№ 4444
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110110286 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 60231/23.02.2024г. на
ищеца ********, с която е предявил срещу ответниците Р. Д. Р. и С. Е. Ж. обективно
съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ
и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено, че двамата ответници в условията на
разделност дължат на ищеца следните суми, за които е издадена заповед по чл.410 ГПК от
20.10.2023г. по ч.гр.д. № 55820/2023г. по описа на СРС, 27 състав, както следва:
от Р. Д. Р. - за сумата от 356.59 лв. – представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. за топлоснабден имот –
апартамент № 50, находящ се в **********, ведно със законната лихва от 09.10.2023г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 62.26 лв. за периода от 15.09.2021г.
до 28.09.2023г., сумата от 7.99 лв. - главница за дялово разпределение за периода от
01.08.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 09.10.2023г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 1.78 лв. - лихва за забава за периода от 16.10.2020г. до
28.09.2023г.;
от С. Е. Ж. - за сумата от 1069.76 лв. – представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. за топлоснабден
имот – апартамент № 50, находящ се в **********, ведно със законната лихва от 09.10.2023г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 186.79 лв. за периода от
15.09.2021г. до 28.09.2023г., сумата от 23.96 лв. - главница за дялово разпределение за
периода от 01.08.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 09.10.2023г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 5.33 лв. - лихва за забава за периода от
16.10.2020г. до 28.09.2023г.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот - апартамент № 50, находящ се в **********, за който през периода от
01.05.2020г. до 30.04.2022г. била доставена топлинна енергия, остойностена на сумата общо
от 1426.35 лв., като се дължала и лихва за забава за периода от 15.09.2021г. до 28.09.2023г. в
общ размер на 249.05 лв., както и била неплатена и дължимата цена за услуга дялово
1
разпределение за периода от 01.08.2020г. до 30.04.2022г. в размер на 31.95лв. и се дължала
лихва за забава за периода от 16.10.2020г. до 28.09.2023г. в размер на 7.10 лв. Твърди, че
ответниците Р. Д. Р. и С. Е. Ж. са съсобственици на процесния имот при квоти съответно от
1/4 и 3/4. В качеството им на съсобственици на апартамента, последните се явявали клиенти
на топлинна енергия, като съдържанието на правоотношението между страните били
регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава,
поради което претендира и заплащането на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху
главницата. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата
дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на
Наредба №16-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между
страните. Моли предявените искове да бъдат уважени, като е претендира и разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от името на ответниците
Р. Д. Р. и С. Е. Ж., действащи чрез особен си представител - адв. И. М., в който оспорват
основателността на предявените срещу тях искове. Поддържа, че по делото няма
доказателства да са били връчвани на ответниците фактури за дължимите суми. От
представените доказателства било видно, че процесният имот е собственост на съпрузите
******** и С. Е. Ж., но не ставало ясно след развода на тези лица какви идеални части са
притежавали върху имота, доколкото представеното по делото удостоверение за наследници
било невалидно. Поддържат, че доколкото се касае за непоискана доставка, то не се дължи
заплащане на топлинната енергия. Оспорват законосъобразността на прилаганата от
топлофикационното дружество методика за начисляване на количеството и сумите за
потребена топлинна енергия по прогнозен дял. Считат, че след като не е доказано наличието
на облигационно отношение между СЕС, в която се намира имотът, и фирмата за дялово
разпределение, не се дължи и цена на услугата дялово разпределение, като от страна на
ищеца са предявени права на **********. Поддържат, че не дължат заплащане на
претендираните вземания за лихва за забава, тъй като не са поставени в забава чрез
отправяне на покана за заплащане на процесните задължения. Допълва се, че са нищожни
клаузите на чл.33, ал.2 и чл.32, ал.2 от общите условия на ищеца от 12.03.2014г. Оспорват
доказателствената стойност на представените с исковата молба документи като едностранно
съставени. В условията на евентуалност релевират възражение за погасяване на процесните
вземания по давност.
Конституирано е и трето лице-помагач на ищеца – **********.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приет договор за продажба на държавен недвижим имот от 07.11.1991г., от
който се установява, че на посочената дата ******** и С. Е. Ж. са придобили правото на
собственост върху процесния имот – апартамент № 50, находящ се в *********.
Във връзка със собствеността върху процесния имот са събрани и следните писмени
доказателствени средства: молба от ****** относно вписване на законна ипотека върху
процесния имот, собственост на ******** и С. Е. Ж., както и писмо от ******** от
08.03.2013г., в което е посочено, че процесният апартамент е продаден на ******** и С. Е.
Ж. с договор за продажба на държавен недвижим имот от 07.11.1991г.
Установява се от приетото удостоверение за наследници № 001974/18.08.2009г., че
******** е починал на дата 24.10.2008г., като към момента на смъртта си е бил разведен и
оставил като наследници по закон своите синове - лицата Р. Д. Р. /ответник/ и ****** Д. Р..
2
Последният от своя страна е починал на дата 21.12.2009г. и е оставил за наследник своята
майка С. Е. Ж. /ответник/ - видно от приетото удостоверение за наследници от СО, район
****.
Като писмени доказателства са приети още протокол от ОС на ЕС от 16.09.2002г. и
договор от 17.09.2002г., съгласно който ОС на ЕС на сграда в гр.София, ж.к. **********, е
избрало и възложило на ******** да извършва дяловото разпределение на енергията.
Представени са и списъци на етажните собственици, в които като титуляр на партидата към
******** е посочен ********.
Ищецът е представил съобщение към фактура № **********/31.07.2021г. за периода
01.05.2020г. – 30.04.2021г. за сумата от 720,93 лева; съобщение към фактура №
**********/31.07.2022г. за периода 01.05.2021г. – 30.04.2022г. за сумата от 692,71 лева.
Прието е и извлечение от сметки на ищеца, сочещо задължение за процесния период за
стойност на топлинна енергия, дялово разпределение и лихви в размер на 1714,45 лева.
Третото лице - помагач е представило два броя изравнителни сметки за процесния
период, от които е видно, че е начислявана топлинна енергия за сградна инсталация, за
отопление на имот от отоплително тяло без уред и за битово горещо водоснабдяване.
Приобщен е още и протокол № ********* за неосигурен достъп за отчет на уредите в
процесния апартамент, както и протокол за отчет от 05.06.2022г., подписан от клиента на
топлинна енергия.
Прието е и заключение на съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице, след запознаване с документите по
делото и справки при ищеца и третото лице – помагач, е посочило, че от общото количество
топлоенергия в абонатната станция са били изваждани технологичните разходи, които
оставали за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период топлинен
счетоводител в сградата е бил ******, което дружество издавало изравнителни сметки. За
имота е начислявана топлинна енергия за БГВ, като за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г.
дружеството е начислило служебно енергия при норма разход, тъй като не е бил осигурен
достъп за отчитане, а за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022г. енергията е начислена по
показанията на индивидуален водомер. Експертът е посочил, че през процесния период не е
начислявана топлинна енергия за отопление на имота от отоплителни тела с ИРРО, като
единствено е начислявана енергия от отоплително тяло без разпределител за разход,
разположено в банята. Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите. Посочено е в експертизата, че
вещото лице е извършило собствени изчисления, които съвпадат с начислената енергия от
ФДР. Общият топломер е преминал метрологични проверки, които не са констатирали
отклонения, като от лабораторията към ДАМТН е поставено заключение „съответства“.
Стойността на доставената топлинна енергия в имота през процесния период, след
съобразяване на сумите по изравнителните сметки, възлиза общо на 1530,84 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 от
ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: наличието на
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлинна енергия, по силата на което
продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги
е предал на потребителите (т.е. следва да бъде доказано доставено количество топлинна
енергия, качеството на потребители на топлинната енергия на ответниците - в качеството на
собственици при заявените квоти или като ползватели на имота), че ищецът е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, остойностено в размер на
3
претендираната сума, както и че в имота е извършена услугата дялово разпределение,
остойностена в размер на претендираната сума. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответниците за главните задължения,
както и размера на законната лихва за забава за процесния период. По възражението за
погасяване по давност - в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта
на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
Ответниците, при установяване на горните обстоятелства, следва да докажат положителния
факт на погасяване на дълга.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че ******** е енергийно
предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за
енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява се от заключението по
допусната съдебно – техническа експертиза, че процесният имот се намира в сграда –
етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно
то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл.153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
/мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2017г., ОСГК/.
С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно договорно
отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните
праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях
съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното
право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни
волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с
действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът
може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно
обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6
ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на
писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и
клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно, законът
предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен
договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то
4
всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява
придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен
ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с
новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното
предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с
това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост
може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за
доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на
топлинна енергия /изричен или презюмиран/.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че двамата
ответници Р. Д. Р. и С. Е. Ж. са собственици на процесния топлоснабден имот. В тази връзка
съдът съобрази на първо място представения по делото договор за продажба на държавен
недвижим имот, от който е видно, че на 07.11.1991г. ******** и С. Е. Ж. са придобили
правото на собственост върху процесния имот – апартамент № 50, находящ се в *********.
Съсобственикът ******** е починал на дата 24.10.2008г., като от приетото по делото
удостоверение за наследници от 18.08.2009г. се установява, че същият е оставил като
наследници по закон двамата си синове - Р. Д. Р. /ответник по делото/ и ****** Д. Р., като е
отбелязано, че към момента на настъпване на смъртта починалото лице е било разведено.
Доводите на ответниците, че това удостоверение е невалидно са неоснователни. Фактът, че
ръкописно е отбелязано обстоятелството, че починалият е бил разведен, не опорочава
валидността, тъй като това е удостоверено с подписа на длъжностното лице, а ответниците
не са оспорили автентичността на този официален документ. Няма данни дали към момента
на придобиване на собствеността върху процесния имот през 1991г. ******** и С. Е. Ж. са
били сключили граждански брак, но това обстоятелство е ирелевантно. На първо място, ако
лицата не са се намирали в граждански брак, то би възникнала обикновена съсобственост
при квоти от по 1/2 идеална част за всеки един от съсобствениците и след смъртта на
******** неговата идеална част се наследява от наследниците му - Р. Д. Р. /ответник по
делото/ и ****** Д. Р., или всеки един от тях би придобил по 1/4 идеална част – чл.5, ал.1
ЗН. Дори и процесният имот, придобит през 1991г., да беше попаднал под режима на
съпружеската имуществена общност, то следва да се съобрази, че към момента на
придобиването е бил в сила Семейният кодекс от 1985г. /отменен на 01.10.2009г./, в чл.19,
ал.1 от който е посочено, че вещите и правата върху вещи, придобити от съпрузите през
време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи
независимо от това, на чие име са придобити, а съгласно чл. 26, ал. 1 и чл. 27 имуществената
общност се прекратява при развод, в който случай дяловете на съпрузите са равни.
Установява се по делото, че към момента на смъртта на ******** на 24.10.2008г. същият
вече е бил разведен и към този момент все още в бил действащ СК от 1985г. Тоест, преди да
почине лицето ******** съпружеската имуществена общност върху процесния имот вече е
била прекратена чрез развод и дяловете на съпрузите са били равни. При това положение
след развода имотът е бил обикновено съпритежание между починалия ******** и С. Е. Ж.
при квоти от по 1/2, като след смъртта на ******** неговата идеална част отново се
5
наследява от децата му - Р. Д. Р. /ответник по делото/ и ****** Д. Р. и всеки един от тях
двамата би придобил отново по 1/4 идеална част – чл.5, ал.1 ЗН.
Следователно, към 24.10.2008г. топлоснабденият апартамент е бил съсобствен между
Р. Д. Р. - ответник по делото и претежаващ 1/4 идеална част, ****** Д. Р. – притежаващ 1/4
идеална част и С. Е. Ж. – ответница по делото и притежаваща 1/2 идеална част. ****** Д. Р.
от своя страна е починал на 21.12.2009г., като негов единствен наследник е неговата майка и
ответница по делото С. Е. Ж., видно от приетото удостоверение за наследници от ********.
С. Е. Ж. е наследила неговата 1/4 идеална част от имота и по този начин нейният дял в
съсобствеността се е увеличил до 3/4 идеални части (1/2 + 1/4).
Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че съсобственици на топлоснабдения
имот през процесния период са двамата ответници Р. Д. Р., притежаващ 1/4 идеална част и С.
Е. Ж., притежаваща 3/4 идеални части, като всеки един от тях дължи разноските за вещта
съобразно дяловете си. При това положение и на основание чл.153 от ЗЕ се налага извод, че
е установено принципното съществуване на облигационно правоотношение между страните
за процесния период, произтичащо от презюмиран договор за продажба на топлинна
енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия. По делото липсват твърдения, а и
доказателства, някой от двамата ответници да се е разпоредил преди или по време на
процесния период с притежаваната от него идеална част в полза на трето лице за спора лице,
или в полза на другия съсобственик.
Фактът, че до процесния имот е била доставяна топлинна енергия през процесния
период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. и нейното количество се установяват от заключението
на съдебно – техническата експертиза. Вещото лице е посочило, че стойността на
доставената топлинна енергия възлиза на сумата от 1530,84 лева. Ищецът обаче е
претендирал общо сумата общо от 1426,35 лева, като предвид диспозитивното начало в
гражданския процес именно тази сума следва да бъде съобразена като дължима. При това
положение стойността на доставената топлинна енергия, която всеки един от двамата
ответници следва да заплати, съобразно притежаваните идеални части в съсобствеността,
възлиза на сумите както следва: Р. Д. Р. дължи сумата в размер от 356,59 лева, а С. Е. Ж.
дължи заплащането на сумата от 1069,76 лева.
Ответниците обаче своевременно са навели възражение за изтекла погасителна
давност на предявените вземания, което следва да бъде разгледано. В тази връзка следва да
се посочи, че съгласно чл.116, б.“б“ давността се прекъсва с предявяване на иска, а съгласно
чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В настоящия случай ищецът
е депозирал заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК пред районния съд на
09.10.2023г. и от тази дата назад следва да се брои и специалният тригодишен давностен
срок за вземанията за доставена топлинна енергия, доколкото се касае за периодични
плащания, по отношение на които приложение намира чл.111, б.“в“ от ЗЗД - Тълкувателно
решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС.
Следователно погасени по давност са всички вземания за топлинна енергия, чиято
изискуемост е настъпила преди 09.10.2020г. За процесния период са приложими общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ- 1/27.06.2016г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 33, ал.
1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При това положение, погасени
по давност се явяват вземанията на ******** за топлинна енергия за периода от м.05.2020г.
до м.07.2020г. на стойност от 255,63 лева. Извън погасителната давност остават вземанията
на ищеца за заплащане на доставена до имота топлинна енергия за периода от м.08.2020г. до
м.04.2022г., поради което за този период исковете по чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.150
ЗЕ, предявени срещу ответниците, се явяват основателни до размера на следните суми,
съобразно притежаваните от тях идеални части от топлоснабдения имот, а именно: по
6
отношение на Р. Д. Р. – до размера на сумата от 292,68 лева, а по отношение на С. Е. Ж. – до
размер на сумата от 878,04 лева. Искът за установяване дължимост на стойност на доставена
топлинна енергия срещу Р. Д. Р. следва да се отхвърли за сумата над размера от 292,68 лева
до пълния претендиран размер от 356,59 лева и за периода от м.05.2020г. до м.07.2020г., а
срещу С. Е. Ж. следва да се отхвърли за сумата над размера от 878,04 лева до пълния
претендиран размер от 1069,76 лева и за периода от м.05.2020г. до м.07.2020г., като погасени
по давност.
По отношение на иска по чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД за признаване на установено, че
ответниците дължат заплащане на цената на извършената услуга дялово разпределение
следва да се посочи следното: Установява се от доказателствата по делото, че такава услуга в
действителност е била извършвана от дружеството **********. Съгласно чл. 139 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или
от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. Според чл.22 от ОУ дяловото разпределение се извършва
възмездно от продавача по реда на чл.61 и следв. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите, като същите заплащат на продавача (ищеца) стойността на услугата за
"дялово разпределение", извършена от избрания от тях търговец, поради което възраженията
на ответниците, че ищецът не е легитимиран да претендира възнаграждението за тази
услуга, се явяват неоснователни. От представеното от ищеца извлечение от сметки, се
установява, че стойността на извършената услуга дялово разпределение за процесния период
от м.08.2020г. до м.04.2022г. е в размер на 31,95 лева. Във връзка с наведеното възражение за
изтекла погасителна давност следва да се посочи следното: Отбеляза се вече по - горе, че
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано пред съда на 09.10.2023г.,
поради което погасени по давност са всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди
09.10.2020г. Доколкото не е предвиден срок за заплащане на таксата за дялово
разпределение, то на основание чл.114 от ЗЗД задължението става изискуемо от момента на
възникването му, поради което погасени по давност се явяват вземанията за периода от
м.08.2020г. до м.09.2020г. в размер на 3,04 лева. Извън погасителната давност остават
вземанията за възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от м.10.2020г. до
м.04.2022г. в размер на 28,91 лева. Предвид квотите в съсобствеността, исковете срещу
ответниците за признаване на установено, че дължат заплащане на възнаграждение за
извършена услуга дялово разпределение през периода, който не е обхванат от погасителната
давност - м.10.2020г. до м.04.2022г, са основателни до следните размери: по отношение на Р.
Д. Р. – до размера на сумата от 7,23 лева, а по отношение на С. Е. Ж. – до размер на сумата
от 21,68 лева. Исковете на ******** следва да бъдат отхвърлени срещу Р. Д. Р. за сумата над
размера от 7,23 лева до пълния претендиран размер от 7,99 лева и за периода от м.08.2020г.
до м.09.2020г., а срещу С. Е. Ж. следва да се отхвърли за сумата над размера от 21,68 лева до
пълния претендиран размер от 23,96 лева и за периода от м.08.2020г. до м.09.2020г., като
погасени по давност.
Неоснователни са исковете по чл.422 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени срещу всеки
един от двамата ответници, за признаване на установено, че дължат заплащането на
обезщетение за забава за периода от 15.09.2021г. до 28.09.2023г. в размер на 62,26 лева по
отношение на Р. Д. Р. и в размер на 186,79 лева по отношение на С. Е. Ж. и като такива
следва да бъдат отхвърлени. Следва да се посочи, че оспорванията на ответниците по
отношение на действителността на клаузите, уреждащи необходимост от публикуване на
фактурите на интернет-страница на ищеца, са неотносими към спора. Това е така, тъй като в
случая приложимите ОУ са тези от 2016г., като те не поставят такова условие. Съгласно тези
общи условия за изпадането в забава не е нужно да се отправя покана от ищеца. Уредбата на
изпадането в забава и възникването на вземане за обезщетение за забава се съдържа в
7
разпоредбите на чл. 32 и на чл. 33 от ОУ. С тях е направено ясно разграничение между
месечните вземания, които са прогнозни и тези, които са определени на месечен реален
отчет. За първите обезщетението за забава съгласно чл.32, ал.1 вр. с ал. 3 вр. с чл. 33, ал. 4 ,
пр. 1 се дължи след изтичане на 45 дни от периода на изравнителната сметка. За вторите
обезщетението за забава съгласно чл. 32, ал. 2 вр. с чл. 33, ал. 4, пр. 2 се дължи след изтичане
на 45 дни след периода, за който се отнасят. Тези ОУ не уреждат възникване на вземане за
обезщетение за забава върху суми, които са определени прогнозно. В случая приетите по
делото съобщение към фактура № **********/31.07.2021г., съобщение към фактура №
**********/31.07.2022г., изравнителни сметки и извлечение от сметките на ищеца,
установяват, че за имота начисленията са правени ежемесечно по прогнозни суми, като след
изравнителната сметка са издавани обобщени фактури. Краят на отчетния период по
изравнителната сметка и обобщената фактура е април месец на съответната година. Така
срокът за плащане на задълженията по изравнителните сметки изтича 45 дни след края на
април, тоест на 15.06. от съответната година. Към този момент обаче по делото е установено,
че обобщените фактури за процесните отчетни периоди не са били издадени, не е
установено и изравнителните сметки да са били връчени на потребителите и на абонатите и
да са били стабилизирани, тоест да е изтекъл срокът за възражения срещу тях и такива да не
са подадени. Доколкото не е установено възможното изпълнение на задължението в
уговорения в чл. 33, ал. 4 от ОУ срок - до 45 дни след периода за който се отнася
изравнителната сметка, то изтичането на този срок не е поставил в забава ответника за
плащането на задълженията. Налице е хипотезата на чл. 95 и чл. 96 от ЗЗД - забава на
кредитора, която освобождава длъжника от последиците от собствената му забава. Това е
така, защото точното изпълнение на длъжника е било възможно само при съдействие от
страна на кредитора-измерване на потреблението и разпределяне на енергията, посочването
на дължимата сума за реално потребената сума в издадена за същото фактура след
стабилизирана изравнителна сметка. Неиздаването на изравнителна сметка и на фактура по
нея в срок преди да изтече срока за плащане от 45 дни след края на съответния отчетен
период, прави невъзможно точното изпълнение на задължението на длъжника да плати в
уговорения в ОУ срок. Така кредиторът е изгубил привилегията по общите условия за
уговорения падеж за плащане на задълженията по изравнителните сметки. В такава
хипотеза, за да изпадане потребителя в забава при плащането на главницата за топлинна
енергия, той е следвало да бъде уведомен от кредитора, че е преустановил забавата си, тоест
че е издал фактура за сумите по изравнителните сметки, съответно да изпрати покана за
плащане. Последното не се твърди и не се установява по делото, поради което ответниците
не са поставени в забава и обезщетение за забавено плащане на главницата за топлинна
енергия не се дължи.
Неоснователни са и исковете по чл.422 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на
установено, че Р. Д. Р. дължи заплащането на сумата от 1,78 лева, а С. Е. Ж. дължи
заплащането на сумата от 5,33 лева, представляващи обезщетение за забава върху
задължението за заплащане на цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от
16.10.2020г. до 28.09.2023г. и като такива следва да бъдат отхвърлени. Това е така, тъй като в
общите условия на ищеца не е уговорен конкретен падеж на задължението за плащане на
цена за дялово разпределение. При това положение, за да изпадне в забава, длъжникът
следва да е поканен от кредитора съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД. По делото не са представени
никакви доказателства, от които да се установи, че ищецът е отправил подобна покана до
ответниците за плащането на цената за дялово разпределение, поради което същите не са
изпаднали в забава за тези плащания и не дължат обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни, но ответниците са
били представлявани от особен представител, поради което разноски следва да се присъдят
само на ищеца.
8
В хода на заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 84,29
лева, поради което в негова полза се следва сумата от 58,98 лева, съразмерно на уважената
част на предявените искове, като ответниците следва да бъдат осъдени на основание чл.78,
ал.1 ГПК да заплатят сумата, съобразно квотите им в съсобствеността, или Р. Д. Р. следва да
бъде осъден да заплати сумата от 14,74 лева, а С. Е. Ж. следва да бъде осъден да заплати
сумата от 44,24 лева.
В хода на исковото производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 932,73
лева, като е претендирал и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като съдът
определи, че такова следва да бъде присъдено в размер на 100 лева, съобразно чл. 78, ал. 8 от
ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП. При това положение, в полза на ищеца се
следва сумата в размер на 722,61 лева, съразмерно на уважената част на предявените искове.
С оглед изложеното, ответниците следва бъдат осъдени да заплатят на основание чл.78, ал.1
ГПК на ******** следните суми за разноски, съобразно квотите им в съсобствеността, а
именно: Р. Д. Р. – сумата от 180,65 лева, а С. Е. Ж. – сумата от 541,96 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ищеца ********, ЕИК ********,
срещу ответника Р. Д. Р., ЕГН **********, положителни установителни искове с правна
квалификация чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ, че Р. Д. Р. дължи на ********
сумата в размер на 292,68 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода от м.08.2020г. до м.04.2022г. до топлоснабден имот - апартамент № 50, находящ се в
**********, ведно със законната лихва от 09.10.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата в размер от 7,23 лева, представляваща възнаграждение за
извършена услуга „дялово разпределение“ за периода от м.10.2020г. до м.04.2022г., ведно със
законната лихва от 09.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №
55820/2023г. по описа на СРС, I ГО, 27 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца ********, ЕИК ********, срещу ответника Р. Д.
Р., ЕГН **********, положителни установителни искове с правна квалификация чл.422 ГПК,
вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване на установено, че Р. Д. Р.
дължи на ******** сумата в размер на разликата над 292,68 лева до пълния предявен
размер от 356,59 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
от м.05.2020г. до м.07.2020г. до топлоснабден имот - апартамент № 50, находящ се в
**********, като погасен по давност; сумата в размер на разликата над 7,23 лева до
пълния предявен размер от 7,99 лева, представляваща възнаграждение за извършена
услуга „дялово разпределение“ за периода от м.08.2020г. до м.09.2020г., като погасен по
давност; сумата в размер на 62,26 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
15.09.2021г. до 28.09.2023г. върху главницата за топлинна енергия, както и сумата в размер
на 1,78 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 16.10.2020г. до
28.09.2023г. върху главницата за дялово разпределение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ищеца ********, ЕИК ********,
срещу ответницата С. Е. Ж., ЕГН **********, положителни установителни искове с правна
квалификация чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ, че С. Е. Ж. дължи на
******** сумата в размер на 878,04 лева, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода от м.08.2020г. до м.04.2022г. до топлоснабден имот - апартамент № 50,
находящ се в **********, ведно със законната лихва от 09.10.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата в размер от 21,68 лева, представляваща
9
възнаграждение за извършена услуга „дялово разпределение“ за периода от м.10.2020г. до
м.04.2022г., ведно със законната лихва от 09.10.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.дело № 55820/2023г. по описа на СРС, I ГО, 27 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца ********, ЕИК ********, срещу ответницата С.
Е. Ж., ЕГН **********, положителни установителни искове с правна квалификация чл.422
ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване на установено, че
С. Е. Ж. дължи на ******** сумата в размер на разликата над 878,04 лева до пълния
предявен размер от 1069,76 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия
за периода от м.05.2020г. до м.07.2020г. до топлоснабден имот - апартамент № 50, находящ
се в **********, като погасен по давност; сумата в размер на разликата над 21,68 лева до
пълния предявен размер от 23,96 лева, представляваща възнаграждение за извършена
услуга „дялово разпределение“ за периода от м.08.2020г. до м.09.2020г., като погасен по
давност; сумата в размер на 186,79 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
от 15.09.2021г. до 28.09.2023г. върху главницата за топлинна енергия, както и сумата в
размер на 5,33 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 16.10.2020г. до
28.09.2023г. върху главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Р. Д. Р., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на
********, ЕИК ********, сумата в размер на 14,74 лева, представляваща разноски в
заповедното производство, както и сумата в размер на 180,65 лева, представляваща
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА С. Е. Ж., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на
********, ЕИК ********, сумата в размер на 44,24 лева, представляваща разноски в
заповедното производство, както и сумата в размер на 541,96 лева, представляваща
разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на ********** - трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10