№ 16811
гр. София, 14.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110116390 по описа за 2024 година
Предявени са от Я. А. В. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 2000 лева, представляваща главница по договор за издаване
на револвираща международна кредитна карта на Н.Г.Л., сумата от 3009,63 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 19.03.2008г. до 06.11.2013г., сумата от 441,99
лева, представляваща договорна лихва за периода от 19.02.2008г. до 02.02.2009г., сумата от
39 лева, представляваща годишна такса по договора за 2009г., както и сумата от 414,53 лева,
представляваща присъдени разноски, както и сумата от 2167,90 лева, представляваща
законна лихва върху главницата за периода от 07.11.2013г. до 20.03.2024г., за които вземания
е бил издаден изпълнителен лист от 03.04.2014г. по ч.гр.д. № 676/2013г. по описа на Районен
съд - гр. Поморие, въз основа на който е образувано изп.д. № 2024***0400478 по описа на
ЧСИ Т.М., рег. № *** в КЧСИ с район на действие ОС - гр. Бургас, поради погасяването им
по давност.
Ищцата Я. А. В. твърди, че на 18.03.2024г. получила покана за доброволно
изпълнение от ЧСИ Т.М. по изп.д. № 478/24г., в която били индивидуализирани процесните
вземания, задно с разноски по изпълнението. Изпълнителното дело било образувано на
07.03.2024г. по молба на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист
от 03.04.2014г., издаден от РС - гр. Поморие по ч.гр.д. № 676/2014г. По него бил наложен и
запор върху трудовото възнаграждение на ищцата. Преди образуване на това изпълнително
дело било образувано предходно такова под № 2211/2019г., което било прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с постановление от 04.01.2024г. След запознаване с делата
ищцата установила, че считано от датата на издаване на изпълнителния лист от 03.04.2014г.
1
до датата на образуване на актуалното изпълнително дело били изтекли повече от пет
години, поради което вземанията били погасени по давност. С уточнителна молба от
29.03.2024г. е посочила, че предявява иск и за законната лихва върху главницата, считано от
07.11.2013г. до 20.03.2024г. в размер на 2167,90 лева. Моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорва иска. Изложени са съображения, че предявеният установителен иск е
недопустим за разликата над сумата от 2000 лева, главница по договор за издаване на
револвираща кредитна карта. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД с погасяване на
главницата се погасяват и акцесорните задължения, поради което не е налице правен интерес
от предявяване на иск по отношение на тях. Поддържа, че в настоящия случай е приложима
петгодишната давност. Твърди, че за процесното вземане било образувано изпълнително
производство № 1185/2014г. по описа на ЧСИ Т.Г.М., като последното изпълнително
действие по него било от 19.02.2015г. Сочи, че нова давност за процесното вземане
започнала да тече от 26.06.2015г. През 2019г. било образувано ново изпълнително дело №
02211/2019г. по описа на ЧСИ М., по което още с образуването били предприети
изпълнителни действия, прекъсващи давностния срок. Последното изпълнително действие
било от 20.12.2019г. След тази дата била започнала да тече нова давност, прекъсната с
образуване на следващо поред изпълнително дело № 478/2024г. по описа на ЧСИ М..
Изложени са съображения, че нито в един момент за процесното взамене не била изтекла
погасителна давност. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
По допустимостта на предявените искове съдът намира следното. Правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, основан на изтекла
погасителна давност е налице за ищеца единствено в хипотезата, в която вземанията, които
твърди да са погасени по давност, не са вече погасени чрез друг погасителен способ -
плащане /вкл. принудително изпълнение/, прихващане, новация, опрощаване и пр.
Единствено ликвидни и изискуеми вземания, подлежащи на принудително изпълнение,
могат да бъдат погасени по давност. В случай, че вземанията са били погасени чрез
принудително изпълнение след изтичане на погасителната давност, длъжникът в
изпълнителното производство няма правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за тяхната недължимост, а от осъдителен иск срещу взискателя за
тяхното връщане като принудително събрани без основание.
В настоящата хипотеза от съдържанието на приобщените изпълнителни дела не се
установява да са налице събрани от длъжника суми, респ. същите да са били преведени в
полза на взискателя, поради което предявените отрицателни установителни искове са
процесуално допустими и следва да бъде разгледани по същество.
Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото
2
материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на
провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се
характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен
от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това
вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето защо в тежест на ищеца
е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.
В конкретния случай страните не спорят и с обявения за окончателен проект за
доклад съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1,
т. 3 ГПК обстоятелството, че на 03.04.2014г. е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр. дело
№ 676/2013г. по описа на РС- гр. Поморие, въз основа на който е било образувано изп. дело
№ 478/2024г. по описа на ЧСИ Т.М., рег. № ***, с район на действие ОС- гр. Бургас.
Освен безспорния му характер горното обстоятелство се установява и от приетия
препис от изпълнителен лист, издаден на 03.04.2014г. по ч.гр. дело № 676/2013г. по описа на
РС- гр. Поморие, с който Я. А. В. е била осъдена да заплати на „Първа инвестиционна
банка“ АД сумата от 5490,62 лева, включваща 2000 лева, главница по договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта на Н.Г.Л., 3009,63 лева, лихва за забава за
периода от 19.03.2008г. до 06.11.2013г., 441,99 лева, договорна лихва за периода от
19.02.2008г. до 02.02.2009г., 39 лева, годишна такса по договора за 2009г., ведно със
законната лихва върху главницата от 07.11.2023г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 414,53 лева, разноски по делото.
Не е спорно между страните, че гореописаните вземания са били прехвърлени на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на Договор за прехвърляне на вземания, сключен между
„ЕОС Матрикс“ ЕООД и „С.Г.Груп“ ЕАД на 11.12.2020г., които от своя страна са придобили
процесните вземания по Рамков договор за цесия от 19.12.2019г.
При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано
изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително
изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявените
отрицателни установителни искове за тяхната недължимост.
При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение за изтекла
погасителна давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
Относно релевираното възражение за изтекла погасителна давност съдът намира
следното:
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д.
№ 1722/2021г. на ВКС, IV г.о., ГК, нормата на ч л. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането
е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по
основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая няма спор и се
установява, че заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителният лист
е влязла в сила с изтичане на 14-дневния срок за възражение. Ето защо на основание чл. 117,
3
ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата петгодишна давност.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020г. на
ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след
постановяване на тълкувателното решение от 2015г., исканията на взискателя за
предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на основание
чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в този смисъл
Решение № 60282 от 19.01.2022г. на ВКС по гр. д. № 903/2021г., III г. о., ГК, Решение № 127
от 12.07.2022г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022г. на
ВКС по гр. д. № 1722/2021г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр. д. №
1747/2020г., IV г. о., ГК/.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/2023г. на
ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
В конкретния случай от приобщения препис от изп.д. № 1185/2014г. по описа на ЧСИ
Т.М., рег. № *** в КЧСИ с район на действие ОС - гр. Бургас се установява, че
производството по делото е образувано по молба от 29.10.2014г. на „Първа инвестиционна
банка“ АД за принудително изпълнение на вземанията по изпълнителния лист срещу Я. А.
В.. С молбата взискателят е поискал от съдебния изпълнител да наложи запор върху
вземанията на длъжника по банкови сметки и трудово възнаграждение, както и да наложи
възбрана върху недвижимите имоти на длъжника. С цитираната молба взискателят е
възложил на съдебния изпълнител да определи способа за изпълнение съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ. Към молбата е приложен изпълнителен лист от 03.04.2014г., издаден по ч.гр.д. №
676/2014г. по описа на РС - гр. Поморие.
На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на 10.11.2014г.
На 18.02.2015г. е наложен запор върху вземания на длъжника в „Райфайзенбанк
България“ ЕАД.По наложения запор липсват постъпления.
На 28.11.2019г. е постъпила молба от взискателя с искане за прекратяване на
изпълнителното дело поради настъпила перемпция.
С постановление от 28.11.2019г. съдебният изпълнител е констатирал настъпилото
прекратяване на делото по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
4
Разпоредено е да се вдигнат наложените запори на длъжника в „Райфайзенбанк България“
ЕАД.
От приобщения препис от изп.д. № 2211/2019г. по описа на ЧСИ Т.М., рег. № *** в
КЧСИ с район на действие ОС - гр. Бургас се установява, че производството по делото е
образувано по молба от 20.12.2019г. на „Първа инвестиционна банка“ АД за принудително
изпълнение на вземанията по изпълнителния лист срещу Я. А. В.. С молбата взискателят е
поискал от съдебния изпълнител да наложи запор върху вземанията на длъжника по банкови
сметки и трудово възнаграждение, както и да наложи възбрана върху недвижимите имоти на
длъжника. С цитираната молба взискателят е възложил на съдебния изпълнител да определи
способа за изпълнение съгласно чл. 18 ЗЧСИ. Към молбата е приложен процесния
изпълнителен лист от 03.04.2014г., издаден по ч.гр.д. № 676/2014г. по описа на РС - гр.
Поморие.
На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение.
На 15.04.2022г. е постъпила молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която е посочено, че
по силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 11.12.2020г. са придобили
вземанията на „С.Г.Груп“ ЕАД. Направено е искане да бъдат конституирани като взискател
по образуваното дело, както и да бъдат превеждани постъпилите и постъпващите суми по
банкова сметка, посочена в молбата.
На 04.01.2024г. е постъпила молба от Я. В. с искане да бъде прекратено образуваното
изпълнително дело поради настъпила перемпция.
С постановление от 04.01.2024г. съдебният изпълнител е констатирал настъпилото
прекратяване на делото по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
От приобщения препис от изп.д. № 478/2024г. по описа на ЧСИ Т.М., рег. № *** в
КЧСИ с район на действие ОС - гр. Бургас се установява, че производството по делото е
образувано по молба от 01.03.2024г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД за принудително изпълнение
на вземанията по изпълнителния лист срещу Я. А. В., с която е посочено, че по силата на
Договор за покупко-продажба на вземания от 11.12.2020г. са придобили вземанията на
„С.Г.Груп“ ЕАД. С молбата взискателят е поискал от съдебния изпълнител да образува
изпълнително дело, да изпрати покана за добровилно изпълнение до длъжника, да извърши
обща справка в НОИ за съществуването на регистрирани и непрекратени трудови договори
и/или доходи от пенсия, да направи справки в Регистъра на банковите сметки и сейфове при
БНБ, да бъде извършена справка за открити банкови сметки на името на длъжника, както и
да бъде наложен запор на новооткритите такива в случай, че такива бъдат регистрирани, да
начисли към задължението и всички направени от него разноски по делото.
С разпореждане от 01.03.2024г. на съдебния изпълнител е разпоредено да се образува
изпълнително дело, да се извърши справка по чл. 191 от ДОПК, да се извършат исканите от
взискателя справки и относно имущественото състояние на длъжника, както и да се връчи
покана за доброволно изпълнение на длъжника.
На 07.03.2024г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземания за трудово
5
възнаграждение на Я. А. В. във „Виваком България“ ЕАД.
На 07.03.2024г. е наложен запор върху вземания на длъжника в „Инвестбанк“ АД.
На 07.03.2024г. е наложен запор върху вземания на длъжника в „Уникредит Булбанк“
АД.
На 07.03.2024г. е наложен запор върху вземания на длъжника в „Изипей“ АД.
На 07.03.2024г. е наложен запор върху вземания на длъжника в „Юробанк България“
АД.
На 07.03.2024г. е наложен запор върху вземания на длъжника в „Банка ДСК“ АД.
На длъжника на 07.03.2024г. е изпратена покана за доброволно изпълнение, като
същата е получена лично от Я. А. В. на 18.03.2024г.
С Определение № 12619 от 22.03.2024г., постановено по гр. д. № 16390/2024г. по
описа на СРС, 25 състав, съдът е допуснал обезпечение на предявените отрицателни
установителни искове от Я. А. В. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД. На 05.04.2024г. е издадена
Обезпечителна заповед № 291, изпратена на същата дата на ЧСИ М..
Видно от така гореизложената хронология съдът намира, че за периода от датата на
издаване на изпълнителния лист /03.04.2014г./ до датата на подаване на исковата молба в
настоящото производство, респ. до приключване на устните състезания пред настоящата
инстанция /11.07.2024г./ не е налице период от пет последователни години, в който
давността да не е била прекъсвана. Това е така поради следното:
Първоначално давността е била прекъсната с образуването на изп. дело № 1185/2024г.
по описа на ЧСИ М., по което след 18.02.2015г. /датата на налагане на запор върху вземания
на длъжника в „Райфайзенбанк България“ ЕАД/ в период от повече от две последователни
години не са били искани и не са били предприени действия по принудително изпълнение.
Поради което на 19.02.2017г. е настъпила перемпция. Датата, на която е последното валидно
извършено изпълнително действие е 18.02.2015г., т.е. преди приемането на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК. За заварените като висящи от цитираното
тълкувателно решение производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените
по тях факти до посочената дата следва да намери приложимост задължителното тълкуване,
дадено с ППВС № 3/18.11.1980г. С оглед на което от датата на образуване на изп.
производство до датата на приемане на последващия тълкувателен акт, придаващ различно
обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност на изп. процес,
погасителната давност е спряла. Т.е. погасителната давност за вземанията за процесния
изпълнителен лист е започнала да тече на 26.06.2015г., датата на постановяване на
тълкувателното решение. В този смисъл и Определение № 1645 от 13.06.2023г. на ВКС по
к.гр. дело № 4868/2022г.
За периода от 26.06.2015г. до датата на подаване на исковата молба, респ. до датата на
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, обаче, не е изтекла
петгодишната давност за процесното вземане.
6
Това е така, защото давността е била прекъсната с подаването на молба от
20.12.2019г., с която е поискано да се образувано ново изпълнително дело, както и са
направени искания за извършване на изпълнителни действия, въз основа на която е било
образувано изп. дело № 2211/2019г. по описа на ЧСИ М.. По новообразуваното
изпълнително дело отново е бил налице период от повече от две последователни години без
да е искано или извършвано изпълнително действие. Била е подадена единствено молба от
15.04.2022г. от ответника с искане за констутирането му като взискател, но в молбата не се
съдържа искане за извършване на изпълнителни действия. Относно действието на
подадената молба съдът намира следното:
Страни в изпълнителния процес са лицата, които са посочени в изпълнителния лист
като кредитор и длъжник по вземането. Разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК урежда
изключенията от това правило, като регламентира разпростирането на субективните предели
на изпълнителния лист и спрямо лица, които не са посочени в него, но притежават надлежна
легитимация да поискат образуване на изпълнително дело с представяне на изпълнителния
лист, в който не фигурират, както и да поискат заместването на взискателя по изпълнително
дело, образувано по молба на кредитора по изпълнителния лист. За разлика от хипотезата на
образуване на изп. дело по искане на лице от посочените в чл. 429, ал. 1 ГПК, когато молбата
следва да отговаря на изискванията на чл. 426, ал. 2 ГПК /да е посочен изпълнителен способ
или да има възлагане по чл. 18 ЗЧСИ/, конституирането на правоприемника като взискател
на мястото на първоначалния в хода на вече образуваното изпълнително производство не
изисква посочване на начин на изпълнение и само по себе си не представлява изпълнително
действие - част от конкретен изпълнителен способ за осребряване на имуществото на
длъжника.
Независимо в коя хипотеза - на универсално или частно правоприемство, вкл.
суброгация в правата на кредитора /в случаите на платил дълга поръчител или друг
солидарен длъжник/, новият взискател придобива правото на вземане и встъпва в правото на
принудително изпълнение на първоначалния взискател- кредитор по изпълнителния лист, а
при вече образувано изпълнително дело- и в неговото процесуално качество и положение
/приемство в процеса/. Именно поради встъпването в процесуалното право на принудително
изпълнение на първоначалния кредитор и в процесуалното качество на първоначалния
взискател, по чиято молба, отговаряща на изискванията на чл. 426, ал. 2 ГПК, е образувано
изпълнителното дело, за редовността на молбата на правоприемника, претендиращ
конституирането му като взискател, не се изисква да е посочен начин на изпълнение, т. е.
конкретен изпълнителен способ. В този смисъл самото искане за конституиране на
правоприемника като взискател, респ. конституирането му от съдебния изпълнител в хода на
висящото изпълнително дело, не представлява по своята същност изпълнително действие и
не води до прекъсване на погасителната давност за вземането. Прекъсване на погасителната
давност ще настъпи, само ако в молбата за конституиране на правоприемника като взискател
е посочен и изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника, т. е. изрично
е поискано извършването на валидно изпълнително действие. Този изпълнителен способ
7
може да е нов или да е подновено искането на първоначалния взискател, но следва да е
изрично обективирано в молбата до съдебния изпълнител. В този смисъл и Решение №
50094 от 16.11.2023г. на ВКС по т. д. № 770/2022г., I т. о., ТК.
След 20.12.2019г. давността отново е била прекъсната с подаването на молба от
01.03.2024г., с която е поискано да бъде образувано ново изпълнително дело, а именно №
478/2014г. и е поискано да бъдат извършени изпълнителни действия. Както беше уточнено
по-горе, независимо от прекратяването на изпълнителното дело по силата на закона поради
перемпция на изпълнението, подадените от кредитора молби, с които иска от съдебния
изпълнител предприемане на действия по изпълнение прекъсват давността, тъй като
съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме и е без значение за погасителната давност
дали ще стори това в рамките на същото или на новообразувано изпълнително дело. В
случая в рамките на нови изпълнителни дела. В този смисъл са и задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с цитираното Тълкувателно решение № 2/2023г. на ОСТГК
на ВКС, в което е посочено, че ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след
настъпване на перемция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. В
мотивите на тълкувателното решение е посочено, че кредиторът по изпълнително дело,
допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния
материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали
погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността
като поиска изпълнителни действия отново. Активността на взискателя е достатъчна за
прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие,
като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен
способ, кредиторът не бездейства.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020г. до отмЯ.та на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020г., в сила от
14.05.2020г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в „Държавен вестник“. Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от два месеца и седем дни, считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че с подадените от взискателя молби от
20.12.2019г. и от 01.03.2024г. давността е била прекъсвана, поради което погасителната
давност за процесните вземания не е изтекла и предявените отрицателни установителни
искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските.
8
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът. Същият не е
сторил разноски, претендира единствено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер
съдът определи на сумата от 100 лева съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП с оглед липсата на
фактическа и правна сложност на делото и обстоятелството, че делото е приключило в едно
съдебно заседание без присъствие на представител на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Я. А. В., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, срещу „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Витоша, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 6, сграда Матрикс Тауър, етаж 6, отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че
Я. А. В. не дължи сумата от 2000 лева, представляваща главница по договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта на Н.Г.Л., сумата от 3009,63 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 19.03.2008г. до 06.11.2013г., сумата от 441,99
лева, представляваща договорна лихва за периода от 19.02.2008г. до 02.02.2009г, сумата от
39 лева, представляваща годишна такса по договора за 2009г., както и сумата от 414,53 лева,
представляваща присъдени разноски, както и сумата от 2167,90 лева, представляваща
законна лихва върху главницата за периода от 07.11.2013г. до 20.03.2024г., за които суми е
бил издаден изпълнителен лист от 03.04.2014г. по ч.гр.д. № 676/2013г. по описа на Районен
съд - гр. Поморие, въз основа на който е образувано изп.д. 2024***0400478 по описа на ЧСИ
Т.М., рег. № *** в КЧСИ с район на действие ОС - гр. Бургас, поради погасяването им по
давност.
ОСЪЖДА Я. А. В., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС да заплати на „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул.
„Рачо Петков-Казанджията“ № 6, сграда Матрикс Тауър, етаж 6, на основание чл. 78, ал. 3
вр. ал. 8 ГПК сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9