Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 3125 21.11.2019 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански състав
на пети ноември две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Невена Ковачева
Секретар: Ани Стоянова
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 4280 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Я.Х., М.С. и Д.К., с която се
моли съда да приеме за установено, че ответникът М.И.С., ЕГН **********, адрес: ***, дължи на
ищеца сумата от 453,68 лева, представляваща неплатени месечни абонаменти, използвани услуги
и лизингови вноски по договори за мобилни услуги с предпочетени номера *************,
*************, *************, *************, ************* и договори за лизинг
към тях, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение 07.03.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2027/2019
г. по описа на БРС.
Сочи се, че между страните са сключени договори за мобилни услуги за посочените
номера и договори за лизинг към тях на 21.07.2015 г., 04.01.2016 г., 05.09.2016
г., 12.10.2016 г. С. не е изпълнила задълженията си по договорите в общ размер на 453,68 лева, представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 10.09.2016 г.
– 09.01.2017 г. Така горепосочените задължения са индивидуализирани в следните
фактури: **********/10.10.2016 г., претендирана в размер на 6,64 лева, **********/10.11.2016
г., претендирана в размер на 173,83 лева; **********/10.01.2017 г.,
претендирана в размер на 273,21 лева.
Моли съда
да уважи исковете и присъди на ищеца съдебно-деловодни разноски в заповедното и
настоящото производство.
Ответната
страна чрез особен представител е оспорила претенциите. Оспорва автентичността
на представените към исковата молба договори. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено следното:
Приложени са договори за мобилни
услуги,
подписани на 21.07.2015 г. за предпочетен номер ********** и договор за лизинг
от същата дата, на 04.01.2016 г. за предпочетен номер **********, на 21.07.2015 г. за предпочетен номер **********,
на 05.09.2016 г. за предпочетен номер ********** и договор за лизинг от същата
дата, на 12.10.2016 г. за предпочетен номер ********** и договор за лизинг от
същата дата, сключени между С. и „Теленор България” ЕАД с предмет предоставяне
на мобилни услуги и лизинг на стоки.
По делото са представени фактури № **********/10.10.2016 г. за отчетен период 10.09.2016 г. – 09.10.2016 г. на стойност 133,36 лева, включваща месечни абонаментни такси и използвани услуги и лизингова вноска; № **********/10.11.2016 г. за отчетен период 10.10.2016 г. – 09.11.2016 г. на стойност 307,19 лева, включваща месечни абонаментни такси и използвани услуги и лизингова вноска; № **********/10.01.2017 г. за отчетен период 10.12.2016 г. – 09.01.2017 г. на стойност 280,47 лева, включваща задължения от предходен период и лизингова вноска. Приложени са детайлни справки за потреблението на отделните мобилни номера.
Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.
При така обсъдените доказателства настоящият състав на Бургаския районен съд намира предявения иск за основателен.
За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между него и ответника, възникнало по силата на сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги и договор за лизинг, че е изправна страна по същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимото възнаграждение и забавата на ответника да заплати същото.
Съдът намира, че ищецът е доказал претенцията си. Представените по делото договори, подписани от страните, установяват наличието на облигационни правоотношения между страните, цитирани в исковата молба, и техния предмет – доставянето на услугите, чиято стойност се претендира. След като са налице валидно сключени между „Теленор“ ЕАД и ответника договори за предоставяне на телекомуникационни услуги и договори за лизинг, посочени в исковата молба като основание за заплащане на търсените суми, по които са издадени и фактурите, представени по делото, то С. дължи уговореното между страните в тях възнаграждение. Съдът намира, че се дължи плащане от ответника за ползваните услуги в посочените в месечните справки размери, на които е настъпил падежа за плащане. Ответникът не е доказал да е извършил плащане на сумите, за които са издадени процесните фактури, въпреки разпределената в тази насока доказателствена тежест.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че по делото е проведено пълно и главно доказване на основанието, породило твърдяното право в полза на ищеца, поради което и решаващият състав приема предявената
искова претенция за основателна.
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на ищеца се дължат сторените в настоящото и заповедното производство
в размер на общо 910 лева съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.И.С., ЕГН **********, адрес: ***,
че дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Я.Х., М.С. и Д.К., сумата от 453,68 лева
(четиристотин петдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща
неплатени месечни абонаменти, използвани услуги и лизингови вноски по договори
за мобилни услуги с предпочетени номера *************, *************, *************, *************, *************и договори за лизинг към тях, за които са издадени фактури № **********/10.10.2016 г., претендирана
в размер на 6,64 лева, **********/10.11.2016 г., претендирана в размер на
173,83 лева; **********/10.01.2017 г., претендирана в размер на 273,21 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 07.03.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2027/2019 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА М.И.С., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.
к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Я.Х., М.С. и Д.К.,
сума в размер на 910 лева (деветстотин и десет лева) съдебно-деловодни разноски
в настоящото и заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.