РЕШЕНИЕ
№ 1029
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20211110216744 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Д. Е. срещу наказателно постановление/НП/
№ 21-4332-017688/26.08.21г., издадено от началник сектор към СДВР,
О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200
лева на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП за нарушение на чл.
25, ал. 2 ЗДвП и глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от един месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
С жалбата се изразява несъгласие с издаденото НП и се моли за
неговата отмяна като незаконосъобразно и неотговарящо на обективната
истина.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Б., която моли за отмяна
на НП. Сочи, че АУАН и НП се базират изцяло на показанията на св. Д. П.. В
съдебно заседание св. П. заявил, че е говорил с жалбоподателя за щетите и са
коментирали предложение за викане на органите на МВР. Моли съда да вземе
предвид показанията на свидетелката, чиито показания отчасти съвпадали с
1
описаното от св. П.. Адв. Б. счита, че няма доказателства, че жалбоподателят
и св. П. са провеждали разговор, както и доказателства, че има каквито и да
било щети по автомобила на жалбоподателя. Счита, че жалбоподателят не е
имал знание за настъпване на ПТП и че е причинил щети. Счита, че не е
доказан субективният елемент на нарушението. Навежда довод за
приложение на чл. 28 ЗАНН. Моли жалбата да бъде уважена и НП да бъде
отменено, както и да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 09.03.2021г. жалбоподателят Г. Е. около 07.12 часа управлявал в
Столична община по АМ „Тракия“ лек автомобил „Н“ с ДК № с посока от гр.
София към гр. Пловдив. Жалбоподателят се движел в средна пътна лента по
АМ „Тракия“, като между 1-ви и 2-ри километър, за да изпревари
бавнодвижещ се пред него автомобил, предприел маневра изпреварване, като
навлязъл изцяло от средна пътна лента в лява пътна лента, при която маневра
не пропуснал движещия се в лява пътна лента лек автомобил „Д“ с ДК № ,
при което между двете МПС настъпил удар, като били нанесени щети по л.а.
с ДК № в предна дясна и странична дясна част. След удара водачът на л.а.
„Джип Гранд Чероки“ с ДК № СО 8640 СС – св. Д. П., последвал л.а. „Нисан
Кашкай“. Двата автомобила отбили вдясно на значително разстояние от
мястото на настъпване на ПТП. Св. П. заговорил жалбоподателя Е., като му
заявил, че трябва за извикат полиция. Е. заявил, че щетите по неговия
автомобил са по-големи от тези по автомобила на св. П. и потеглил. Майката
на св. П. повикала полиция. Пристигнал екип на ОПП-СДВР. Св. И. Д. снел
обяснения от водача Д. П.. Изготвил докладна записка по случая, а колегата
му изготвил протокол за ПТП.
По данните, съобщени от св. Д. П., бил установен собственикът на л.а.
„Н“ с ДК № – жалбоподателят Г. Е., който бил призован в ОПП-СДВР,
написал и подписал декларация, че той е управлявал на процесната дата
автомобила, като му бил съставен АУАН № 220414/06.08.21г. за нарушения
на чл. 25, ал. 2 ЗДвП и на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
2
Въз основа на АУАН е издадено процесното НП № 21-4332-
017688/26.08.21г.
Видно от заповед № 8121з-515/14.05.18г. началник секторът на О”ПП”-
СДВР е компетентен да издаде процесното НП, а актосъставителят е
компетентен да състави АУАН.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на
показанията на свидетелите Д. П. и И. Д., както и въз основа на писмените
доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК към материалите по
делото.
Показанията на св. И. Д., който е изготвил докладна записка по случая,
изясняват, че е посетил местопроизшествие, снел е обяснения на водача,
останал на място, като установените щети са удостоверени в протокол за
ПТП.
Основен източник на правно релевантни факти по случая са
показанията на св. Д. П., който изяснява времето и мястото на ПТП, данните
за другия автомобил, чиято собственост е установена впоследствие,
механизма на настъпване на ПТП, както и последвалия разговор с водача на
л.а. „Н“. Съдът не намира причина да не се довери на показанията на св. П.,
който подробно изяснява всички обстоятелства, свързани със случая.
Показанията на свидетеля намират подкрепа в писмените доказателства –
протокол за ПТП и констатациите в АУАН.
Показанията на св. П Ш не допринасят за изясняване на обстоятелствата
по случая. Същата в показанията си твърди, че управляваният от Г. Е.
автомобил на 09.03. не е имал съприкосновение с други МПС, но цялостно
показанията на свидетелката коментират местоположение на автомобила в гр.
София в близост до Окръжна болница, докато всички материали по делото
сочат, че ПТП се случило на АМ „Тракия“ между първи и втори километър в
посока гр. Пловид.
Съдът изгради убеждението си и въз основа на приобщените към
материалите по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е частично основателна, като съображенията на съда в тази
3
насока са следните:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Вменените нарушения са надлежно
описани словесно и цифрово, като са подведени под съответстващата им
правна квалификация.
Съдът счита, че се доказа, че жалбоподателят е извършил нарушение по
чл. 25, ал. 2 ЗДвП. Съобразно последната норма при извършване на маневра,
която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента,
водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по
нея. В процесния случай се доказа, че жалбоподателят Е. е предприел
маневра, свързана с навлизане изцяло в съседна пътна лента – в случая в
лявата лента, като не е пропуснал движещия се в тази лента лек автомобил
„Д“, управляван от св. П..
От субективна страна жалбоподателят умишлено е нарушил правилото,
предвидено в чл. 25, ал. 2 ЗДвП, като по отношение на настъпилия резултат –
настъпилото ПТП, се е отнесъл непредпазлИ. – не е предвиждал
настъпването на последиците, но обективно е могъл и е бил длъжен да стори
това.
Законосъобразно на жалбоподателя е наложена глоба в абсолютно
установен размер от 200 лева на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4
ЗДвП, като правилно е определена санкционната норма. Наложената глоба е в
абсолютно установен размер и не подлежи на изменение.
Що се отнася до нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП съдът намира
НП за необосновано, а нарушението за недоказано.
Съобразно чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП водачът на пътно превозно средство,
който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието.
Видно от показанията на св. Д. П., чиито показания съдът изцяло
кредитира, се установи, че водачът на л.а. „Н“ – жалбоподателят Г. Е., е спрял
след настъпване на ПТП, макар и на известно разстояние от
местопроизшествието, като между него и св. П. след оглеждане на щетите по
автомобилите е бил проведен разговор във връзка с щетите. Т.е. несъмнено от
4
показанията на св. П. се доказва, че жалбоподателят Е. като участник в ПТП е
изпълнил задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП и след настъпване на
ПТП е спрял и е установил последиците от него. Поради това извършването
на нарушение с правна квалификация по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП не се доказа
от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.
НП по пункт втори като необосновано следва да бъде отменено.
При този изход на делото жалбоподателят на основание чл. 63д, ал. 1
ЗАНН има право на присъждане на разноски. Съобразявайки договора за
правна защита и съдействие, видно от който е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, и нормата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2
от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, съобразно които
това е минималното адвокатско възнаграждение в случая, съдът прие, че
СДВР следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя 400 лева разноски
за адвокатско възнаграждение за съдебното производство.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-
017688/26.08.2021г., издадено от началник сектор към СДВР, О”ПП”-СДВР,
по пункт първи, с който на Г. Д. Е. е наложена глоба в размер на 200 лева на
основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП за нарушение на чл. 25, ал. 2
ЗДвП.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-017688/26.08.2021г.,
издадено от началник сектор към СДВР, О”ПП”-СДВР, по пункт втори, с
който на Г. Д. Е. е наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от един месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Г. Д. Е. 400 лева разноски за адвокатско
възнаграждение за съдебното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
5
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6