№ 87
гр. Сливен, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина Ян. Костадинова -
Чолакова
при участието на секретаря Росица Н. С.а
като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова
Административно наказателно дело № 20242230201555 по описа за 2024
година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба, подадена от Д. С. Т., ЕГН ********** против
НП № 24-0804-009167/21.11.2024г. на началник група в ОДМВР Сливен,
сектор „Пътна полиция“ Сливен, с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок 12 месеца, за извършено нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично
и с надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа
жалбата и моли наказателно постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно
заседание не изпраща процесуален представител. В съпроводителното писмо,
с което на осн. чл. 60, ал. 2 от ЗАНН преписката е изпратена до съда, излага
становище относно законосъобразността на наказателното постановление и
моли като такова да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност, в
случай че насрещната страна претендира разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и
1
в своята съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 01.11.2024г., след обяд, около 14.30 часа жалбоподателят управлявал
лек автомобил БМВ 535Д с рег. № СН 6230 АТ като се движел по бул. „Георги
Данчев“ гр. Сливен в посока към Ритейл парк. Заедно с него в автомобила
пътували свидетелите К. К., който седял на предно дясно място и С. К., който
седял на задна седалка. Навлизайки в кръговото кръстовище, което се намира
непосредствено преди отбивката за спортна зала „Васил Левски“ гр. Сливен,
свидетелят К. забелязал, че водачът не реагира по никакъв начин, не
предприема никакви действия, поради което той дръпнал волана, за да избегне
опасността от това да се блъснат. В резултат от това автомобилът поднесъл в
кръстовището, след което водачът овладял автомобила и излязъл от кръговото
кръстовище. По това време на паркинга на бул. „Георги Данчев“ в гр. Сливен,
до кръговото кръстовище били паркирани три полицейски автомобила като
полицейските служители съставяли акт на друг нарушител. На същото място
били и полицейските служители Д. К. и И. Н.. Докато колегите им съставяли
акта, те били извън служебния автомобил и видели маневрите на лекия
автомобил, управляван от жалбоподателя, извършени в кръговото
кръстовище, след което св. К. се качил на служебен автомобил и последвал
водача. Спрял го за проверка преди светофара на магазин „Кауфланд“ гр.
Сливен, след което му разпоредил да се върне на паркинга на бул. „Георги
Данчев“, намиращ се до кръговото кръстовище, за съставяне на акт.
Свидетелите Н. и К. повикали св. Г. Г. за съдействие. Същият пристигнал на
паркинга, намиращ се южно от бул. „Георги Данчев“ и след като свидетелите
Н. и К. обяснили какво точно са възприели, свидетелят Г. съставил на
01.11.2024г. против жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия GA № 1245950, за това, че на 01.11.2024г. в 14.47
часа в гр. Сливен на бул. „Георги Данчев“ в гр. Сливен, кръгово кръстовище с
посока на движение четвърти пощенски клон към Ритейл парк управлявал
собствения си лек автомобил БМВ 535Д с рег. № СН 6230 АТ, като не
използвал пътища отворени за обществено ползване по тяхното
предназначение, за превоз на пътници и товари, а за опасно и демонстративно
шофиране. Навлизайки в кръговото кръстовище, непосредствено преди
отбивката за спортна зала „Васил Левски“ рязко форсирал двигателя, с което
преднамерно извел от сцепление задната част на автомобила с пътя, а същата
се изнесла на 30-40 градуса на дясно, като това движение продължило около
5-6 метра. Непосредствено преди да излезе от кръговото на бул. „Георги
Данчев“ рязко форсирал двигателя, с което преднамерено извел от сцепление
2
задната част на автомобила с пътя, а същата се изнесла на 30-40 градуса на
ляво, като това движение продължило отново около 5-6 метра. В акта е
посочено, че тези действия били извършени при наличието на трафик в
кръстовището. Така описаното нарушение било квалифицирано по чл. 104б, т.
2 от ЗДвП. АУАН бил подписан от актосъставителя и свидетелите. На датата
на съставянето му той бил предявен на нарушителя, който отказал да го
подпише, като отказът бил удостоверен с имената и подписа на един свидетел.
В АУАН било вписано, че нарушителят няма възражения по акта. Такива не
постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на съставения акт, административнонаказващият орган издал
обжалваното наказателно постановление, с което за извършено нарушение по
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на осн. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП на жалбоподателя
било наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца. В него било
посочено, че на основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се
прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН предвид високата обществена опасност на
деянието и неговият негативен отзвук сред останалите участници в
движението. Видно от разписката НП било получено лично от жалбоподателя
на 12.12.2024г., като на 13.12.2024г. против него била подадена жалба.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя и свидетелите К. и Н.
дадени в хода на съдебното следствие доколкото същите са непротиворечиви и
взаимно допълващи се относно основните подлежащи на доказване факти, а
именно извършването от страна на жалбоподателя на рискови маневри, при
които последвало поднасяне на задната част на автомобила.
Съдът кредитира показанията на свидетелите С. К. и К. К., разпитани по
инициатива на жалбоподателя, тъй като те са пътували заедно с него в
автомобила, при което са станали преки очевидци на ситуацията, възприета
като нарушение от административнонаказващия орган. В показанията си
същите еднозначно сочат, че при навлизането на автомобила, управляван от
жалбоподателя в кръговото кръстовище същият е поднесъл, че щял да се
блъсне в бордюра на кръговото кръстовище, но това е било за кратко, след
което водачът овладял автомобила. От показанията на св. К. става ясно и как
се е стигнало до тази ситуация. Същият, както бе споменато по-горе, в
показанията си сочи, че навлизайки в кръговото кръстовище водачът не
реагирал, не предприемал никакви действие, при което възникнала опасност
от предизвикване на ПТП, поради което се наложило свидетелят К. да реагира
3
незабавно и той дръпнал волана, за да предотврати тази опасност в следствие
на което се е стигнало до това поднасяне на автомобила, което свидетелите по
акта възприели като дрифт. От своя страна свидетелят К., който е пътувал на
задната седалка и е гледал телефона си, в показанията си сочи, че усетил как
автомобилът се разклатил на ляво на дясно, след което видял, че автомобилът
щял да се блъсне в бордюра на кръговото кръстовището. Съдът няма
основание да се съмнява в показанията на тези свидетели, които пресъздават
преките си и непосредствени впечатления и същите са изпитали притеснения
от възникналата ситуация в следствие на която е било възможно настъпването
на ПТП. Освен това техните показания са логични, последователни и
безпротиворечиви.
Съдът дава вяра на писмените доказателства, приобщени по съответния
процесуален ред по делото.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за
това лице. Разгледана по същество същата е основателна.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи. При съставянето на
АУАН и издаване на процесното НП са спазени изискванията, посочени в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са констатирани допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да опорочават
административнонаказателното производство или да нарушават правата на
нарушителя.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП предвижда, че редовно
съставените АУАН по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. Съдът счита, че в хода на съдебното производство са оборени
констатациите, обективирани в процесния АУАН. Доказателствата, събрани по
делото не установяват по несъмнен начин извършването на процесното
административно нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на МПС се
забранява да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари.използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
4
Нарушаването на тази забрана представлява административно нарушение, за
което е предвидена санкция по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.
В тежест на административнонаказващия орган е да докаже наличието
на съставомерните елементи от вмененото на жалбоподателя нарушение.
При така установените по-горе данни за движението на МПС,
управлявано от жалбоподателя, не може да се обоснове извод, че като водач на
МПС, същият е извършил действия в разрез със забраната, въведена в чл.
104б, т. 2 от ЗДвП. Нарушение по смисъла чл. 104б, т. 2 от ЗДвП може да бъде
извършено единствено при форма на вината - пряк умисъл, т. е. водачът
целенасочено и преднамерено да използва път, отворен за обществено
ползване за цел, несъответстваща на предназначението на пътя. Не всяко
поднасяне на задната част на МПС при движението по път, отворен за
обществено ползване, следва да се счита за нарушение на чл. 104б, т. 2 от
ЗДвП. Необходимо е да бъде установен и субективния елемент от фактическия
състав цитираната разпоредба, което в настоящия случай също не е сторено.
Предвид гореизложеното, издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0804-009167/21.11.2024г. на
началник група в ОДМВР Сливен, сектор „Пътна полиция“ Сливен, с което на
Д. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. Д. №..., вх. -.., ет. ... , ап..., на осн.
175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движение по пътищата е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 3000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок 12 месеца, за извършено нарушение по чл.
104б, т. 2 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред АС-Сливен
в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5