РЕШЕНИЕ
№………….
гр. София, 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Г въззивен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и двадесет и
първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ТАНЯ ОРЕШАРОВА
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА
с участието на секретаря Антоанета
Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 10700 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 157062 от 22.07.2020 г.,
постановено по гр. д. № 55213 по описа за 2019 г. на СРС, I ГО, 33-ти състав,
първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от ищеца И.Й.А. иск с правно
основание по чл. 109 от ЗС срещу А.Д.В. за премахване на незаконно изградените
бетонова основа за ограда с размери: дължина 15 м. и ширина 0,4 м. и дълбочина
0,7 м., в западната част на имот – ПИ № 02659.2195.1989 с площ от 1211 кв.м. по
кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-13/17.01.2012 г., по
кадастрален план на м. гр. Банкя – кв. Девети септември, одобрен със Заповед №
308/12.07.1976 г. на гл. архитект на гр. София, при съседи на имота – имоти с
идентификатори: 02659.2195.1991, 02659.2195.2581, 02659.2195.1988,
02659.2195.972, както и за освобождаване на имота от строителни отпадъци –
бетонов и строителен шрот.
Решението на СРС е обжалвано с въззивна
жалба, подадена от ищеца в първоинстанционното производство – И.Й.А.. В жалбата
са изложени съображения, че първоинстанционният съд грешно е приел, че
административната процедура по завършване на делбата на наследствения имот
трябва да се осъществи по реда на чл. 201 от ЗУТ и че местната общинска
администрация, респ. гл. архитект на общината, трябва да извърши нужните
процедури за създаване на неговия статут, тъй като разпоредбата на чл. 201 от ЗУТ е приложима само при делба на урегулирани поземлени имоти, а решението по
гр. д. № 163/1993 г. е за делба на неурегулиран имот. Поддържа се, че
стартиралата процедура по нанасяне на имота в кадастралната карта е спряна от
ответника. Възразява се, че претенцията за уреждане на сметки по уравняване на
дяловете след делбата е погасена по давност съгласно чл. 110 от ЗЗД, а
съделителката и нейната наследница не са предявили досега претенции спрямо
ищеца. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство
– А.Д.В., в който се поддържа, че жалбата е неоснователна. В отговора са
изложени съображения, че делото следва да бъде прекратено, тъй като по същите
претенции вече има произнасяне с Решение № I-50-96/09.06.2014 г., постановено по
гр. д. № 21935/20.12.2012 г. на СРС, I ГО, 50-ти състав. Поддържа се, че ищецът не е
собственик на процесния имот. Въззиваемият твърди, че вземането за уравняване
на дяловете след делбата не е погасено по давност, позовавайки се на ТР №
1/2004 г. на ОСГК, ВКС.
Софийски градски съд, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
иск с правно основание по чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника премахване на
незаконно изградените бетонова основа за ограда с размери: дължина 15 м. и
ширина 0,4 м. и дълбочина 0,7 м., в западната част на имот – ПИ №
02659.2195.1989 с площ от 1211 кв.м. по кадастралната карта, одобрена със
заповед № РД-18-13/17.01.2012 г., по кадастрален план на м. гр. Банкя – кв. Девети
септември, одобрен със Заповед № 308/12.07.1976 г. на гл. архитект на гр.
София, при съседи на имота – имоти с идентификатори: 02659.2195.1991,
02659.2195.2581, 02659.2195.1988, 02659.2195.972, както и за освобождаване на имота
от строителни отпадъци – бетонов и строителен шрот.
По делото не се спори между страните, че И.Й.А.
и Е.И.А.са брат и сестра. За установяването на посочените родствени връзки
първоинстанционният съд се е позовал на Удостоверение за наследници №
001872/11.06.2012 г. на Й.А.Р., видно от което последният е починал на
18.05.1983 г. и е оставил за наследници двете си деца - И.Й.А. и Е.И.А., която
е починала на 26.01.2011 г. и е оставила за наследник дъщеря си - Д.И.Т.(Х.).
С Решение № I-50-96/09.06.2014 г., постановено по
гр. д. № 21935/2012 г. на СРС, I
ГО,
50-ти състав и влязло в сила на 05.10.2015 г., е бил отхвърлен предявеният от
ищеца И.Й.А. срещу ответника А.Д.В. в друг процес иск с правно основание по чл.
109 от ЗС за осъждане на ответника да премахне изградените от него метална
ограда, стоманенобетонов цокъл, гараж и барака в имот с площ 213,00 кв.м.,
представляващ западна реална част от имот с идентификатор 02659.2195.1989, при
съседни имоти със следните идентификатори: 02659.2195.1991, 02659.2195.2581,
02659.2195.1988, 02659.2195.972, с площ 1211,00 кв. м., представляващ имот пл.
№ 2624, парцел IV, кв.
18 по предходен план на гр. Банкя. В същото решение е посочено, че с договор за
покупко-продажба с нотариален акт № 78, том LXXXXVII, дело № 20811/11.12.1992
г. Е.Й.А.е прехвърлила на дъщеря си Д.И.Т.собствения си недвижим имот,
представляващ празно дворно място с площ от 1150 кв.м., съставляващо имот с пл.
№ 2624 от кв. № 18 на кв. „Девети септември“ – Банкя, при съседи: Я.Д.,
наследници на В.П., наследници на С.К., наследници на Т.С.и наследници на К.В..
Това обстоятелство е отразено и в Приложение № 2 – проект за подялба на имот №
2624, изготвено по гр.д. № 163/1993 по описа на СРС, ГО, 48-ми състав.
Видно от протокол от съдебно заседание от
15.12.2008 г. по гр.д. № 163/1993 г. по описа на СРС, ГО, 49 състав е извършена
делба между ищеца и Е.И.А., като след тегленето на жребий Е.И.А.е получила в
дял и изключителна собственост площ от 400 кв. м., с нов № 2624А, находящ се
между точки 1-2-3-4-1 и съставляващ дял II на приложената скица на вещото лице –
приложение № 2, при граници на тази част: имот № 2626, 230, 2629 и
новообразувания имот по дял II, на
стойност към 26.10.2006 г. в размер на 16000,00 лева. Ищецът по настоящото
производство е получил в дял и изключителна собственост площ от 750 кв. м.,
запазващ стария номер 2624, находящ се между точки 3-4-5-6-3 и съставляващ дял I на приложената скица на вещото лице –
приложение № 2, при граници на тази част: имот № 2629, 2623,2625 и 2626, и
новообразувания имот по дял I, на
стойност към 26.10.2006 г. в размер на 30000,00 лева. В същото заседание СРС с
определение е прекратил производството. След отмяна по реда на инстанционния
контрол на определението за прекратяване, с определение от 30.07.2009 г.,
постановено по гр.д. № 163/1993 г. по описа на СРС, ГО, 49 състав, е извършено
уравняване на дяловете между страните. С оглед на това, И.Й.А. е бил осъден да
заплати на Е.И.А.сумата в размер на 18500,00 лева за уравняване на дела
ѝ.
Със спогодба от 16.10.1998 г., сключена между Д.И.Т.,
в качеството ѝ на собственик на имот с пл. № 2624 по нотариален
акт № 78, том LXXXXVII, дело
№ 20811/1992 г. и действаща чрез пълномощника си – Е.Й.А., и ответника
А.Д.В.,
в качеството му на собственик на пл. № 2625 и пл. № 2626, лицата са се
споразумели взаимно да се дадат един на друг части от посочените имоти. Предвид
уговорките им Д.И.Т.е прехвърлила на ответника от имота си с пл. № 2624 площ от 30
кв.м. и площ от 50 кв. м. за присъединяване към имота на ответника с пл. № 2625.
Ответникът А.Д.В. е дал на Д.И.Т.от имота си с пл. № 2626 площ от общо 112 кв.
м. за присъединяване по дължината на границата с имота с пл. № 2624. От
събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля Георги
Ангелов Георгиев, които съдът кредитира като логични и последователни, също се
установява, че в хода на развилото се делбено производство част от имота,
предмет на делбата и по-точно – част от падналия се впоследствие на ищеца дял
чрез теглене на жребий, е бил прехвърлен чрез спогодба на ответника, като 74
кв.м. от западната част на неговия дял са били присъединени към имота на
ответника, за което има влязла в сила регулация.
Видно от Удостоверение № АГ-01-160/06.06.1989
г., издадено от Общински народен съвет – Банкя, Изпълнителен комитет, имот с
пл. № 2624, кв. № 18 по плана на кв. „Девети септември“ е записан на името на Й.А.Р.–
наследодателя на ищеца. От Удостоверение с изх. № 94-00-3089/08.10.2013 г. на
ГИС София се установява, че по графични данни същият съгласно кадастрален план
от 1976 г. е с площ 1194 кв.м., като в този имот попада част от поземлен имот с
идентификатор 02659.2195.1991, а именно – 74 кв. м., и част от поземлен имот с
идентификатор 02659.2195.1989, а именно – 1104 кв. м. От Протокол за трасиране,
означаване и координиране на проектен имот 2195.2737 по кадастрална карта на
гр. Банкя, община Банкя, е видно, че е извършено трасиране, означаване и
координиране на границите на проектен имот 2195.2737 (обхващащ части от площта
на ПИ
№ 02659.2195.1989) по кадастрална карта на гр. Банкя, одобрена
със заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е
подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Съгласно нормата на чл.
269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания. При извършената
проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно
и допустимо, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи относно
неговата правилност.
На първо място, следва да бъде
отбелязано, че видно от последователно извършените уточнения на исковата молба
в рамките на първоинстанционното производство, ищецът няколкократно е изменял
претенциите си, довело освен до уточняване на първоначално депозираната искова
молба, и до предявяване на допълнителни искове (по чл. 108 от ЗС, за
възстановяване на границите на имот с пл. № 2624 с оглед стария кадастрален
план), наред с иска по чл. 109 от ЗС. Въззивният съд счита обаче, че СРС
правилно е приел, че е бил сезиран единствено с иск по чл. 109 от ЗС, тъй като
подобно последващо лавиране в исковите претенции на ищеца се явява недопустимо
изменение на иска.
Въззивният съдебен състав споделя
изводите на първоинстанционния съд, че в настоящия случай не е налице
хипотезата на чл. 299, ал. 1 от ГПК. В рамките на производството по гр.
д. № 21935/2012 г. на СРС, I
ГО,
50-ти състав е бил разгледан също иск по чл. 109 от ЗС. Въпреки
това и въпреки идентичността на страните по производствата, не е приложима
горецитираната разпоредба, тъй като в предходното производство е търсена защита
чрез осъждане на ответника да премахне изградените от него метална ограда,
стоманенобетонов цокъл, гараж и барака в имот с площ 213,00 кв.м.,
представляващ западна реална част от имот с идентификатор 02659.2195.1989.
Въззивният съд не се съгласява с
приетото от СРС, че процедурата по делбата по гр.д. № 163/1993 по описа на СРС,
ГО, 48-ми състав се явява незавършена предвид недоказаното заплащане на
уравняването на дела на Е.Й.А.. Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 6 от ГПК съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на ал. 1 и 2, става
негов собственик, след като изплати в срока по ал. 5 определеното парично
уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този
срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на
публична продан. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004
г. по гр.д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, само досежно възлагателните решения по
чл. 288, ал. 2 и 3 от ГПК (отм.), респ. чл. 349, ал. 1 и 2 от ГПК, законът
обуславя пораждането на вещноправния им ефект с изтичане на срок и плащане на
парично уравнение в рамките на същия. В настоящия случай няма данни съдебната
делба да е била осъществена по този ред, за да се приеме, че незаплащането на
уравняването на дела на един от съделителите е с основополагащо значение за
пораждането на вещноправния ѝ ефект.
Като отделно основание за отхвърляне на предявения
иск първоинстанционният съд е приел, че предвид разпределената доказателствена
тежест по делото ищецът не е доказал първата предпоставка за основателността на
иска си - че е собственик на имота, в който се намират незаконно
изградените бетонова основа за ограда и строителните отпадъци - ПИ №
02659.2195.1989. Ищецът извежда правото си на собственост,
позовавайки се на протоколно определение от съдебно заседание на 15.12.2008 г.,
в което с оглед тегления жребий е бил поделен имот с пл. № 2624. В дял на ищеца
е бил възложен поземлен имот с пл. № 2624 (запазващ стария номер на имота) с
площ от 750 кв.м. Изводите на СРС се основават на липсата на данни за довършена
процедурата по реална подялба на поземления имот на два отделни имота с пл. №
2624 и пл. № 2624а, а именно – за довършена процедура по реда на чл.
201, ал. 3 от ЗУТ. Следва да се отбележи, че делбата чрез разпределянето на
реални части, без да е осъществена по надлежния ред процедура по чл. 201 от ЗУТ, няма правни последици. Правото на собственост е абсолютно вещно право, по
силата на което едно лице може да иска от всички останали да се въздържат от
каквито и да е действия върху вещта и то винаги се свързва с конкретна вещ.
Съдът може да обособява нови вещи само в делбено производство, при спазване на
изискванията на чл. 201-204 от ЗУТ, чл. 7, ал. 3 и 4 от ЗСПЗЗ и чл.
54, ал. 3 от ЗКИР (Решение № 408 от 28.05.2010 г., постановено по гр.д. №
52/2009 на ВКС, I ГО).
Съгласно текста на чл. 201 от ЗУТ и практиката на ВКС (Решение № 123 от
14.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4370/2018 г., II г. о., ВКС; Решение № 52 от
10.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2217/2018 г., II г. о., ВКС) при делба на
урегулирани поземлени имоти, както и на неурегулирани имоти в урбанизирани
територии ( т. е. в границите на общ устройствен план на населено място), установяването
на реалната поделяемост се извършва по реда на чл. 201 от ЗУТ. От данните
по делото не се установява дали към момента на приключване на делбеното производство
поземленият имот, предмет на делбата, се е намирал в урбанизирана
територия с общ устройствен план на населеното място.
Нещо повече, видно от данните по делото статутът
на имот с
пл. № 2624 е променен. От представените по делото писмени
доказателства и събраните по делото гласни доказателства се установява, че към
настоящия момент поземлен имот с пл. № 2624 не съществува във
вида му, обективиран в Приложение № 2 – проект за подялба на
имот № 2624, респ. не е налице идентичност в границите и площта на поземлен
имот с пл. №
2624 и ПИ №
02659.2195.1989. От Удостоверение с изх. № 94-00-3089/08.10.2013
г. на ГИС София се установява, че по графични данни поземлен
имот с пл. №
2624 съгласно кадастрален план от 1976 г. е с площ 1194 кв.м., като в този имот
попада част от поземлен имот с идентификатор 02659.2195.1991, а именно – 74 кв.
м., и част от поземлен имот с
идентификатор 02659.2195.1989, а именно – 1104 кв. м. Видно от данните по
делото преди началото и по време на делбения процес имотът, предмет на
делбеното производство, е бил предмет и на други сделки – прехвърляне на
правото на собственост с нотариален акт № 78, том LXXXXVII, дело № 20811/1992 г. и
спогодба от 16.10.1998 г. По делото няма данни ищецът да е оспорил
действителността на сделките или да е предявил претенции досежно границите (по
смисъла на чл. 109а от ЗС или чл. 53, ал. 2 от ЗКИР), за да претендира че е
собственик на поземления имот във вида му, обективиран в приложението.
Предвид изложеното, СРС правилно е
отхвърлил иска като недоказан. Следователно обжалваното първоинстанционно
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 157062 от 22.07.2020
г., постановено по гр. д. № 55213 по описа за 2019 г. на СРС, I ГО, 33-ти състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС
в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките
по чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.