Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 01.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на тринадесети март две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 732 по описа за 2018г. и
взе предвид следното:
Производството е по предявени от „Г.Т.Т.“
ЕООД срещу „Д.З.“ АД при условията на обективно кумулативно съединяване: 1)
осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата 30 000,00 лв. –
обезщетение, дължимо по договор за имуществено застраховане на лек автомобил
„БМВ” с рег. №******за застрахователно събитие „кражба”, настъпило на
12.08.2017г.; 2) осъдителен иск с правно основание чл. 409 КЗ, вр. чл. 86, ал.
1, изр. 1 ЗЗД за сумата 976,95 лв. – лихви за забава, изтекли върху главното
вземане в периода от 22.12.2017г. до 17.04.2018г.
Ответникът оспорва исковете по основание с
възражения за неизпълнение на задължения на застрахования за уведомяване на
обстоятелствата от значение за сключване на договора и настъпване на
застрахователното събитие (твърденията са, че ищецът е предоставил неверни
данни относно броя ключове за застрахования автомобил и относно времето на
последното използване на автомобила преди настъпване на застрахователното
събитие).
Оспорва исковете и по размер с възражение, че
действителната стойност на автомобила е под уговорената застрахователна сума по
договора за застраховка, както и с възражение за прихващане на последните три
вноски за застрахователна премия по договора, които не е заплатени от ищеца.
Безспорно е между страните, но се и
установява от приетата като писмено доказателство по делото застрахователна
полица №0312170023011997 от 18.07.2017г., че ищецът като собственик на
процесния лек автомобил и ответникът като застраховател са страни по договор за
имуществено застраховане на процесния лек автомобил при уговорена
застрахователна сума 30 000,00 лв. и срок на действие от 19.07.2017г. до 18.07.2018г.
Също не е предмет на спор между страните, но
се и установява от писмените доказателства по делото и показанията на свидетеля
Я., че в срока на действие на застрахователния договор автомобилът е отнет от
владението на ищеца (процесуалните изявления на ответника по делото поначало не
включват оспорване на отнемането на автомобила от владението на ищеца в срока
на действие на застрахователния договор, а се концентрират върху оспорване на датата
на последното използване на автомобила, заявена от името на ищеца при
уведомяването на ответника за процесното застрахователно събитие).
Отнемането на владението на ищеца върху
автомобила без негово съгласие представлява покрит риск по застрахователния
договор между страните и след като е настъпило в срока на действие на договора
поражда задължение за ответника да обезщети вредите на застрахования собственик
на автомобила.
Тъй като застрахователното събитие представлява
пълна загуба на застрахованото имущество, тези вреди са съизмерими с
действителната стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие
до размера на уговорената застрахователна сума (чл. 386, ал. 2 КЗ).
Възраженията на ответника за неизпълнение на
задължения на застрахования, които изключват задължението на застрахователя за
плащане на обезщетение за процесното събитие, са мотивирани с обстоятелството,
че според информацията в представения от застрахования контактен ключ за
процесния автомобил, последното използване на ключа се е случило на 08.08.2017г.
в 00,00 часа, а не на 11.08.2017г., каквито са данните в уведомлението от
застрахования за процесното застрахователно събитие.
Посоченото обстоятелство, само по себе си не
може да обуслови извод, че твърденията на застрахования относно датата на
последното използване на автомобила не са съответни на действителното
положение, още повече, че заключението на изслушаната съдебна автотехническа
експертиза по делото съдържа достатъчно данни, които да изключат възможността
за безусловен извод относно действителното време на последното използване на
автомобила само въз основа на разчетените данни от контактния ключ, но също и
при съобразяване на показанията на свидетеля Я., които съдът не намира
основания да не кредитира и които с изискуемото от процесуалния закон пълно и
главно доказване установяват, че
автомобилът е бил паркиран по времето и на мястото, посочени от ищеца в
уведомлението до ответника за процесното застрахователно събитие.
По делото не са събрани доказателства, които
да установяват, че застрахованият е имал повече от един контактен ключ за
процесния автомобил, поради което недоказани се явяват и втората група
възражения на ответника за неизпълнение на задължение на застрахования, но
следва да се отбележи, че броят ключове за застрахования автомобил поначало не представлява
обстоятелство, което може да има значение за настъпването на процесното
застрахователно събитие, а съгласно изричния текст на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ
застрахователят има право да откаже плащане на обезщетение поради неизпълнение
на задължения на застрахования само в хипотезите, при които именно
неизпълнението на задълженията е довело до настъпване на застрахователното
събитие.
От заключението на автотехническата
експертиза по делото се установява, че средната пазарна цена на процесния
автомобил към датата на процесното застрахователно събитие възлиза на сумата
28 116,00 лв., до която сума съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ възлиза и
задължението на ответника по чл. 405, ал. 1 КЗ за плащане на обезщетение за
вредите на ищеца от застрахователното събитие.
Съгласно чл. 369, ал. 2 КЗ застрахователят
може да удържи размера на неплатените вноски за премии по договора за
имуществено застраховане от размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Правото му по чл. 369, ал. 2 КЗ е упражнено с предявеното в отговора срещу
исковата молба възражение за прихващане на вземанията му за три вноски за
застрахователна премия по договора с размери от по 525,00 лв. и с падежи
18.10.2017г., 18.01.2018г. и 18.04.2018г.
Ищецът не ангажира доказателства, а и
твърдения за плащането на посочените вноски за застрахователна премия, поради
което възражението на ответника за прихващане се явява основателно. При
отчитане на погасителния му ефект съдът приема, че вземането на ищеца за
застрахователно обезщетение при установения му общ размер от 28 116,00 лв.,
остава дължимо за сумата 26 541,00 лв., за която искът с правно основание
чл. 405, ал. 1 КЗ се явява основателен и следва да бъде уважен.
За разликата до пълния му предявен размер от 30 000,00 лв. искът
за застрахователно обезщетение подлежи на отхвърляне (частично като
неоснователен и частично поради прихващането с вземанията на ответника за
неплатени вноски за застрахователна премия).
Въз основа на приетия като писмено
доказателство приемателен протокол от 07.12.2017г. съдът приема, че
задълженията на ищеца за представяне на всички документи, необходими за
установяване на застрахователното събитие и вредите от него, са изпълнени на
посочената дата, което съгласно чл. 405, ал. 1, изр. 2, вр. чл. 108, ал. 1 КЗ
предпоставя, че в забава по отношение на главното вземане за застрахователно
обезщетение ответникът е изпаднал на 22.12.2017г., когато е изтекъл
предвиденият в цитираната разпоредба 15-дневен срок.
Лихвите за забава, изтекли върху главното
вземане на ищеца за сумата 26 541,00 лв. в периода от 22.12.2017г. до 17.04.2018г., за
който е предявен акцесорният иск с правно основание чл. 409 КЗ, изчислени по реда на
чл. 86, ал. 2 от ЗЗД, вр. ПМС №426 от 18.12.2014г. на база основния лихвен
процент на БНБ за този период (общоизвестен факт), увеличен с десет пункта,
възлизат на общия размер 862,59 лв.
Искът за лихви следва да бъде уважен за
посочения размер, като за разликата до пълния предявен размер от 976,95 лв. подлежи на
отхвърляне.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК всяка от
страните има право да иска от другата страна възстановяване на част от
разноските, които е направила за исковото производство, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД с ЕИК********, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на „Г.Т.Т.“ ЕООД с ЕИК********, със
седалище и адрес на управление *** на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата 26 541,00
лв. – обезщетение, дължимо по договор за имуществено застраховане на лек
автомобил „БМВ” с рег. №******за застрахователно събитие „кражба”, настъпило на
12.08.2017г., ведно със законната лихва от 17.04.2018г. до изплащането на
сумата, на основание чл. 409 КЗ сумата 862,59 лв. – лихви за забава, изтекли върху
главното вземане за застрахователно обезщетение в периода от 22.12.2017г. до
17.04.2018г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2 609,70 лв. –
разноски за съдебното производство, като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за разликата над 26 541,00 лв.
до предявения размер от 30 000,00 лв., а иска с правно основание чл. 409 КЗ за
разликата над 862,59
лв. до предявения размер от 976,95 лв.
ОСЪЖДА „Г.Т.Т.“ ЕООД с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Д.З.“ АД с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 57,68
лв. – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: