№ 403
гр. Търговище, 07.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Женя Люб. Иванова
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20223530100320 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени установителни искове за
съществуване на вземане с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от
ГПК, във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, гр.Варна,
представлявано от П.Ст., Я,Д, и Д.Д., действащи чрез адв.Н.М.-РАК, твърди в
исковата си молба, че между него и ответника Г.М.Х. с ЕГН ********** от
*******, в периода от 14.07.2021г. – 14.11.2021г. е съществувал договор за
доставка на електрическа енергия за стопански нужди за имот в *******, с аб.
№ **********, кл.№ *****. Твърди още, че за посочения период 14.07.2021г.
– 14.11.2021г. ответникът няма отчетена потребена електрическа енергия в
обекта, поради което в издадените за периода пет фактури сума за такава не е
начислявана, не са начислявани и суми за мрежови услуги-достъп до
електропреносната мрежа и пренос, доколкото същите се начисляват на база
потребена ел.енергия. Във фактурите е начислена единствено такса за
мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“, като ищецът я
начислява на база предоставената мощност до мрежата, съобр. чл. 29,ал.1 от
ПТЕЕ, считано от 01.07.2020г. Излага, че доколкото ответникът не е
използвал възможността да избере търговец на ел. енергия на свободни цени,
съобр. изменението в чл. 94а от ЗЕ в срока до 30.09.2020г., доставката на ел.
енергия продължава да се осъществява от досегашния му доставчик, съобр. §
15 от ПЗР ЗИД ЗЕ. Въз основа на изложеното, и като посочва, че за
процесния период 14.07.2021г. – 14.11.2021г. са издадени 5 бр. фактури, от
които общата начислена сума за достъп до разпределителната мрежа е в
размер на 227,21лв. и същата не е платена от ответника, и за която сума, както
1
и за обезщетение за забава в размер на 4,21лв. за периода от падежа на всяка
фактура до 12.01.2022г. ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 от ГПК №
21/13.01.2022г. по ч.гр.д. № 43/2022г. по описа на РСТ, връчена на длъжника в
хипотезата на чл. 47,ал.5 от ГПК, ищецът приема, че за него е налице правен
интерес от предявяване на настоящите установителни искове за съществуване
на посочените вземания, претендира законната лихва и разноските в
заповедното и в исковото производство.В съдебно заседание исковете се
поддържат от процесуалния представител на ищеца адв. Н.М.-АК Разград,
която ги поддържа и пледира за уважаването им, претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от адв.
Р.М.-ТАК, назначен от съда особен процесуален представител на ответника,
предявените искове се оспорват, като неоснователни, доколкото за процесния
период няма сключен договор за доставка на ел. енергия на свободен пазар, а
договорът за доставка на ел. енергия на регулиран пазар е изтекъл и дали така
определения размер е реално определен при липса на заявено прогнозно
количество електроенергия.В съдебно заседание възраженията се поддържат
от адв.М.-ТАК, която пледира за отхвърлянето на исковете.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното: По делото не е спорно
обстоятелството ,че ответникът е бил потребител на електроенергия за
стопански нужди в процесния период, като видно от заявление №
5735863/27.04.2021г., ответницата е поискала предоставяне на услугите
достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на „Електроразпределение Север” АД при общи условия за търговски
обект, находящ се в ***********, като от Констативен протокол №
6401982/29.04.2021г., подписан от ответницата се установява, че монтираното
СТИ за имота е проверено по нейно искане и показанията му са занулени, тъй
като същото е било монтирано при подмяна на старо СТИ в имота, когато
същият се е ползвал от ЦКБ АД. От представеното извлечение от фактури и
от самите фактури, издадени за периода 14.01.2021г. – 14.02.2022г. по
клиентския номер на ответницата се установява, че абонатът не е имал
потребена електроенергия, като начислените суми по фактурите са
единствено за мрежови услуги-по фактура № **********/14.07.2021г. е
начислена сума от 47,30лв.(с ДДС) за достъп до разпределителната мрежа на
база предоставена мощност с падеж 22.07.2021г.; по фактура №
**********/16.08.2021г. е начислена мрежова услуга в размер на 33,43лв.(с
ДДС) с падеж 26.08.2021г.; по фактура № **********/14.10.2021г. е
начислена мрежова услуга в размер на 49,36лв.(с ДДС) с падеж 22.10.2021г. и
по фактура № **********/14.11.2021г. е начислена мрежова услуга в размер
на 47,76лв. с(с ДДС) с падеж 22.11.2021г.Представена е Лицензия за
обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-139-11/13.08.2004г. изд.
от ДКЕВР(сега КЕВР), извадки от сайтовете на „Електроразпределение
север“АД и „ЕНЕРГО ПРО ВАРНА“АД, както и копия на публикации в два
ежедневника, а видно от приложенията към заявлението по ч.гр.д.№ 43/2022г.
2
по описа на РСТ, приложени са и ОУ за продажба на електрическа енергия,
ведно с доказателства за публикуването им в два ежедневника, обуславящо
извод, че посочените документи са одобрени и публикувани по надлежния
ред и са влезли в сила по отношение на потребителите. Не е спорно по делото
и обстоятелството, че ответницата не е заплатила начислените суми по
посочените по-горе фактури, в общ размер на 227,21лв., не се оспорва и
размерът на претендираното обезщетение за забава, което е посочено в
исковата молба в размер на 4,21лв. за периода от падежа на всяка фактура до
12.01.2022г. От приложеното по делото ч.гр.д.№ 1003/2021г. по описа на РС
Търговище се установява, че в полза на настоящия ищец против ответницата
е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК № 21/13.01.2022г. по ч.гр.д. № 43/2022г.
по описа на РСТ за сумата от общо 227,21лв. главница, ведно със законната
лихва от 12.01.2022г. до изплащане на задължението и лихва за забава от
4,21лв. за периода от падежа на всяка фактура до 12.01.2022г. дължими за
начислената мрежова услуга на ответника, като абонат с аб.№ **********, кл.
№ ***** за имот в ***********, връчена на длъжника в хипотезата на чл.
47,ал.5 от ГПК, обусловило и правния интерес на ищеца от предявяване на
настоящите установителни искове.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че
ответникът е бил потребител на електрическа енергия за стопански нужди, в
качеството си на ползвател на търговски обект, находящ се в ***********, с
аб.№ ********** и кл.№ *****. Не е спорно и обстоятелството, че в
процесните фактури ищецът е начислил единствено такса достъп до
електроразпределителната мрежа и не е спорно, че за процесния период
14.01.2021г. – 14.02.2022г. ответницата не е потребявала електроенергия и
няма сключен договор за доставка на електроенергия с търговец на ел.
енергия на свободния пазар.Спорът е за това дали при липса на договор за
доставка на електроенергия е налице възможност за начисляване на
посочената такса достъп, както и дали правилно е определена тази дължима
сума по всяка фактура.В тази връзка, съдът приема следното: С изменението
на ЗЕ (дв,бр. 57 от 26.06.2020 г.), а именно- с изключването на потребителите
за небитови нужди от регулирания пазар на електроенергия с § 6 от ПДР на
ЗИД ЗЕ, съгл .който „в чл. 94а, ал. 1 думите „и небитови“ се заличават”, като
със ЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр. 57 от 26.06.2020 г. беше въведено изискването,
считано от 01.10.2020 г. всички небитови клиенти да закупуват електрическа
енергия на свободен пазар от избран от тях доставчик (търговец) по пазарни
цени. По този начин, считано от същата дата небитовите клиенти вече не
могат да участват и закупуват електрическа енергия на регулиран пазар, т.е.
по регулирани от КЕВР цени.С цел да се предостави достатъчно време на
небитовите клиенти да проучат възможностите за доставка на свободен пазар
законодателят предвиди преходен период от 01.10.2020 г. до 30.06.2021 г., в
който небитовите клиенти да продължат да бъдат снабдявани с електрическа
енергия от досегашния им доставчик (включващо ответника в качеството
3
му на търговец) и по пазарни цени, докато изберат друг доставчик на
свободен пазар, като съгласно § 15, ал. 5, изр. 2 от ПЗР на ЗИДЗЕ от
01.07.2021 г. клиентите, които не са избрали друг доставчик, следва да се
снабдяват с електрическа енергия от доставчик от последна инстанция
(ДПИ).На следващо място, в настоящия случай отношенията между страните
се регламентират не само от нормите на Закона за енергетиката, но и от
Наредба № 6 от 9.06.2004 г. За присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи (отм.), Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи, както и Правила за търговия с ел.
енергия (ДВ 66/26.07.2013 г.), като съгл. чл. 29,ал.1 от тези правила,
мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху
фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със
средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на
измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по
утвърдените от ДКЕВР цени.В случая, с Решение № Ц-29 от 01.07.2020 г. на
КЕВР е одобрена прогнозната годишна пазарна цена за базов товар за
периода 01.07.2020 г. – 30.06.2021 г. и е определена в размер на 90,00
лв./MWh.При така изяснената нормативна регламентация, съдът приема, че
ответницата е имала възможност в процесния период да сключи договор с
доставчик на електроенергия на свободен пазар, но не е направила това, а
ищецът, по силата на законовата разпоредба е бил задължен да продължи да й
осигурява възможността на ползва електроенергия и то при условията на
одобрените от КЕВР цени.Обстоятелството, че такава не е консумирана, не
освобождава ответницата от задължението да плати посочената мрежова
услуга, тъй като такава липса на задължение в случая е била налице едва при
прекъсване на връзката чрез демонитране на СТИ в имота, каквото липсва,
обуславящо неоснователността на възраженията на ответника. С оглед на
изложеното съдът приема, че в полза на ищеца съществува изискуемо
вземане в размер на 227,21лв. главница, дължима по пет фактури за мрежова
услуга-достъп до електроразпределителната мрежа, ведно със законната лихва
от 12.01.2022г. до изплащане на задължението и лихва за забава от 4,21лв. за
периода от падежа на всяка фактура до 12.01.2022г., за които ищецът се
снабдил със заповед по чл. 410 от ГПК № 21/13.01.2022г. по ч.гр.д. №
43/2022г. по описа на РС Търговище, обуславящо основателността на
предявените установителни искове за съществуване на вземанията и тяхното
уважаване, на чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79,ал.1 от
ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
По разноските: С оглед изхода от спора съдът приема, че ответникът
следва да заплати на ищеца разноските в заповедното производство в размер
на 75лв.(25лв. внесена д. такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение),
както и разноските в настоящото производство, които съобразно
4
представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 75лв. внесена държавна
такса, 300лв. внесен депозит за особен представител на ответника и 360лв.
платено адв. възнаграждение(с ДДС), като съдът следва да се произнесе по
въведеното от особения процесуален представител на ответницата
възражение за прекомерност по чл. 78,ал.5 от ГПК, като намира следното:
Съгл. разпоредбата на чл. 7,ал.2,т.1 от НМРАВ, за защита по дела с интерес
до 1000лв. минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300лв., или
360лв. с ДДС, каквото е платено на адв.Н.М., видно от представената фактура
№ 22655/09.03.2022г., поради което не може да се счете за прекомерно,
обуславящо оставяне без уважение на възражението на ответната страна, на
осн. чл. 78,ал.5 от ГПК.Така ответницата следва да заплати на ищеца
разноски в исковото производство в размер на 735лв., или общо в размер на
810лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, р-н Вл. Варненчик, бул.”Вл. Варненчик”, № 258, Варна
Тауърс-Г, представлявано от П.Ст., Я,Д, и Д.Д., против Г.М.Х. с ЕГН
********** от **********, за сумата от 227,21лв. главница, дължима по пет
фактури за мрежова услуга-достъп до електроразпределителната мрежа,
ведно със законната лихва от 12.01.2022г. до изплащане на задължението и
лихва за забава от 4,21лв. за периода от падежа на всяка фактура до
12.01.2022г., за които ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 от ГПК №
21/13.01.2022г. по ч.гр.д. № 43/2022г. по описа на РС Търговище, на осн.чл.
422,ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1
от ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.М.Х. с ЕГН ********** от *******, да заплати на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, р-н Вл. Варненчик, бул.”Вл. Варненчик”, № 258, Варна
Тауърс-Г, представлявано от П.Ст., Я,Д, и Д.Д., разноските в заповедното
производство в размер на 75лв. и разноските в исковото производство в
размер на 735лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца, като
неоснователно, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5