РЕШЕНИЕ
№ 3675
гр. Варна, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20223110101200 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от Ю. Р. Р. срещу „С. Г. Г.“
ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в
размер на 16 168,25 лв., представляваща сбор от следните вземания: сумата от
10 545,04 лв., дължима на основание договор за банков кредит от 13.12.2007 г. и
съгласно извлечение от счетоводни книги на ОББ АД към 12.04.2010 г., от която
9091,88 лв. - главница, 1426,03 лв. - договорна лихва от 15.03.2009 г. до 12.04.2010 г.,
27,13 лв. - наказателна лихва за периода от 15.03.2009 г. до 12.04.2010 г. и сумата от
763,98 лв. за направени разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 5174/2010 г. по описа на ВРС; сумата от 2 850,23 лв., представляваща неизплатена
главница по Договор № CREX - 02067490/09.02.2009 г., сумата 217,77 лв. -
обезщетение за забава за периода 15.10.2009 г. - 29.09.2010 г. и сумата 25 лв. за
съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 14816/2010
г. по описа на ВРС; сумата от 1555,13 лв., от която 809,57 лв., представляваща
неизплатена главница по договор за издаване на кредитна карта Visa Electron, Visa,
Mastercard сключен на 13.04.2007 г., сумата от 240,13 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 06.08.2008 г. до 13.02.2013 г., сумата от 505,43 лв., представляваща
наказателна лихва за просрочени главници за периода от 06.08.2008 г. до 13.02.2013 г.,
както и сумата от 211,10 лв. за съдебни разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2103/2013 г. по описа на ВРС, като погасени по
давност.
Ищецът твърди, че са издадени изпълнителни листи по ч.гр.д. № 5174/2010 г.,
ч.гр.д. № 14816/2010 г. и ч.гр.д. № 2103/2013 г., всички по описа на ВРС, за
горепосочените суми въз основа на влезли в сила заповеди за изпълнение, срещу които
не е възразил по реда на чл. 414 ГПК и за събиране на посочените вземания било
образувано изпълнително дело № 20117180400634 по описа на ЧСИ Станимира
Данова, рег. № 718 на КЧСИ и район на действие - района на Окръжен съд – Варна.
Излага, че през 2012 г. – 2014 г. работил по трудово правоотношение с „Монтен
Инвест“ ООД, като съдебният изпълнител през м. септември 2014 г. наложил запор
1
върху заплатата му, което ищецът счита за последното извършено изпълнително
действие по изп. дело. Поддържа, че от м. септември 2014 г. до м. септември 2016 г. по
изп. дело не били предприемани никакви изпълнителни действия, прекъсващи
двугодишния срок, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което са налице
предпоставките за настъпване на перемпция и прекратяване на изп. дело. Получил
уведомление с изх. № 22622/12.11.2019 г. по изп. дело чрез което бил поканен за
връчване на уведомление за извършена цесия на задълженията му по изп. дело.
Навежда довод, че след прекратяване на изп. дело съобразно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
започва да тече 5-годишна погасителна давност на правото на принудително
изпълнение, която в случая е изтекла от м. септември 2016 г. до м. септември 2021 г.
Пояснява, че взискател по изпълнителното дело е „С. Г. Г.“ ЕАД. При тези
съображения моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „С. Г. Г.“ ЕАД е депозирал писмен отговор, в
който излага становище за недопустимост на предявения иск. Счита, че задължителна
процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл. 439 ГПК е да е налице
висящо изпълнително производство, а в случая изп. дело е перемирано още преди две
години, за което е съставено постановление за прекратяване. Посочва се, че кредиторът
е отписал вземането от счетоводните си книги и по никакъв начин не го претендира от
ищеца, поради което за същия липсва правен интерес от предявяване на иск,
независимо дали ще бъде квалифициран като такъв по чл. 439 ГПК или чл. 124 ГПК.
Твърди се, че изпълнителният лист не е във фактическата власт на ответника, поради
което няма никаква възможност да предприема каквито и да е действия срещу ищеца.
Намира, че настоящото производство е образувано единствено и само с цел осъждане
ответника на разноски, който по никакъв начин не е дал повод за завеждане на делото.
В случай че съдът приеме предявеният иск за допустим, прави изрично признание на
иска на основание чл. 237 ГПК и моли ищецът да понесе тежестта от направените
разноските в настоящото производство, съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК. Навежда се, че
ответникът не е предприемал никакви действия след връчване на постановлението за
прекратяване на изп. дело. В този смисъл моли за оставане на исковата претенция без
разглеждане или евентуално за постановяване на решение при признание на иска.
Претендира присъждане на сторените разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства от
ищеца (л. 7-12 от делото), както и при служебна справка в деловодната система на
съда, се установява, че срещу ищеца са издадени изпълнителни листи по ч.гр.д. №
5174/2010 г., ч.гр.д. № 14816/2010 г. и ч.гр.д. № 2103/2013 г., всички по описа на ВРС,
въз основа на влезли в сила заповеди за изпълнение, срещу които не е възразил по реда
на чл. 414 ГПК, за следните парични вземания: сумата от 10 545,04 лв., дължима на
основание договор за банков кредит от 13.12.2007 г. и съгласно извлечение от
счетоводни книги на ОББ АД към 12.04.2010 г., от която 9091,88 лв. - главница,
1426,03 лв. - договорна лихва от 15.03.2009 г. до 12.04.2010 г., 27,13 лв. - наказателна
лихва за периода от 15.03.2009 г. до 12.04.2010 г. и сумата от 763,98 лв. за направени
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5174/2010 г. по
описа на ВРС; сумата от 2 850,23 лв., представляваща неизплатена главница по
Договор № CREX - 02067490/09.02.2009 г., сумата 217,77 лв. - обезщетение за забава за
периода 15.10.2009 г. - 29.09.2010 г. и сумата 25 лв. за съдебни разноски, за които суми
е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 14816/2010 г. по описа на ВРС; сумата от
1555,13 лв., от която 809,57 лв., представляваща неизплатена главница по договор за
издаване на кредитна карта Visa Electron, Visa, Mastercard сключен на 13.04.2007 г.,
сумата от 240,13 лв., представляваща договорна лихва за периода от 06.08.2008 г. до
2
13.02.2013 г., сумата от 505,43 лв., представляваща наказателна лихва за просрочени
главници за периода от 06.08.2008 г. до 13.02.2013 г., както и сумата от 211,10 лв. за
съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2103/2013 г.
по описа на ВРС.
Не е спорно по делото, че тези вземания са цедирани на ответника в настоящото
производство и понастоящем е кредитор на ищеца, както и че в периода от м.
септември 2016 г. до м. септември 2021 г. не са извършвани действия, с които да е
прекъсната погасителната давност на горните задължения.
Предвид направеното от ответната страна изрично признание на иска в отговора
на исковата молба, съдът приема, че е налице признание от ответника на всички факти,
заявени в отговора на исковата молба, поради което горепосочените правнорелевантни
обстоятелства се явяват безспорни и не е необходимо събирането на доказателства за
установяването им.
При така констатираните обстоятелства съдът достигна до следните правни
изводи:
Влязлата в сила заповед за изпълнение има сила на присъдено нещо за
съществуване на субективното право към момента на изтичането на срока за подаване
на възражение. Същата съставлява съдебен акт, който има всички присъщи на
решението последици – установително действие, изпълнителна сила, непререшаемост
и стабилитет. С влизането в сила на заповедта се преклудират всички факти и
възражения, настъпили преди този момент, поради което длъжникът няма право да се
позовава на тях и да оспорва вземането с иск по чл. 124 ГПК. Същият може да се брани
срещу изпълняемото право единствено ако се позовава на новонастъпили
правопогасяващи факти.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми
поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедите за
изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна
давност. По изложените съображения искът следва да бъде квалифициран по чл. 439
ГПК.
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на предявения иск с
правно основание чл. 439 ГПК, е наличие на правен интерес за ищеца за отричане с
влязло в сила решение на изпълняемото право, както и за осуетяване на образуването
на последващ изпълнителен процес. В конкретната хипотеза, наличието на спор между
страните относно съществуването на правото на принудително изпълнение, който
застрашава имуществената сфера на ищеца с оглед възможността за насочване на
принудителното изпълнение върху имущественото му, обосновават правния интерес от
избраната форма на защита, респ. процесуалната допустимост на иска.
В съдебната практика е възприето становището за допустимост на отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК независимо от липсата на висящо изпълнително
производство за събиране на вземането към момента на предявяването му. Длъжникът
винаги има правен интерес от това да установи със сила на пресъдено нещо, че вече не
дължи вземането, установено в полза на кредитора, с оглед осуетяване на риска от
евентуално образуване на изпълнително дело по искане на кредитора, което може да
бъде направено във всеки един момент от него. В този смисъл – Определение №
513/24.11.2016 г.по ч.т.д. № 1660/2016 г. на ВКС, Определение от 04.06.2019 г. по
в.ч.т.д. № 713/2019 г. на Окръжен съд – Варна и Определение от 14.10.2019 г. по
в.ч.т.д. № 1578/2019 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
В този смисъл съдът намира за неоснователно релевираното от ответника в
отговора на исковата молба възражение за недопустимост на производството по
предявения от ищеца иск с правно основание чл. 439 ГПК, поради липса на висящо
изпълнително производство за процесните вземания.
Въз основа на горепосочените приети за установени факти и обстоятелства по
3
делото и изложените правни съображения, съдът приема, че към датата на предявяване
на иска – 01.02.2022 г. процесните задължения на ищеца са погасени с изтичането на
уредената в чл. 117, ал. 2 ЗЗД петгодишна давност.
Следователно, предявеният иск с правно основание чл. 439 ГПК се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Съдът намира за основателно направеното от ответната страна искане в тежест
на ищеца да бъдат възложени сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 2
ГПК, поради наличието на кумулативните предпоставки, визирани в разпоредбата, а
именно ответникът с поведението си не е дал повод за завеждането на делото и е
признал иска. Не се установи по делото ответникът да е предприемал каквито и да е
действия за принудително събиране на процесните вземания, което кореспондира с
твърдението му, че е отписал вземанията от счетоводните си книги, а и същевременно
е направил признание на предявения иск.
В отговора на исковата молба ответникът е релевирал искане за присъждане на
сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, но доказателства за
извършването им не са представени по делото, респ. такива не следва да се присъждат.
Следователно, в тежест на ищеца следва да останат единствено сторените от него
разноски.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ю. Р. Р., ЕГН
**********, с адрес ***, не дължи на „С. Г. Г.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, сумата от 16 168,25 лв. (шестнадесет хиляди сто шестдесет и осем
лева и двадесет и пет стотинки), представляваща сбор от следните вземания: сумата от
10 545,04 лв., дължима на основание договор за банков кредит от 13.12.2007 г. и
съгласно извлечение от счетоводни книги на ОББ АД към 12.04.2010 г., от която
9091,88 лв. - главница, 1426,03 лв. - договорна лихва от 15.03.2009 г. до 12.04.2010 г.,
27,13 лв. - наказателна лихва за периода от 15.03.2009 г. до 12.04.2010 г. и сумата от
763,98 лв. за направени разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 5174/2010 г. по описа на ВРС; сумата от 2 850,23 лв., представляваща неизплатена
главница по Договор № CREX - 02067490/09.02.2009 г., сумата 217,77 лв. -
обезщетение за забава за периода 15.10.2009 г. - 29.09.2010 г. и сумата 25 лв. за
съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 14816/2010
г. по описа на ВРС; сумата от 1555,13 лв., от която 809,57 лв., представляваща
неизплатена главница по договор за издаване на кредитна карта Visa Electron, Visa,
Mastercard сключен на 13.04.2007 г., сумата от 240,13 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 06.08.2008 г. до 13.02.2013 г., сумата от 505,43 лв., представляваща
наказателна лихва за просрочени главници за периода от 06.08.2008 г. до 13.02.2013 г.,
както и сумата от 211,10 лв. за съдебни разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2103/2013 г. по описа на ВРС, поради изтекла
погасителна давност, на основание чл. 439 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4