РЕШЕНИЕ
№ 641
гр. Бургас, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20212100101039 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на З. Р. М. с ЕГН
********** от ***, със съдебен адрес гр.Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 102,
ет.1, ап.2 – адвокат Иванка Синигерова, против „ЯНИМЕКС“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I“
№ 96, представляван от управителя Димчо Янев Димов. Предявен е
осъдителен иск за заплащане на сумата от 13 000 евро – връщане на
платеното по предварителен договор за продажба на недвижим имот от
01.07.2014г. като дадено на отпаднало основание, ведно със законната лихва
върху исковата сума от предявяването на иска на 28.06.2021г. до
окончателното й изплащане.
Обстоятелства, на които ищцата основава предявения иск :
Твърди, че страните са били обвързани от предварителен договор за
продажба на недвижим имот, сключен на 01.07.2014г. за имот с
идентификатор *** – апартамент № 23 в ***. Договорената продажна цена
била 49 450 евро, платима на 49 равни месечни вноски от по 1000 евро,
начиная от 15.07.2014г. и последна 50-а вноска в размер на 450 евро. Ищцата
– купувач по договора заплатила лично и чрез свои близки общо 23 000 евро,
като последното плащане било на 20.05.2016г. Впоследствие ищцата
преустановила плащанията. Считала, че договорът е прекратен на основание
чл.11 от същия – било договорено автоматично разваляне на договора при
закъснение на купувача да плати дължима вноска с повече от 30 дни. Така
1
договорът следвало да се счита за развален на 15.07.2016г. – 30 дни след
падежа на следващата неплатена вноска 15.06.2016г. Впоследствие ищцата
научила, че апартаментът бил продаден на друго лице на 13.07.2018г.
Претендира връщането на процесната сума от 13 000 евро, представляваща
разликата между заплатеното от нея по договора и дължимата на продавача
неустойка от 10 000 евро, уговорена с чл.11 от договора при неизпълнение от
страна на купувача.
В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът представя
писмен отговор, с който оспорва иска. Счита, че липсват доказателства
сочените от ищцата платени суми да са получени от името и за сметка на
ответното дружество, както и плащанията да са във връзка с посочения
предварителен договор за покупко-продажба. Твърди, че на основание чл.2,
ал.2 от договора вноските е следвало да бъдат заплащани по банков път по
сметката на дружеството-продавач, като не е уговаряно между страните
плащанията да се приемат от управителя или от други лица. Позовава се
също на правото си на договорна неустойка в размер на 10 000 евро, но
оспорва получаването от дружеството на твърдяната сума от 23 000 евро, от
която да бъде приспадната неустойката от 10 000 евро. В хода на делото
признава получени плащания на стойност 6000 евро.
Прави и възражение за изтекла погасителна давност на претендираното
от ищцата парично вземане, предвид посочените от ищцата дати на
извършените плащания.
Страните представят доказателства в подкрепа на становищата си.
Претендират и присъждане на направените съдебни разноски.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд
намира за установено следното :
Предявеният осъдителен искове е с правно основание чл.55, ал.1,
предл.3 от ЗЗД.
Не е спорно по делото и се установява от приетите писмени
доказателства, че на 01.07.2014г. страните са сключили предварителен
договор за продажба на недвижим имот, с който ответникът – продавач
„Янимекс“ ЕООД се задължил да прехвърли с окончателен договор на ищцата
З.М. следния имот – самостоятелен обект с идентификатор ***,
представляващ апартамент № 23 с административен адрес ***, а ищцата се
задължила да заплати договорената продажна цена в размер на 49 450 евро,
платима както следва : 49 равни месечни вноски от по 1000 евро, платими от
15.07.2014г. на 15-о число на всеки календарен месец; последна 50-а вноска в
размер на 450 евро, платима до 15-о число на последния месец. С чл.2, ал.2 от
договора страните са договорили всички дължими вноски за продажната цена
да бъдат заплащани по банков път по посочена банкова сметка на ответното
дружество – IBAN : BG 37 RZBB 9155 1086 2794 17. Договорено е
окончателният договор да бъде сключен не по-късно от 30 дни от плащането
2
на цялата дължима продажна цена. По чл.11 страните са постигнали съгласие,
че при неизпълнение на задълженията на купувача да заплати дължимите
вноски и забава повече от 30 дни от уговорения падеж, то договорът се
разваля автоматично и продавачът получава неустойка от 10 000 евро, която
има право да удържи от изплатените до този момент суми, а ако същите
надвишават дължимата неустойка, продавачът се задължава да върне на
купувача остатъка в едномесечен срок след получаване на писмено
уведомление за банкова сметка.
Страните не спорят, че цената не е била заплатена изцяло от купувача,
както и че окончателен договор не е сключен. Не е спорно също, че
предварителният договор е развален на основание чл.11 поради неизпълнение
на задължението на купувача да плати изцяло продажната цена. Ищцата
признава и правото на ответника – продавач по договора да получи
договорената с чл.11 неустойка от 10 000 евро, както и направеното
прихващане това вземане на ответника с насрещното вземане на ищцата да й
бъдат върнати вноските, платени преди развалянето на договора. Спори се
извършени ли са от ищцата плащания по договора, респективно относно
момента на разваляне на договора.
На основание чл.20а, ал.1 от ЗЗД страните са обвързани от сключения
между тях предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот.
На основание чл.63 от ЗЗД всяка от страните по договора трябва да изпълнява
задълженията си по него точно и добросъвестно, като при изпълнението
дължи грижата на добрия стопанин. По аргумент от чл.164, ал.1, т.4 от ГПК
изпълнението на установените с писмения договор на страните парични
задължения подлежи на доказване само с писмени доказателства. На
основание чл.4, ал.1 и чл.185, ал.1 от ГПК съдът обсъжда само документите,
изготвени на български език, и тези, изготвени на чужд език, представени от
страната с превод на български.
Със становище в хода на делото ответникът е признал получени
плащания по договора в размер на общо 6000 евро : от 16.07.2014г. на 1000
евро /по банков превод от 15.07.2014г. с наредител Я. Г./, от 25.08.2014г. на
1000 евро /по паричен превод от 21.08.2014г. с наредител Р. М./, 19.09.2014г.
– 1000 евро /по паричен превод от 18.09.2014г. с наредител Р. М. / и от
01.12.2015г. на 3000 евро /по банков превод от 27.11.2015г./, които е
осчетоводил с представените фактури 553/ 16.07.2014г., № 560/ 25.08.2014г.,
№ 567/ 19.09.2014г. и № 672/ 04.12.2015г.
От представените от ищцата платежни нареждания се установява и
още едно плащане с банков превод от 21.08.2015г. в размер на 1000 евро.
Въпреки, че годината не се чете съдът намира, че документът установява
твърдяното от ищцата плащане от 21.08.2015г., тъй като за същата дата през
предходната 2014г. плащането е извършено от друго лице – Р. М. и за него е
представено друго платежно нареждане - от 21.08.2014г. Така установеният
размер на задълженията, изпълнени по договорения в чл.2, ал.2 начин е общо
3
7000 евро. Липсват доказателства за други извършени плащания по
посочената в договора банкова сметка на ответното дружество. Не се обсъжда
от съда представения на чужд език документ за плащане в размер на 1050
евро от 15.07.2014г. /стр.8 от делото/, тъй като не е изпълнено указанието с
правно основание чл.185 от ГПК за представяне на документа с превод на
български език.
С разписки от 30.10.2014г. и от 19.01.2015г. управителят на ответното
дружество Димчо Янев Димов е удостоверил, че получил от ищцата З.М.
плащания в брой по предварителен договор за покупка на апартамент –
съответно 1000 евро и 3000 евро. При липса на въведени твърдения за други
правоотношения между страните съдът приема, че тези разписки са съставени
по изпълнение на процесния договор. Същият извод съдът прави и по
отношение на разписката от 20.05.2016г., удостоверяваща, че Димчо Янев
Димов е получил 5000 евро. Тези документи представляват разписки за
изпълнение на дълга по смисъла на чл.77, ал.1 от ЗЗД и тъй като същите се
намират във владение на ищцата, която ги представя по делото, при липсата
на заявени и доказани от ответника други договорни правоотношения, съдът
приема, че плащанията са направени именно за изпълнение на договорните
задължения на ищцата по процесното правоотношение и имат погасително
действие за кредитора – ответник.
По въпроса кога изпълнението на договорно задължение има
погасителен ефект е приложима нормата на чл.75, ал.1 и 2 от ЗЗД, съгласно
която изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора
или на овластено от него, от съда или от закона лице, като в противен случай
изпълнението е действително, само ако кредиторът го е потвърдил или се е
възползвал от него. Длъжникът се освобождава от задължението, ако
добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз основа на
недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението,
като в този случай истинският кредитор има право на иск срещу лицето, което
е получило изпълнението. Поради това съдът приема, че с надлежен
погасителен ефект са както установените плащанията по банков път на суми в
размер на 5000 евро /15.07.2014г., 21.08.2015г. и 27.11.2015г./, тъй като
същите са платени на кредитора по предвидения в договора начин. Такива са
установените парични преводи и плащания в брой от 21.08.2014г.,
18.09.2014г., 30.10.2014г., 19.01.2015г. и 20.05.2016г. на обща стойност 11 000
евро. Същите са направени на управителя на ответното дружество Димчо
Янев Димов, който по закон представлява ответното дружество и ръководи
дейността му /чл.141, ал.1 и 2 от ТЗ/, поради което се явява овластено от
закона лице по смисъла на чл.75, ал.1 и 2 от ЗЗД и получените от него
плащания на договорните задълженията на ищцата я освобождават спрямо
кредитора - на основание чл.36, ал.2 от ЗЗД действията на законния
представител на ответното дружество пораждат последиците си направо за
дружеството Ако управителят – получател на плащанията не е изпълнил
задължението си да предостави получените средства на дружеството –
4
кредитор, на основание чл.75, ал.2 от ЗЗД ответното дружество има право на
иск към управителя си за така получените суми.
Въпреки че описаните паричните преводи и плащанията в брой / на
обща стойност 11 000 евро/ не представляват точно изпълнение по смисъла на
чл.2, ал.2 от договора, тъй като не са направени по банков път по посочената
банкова сметка, съдът намира, че не е налице нарушение на съществено
съдържание на договора, което да се квалифицира като договорно
неизпълнение. Действително договорното изпълнение на ищцата не е
стриктно, но не може да се приравни на неизпълнение, тъй като с плащанията
е постигнат целеният погасителен ефект и паричните вземания на кредитора
са удовлетворени. В случай, че тези начини на плащане са създали неудобства
за кредитора на основание чл.79, ал.1, предл.2 вр. чл.82 от ЗЗД той може да
претендира обезщетение за неизпълнение /неточно изпълнение/ в размер на
претърпяни загуби и пропуснати ползи, но не може да претендира ново
изпълнение на паричните задължения.
Не се кредитират в подкрепа на иска представените от ищцата две
квитанции по приходни касови ордери от 24.04.2015г. и 06.08.2015г. за по
3000 евро. Тези частни удостоверителни документи не сочат на връзка с
процесния договор, липсват данни да са издадени от ответното дружество,
плащането по първата квитанция е получено от трето лице Г. Т., а по втората
– от самата ищца. Поради това тези документи не могат да бъдат ценени в
подкрепа на твърденията на ищцата за плащания по процесното
правоотношение. Именно липсата на надлежна индивидуализация на
правоотношението, на получателя на сумите и на основанието за съответното
плащане по тези приходни ордери обосновава и недопустимостта на исканите
от ищцовата страна свидетелски показания, като неотносима е сочената от
ищцата съдебна практика, изискваща в разписката да са посочени фактите,
релевантни за точното изпълнение на задължението /основание и размер на
задължението, кредитор, длъжник, респ. платец, време и място на плащане/ -
решение № 192/ 23.01.2014г. по т. д. № 542/ 2012г. на I т.о., ТК на ВКС.
По изложените съображения съдът приема, че в настоящото
производство ищцата проведе пълно доказване на твърденията си за
извършени плащания на парични задължения по договора в размер на 16 000
евро. За останалите заявени плащания в размер на още 7000 евро /до
твърдяните общо 23 000 евро/ доказването не е успешно.
Не е спорно, че процесният предварителен договор е развален
автоматично на основание чл.11 от същия – поради неплащане от страна на
ищцата на дължими вноски. С развалянето на предварителния договор
изпълнените от ищцата парични задължения се явяват платени на отпаднало
основание и на основание чл.55, ал.1, предл.3 и чл.11 от договора на страните
ответникът дължи връщането им на ищцата. С исковата си молба ищцата
признава правото на ответника да получи договорната неустойка по чл.11 в
размер на 10 000 евро и както и извършеното прихващане на двете насрещни
5
вземания на страните - вземането на ответника за неустойка със вземането на
ищцата да получи платеното на отпаднало основание. С оглед установения по
делото размер на изпълнените парични задължения на ищцата от 16 000 евро
след признатото от ищцата прихващане с насрещното й задължение за
неустойка от 10 000 евро на основание чл.104, ал.2 от ЗЗД непогасено остава
само вземане на ищцата в размер на 6000 евро.
Неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна
давност. На основание чл.110 от ЗЗД установеното вземане на ищцата от
неоснователно обогатяване се погасява с изтичане на петгодишна давност,
която съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо. Съдебната практика приема, че вземанията от
неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД са изискуеми от
отпадането на основанието им /т.7 на ППВС № 1/ 28.05.1979г./. В случая
отпадането на основанието за процесното вземане е развалянето на договора
на страните. Съгласно заявеното в исковата молба за дата на развалянето
ищцата приема датата 15.07.2016г. В хода на производството ответникът не е
въвел надлежно твърдение за момента на прекратяване на правоотношението,
като новите твърдения в писмената защита на пълномощниците не се
обсъждат, тъй като са направени за първи път едва след приключване на
устните състезания по делото. На основание чл.11 договорът се разваля
автоматично при неизпълнение на задълженията на купувача да заплати
дължими вноски при закъснение повече от 30 дни от уговорения падеж.
Последното установено по делото плащане е на 20.05.2016г. Поради това и
при липсата на други въведени в хода на производството твърдения на
ответника съдът приема, че първото следващо неплатено парично задължение
е това с падеж на 15.06.2016г. Така, 30-дневният срок на забава, след който
договорът се разваля автоматично, е изтекъл на 15.07.2016г., поради което на
основание чл.11 от договора същият следва да се счита за автоматично
развален от 16.07.2016г. Липсват данни преди тази дата ответникът да се е
позовал на настъпило по-рано прекратяване на договора, нито да е предявил
претенцията си за неустойка поради автоматичното разваляне на договора.
Напротив, по делото се установи прието плащане в рамките на договорното
правоотношение на страните. Поради това съдът приема, че 16.07.2016г. е
датата на отпадането на основанието за извършените плащания, от която тече
и погасителният петгодишен срок по чл.110 от ЗЗД. Исковата молба е
предявена на 28.06.2021г., т.е. преди изтичането на давностния срок на
16.07.2021г., поради което правопогасяващото възражение на ответника е
неоснователно.
По изложените съображения предявеният иск е основателен до
размера от 6000 евро, в който следва да бъде уважен. За разликата над тази
сума до предявения размер от 13 000 евро искът е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК
страните си дължат взаимно направените съдебни разноски, съразмерно с
6
уважената, респективно с отхвърлената част от иска. Съгласно представения
списък по чл.80 от ГПК разноските на ищцата в настоящото производство са
в размер на 3017,03 лв. /1017,03 лв. – държавна такса и 2000 лв. – адвокатско
възнаграждение/, за които съразмерно с уважения иск ответникът й дължи
сумата от 1392,48 лв. Разноските на ответника по делото в размер на 1300 лв.
– заплатено адвокатско възнаграждение, за които съразмерно с отхвърления
иск ищцата му дължи сумата от 700 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЯНИМЕКС“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 96, представляван от
управителя Димчо Янев Димов, да заплати на З. Р. М. с ЕГН ********** от
***, със съдебен адрес гр.Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 102, ет.1, ап.2 –
адвокат Иванка Синигерова, сумата от 6000 евро – връщане на платеното по
развален предварителен договор за продажба на недвижим имот от
01.07.2014г. като дадено на отпаднало основание, ведно със законната лихва
върху тази сума от предявяването на иска на 28.06.2021г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 1392,48 лв. за направените по делото съдебни
разноски, съразмерно с уважения иск.
ОТХВЪРЛЯ иска на З. Р. М. с ЕГН ********** против „Янимекс“
ЕООД с ЕИК ********* за разликата над уважения размер от 6000 евро до
предявения размер от 13 000 евро, ведно със законната лихва върху тази
разлика, начиная от предявяването на иска.
ОСЪЖДА З. Р. М. с ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес
гр.Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 102, ет.1, ап.2 – адвокат Иванка Синигерова,
да заплати на „ЯНИМЕКС“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 96, представляван от управителя
Димчо Янев Димов, сумата от 700 лв. за направените по делото съдебни
разноски, съразмерно с отхвърления иск.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7