Р Е
Ш Е Н
И Е
№267 06.07.2020 год. гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело
№794 по
описа за 2019
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).
Образувано е по жалба от „Лъки
9“ООД, представлявано от управителя З.К.Т. срещу Заповед №19-24-80/30.09.2019 год.,
издадена от Гл. архитект на Община Стара Загора, с която е допуснато допълване
на разрешение за строеж №19-37 от 27.01.2016 год. и издадени Заповеди №19-25-7
от 17.02.2016 год. и №19-24-45 от 08.08.2017 год. към него, с което разрешено
строителството на “КАФЕ-АПЕРИТИВ И ОБМЕННО БЮРО (преустройство на съществуващ кафе аперитив на
II-ри етаж със застроена площ 405.51 кв.м. и обменно бюро на I-ви етаж със
застроена площ 37.37 кв.м. в кафе аперитив с летен бар със застроена площ на
I-ви етаж 10.64 кв.м., на II-ри етаж – 405.51 кв.м., разгъната застроена площ
416.15 кв.м. и обменно бюро на I-ви етаж със застроена площ 26.73 кв.м., строеж
четвърта категория) в урегулиран поземлен имот №II жил. строителство и КОО,
поземлен имот №1734 от кв. 62б по плана на гр. Стара Загора,
представляващ поземлен имот с идентификатор 68850-515.123 по кадастралната
карта, с административен адрес: бул.“Цар Симеон Велики“№117.
В жалбата се изразява
несъгласие със заповедта на Гл. архитект, като се сочат подробни аргументи
относно нейната незаконосъобразност. Цитира се текста на чл.154, ал.5 и ал.2 от ЗУТ и се твърди, че заповедта страда от липса на мотиви, тъй като не е посочена
конкретната хипотеза на коя от т.5, 6, 7, и 8 от чл.154, ал.2 са налице за да
се приеме, че е налице съществено отклонение. Това го е лишило от правото да се
защити адекватно. Твърди също така, че е занитресовани лице и за това
допълнение е необходимо и негово съгласие, което съгласно закона следва да бъде
нотариално заверено, каквото той не е давал. Иска се нейната отмяна и
присъждане на сторените в съдебното производство разноски за адвокат, заплатена
държавна такса и възнаграждение за вещо лице. В представената писмена защита
поддържа изложените в жалбата доводи и възражения.
Ответникът – Главния
архитект на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна, както и да му бъдат
присъдени направените разнокски по делото.
Заинтересованата страна
„Неса“ООД, чрез процесуалния си представител адв. П. оспорва жалбата като
неоснователна, като излага подробни съображения за това в съдебно заседание.
Старозагорският
административен съд, след преценка на становищата на страните, събраните по
делото доказателства и след като съобрази приложимите законови разпоредби,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от процесуално
легитимирано лице, засегнато от заповедта, в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по съществото е
неоснователна, поради следното:
Налице е издадено
разрешение за строеж №19-37 от 27.01.2016 год. от Главния архитект на Община
Стара Загора /лист 35-36/, с което е разрешено извършването на строеж “КАФЕ-АПЕРИТИВ
И ОБМЕННО БЮРО (вътрешно преустройство
със застроена площ 4.60 кв.м. и ръзгъната застроена площ 9.20 кв.м., строеж
четвърта категория) в урегулиран поземлен имот №II жил. строителство и КОО,
поземлен имот №1734 от кв. 62б по плана на гр. Стара Загора,
представляващ поземлен имот с идентификатор 68850-515.123 по кадастралната
карта, с административен адрес: бул.“Цар Симеон Велики“№117, ет.1. Разрешението
е влязло в сила на 04.05.2016 год. Същото е изменено със Заповед №19-25-7 от
17.02.2016 год. на Главния архитект на Община Стара Загора, с което е изменено
издаденото разрешение за строеж, като същото следва да се чете: „КАФЕ-АПЕРИТИВ
И ОБМЕННО БЮРО (преустройство на
съществуващ кафе аперитив на II-ри етаж със застроена площ 405.51 кв.м. и обменно
бюро на I-ви етаж със застроена площ 37.37 кв.м. в кафе аперитив със застроена
площ на I-ви етаж 4.60 кв.м., на II-ри етаж – 405.51 кв.м., ръзгъната застроена
площ 410.11 кв.м. и обменно бюро на I-ви етаж със застроена площ 32.77 кв.м.,
строеж четвърта категория) поради допусната фактическа грешка. Разрешението за
строеж е допълнено със Заповед №19-24-45 от 08.08.2017 год. на Главния архитект
на Община Стара Загора /лист 38/, с което е допълнение одобрения инвестиционен
проект.
