Решение по дело №1313/2017 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 84
Дата: 6 март 2018 г. (в сила от 12 юли 2018 г.)
Съдия: Мария Максимова Караджова
Дело: 20175310101313
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2017 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

                                                06.03.2018г.                                 гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на седемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА

 

секретар Йорданка Алексиева

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 1313 по описа за 2017г. и като обсъди:

 

            Обективно съединени искове с правно основание чл. 127 от СК чл.127а от СК.

            Ищцата твърди, че с ответника са родители на Й.З.К., като са живели съвместно до 2008г. От тогава до сега единствено тя се грижи за него, а бащата заплаща издръжка, определена със съдебно решение. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което упражняването на родителските права да бъде предоставено на нея. Освен това, тъй като тя не поддържа контакт с ответника, моли да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата, за издаване на паспорт на детето и за напускане на страната. Претендира направените по делото разноски.

            Ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва предявения иск, като твърди, че в случай, че се издаде разрешение детето да напуска страната безсрочно, то това ще наруши правото на баща му за осъществяване на режим на лични отношения.

            След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

            От удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0831/21.07.2003г., е видно, че страните по делото са родители на детето Й.З.К., роден на ***г. С решение по гр. д.№1375/2008г. по описа на Районен съд – Асеновград ответникът е осъден да заплаща издръжка на същото, като впоследствие размерът й е изменен със съдебни решения по гр.д.№967/2014г. по описа на АРС и гр.д. №2294/2016г. по описа на АРС и към настоящия момент същият е 180 лева. От показанията на свидетеля Тодор Гатев се установява, че страните не живеят заедно от около десет години, като през този период грижите по отглеждането на детето са поети изцяло от неговата майка. З. живее постоянно извън България като не поддържа никакви контакти с Й.. З. работи в Гърция, а Й. учи в гр. Бургас, като ищцата желае детето да отиде при нея.

След като страните не живеят заедно, то те нямат възможност ежедневно да вземат решения, касаещи грижите за Й. и отглеждането му и поради това и с оглед отсъствието на ответника от страната те не могат да постигнат съгласие по въпроса относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и личните отношения с него, поради което на основание чл. 127, ал.2 от СК спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Предвид събраните доказателства съдът намира, че в интерес на Й. е да живее при майка си, която има желание и възможности да осигури условия за правилното му физическо и психическо развитие. Този извод се налага както с оглед възрастта и пола на детето, така и с оглед на обстоятелството, че това е неговото местоживеене от раждането, като същото е свикнало както с нейния дом, така и с нейното семейство. Не без значение е и обстоятелството, че ответникът живее в чужбина, като не поддържа никакъв контакт с детето си. Ето защо предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като бъде определено местоживеенето на детето Й. при неговата майка, на която следва да се предостави упражняването на родителските права, а за бащата следва да се определи режим на лични отношения – всяка първа и трета седмица от месеца от 18 часа в петък до 18,00 часа неделя, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

            Въпреки трайната си дезинтересираност, ответникът не е дал съгласие за издаване на паспорт и задгранични пътувания на детето. В същото време ищцата, която е полагала непосредствените грижи за отглеждането му, не може самостоятелно да вземе тези решения, тъй като според закона е необходимо те да бъдат взети съвместно от двамата родители. Липсата на съдействие от бащата на Й. е пречка той да упражнява правото си на свободно придвижване докато навърши пълнолетие. Поради това тези въпроси следва да бъдат решени от районния съд по местожителството на детето.           

Упражняването на родителските права се предоставя на майката, която работи в Гърция. За да може да осъществява родителските си права и задължения е необходимо детето да може да напуска пределите на страната, за което пък е необходимо то да притежава паспорт. Възможността да пътува в други държави безспорно ще бъде в интерес на Й., тъй като ще същият ще може да обогати своите впечатления и емоции, както и да осъществява лични контакти и с майка си и с баща си, който също живее извън България. Поради това съображенията, посочени в отговора, че правата на ответника ще бъдат нарушени е неоснователно. Напротив, възможността на Й. да напуска страната, е предпоставка за осъществяването им. При определянето на условията, при които да се извършва пътуването извън страната, следва да се има предвид, че родителят, упражняващ родителските права има постоянно местопребиваване в друга държава и честите посещения са в интерес на детето, както и възрастта на детето – 14 години.

Ето защо предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени, като бъде разрешено издаването на паспорт на Й., което разрешение да замести съгласието на неговия баща, както и да бъда разрешено на детето да напуска пределите на Република България за неограничен брой пътувания до страни-членки на ЕС, Турция и Сърбия, което разрешение да замести съгласието на неговия баща.

            На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 80 лева държавна такса и 300 лева, адвокатско възнаграждение, а на основание чл. 78, ал. 6 същият следва да заплати на Районен съд Асеновград сумата от 600 лева, представляваща възнаграждение за назначения му особен представител.

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху  детето Й.З.К., ЕГН ********** на неговата майка З.Т.Г., ЕГН ********** ***, като ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето при нея.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата З.Й.К., ЕГН ********** *** и детето Й.З.К., ЕГН ********** всяка първа и трета седмица от месеца от 18 часа в петък до 18,00 часа неделя, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

            ДАВА разрешение, заместващо съгласието на бащата З.Й.К., ЕГН ********** ***, да бъде издаден паспорт на Й.З.К., ЕГН **********, както и разрешение Й.З.К., ЕГН ********** да напуска пределите на Република България за неограничен брой пътувания до страни-членки на Европейския съюз, Турция и Сърбия.

            ОСЪЖДА      З.Й.К., ЕГН ********** *** да заплати на З.Т.Г., ЕГН ********** *** сумата от 380 (триста и осемдесет) лева, направени по производството разноски.

ОСЪЖДА      З.Й.К., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен съд Асеновград сумата от 600 (шестстотин лева), представляваща възнаграждение на назначения му особен представител.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: