Решение по КНАХД №659/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.

На касационна проверка е подложено Решение № 226/13.06.2025г., постановено по АНД № 1761/2024г., с което състав на Районен съд – Велико Търново е отменил Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Пако Транс 93“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], общ. Велико Търново, [улица], представлявано от П. А. Д., за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева.

Така постановеното Решение е обжалвано от Агенция „Пътна инфраструктура“, действаща чрез упълномощения юрисконсулт. В касационната жалба се твърди, че решението на РС е неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Основното оплакване е, че съдът неправилно прилага разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, като аргументи за това се черпят от дефиницията на §6, т.63 от ДР на ЗДвП и чл.189ж, ал.1 от ЗДвП. Счита че, въззивния съд неправилно е интерпретирал приложението на чл. 34 от ЗАНН, тъй като цитираната разпоредба е относима към срокове, касаещи издаването на АУАН и НП, но не и ЕФ. Намира, че давностните срокове по чл.34 от ЗАНН са неприложими, като развива подробни съображения и цитира съдебна практика. Разяснявайки подробно механизма на постъпването и обработката на данните, касаещи нарушения от вида на процесното и техните извършители, и издаването на електронните фишове, твърди също, че предвид спецификата на осъществявания контрол върху заплащането на пътни такси следва да се приеме, че административнонаказателното производство започва с издаването/подписването на електронния фиш, а не със заснемането на ППС при преминаване по платената пътна мрежа. По същество твърди, че нарушението е безспорно доказано по делото, че транспортното средство е снабдено с бордово устройство, но не е подадена, съответно получена, тол-декларация за сегмента на рамката, където е отчетено нарушението, в резултат на което не са изпълнени задълженията за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса. Според касатора самият факт, че ППС-то е снабдено с бордово устройство не доказва по никакъв начин обстоятелството, че същото е подавало тол декларации и че са изпълнени задълженията, свързани със заплащането на дължимите тол такси. Поради това намира, че правилно е била ангажирана отговорността на собственика на ППС. По тези съображения ПП моли касационната инстанция за отмяна на решението на РС и постановяване на такова по същество, с което да потвърди ЕФ. В съдебно заседание чрез юрк Корфонозова поддържа касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а при условие на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касация – „Пако Транс 93“ ЕООД, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. В писмения отговор на касационната жалба и в последваща молба, чрез процесуалния си представител адв. Л., отрича основателността й. Намира за правилен извода на съда за приложимостта на давностния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН в конкретният случай. Моли за присъждане на разноски, съгласно представен списък с разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Велико Търново дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че правилно РС е отменил процесния ЕФ поради издаването му след изтичане на давностния срок. Предлага решението на РС да бъде оставено в сила.

Съдът в качеството на касационна инстанция, на основание чл.218, ал.2 от АПК, служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени оплакванията в жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази доводите на страните, съдът приема за установено следното:

Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира като такива за нарушение на закона – касационно основание по чл.348,ал.1, т. 1 от НПК, във връзка с чл.348, ал.2 от НПК.

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, участник в производството пред РС, за която решението е неблагоприятно, против съдебен акт, подлежащ на касация, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения по фактите и правото:

Въззивният съд правилно е установил следната фактическа обстановка:

На 08.03.2022 г., в 12:19 часа, на път I-5, км 68+946, Община Полски Тръмбеш, в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено нарушение с пътно превозно средство – товарен автомобил Скания 124 ЛА 4х2 [НА] с рег. №[рег. номер], с техническа допустима маса 18 600, брой оси 2, екологична категория Евро 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 50 000, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство №40352, което представлява елемент от системата за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, което се е намирало на път I-5, км 68+946, Община Полски Тръмбеш. За извършеното нарушение е генериран запис- доклад от електронната система по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП с приложени към него статични изображения, на които е виден регистрационният номер на автомобила и прикаченото към него ремарке. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и с ЕФ № ********** на „Пако Транс 93“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева. Този ЕФ е оспорен пред Великотърновския районен съд в законоустановения срок.

След анализ на доказателствената съвкупност, включваща необходимите и допустими писмени и веществени доказателствени средства, РС е констатирал, че оспорения пред него ЕФ е издаден в нарушение на законоустановения по чл.34, ал.3 от ЗАНН срок. В този смисъл се е позовал на решението по ТД №3/2019 г., където се приема, че „откриването“ на нарушителя е налице, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които може да идентифицира нарушителя. Според РС в случая нарушението е станало известно на наказващия орган още на датата на извършването и заснемането му – 08.03.2022 година, а ЕФ е издаден едва на 12.11.2024 г., т.е. значително след изтичане на давностния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Съдът се е позовал и на задължителната тълкувателна практика, изразена в ТП №1 от 27.02.2015 година по ТД №1/2014 година на ОСНК на ВКС и ВАС. Изложени са мотиви, че нормата на чл. 34 от ЗАНН и конкретно ал. 3 намира приложение при издаването на ЕФ, доколкото чл. 189ж от ЗДвП предвижда възможност при установяване на нарушение от процесния вид да се издаде ЕФ. В производството по издаване на ЕФ се прилагат общите разпоредби за давностните срокове по ЗАНН. По правно значение и последици ЕФ е аналогичен с НП. С тези мотиви ВТРС е отменил обжалвания пред него ЕФ.

Настоящият касационен състав на АСВТ намира обжалваното Решение за валидно, допустимо и правилно постановено.

Установената по делото фактическа обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството доказателства. Съдът е изпълнил задължението си да установи служебно обективната истина по спора, като събере допустими и относими за това доказателства. Изцяло се споделят мотивите на РС – В. Търново, към които се препраща на основание чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

По конкретните възражения, заявени в касационната жалба, съдът намира следното:

Основното възражение в КЖ е за неприложимост на чл. 34 от ЗАНН в особено производство по издаване на ЕФ, което настоящата касационна инстанция намира за неоснователно.

В Закона за движение по пътищата е предвиден специфичен способ за установяване на нарушения, свързани с неплащане на дължимата винетна такса, като чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП допуска при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, да може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Правилни и обосновани са изводите на Районния съд, че в процесния случай намира приложение разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Според т.1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело №1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Върховния административен съд, сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административнонаказващия орган. За тези срокове съдът следи служебно. Нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална уредба. Специалният закон – ЗДвП въвежда особено производство по установяването на административното нарушение и неговото санкциониране, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване.

Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и има същото правно значение - дава началото на административнонаказателното производство. От своя страна, електронното изявление, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. След като в ЗДвП не са предвидени давностни срокове и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП, е цитираният текст от общия закон. Приемането за електронния фиш на последици различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона. Отричането на прилагането на срока по чл.34 от ЗАНН от страна на настоящия касатор е правно неаргументирано, доколкото в случая няма как да се приложи единствено изпълнителската давност по чл.82 от НК, като се отрича логиката на прилагането на предхождащата я погасителна давност.

Аргумент в подкрепа на горното е и че специалната процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели регламентирането на ускорена процедура по ангажиране на административнонаказателна отговорност, а ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя. С оглед на това, правилно и законосъобразно ВТРС е приел, че именно датата на заснемане има функциите на АУАН и от този момент започват да текат всички давностни срокове по чл. 34 от ЗАНН. Именно към този момент компетентният орган е наясно с обективните и субективни признаци на нарушението, дата, място на извършване ДК № на МПС, поради което за него от този момент възниква задължение за издаване на ЕФ. Отликата по отношение на форма, съдържание и реквизити на ЕФ спрямо НП по никакъв начин не възпрепятства възможността за проследяване на давността по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

В конкретния случай от снимковия материал, който е основанието за издаване на електронния фиш е видно, че нарушението е станало известно на АПИ на датата на извършването му – 08.03.2022 г., която е и дата на заснемане на нарушението, и от този момент започва да тече предвидения в закона шестмесечен срок по чл.34 от ЗАНН, който е изтекъл на 08.09.2022г. Датата на издаване на обжалвания пред въззивния съд електронен фиш, е 12.11.2024 г. – значителен период от време след изтичане на шестмесечния срок за издаване на санкциониращ нарушителя акт. Налице е констатираното от районния съд съществено нарушение на процесуални правила, поради продължаването и приключването на административнонакатателното производство при наличието на абсолютни процесуални пречки за това, което нарушение е достатъчно основание за отмяна на обжалвания електронен фиш, дори без да се обсъжда въпроса по същество. Като е достигнал до този извод районният съд е постановил решението си при правилно приложение на закона.

Цитираната в касационната жалба от процесуалния представител на касатора съдебна практика е известна на настоящия касационен състав, но към настоящия момент същият не я поддържа доколкото е налице еднопосочна и актуална практика в гореизложения смисъл на Административен съд – Велико Търново. Освен това, практиката на други съдилища в страната няма задължителен характер за настоящия състав, каквато имат тълкувателните решения и тълкувателните постановления.

В заключение не се установиха посочените в КЖ основания за отмяна на съдебния акт. Поради това Решението на РС следва да остане в сила.

Следва да се присъдят разноски предвид изричното искане на ответника по касация. Същите са заявени и доказани в размер на 650,00 лв. за АВ. Този размер на адвокатското възнаграждение е оспорен от касатора, като прекомерен. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, надхвърлящи рамките на обичайните за този вид дела. Процесуалното представителство на ответника по него се изразява в подаването на писмен отговор на касационната жалба и молба, без явяване в проведеното по делото открито съдебно заседание. Предвид това и съобразно принципите за справедливост и обоснованост при определяне размера на адвокатските възнаграждения, въведени с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съдът намира, че ответникът по касационната жалба следва да бъде компенсиран за извършените разноски за възнаграждение на адвокат, в размер на 400,00 лева. При своевременно направеното от касатора възражение, съдът намира, че заплатеното от същия адвокатско възнаграждение над посочения размер, не съответства на фактическата и правна сложност на делото и извършените от пълномощника на ответника процесуални действия. И. А. "Пътна инфраструктура" – [населено място], следва да бъде осъдена да заплати на „Пако транс 93“ ЕООД разноски за касационното производство, в размер на 400,00 лева.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът в посочения касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 226/13.06.2025г., постановено по АНД № 1761/2024г. на Районен съд – Велико Търново.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, да заплати на „Пако Транс 93“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], общ. Велико Търново, [улица], представлявано от П. А. Д., разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/.

Решението е окончателно.