На 05.08.2019 год. от страна
на „Неса“ООД е подадено заявление вх.№19-26-57 да бъде одобрен инвестиционен
проект и издаване на заповед за допълване на разрешението за строеж /лист 25/.
С писмо изх.№20-99-197/20.08.2019 год. на ответника по делото, е уведомен
заявителя, че поради постъпил сигнал и течаща проверка за незаконно
строителство, разглеждането на проектната документация ще бъде извършено след
приключване но проверката. На 27.08.2019 год. е депозирано ново заявление с
вх.№19-26-61 от „Неса“ООД за одобряване на инвестиционен проект и издаване на
заповед за допълване на издадено разрешение за строеж. Във връзка с това е
изпратено писмо от Главния архитект с изх.№20-99-214/10.092019 год., с което е указано
на заявителя, че е необходимо да се прецизират квадратурите на обектите,
съгласно издадените заповед за допълване на издаденото разрешение за строеж.
Депозирано е ново заявление с вх.№19-26-64/20.09.2019 год. от „Неса“ООД за
одобряване на инвестиционен проект и издаване на заповед за допълване на
издадено разрешение за строеж №19-37/27.01.2016 год.
Въз основа на приложената
документация към заявлението /лист 27-54/ е издадена оспорената в настоящето
производство Заповед №19-24-80/30.09.2019 год., издадена от Гл. архитект на
Община Стара Загора, с която е допуснато допълване на разрешение за строеж
№19-37 от 27.01.2016 год. и издадени Заповеди №19-25-7 от 17.02.2016 год. и
№19-24-45 от 08.08.2017 год. към него, е разрешено строителството на
“КАФЕ-АПЕРИТИВ И ОБМЕННО БЮРО (преустройство на съществуващ кафе аперитив на
II-ри етаж със застроена площ 405.51 кв.м. и обменно бюро на I-ви етаж със
застроена площ 37.37 кв.м. в кафе аперитив с летен бар със застроена площ на
I-ви етаж 10.64 кв.м., на II-ри етаж – 405.51 кв.м., ръзгъната застроена площ
416.15 кв.м. и обменно бюро на I-ви етаж със застроена площ 26.73 кв.м., строеж
четвърта категория) в урегулиран поземлен имот №II жил. строителство и КОО,
поземлен имот №1734 от кв. 62б по плана на гр. Стара Загора,
представляващ поземлен имот с идентификатор 68850-515.123 по кадастралната
карта, с административен адрес: бул.“Цар Симеон Велики“№117.
С оглед изясняване на
спорните моменти по делото е назначена и изслушана СТЕ, съгласно заключението
на което, разгънатата застроена площ на предвидения летен бар е 10.64 кв.м.,
общата разгъната застроена площ на кафе-аперитива с летния бар е 416.15 кв.м.,
а посочената в обяснителната записка ролетна метална врата е изградена на
посоченото място в проекта и с нея не се променя одобрената застроена площ.
Съдът възприема заключението по съдебно – техническата експертиза като
компетентно и обективно изготвено след обстойна и задълбочена проверка и
съответстващо на събраните по делото писмени доказателства.
Обжалваната заповед е
издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това
административен орган, съгласно чл.148, ал.2 от ЗУТ. Съдържа необходимите
реквизити, включително фактически и правни основания за издаването й. Съдът
установи, че липсват нарушения на административно-производствените правила при
издаването й. Противно на изложеното в жалбата, съдът намира, че са налице
мотиви за издаването на заповедта, като в съдържанието й е посочено в какво се
изразява изменението, че същото представлява съществено такова по смисъла на
чл.154, ал.5 във връзка с чл.154, ал.2 от ЗУТ. Действително не е конкретизирана
коя от хипотезите на чл.154, ал.2, т.5, 6, 7 или 8 от ЗУТ, е налице за да се
издаде заповедта, но съдът намира същото за несъществено. Същото подлежи на
съдебен контрол и в хода на производството следва да се извърши преценката на
административният орган. В приложената по делото документация, съпътстваща подаденото
заявление за одобряване на инвестиционен проект
допълване на издаване разрешение за строеж от 2016 год., в комплексния
доклад е посочено, че същият се изготвя на основание чл.154, ал.2, т.6 и т.7,
съгласно които, е налице съществено отклонение, когато се нарушават
предвижданията на проекта, като се променя предназначението на обекти, отнемат
се или се изменят съществено общи части на строежа или инвестиционното
намерение се променя за етапно изграждане при условията на чл. 152, ал. 2 и се променя
вида и местоположението на общи инсталации и уредби в сгради и съоръжения. При
исканото преустройство няма да се засегне конструкцията на сградата, няма да се
събарят зидове нито ще се изграждат нови такива, а в част електрическа ще се
монтират нови осветителни тела и ел. ключове и контакти, но същите ще бъдат
несъществени. По отношение на ВиК мрежата, ще се развие локална водоснабдителна
и канализационна разводка за летния бар, като съществуващата мрежа,
удовлетворява захранването на преустройваните помещения. С оглед на
гореописаните изменения на проекта, съдът намира, че измененията в проекта са
съществени и е приложима проведената процедура по реда на ЗУТ. Всъщност спор
относно това по делото не съществува между страните, единственото оплакване в
тази насока е, че не е посочена конкретната хипотеза на чл.154, ал.2 т.5, 6, 7
или 8. В жалбата не са изложени съображения, че предвидените изменения в
одобрения инвестиционен проект са несъществени по своя характер, поради което и
съдът приема, че измененията са съществени по смисъла на чл.154, ал.2, т.6 и 7
от ЗУТ. Всъщност ако същите са несъществени, то одобренията ще са по улеснената
процедура по чл.154, ал.1 от ЗУТ.
По отношение на изложеното
в жалбата, за допуснато нарушение разпоредбата на чл.154, ал.5 от ЗУТ съгласно
която, след издаване на разрешението за строеж изменения в одобрения
инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 5, 6, 7
и 8 се допускат по искане на възложителя, придружено от нотариално заверено
съгласие на заинтересуваните лица по чл.149, ал.2 от ЗУТ.
Основният спор по делото
се свежда до това, следва ли да се иска нотариално заверено съгласие на
заинтересуваните лица за допуснатото изменение.
Съгласно чл. 154, ал. 5 от ЗУТ, след издаване на разрешението за строеж изменения в одобрения
инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 5, 6, 7
и 8 се допускат по искане на възложителя, придружено от нотариално заверено
съгласие на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2. Съгласно нормата заинтересувани
лица са: в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен
строеж - възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в
поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на
специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл.22, ал.1.
възложителят и собственикът на земята; в случаите на преустройство и промяна на
предназначението на заварен строеж - лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал.
2; в случаите по чл.185, ал.1 и 2 - собствениците и носителите на ограничени
вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост.
Нормата на чл.185, ал. 1
съдържа 7 точки, като т. 7 препраща към чл. 38, ал. 5 и 6 от ЗУТ, а съгласно
текста на ал. 5 самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена
сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия
ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при
условие че се спазват изискванията на чл.185, ал.1, т.2-4 и не се допуска
наднормено шумово и друго замърсяване. Ако не са налице тези условия, се
спазват изискванията на чл.185, ал.2 и 3. По делото безспорно се установи, че
процесната сграда е заварена, тъй като е въведена в експлоатация. По делото
безспорно се установи също, че изменението касае одобрен инвестиционен проект,
но не се касае за промяна на предназначението на помещението, както и не се
засягат общи части и т.н. Т.е не са налице хипотезите на закона в което се
изисква нотариално заверено съгласие на останалите съсобственици. Въз основа на
гореизложеното, съдът намира, че правилно заповедта е издадена без да е
приложено нотариално заверено съгласие от жалбоподателят, доколкото
законодателят за конкретния случай, съгласно установеното по делото и вписано в
оспорената заповед, не изисква съгласието на останалите съсобственици.
Съдът счита да за
необходимо да уточни, че правилно Гл. архитект на община Стара Загора е
допуснал исканото изменение по чл. 154, ал. 5 от ЗУТ, тъй като се променят ел.
и ВиК мрежата на обекта, което т. 7 на ал. 2 от нормата определя като
съществено. Това обаче не означава, че е налице задължение за представяне на
нотариално заверено съгласие на заинтересованите лица по чл. 149, ал. 2 ЗУТ по
причини, изложени дотук. Налице в случая е РС, съгласно което е влязло в сила,
като не е необходимо издаването на РС само изменението, тъй като същото не
предвижда промяна на предназначението на помещението, а само предвижда в
подмяна на асансьор с товарен подемник и оформяне на летен бар на първи етаж. Предвидената
подмяна на одобрения асансьор с подемник не предполага никакво изменение нито
на общите части, нито се засягат конструктивни елементи и натоварвания, а
оформянето на летния бар изисква единствено изменение на съществущите ел. и ВиК
мрежа.
Предвид изложеното
обжалваната заповед се явява законосъобразна, като издадена от компетентен
орган, в установената форма и при спазване на процесуалните и материалните
разпоредби на закона, а подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена,
като неоснователна.
По делото е направено искане за
присъждане на разноски от всимки страни. С оглед изхода от делото, както и на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК, заинтересованата страна по делото, за която
административният акт се явява благоприятен, има право на сторените разноски. По
делото е представен договор за правна защита и съдействие №94231/12.11.2019
год., от който е видно, че е заплатен адвокатски хонорар в размер на 700.00
лева в брой, като за целта по делото е представена издадена фактура за
извършената услуга, както и фискален бон за полученото плащане в брой. които
следва да се заплатят от жалбоподателят. С оглед
неоснователността на оспорването, в полза на ответника, представляван от
юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 100.00
лв., съгласно приложения по делото списък на разноските, определени в
съответствие с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с
чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ. Размера на разноските е
определен с оглед на фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, както и на
основание чл.172, ал.2, пр. последно от АПК, Административният съд Стара
Загора, шести състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Лъки 9“ООД, представлявано от управителя З.К.Т. против
Заповед №19-24-80/ 30.09.2019 год., издадена от Главния архитект на Община
Стара Загора.
ОСЪЖДА „Лъки 9“ООД, представлявано от управителя З.К.Т. и със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“№117 да
заплати на „Неса“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево,
ул.“Минчо Михайлов“№8, представлявано от управителя инж. Р.И.Р.., сумата от 700.00
(седемстотин) лева, представляващи направените разноски по делото.
ОСЪЖДА „Лъки 9“ООД, представлявано от управителя З.К.Т. и със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“№117 да
заплати на Община Стара Загора, представлявана от Кмета Ж.В.Т., сумата от 100.00
(сто) лева, представляващи направените разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на Република България в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: