Р Е Ш Е Н И Е №
260820
град Пловдив, 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия – Х-ти граждански състав,
в открито съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря: Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното
от съдия Румяна Андреева гражданско въззивно дело № 885/2021 г. по
описа на Пловдивския Окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД,
против решение № 261312/17.11.2020 г., постановено по гр.д. № 18063/2019
г. по описа на Районен съд - Пловдив, V гр. състав, с което дружеството –
жалбоподател е осъдено да заплати на „ЕЙ ВИ ДЖИ БИЛД“ ЕООД сумата от 3 810,74
лв. – главница, платена при начална липса на основание сума по фактура №
**********/18.03.2019 г., ведно със законната лихва от 06.11.2019 г. до
окончателното изплащане. Решението се обжалва с искане за неговата отмяна и за
постановяване на друго решение по същество, с което искът да се отхвърли.
Жалбоподателят обжалва решението и в частта му за разноските. Въззивната жалба
е бланкетна, като не съдържа никакви оплаквания против
решението.
Въззиваемата страна „ЕЙ ВИ ДЖИ БИЛД“ ЕООД оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Моли първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно
да бъде потвърдено, като предвид бланкетния характер на жалбата въззивният съд
да се произнесе според правомощията си, дадени в нормата на чл. 269 ГПК.
Претендира заплащането на разноски за инстанцията.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице,
имащо право на жалба и като такава е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Ищецът „ЕЙ ВИ ДЖИ БИЛД“ ЕООД е основал иска си на твърдението, че ответното
дружество „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е потърсило от него заплащането
на сумата от 3810,74 лв. като стойност на изразходвано количество питейна вода
по водомер № ***, за която е издало фактура № **********/18.03.2019 г.
Количеството питейна вода, отразено във фактурата било формирано съгласно чл.
50, ал. 1, вр. с чл. 49 от Общите условия за представяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор - гр. Пловдив – поради осъществено
осъществено незаконно присъединяване към водопроводни и канализационни системи,
тъй като според ответника ищецът не бил изпълнил задълженията си по чл. 61, ал.
1 от Общите условия, според които при промяна на собствеността или правото на
ползване новият и/или предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат
до до ВиК орератора в 30 дневен срок от датата на промяната заявление за
окриване, промяна, или закриване на партида. Ищецът счита, че твърдението на
ответника да е било налице незаконно присъединяване от негова страна към
водопроводни и канализационни системи за изцяло необосновано и в
противоречие с Общите условия. Тъй като обаче ответникът прекъснал
водозахранването и каналното отклонение на ищеца на 19.08.2019 г., последният
бил принуден да заплати сумата от 3810,74 лв. по фактура № ********** от
18.03.2019 г., макар и да не му е била дължима. При тези твърдения се
иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 3810,74
лв. като получена при начална липса на основание.
С отговора на исковата молба ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД
е оспорил иска като неоснователен, като е възразил, че служители на дружеството
са извършили проверка на адреса на водоснабден имот в гр. П., ул. ***,
представляващ строеж в степен на завършеност Акт 14, на 22.02.2019 г.
Установили, че вода за строителството се ползва от съществуващо
сградно-водопроводно отклонение с два монтирани водомера. В момента на
извършване на проверката била извършена подмяна на водомер фабричен № 2366257 -
неработещ с нов водомер фабричен номер ***. Установено било още, че към момента
на извършване на проверката титуляр на партидата била Т. И. С., като потребител
с аб.№ **********. След проверката ищецът „ЕЙ ВИ ДЖИ БИЛД”
ЕООД е депозирал заявление за смяна на партидата.
Сочи, че липсвало отправено уведомление за
започване на строителство, както и за настъпилата промяна в собствеността на
обекта, тъй като още на 18.04.2018 г. била настъпила промяна в собствеността и
в правото на ползване и Т. С. не била вече ползвател на имота.
Налице било продължително бездействие от страна на дружеството ищец, като
същото не е подало заявление по образец в изискуемия се 30-дневен срок. Поради
неспазване на сключен предварителен договор, неоткриване на партида и ползване
на услугите на дружеството по ненадлежен начин, както и при установен
неизправен водомер, на ищеца била наложена санкция, като за целта била издадена
процесната фактура № **********/18.03.2019 г. за период от 01.02.2019 г. до
18.03.2019 г. Количествата вода били формирани по реда на чл. 50, ал. 1 във вр.
с чл. 49 от ОУ на ВиК оператор гр. Пловдив, т.е. при установено незаконно
присъединяване към водоснабдителните и канализационни системи, изразяващо се в
неспазване на разпоредбите на Общите условия на дружеството, Наредба № 4 от
14.09.2004 г., както и на сключения предварителен договор.
Искът намира основанието си в нормата на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД и
е за връщане на получена сума при начална липса на основание.
Фактическият състав на чл.
55, ал.1, изр.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на
нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване
липсва основание за преминаването на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго.
С решението си районният съд е приел за
установено, че ответното дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”,
ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу
заплащане за територията на гр. Пловдив. На 24.10.2017 г. между ответното
дружество в качеството на оператор и П. Б. Ш. и А. Б. С. в качеството на
клиенти бил подписан Предварителен договор за присъединяване към водопроводната
и канализационна система, с предмет съгласуване на инвестиционния проект от
оператора, както и в процеса на изграждане на връзки за водоснабдяване и/или
отвеждане на отпадни води по време на извършване на СМР в недвижим имот на ул. ***
в гр. П. Приел е за установено също, че въз основа на допълнително
споразумение от 26.02.2019 г. към предварителен договор от
24.10.2017 г. ищцовото дружество е вписано като потребител. Преди тази
дата е действал Предварителен договор от 24.10.2017 г., по който ищцовото
дружество не е страна.
ПРС е приел за установено, че с фактура от
18.03.2019 г. ответното дружество е начислило на ищцовото дружество
сумата от 3810,74 лв., за период на отчитане от 01.02.2019 г. до
18.03.2019 г. , като са начислени 1642 куб. м. за доставка на вода, канал
и пречистване на обект: гр. П., ул. ***. С преводно нареждане от 19.08.2019 г.
ищецът е заплатил на ответника сумата от 3875,74 лв.
Въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства първоинстанционният съд е направил извод, че по делото не се
установява твърдяното от ответника незаконно присъединяване на ищеца към
водопроводните и канализационни системи, предвид което е приел, че не е
установено соченото от ответника основание за получаване на исковата сума,
поради което е уважил иска.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК
регламентираща правомощията на въззивната инстанция,
въззивния съд се произнася служебно по валидността на постановеното от първата
инстанция решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Правомощията на въззивния съд
за проверка на правилността на решението са ограничени до заявените в жалбите
доводи. Предметните предели на въззивното производство се определят от
страните, които очертават съдържанието и обема на правния спор, пренесен за
разглеждане пред въззивната инстанция, с подадените в законните срокове
въззивни жалби /първоначална и насрещна/ и отговори на същите. /В този
смисъл е и Решение № 405 от 23.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1740/2011 г., решение от 14.07.2011 г. по гр. д. №
1120/2010 г. на ВКС, II г. о., решение от
3.07.2012 г. по т. д. № 444/2011 г. на
ВКС, решение от 05.12.2011 г. по т. д. № 567/2011 г. на ВКС, решение от 25.09.2012 г. по гр. д. №
1626/2011 г. на ВКС/.
Според разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК,
забраната за служебна проверка на правилността на
първоинстанционния акт не намира приложение само, когато възиввният съд
следи за правилното приложение на императивна материалноправна норма, или
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца.
Постановеното от районния съд решение е
валидно и допустимо, като същото не е постановено при нарушение на императивна
материалноправна норма. Доколкото във въззивната жалба не са отправени каквито
и да е било оплаквания против решението, съдът приема на основание чл.269 ГПК,
че същото е и правилно.
Ето защо обжалваното решение следва да се потвърди.
Предвид неоснователността на жалбата, жалбоподателят ще бъде осъден да
заплати на въззиваемия направените от него разноски във въззивното
производство, които се констатираха на 550 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и
съдействие.
По тези съображения Съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261312/17.11.2020 г., постановено по гр.д. № 18063/2019 г. по
описа на Районен съд - Пловдив, V гр. състав.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление- гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250 да заплати на
„ЕЙ ВИ ДЖИ БИЛД“ ЕООД, ЕИК204866205, с адрес на управление гр. Пловдив, р-н
Централен, ул. „Весела“ № 16, ет 3, сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лв.
разноски по делото във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: