Решение по дело №15162/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1718
Дата: 27 май 2020 г.
Съдия: Таня Яворова Букова
Дело: 20195330115162
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1718, 27.05.2020 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.

На 27.05.2020 г. в публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА

 

СЕКРЕТАР : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15162 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Ищецът “ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. “Христо Г. Данов” № 37, представляван от пълномощника му .... К.А., твърди, че по силата на чл. 7, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г., в сила от 27.06.2008 г., е поел задължение да снабдява с електрическа енергия обект, собственост на М.С.А. с ИТН ......, находящ се в с. ......, като същевременно последният, в качеството му на клиент клиентски № ********** съгласно чл. 11, ал. 1 от Общите условия следва да заплаща всички свои задължения свързани със снабдяването на обекта с ел. енергия в сроковете и по начините определени в чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия и при неплащането им в срок съгласно чл. 27, ал. 1 от Общите условия дължи обезщетение в размер на законната лихва. Твърди се още, че в изпълнение на горните си задължения за периода 18.10.2018 г. - 17.12.2018 г. ищецът доставил за горепосочения обект на потребление ел. енергия на обща стойност 408,62 лева, цената на която не е заплатена в срок, поради което за забавеното й плащане ответникът дължи и обезщетения за забава за периода 05.12.2018 г. – 27.05.2019 г. в общ размер на 15,97 лв. За тези вземания ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8796 по описа на Районен съд - Пловдив, ІІІ гр. с. за 2019 г., която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на дадено от заповедния съд указания дружеството е предявило настоящата искова молба, с която моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи горните суми ведно със законната лихва върху главницата от 28.05.2019 г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски и на възнаграждение за защита от юрисконсулт.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Продължение на решение по гр. д. № 15162/19 г. на РСПд – стр. 2/4

 

Ответникът М.С.А. с ЕГН **********,***, представляван от пълномощника му ..... Р.П., оспорва предявените искове, като твърди, че вземанията са погасени чрез плащане, поради което моли съда да ги отхвърли като неоснователни.

Съдът като обсъди твърденията и признанията на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :

Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 8796 по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ гр. с. за 2019 г. по заявление на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД му е издадена Заповед № 4559/29.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с  която е разпоредено длъжникът М.С.А. да му заплати : сумата от 408.62 лв. – стойност на ел. енергия и мрежови услуги, доставени за периода 18.10.2018 г. – 17.12.2018 г. по партидата на длъжника с клиентски № **********, за обект на потребление с ИТН ......, ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда - 28.05.2019 г., до окончателното й изплащане; сумата от 15.97 лв. – лихва за забава от 05.12.2018 г. до 27.05.2019 г.; сумата от 25 лв. разноски за заплатена по производството държавна такса и сумата от 50 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на дадено от заповедния съд указание дружеството е предявило настоящата искова молба за установяване на вземанията си по заповедта.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос и износ, пренос, разпределение на ел. енергия и търговия с ел. енергия се регулират от Закон за енергетиката /чл. 1 ЗЕ/, според чл. 92 от който страни по сделките с електрическа енергия са: обществен доставчик на електрическа енергия; краен снабдител на електрическа енергия; производител; краен клиент; оператор на електропреносната мрежа; оператор на електроразпределителна мрежа; търговец на електрическа енергия; доставчик от последна инстанция; координатор на балансираща група. Легалната дефиниция на понятието „краен клиент” е дадена в § 1, т. 27г ДР на ЗЕ и това е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. Съгласно Глава първа, раздел І, чл. 4 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД /приети като доказателство по делото и наричани накратко в настоящото изложение ОУ/, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г., в сила от 27.06.2008 г., приложими също в отношенията между „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД и неговите клиенти по силата на чл. 98а, ал. 4 ЗЕ : „...понятието „Клиент” се разбира както в своето значение на „мрежови клиент”, така и в значението на „потребител на електрическа енергия”, като според вида потребление потребителите се разделят на две групи : потребители на електрическа енергия за битови нужди - физически лица, собственици или ползватели на имоти, присъединени към

 

Продължение на решение по гр. д. № 15162/19 г. на РСПд – стр. 3/4

 

електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД съгласно действащото законодателство, които ползват електрическа енергия за домакинството си; потребители на електрическа енергия за стопански нужди – физически или юридически лица, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет, които купуват електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за обекти, присъединени към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД съгласно действащото законодателство. Законът – чл. 69 ЗЕ, вменява в задължение на енергийните предприятия, каквото е и ищцовото дружество по смисъла на § 1, т. 24 ДР на ЗЕ, да извършват дейността си в интерес на обществото и на отделните клиенти и в съответствие с изискванията на ЗЕ и другите нормативни актове, като обезпечават сигурността на снабдяването, включително защита на обектите, представляващи критична инфраструктура в енергетиката, непрекъснатостта и качеството на електрическата и топлинната енергия и природния газ, ефективното използване на горивата и енергията, опазването на околната среда, живота, здравето и собствеността на гражданите, като срещу задължението на крайните снабдители да снабдяват всеки клиент присъединен към електроразпределителната мрежа с ел. енергия стои задължението на клиента да заплаща стойността на използваната в обекта ел. енергия в сроковете и по начина, определени в ОУ /чл. 11, т. 2 ОУ/.

Не е налице спор, че ответникът има качеството на клиент на извършваните от ищеца услуги, като за него е открит кл. № **********.

Не се спори, също така, че в изпълнение на законовото си задължение по чл. 69 ЗЕ през периода 18.10.2018 г. – 17.12.2018 г. ищецът е снабдявал с ел. енергия собствения на ответника недвижим имот, находящ се в с. ......, ИТН ......, като е доставил ел. енергия на обща стойност 408.62 лева, цената на която не е заплатена в срок, поради което за забавеното й плащане се дължат и обезщетения за забава за периода 05.12.2018 г. – 27.05.2019 г. в общ размер на 15.97 лева, а също и че тези задължения на ответника са погасени чрез плащане извършено в хода на производството по делото – на 01.11.2019 г., с оглед на което предявените искове за установяване на процесните вземания като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

Въпреки отхвърляне на предявените искове, тъй като ответникът е неизправна страна в договорните отношения между страните и с извършеното от него плащане след датата на завеждане на исковата молба в съда той е дал повод за завеждане на настоящото дело, то по аргумент за противното от чл. 78, ал. 2 ГПК в негова тежест следва да бъдат възложение разноските по настоящото и по заповедното производство съответно в размер на 75 лв. за довнесена държавна такса по гр. д. № 15162/19 г. и в размер на 75 лв. по ч. гр. д. № 8796/19 г.

На основание чл. 78, ал. 8 ГПК ответникът следва да бъда осъден да заплати на ищеца и сумата от 100 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт определено в минимален размер съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за плащането на правната

Продължение на решение по гр. д. № 15162/19 г. на РСПд – стр. 4/4

 

помощ, тъй като делото не съставлява нито фактически, нито правна сложност и по него се постановява решение съобразно направените от страните признания.

По изложените съображения съдът :

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от “ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. “Христо Г. Данов” № 37, представлявано от пълномощника му .... К.А., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че М.С.А. с ЕГН **********,***, в качеството му на клиент клиентски № ********** му дължи : сумата от 408.62 лв. – стойност на електрическа енергия, доставена за периода 18.10.2018 г. – 17.12.2018 г. за обект на потребление с ИТН ......, находящ се в с. ......, Община ....., област ......., ведно със законната лихва от 28.05.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата от 15.97 лв. – лихва за забава от 05.12.2018 г. до 27.05.2019 г., за които вземания дружеството се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8796 по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ гр. с. за 2019 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА М.С.А. с ЕГН **********,***, да заплати на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. “Христо Г. Данов” № 37 : сумата от 75 лева разноски по производството по гр. д. № 15162 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2019 г. за довнесена държавна такса; сумата от 100 лева възнаграждение за защита от юрисконсулт по гр. д. № 15162 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2019 г. и сумата от 75 лева разноски по производството по ч. гр. д. № 8796 по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ гр. с. за 2019 г.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п./ Таня Букова

 

 

Вярно с оригинала!

ММ