025г. (на л. 39 – л. 40 от делото). С молба вх. № 94К-1417-3 от 20.01.2025г. са поискали от община Поморие и предоставяне на право на преминаване през общинския имот – с цел да стигнат до притежаваната от тях сграда.

От приобщените по делото веществени доказателства – снимки (на л. 152 – л. 157), за които между страните няма спор, че касаят процесния имот, се установява начина на достъп до сградите в имота.

При така установеното фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи по смисъла на чл. 172а, ал. 2 от АПК:

На първо място (въпреки възраженията на ответника) жалбата е допустима. Както е прието в съдебната практика нормата на чл. 45, ал. 3 от ЗМСМА дава право и на гражданите да оспорват решенията на съответния общински съвет за разпореждане с имот, общинска собственост, стига да обосноват правен интерес от това оспорване, какъвто е настоящият случай – Определение № 11217 от 16.11.2023г. по адм.дело № 10282/2023г. по описа на II отделение на ВАС. В случая жалбоподателите са изложили твърдения за нарушени техни права от извършеното разпореждане, което е достатъчно за обосноваване на правния интерес, а въпрос по съществото на спора е дали действително се установява нарушение на техни права с издаването на оспорения административен акт. Жалбата също следва да се счита за подадена в срок, тъй като първият момент, за който има доказателства, че жалбоподателите са узнали за решението, е с уведомяването им за издадената заповед от кмета на община Поморие – на 15.01.2025г., а документът, с който е сезиран съдът е от дата 16.01.2025г. (като след последвали уточнения по указания на съда е очертан и предметът на оспорване).

Съдът, при извършена проверка, вкл. и служебна такава по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, достигна до извод, че оспореното решение на общински съвет Поморие представлява акт, подлежащ на обжалване по смисъла на 45, ал. 3 от ЗМСМА (актовете на общинския съвет могат да се оспорват пред съответния административен съд). Самото решение е валиден акт, приет от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. Не се установяват сочените от жалбоподателя възражения, свързани с процедурата по вземане на решение от колективния орган. По делото са представени писмени доказателства – препис-извлечение от протокола от проведеното заседание на общинския съвет от 18.12.2024г. и присъствен списък на присъствалите лица, с положени подписи от общинските съветници, които не са оспорени и установяват по категоричен начин, че са спазени изискванията за вземане на решение от колективния орган – общински съвет, вкл. и тези на чл. 27, ал. 4 от ЗМСМА (решението е взето с абсолютно мнозинство на всички присъствали на заседанието, като на заседанието са присъствали всички общински съветници в община Поморие, за което са положени и подписи от тяхна страна – видно от присъствен списък на чл. 169 – л. 170 от делото).

Не се установяват нарушения на процедурата при вземане на оспореното решение. Както се посочи процедурата по приемане на решението от колективния орган – общински съвет Поморие, е спазена в пълнота. Решението е взето с необходимото мнозинство по чл. 27, ал. 4 от ЗМСМА и след поименно гласуване, вписано изрично в протокола (на л. 91 – л. 92 от делото), което е предвидено за този вид решения в чл. 27, ал. 5 от ЗМСМА. Докладната записка на кмета на община Поморие е одобрена на заседание на отделните комисии към община, за което са представени доказателства (на л. 174 – л. 222 от делото), вкл. протоколи с положените собственоръчни подписи от членовете на отделните комисии.

В случая са спазени и специфичните процедурни правила за вземане на такъв тип решение по смисъла на Закона за общинската собственост и Наредба № 1 на общински съвет Поморие за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Съгласно чл. 36, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост прекратяването на съсобственост върху имоти между общината, държавата, физически лица или юридически лица се извършва след решение на общинския съвет по ред, определен с наредбата по чл. 8, ал. 2, чрез продажба на частта на общината. Въз основа на решението на общинския съвет кметът на общината издава заповед и сключва договор – чл. 36, ал. 3 от ЗОС. От своя страна предвиденият ред за разпореждане с имоти е в чл. 42 – чл. 56 от Наредба № 1, като не се установяват отклонения в конкретния случай. Собствената на община Поморие идеална част е включена в плануваните за продажба имоти за 2024г. с решение № 295 от 03.10.2024г. на общински съвет Поморие, като е изготвена и докладна записка от кмета, обосноваваща продажбата (в съответствие с чл. 46, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредба № 1). Изготвена е и експертна оценка от оценител по чл. 22, ал. 3 от ЗОС (на л. 20 – л. 27 от делото), която е послужила за определяне на продажната цена на идеалната част от имота – при спазване на чл. 46, ал. 3 от Наредба № 1. Изводът е, че всички специфични правила по ЗОС и Наредба № 1 на общински съвет Поморие също са спазени при вземане на решението. Липсва норма в ЗОС или в Наредба № 1, която да предвижда, че след като дадени съсобственици вече са придобили идеална част от същия имот от Общината, то последващо такова придобиване (за друга идеална част) следва да се извърши чрез публичен търг. Точно обратното – нормата на чл. 36, ал. 1 от ЗОС предвижда облекчения ред единствено поради обстоятелството, че е налице съсобственост, без да въвежда други ограничения за това.

Не може да бъде прието за нарушение на процедурата соченото от жалбоподателите, че те като съсобственици на имота, също са искали да закупят собствената на общината част (вкл. са отправили изрично такова искане през 2020г.). От една страна процедурата от 2020г. и развитието й няма отношение към преценката за законосъобразност на оспорения в настоящото производство акт. От друга страна – вярно е, че според чл. 36, ал. 2 от ЗМСМА при прекратяване на съсобствеността по ал. 1 се прилагат разпоредбите на Закона за собствеността и на Гражданския процесуален кодекс. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗС обаче няма отношение към процедурата по приемане на решението от общинския съвет. Видно е, че тази норма предвижда задължение за собственик, който продава своята идеална част, да представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение. В случая обаче, с оглед специфичния ред по ЗОС, самото право за разпореждане с общинска собственост, може да възникне след приемане на решението на общинския съвет. Общинският съвет не е субектът – собственик на идеална част, който да може да приеме решение за предлагането й на останалите съсобственици. Поради тази причина липсата на такова решение не представлява нарушение на процедурата. Още повече, че предлагането на идеалната част на останалите съсобственици, не е част от процедурата по приемане на административния акт и спазването на чл. 33, ал. 1 от ЗС (респ. неспазването на тази норма) няма административноправни последици, а единствено гражданскоправни такива, които са извън предмета на проверка по настоящото дело по оспорване на конкретен административен акт.

В заключение може да се посочи, че са спазени всички изисквания на ЗМСМА, ЗОС и Наредба № 1, касаещи процедурата по издаването на оспорения административен акт. Същият е и в нужната форма по смисъла на чл. 27 от ЗМСМА и чл. 47, ал. 1 от Наредба № 1 (решението съдържа основание, вид на разпореждането, лицата – купувачи, описание на имуществото, цената), приет с квалифицирано мнозинство от колективния орган. Поради тази причина не се установяват сочените от жалбоподателите нарушения в процедурата по издаването на административния акт.

Настоящият съдебен състав констатира, че решението е прието и в съответствие с материалните разпоредби по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, като съображенията за този извод са следните:

Както се посочи по силата на чл. 36, ал. 1, т. 2 от ЗОС, на общината, в качеството й на собственик на имот – частна общинска собственост, е дадено право да извърши разпореждане с това имущество, при спазване на съответната процедура и след издаване на надлежен акт по чл. 45, ал. 3 вр. чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА от общинския съвет. Следователно от материална гледна точка за общинския съвет съществува правото да приеме решение, с което да одобри продажбата на съсобствената на общината част. Не е налице материална незаконосъобразност на акта на сочените от жалбоподателите основания, а именно: че с тази продажба ще бъде препятстван достъпът им до сграда. По делото няма спор (и това е видно от текста на оспореното решение), че се продава „идеална част“ от съсобствения имот. След като не се продава реална част от него, това означава, че не се продава обособен участък от терена, а единствено правото на собственост върху идеална част от този терен. Характерно за идеалните части е, че те нямат реално обозначение в пространството, представляващо конкретния поземлен имот. Поради тази причина доводите на жалбоподателите, че с продажбата на тази идеална част се препятства техен достъп до имота, не намират юридическа опора в доказателствата по делото. Нещо повече – правата на жалбоподателите в пълна степен са гарантирани и от закона, тъй като в чл. 64 от ЗС е предвидено, че собственикът на постройката може да се ползува от земята само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. След като се легитимират като собственици на сграда в поземления имот, жалбоподателите имат закрепено в чл. 64 от ЗС право на достъп до сградата, което не може да бъде дерогирано от други съсобственици на поземления имот. Още повече, че (макар това да стои извън предмета на спора и да не са събрани в пълнота доказателства по този въпрос) съдебната практика е трайна, че когато собствениците на сградите в поземлен имот и собствениците на земята съвпадат (което след извършеното разпореждане и съобразно данните по делото е възможно да стане факт), то земята представлява единствено обща част, която обслужва основните субекти на правото на собственост – сградите и като такава ще има единствено обслужващо предназначение. Това е още едно основание да се приеме, че правото на достъп на жалбоподателите до сградата им не може да бъде нарушено, тъй като общите части следва да се ползват от всички съсобственици съобразно предназначението им.

Не може да се отрази на материалната законосъобразност на оспорения акт и подадената на 17.01.2025г. молба от К. А. и А. А. за закупуване от тяхна страна на собствената на община Поморие идеална част от имота. Към момента на приемането на решението на общински съвет Поморие такава молба не е била подадена, поради което по арг. от чл. 142, ал. 1 от АПК подаването й впоследствие не може да се отрази на материалната законосъобразност на акта. Вярно е, че установяването на нови факти следва да се вземе предвид от съда – чл. 142, ал. 2 от АПК, но в случая новият факт е, че е отправено ново искане за прекратяване на съсобствеността, адресирано до община Поморие, от други съсобственици в поземления имот. Този нов факт няма никакво отражение върху решението на общински съвет Поморие, с което е извършено произнасяне по конкретно предложение от други съсобственици. Новото предложение може да предизвика действия на администрацията занапред, но те нямат връзка с предходната процедура, която се е развила и не могат да доведат до незаконосъобразност на приетия от общински съвет Поморие административен акт.

От изложеното може да се изведе краен извод за съответствие на оспорения акт с материалния закон. В пряка връзка с изложеното се налага извод, че актът отговаря и на целта на закона, а възраженията на жалбоподателите в обратната посока са неоснователни. Това е така, тъй като целта на чл. 36, ал. 1, т. 2 от ЗОС е ликвидиране на съсобствеността между общината и други съсобственици на недвижим имот. Тази цел е изпълнена с приемането на обжалваното решение (което е и задължителен елемент от процедурата по чл. 36 от ЗОС). Доводите на жалбоподателите не могат да доведат до извод за нарушаване целта на закона с оглед вече изложеното, че техните права са защитени и могат да бъдат реализирани по гражданско-правен ред (вкл. с приложението на чл. 64 ЗС). Следователно с административния акт не се нарушават техни права и същият отговаря на съответните цели на ЗОС.

С оглед всичко изложено Решение № 372/18.12.2024г. на Общински съвет Поморие е законосъобразно и оспорването следва да бъде отхвърлено.

При този изход на спора не следва да се присъждат разноски, тъй като на жалбоподателите не се дължат, а от останалите страни не са представени доказателства за извършени разноски.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. К. А., [ЕГН] и А. Г. А., [ЕГН], и двамата с адрес в [населено място], [улица], срещу Решение № 372/18.12.2024г. на Общински съвет Поморие, прието по т. 9 от дневния ред, обективирано в протокол № 23 от 18.12.2024г. от 23-то заседание на Общински съвет - Поморие.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на препис.