РЕШЕНИЕ
№. 1346
гр. Пловдив, 11.07.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на четиринадесети юни
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ
ДОБРЕВА и участието на прокурора ИВАН ИЛЕВСКИ, като разгледа
докладваното от съдията ПЕТЪР
КАСАБОВ к.н.а.х дело № 1065 по описа на
съда за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по касационна
жалба, предявена от „Германско – българска самостоятелна медико - диагностична
лаборатория Зинвест – К“ ООД, ЕИК ***, с адрес: гр. Пловдив, район
Централен, ул. Царево № 1,
представлявано от управителя – П. Б. Б. , чрез адвокат В.В., срещу Решение № 380/01.03.2023 г., постановено по а.н.д № 7300
по описа за 2022 г., на Районен съд – Пловдив, XVI – ти наказателен състав, с
което е изменено Наказателно постановление № 16-2200201 от 17.11.2022г. на
Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Пловдив, с което на
“Германо-българска самостоятелна диагностична лоборатория „Зинвест-К"
ЕООД, ЕИК:***, е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.414, ал.1
от Кодекса на труда за нарушение на чл.128, т.2 от КТ като НАМАЛЯВА размера на
имуществената санкция от 2000лева на 1500лева.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че нарушението е установено от обективна страна. Твърди се, че
районният съд не е съобразил поведението на работника – отказ да подпише
заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение и непосочване на
банкова сметка, ***а трудовото му възнаграждение. Отделно се твърди, че
деянието не е съставомерно, тъй нарушението по чл. 128 КТ не е публично по
смисъла на чл. 6 ЗАНН. Иска се отмяна на съдебното решение и издаденото
наказателно постановление. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът по
касационната жалба – Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - гр.
Пловдив, чрез процесуалния си представител К., поддържа становище за
неоснователност на жалбата. Сочи, че възраженията на оспорващия са несъстоятелни,
тъй като всички други предходно дължими възнаграждения на работника са били
изплащани по посочена от него банкова сметка. ***а. Претендира се присъждане на
съдебни разноски.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен
акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил
сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП
№ 16-2200201 от 17.11.2022г. на Директор на Дирекция "Инспекция по
труда" - гр. Пловдив. Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № 16-2200201 от 28.09.2022 г.,
съставен от П. Т. – на длъжност юрисконсулт при
Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации
се свеждат до следното: При
осъществена проверка в периода 02.08.2022г.-28.09.2022г. от служители на ТД „ИТ“ –
Пловдив в търговско
дружество “Германо-българска самостоятелна диагностична лаборатория
„Зинвест-К" ЕООД било установено установили, че между дружеството като
работодател и С. К. П. - работник бил
сключен трудов от 01.12.2021 г. с
предвидено възнаграждение от 800лв.,
което се изплащало до 30 число на месеца следващ месеца на положения труд.
Трудовият договор с работника бил прекратен считано от 16.07.2022г., на
основание чл. 326, ал. 1 КТ с предизвестие от работника. От представените
ведомости за заплати за месец юни 2022г. и индивидуален фиш за заплати за месец
юни 2022г. се установило, че за отработените 17 дни през месец юни на П. е
начислено възнаграждение в размер на 587,79лв., за което не са представки
доказателства да е било изплатено на работника в срок до 31.07.2022г. С това
работодателят нарушил задължението си по чл.128, т.2 от КТ, тъй като към
01.08.2022г. дължимото възнаграждение не било изплатено.
Описаната в АУАН фактическа
обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн.
чл. 414, ал. 1 от КТ е наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 2000
лева.
7. В хода на съдебното производство пред районния съд е
разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в
акта.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът намерил основания за
намаляване размера на наложеното наказание,като изложили мотиви относно липсата
на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен случай“.
ІV. От правна страна:
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил ясни и обосновани мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Страните
не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органите,
участвали в административната фаза на производството, поради което в тази част
мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и
по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК не следва да бъдат
повторно възпроизвеждани.
Правилото
на чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ поставя императивно задължение пред работодателя да
плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа в установените срокове.
Неизпълнението на това задължение е санкционирано с нормата на чл. 414, ал. 1 КТ, която предвижда административно наказателна отговорност за работодател,
който наруши разпоредбите на трудовото законодателство. Предвидената за подобно
нарушение имуществената санкция е в
размер от 1500 до 15 000 лв. В случая работодателят се е задължил съобразно
условията на сключения трудов договор да изплаща дължимото възнаграждение до 30
число на месеца следващ месеца на положения труд. Безспорно е, че във ведомостите
за заплати за месец юни 2022г. и в индивидуален фиш за заплати за месец юни
2022г. са отразени отработени от
отработени от П. 17 дни през месец юни, за които е начислено възнаграждение в
размер на 587,79лв. Тоест за работодателя като задължено по чл. 128, ал. 1, т.
2 КТ лице е се е реализира диспозицията на нормата, предписваща конкретно
поведение. Без съмнение поставянето на задължение за това поведение е част от
установения ред на държавни управление и неговото неизпълнение реализира
състава на санкционираното от закона административно нарушение. Като не е
изплатил дължимото на работника възнаграждение в срок до 30 число на месеца
следващ месеца на положения труд жалбоподателят без съмнение е реализирал
деянието, за което законосъобразно е ангажирана административно наказателната
му отговорност. Несъстоятелни са възраженията, че неизпълнението се дължи на
създадени пречки от работника. Каза се, трудовото правоотношение с П. е с
давност от 01.12.2021 г., при това
положение и с оглед твърдението от работодателя, че всички възнаграждения се
изплащат по банков път, не може да има съмнение относно банковата сметка, по
която е следвало да се изплати начислената сума.
Коригираната
от районния съд имуществена санкция е в предвидения от закона минимален размер,
поради което не може да търпи допълнителна редукция.
От горното следва, че като е изменил обжалваното пред него наказателно
постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен
акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните
разноски.
10. Предвид изхода на делото на ответника следва да се
присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска защита. По реда на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл.
37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
380/01.03.2023 г., постановено по а.н.д № 7300 по описа за 2022 г., на
Районен съд – Пловдив, XVI – ти наказателен състав.
ОСЪЖДА „Германско – българска самостоятелна медико -
диагностична лаборатория Зинвест – К“ ООД, ЕИК ***, с адрес: гр. Пловдив, район
Централен, ул. Царево № 1, да заплати на
Дирекция "Инспекция по труда" гр. Пловдив, сумата от 80 (осемдесет)
лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.