Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 20.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на първи
март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 2613 по описа на съда за
2014 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от „С.Т.“ ООД срещу П.на РБ и М.А.З. искова молба за осъждането
им солидарно да му заплатят суми на обща стойност 103 476.28 лева, обезщетение за причинени имуществени вреди, от които 98 476.28 лева претърпени загуби от покупната цена на 94
млеконадойни крави, иззети като веществени доказателства по сл.д. № 18/06 г. по
описа на ОСлС – Враца и сумата от 5 000
лева, частичен иск от 50 000 лева, представляваща пропуснати
добиви от мляко и прираст от приплоди за периода 12.11.2008 г. – 12.11.2013 г.,
от които 2 500 лева пропуснати ползи от
чиста печалба от продажбата на 2 585 000 л. мляко и 2 500 лева пропуснати ползи от
продажбата на 470 телета при следно тегло 225 кг, ведно със законната лихва
върху сумите до окончателното изплащане.
Ищецът
твърди в подадената от него искова молба, че на 12.10.2005 г. закупил от И.С.Г.
и съпруга й Г.Д.Г.общо 105 броя едри преживни животни (ЕПЖ), от които 104 броя
млеконадойни крави, юници и телета и 1 бик, както и 2 броя свине майки, 1 брой
нерез и 5 броя петмесечни прасета за сума на обща стойност 113 500 лева. В
договора животните били индивидуализирани по ушни марки и имена. Владението
било предадено при подписване на договора. Животните били настанени във фермата
на дружеството, където се отглеждали под грижите на специалисти. Осигурени били
условия и нормална външна среда за получаване на оптимални количества добиви от
мляко и приплоди от животните, а млякото ищецът продавал на трети лица.
На
13.09.2006 г. по реда на чл. 161 от НПК 78 млеконадойни крави и 16 юници,
подробно описани в протокол на следовател при ОСлС – Враца били иззети като
веществени доказателства по сл.д. № 18/2006 г. по описа на ОСлС – Враца.
Изземването било предприето от искане на наблюдаващ прокурор от ОП – Враца и с
разрешение на съдия от ОС – Враца с цел събиране на доказателства по водено
срещу държавен съдебен изпълнител Ц.М.досъдебно производство. М.бил обвинен в
нарушаване на служебните задължения по изпълнително дело, образувано от
взискателя Е.П.и длъжник „К.-С“ ЕООД за това, че по изп.д. № 194/2005 г.
предприел принудително изпълнение срещу длъжника в нарушение на процесуални
разпоредби, с цел да набави за Е.И.П.имотна облага и от това да настъпят
значителни вредни последици за „К.-С“ ЕООД в размер на 82 425 лева. Като обвиняем
бил привлечен и М.Г. К., който на 15.10.2005 г. в качеството си на длъжностно
лице нарушил служебните си задължения, като предал и наредил на д-р Д. К.,
участъков ветеринарен лекар да постави и състави на 100 бр. ЕПЖ – крави и юници
нови ушни марки, нови здравно-медицински книжки, нови регистри и нови
декларации, с което неправомерно се заличавал старият собственик на животните –
„К.-С“ ЕООД, с цел да се причини вреда на „К.-С“ ЕООД, от което настъпили
значителни вредни последици в размер на 79 125 лева.
С
постановление за отговорно пазене на ЕПЖ от 13.09.2006 г. на следовател при
ОСлС – Враца иззетите животни били поверени за пазене на М.А.З. и с
приемо-предавателен протокол от същата дата животните били фактически предадени
на пазача. Животните били оставени за пазене във фермата на „К.-С“ ЕООД в с.
Камено поле, общ. Роман извън регулацията на селото.
След
приключване на досъдебното производство обвиняемите били предадени на съд и с
присъда от 03.07.2009 г. по НОХД № 236/2008 г. по описа на ОС – Враца, в сила
от 12.07.2010 г., били признати за невиновни по повдигнатите им обвинения. На
тази дата възникнало задължение за връщане на иззетите веществени доказателства
от „С.Т.“ ООД. Ищецът разбрал, че е повдигнат спор за собственост от „К.-С“
ЕООД и поради това животните оставали за пазене до разрешаване на спора.
С
решение № 713/02.05.2011 г. по в.гр.д. № 834/2010 г. състав на САС отменил
решение на СГС, с което предявеният от „К.-С“ ЕООД срещу „С.Т..“ ЕООД, ЕТ „С.В
– В.Г.“ и И.С.Г. иск за собственост на иззетите животни и техните приплоди след
10.10.2005 г. бил уважен и го отхвърлил. Решението влязло в сила на 14.03.2012
г.
„С.Т..“
ЕООД подал няколко молби за връщане на иззетите животни. С определение №
108/28.05.2013 г. по НЧД № 508/2013 г. САС отменил определение на ОС – Враца, с
което се отказвало връщане на животните, тъй като спорът за собственост върху
животните бил разрешен със сила на пресъдено нещо в полза на „С.Т..“ ЕООД и
разпоредил връщане на иззетите като веществени доказателства животни.
Ищецът
отново подал молба до ОС – Враца, но получил отговор, че за целта следва да се
обърне към назначения пазач. С нотариална покана М.З. бил поканен да се яви на
15.07.2013 г. в 10.30 часа в с. Камено поле за предаване на поверените му по
сл.д. № 18/2006 г. веществени доказателства. Поканата, придружена със заверени
преписи от влязлото в сила определение на САС по НЧД № 508/2013 г. и др. била
получена лично от адресата на 09.07.2013 г. За неявяването на З. бил съставен
констативен протокол.
Като
последица от действията на наблюдаващия прокурор по ДП № 18/2006 г. за периода
от изземване на животните като веществени доказателства до момента на
подаването на исковата молба за ищеца настъпили имуществени вреди, изразяващи
се в загуби и пропуснати ползи. Придобивната цена на липсващите животни по
договора от 12.10.2005 г. възлизала на 98 476.28 лева и на тази стойност „С.Т.“
ООД оценява дължимото му обезщетение за понесена загуба. Селскостопанските
животни давали добиви от мляко, приплоди и други вторични продукти и в резултат
на изземването им дружеството пропуснало да реализира сигурни ползи от
принудително отнемане на животните. Ищецът счита, че има право на обезщетение
от това в размер на 50 000 лева за периода 12.11.2008 г. – 12.11.2013 г.,
като в настоящото производство претендира частичен иск за сумата от 5 000
лева.
Излага
подробни съображения за несъмнена реализация на печалба от 185 062.50 лева,
съответно по 37 012.50 лева годишно от приход от добиви на мляко.
Ползите
ищецът не успял да реализира, тъй като животните били иззети от дружеството,
което разполагало с техническа и кадрова обезпеченост да полага грижи за тях и
да получава добивите.
Твърди,
че като лице, на което е признато право на собственост върху иззетите
селскостопански животни с влязло в сила съдебно решение е претъпял загуби в
размер на заплатената цена, както и пропуснати ползи от нетната печалба от
добивите на мляко и приплоди от тези животни. Вредите се намирали в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на представител на П.и
на втория ответник – М.А.З., назначен за пазач на животните. Ако не са били
иззети принудително от владението на ищеца и съответно ако за тях са били
полагани необходимите грижи и предавани и отчитани добивите от мляко и приплоди,
ищецът като техен собственик нямало да пропусне да увеличи имуществото си с
печалба от млякото и телетата.
Твърди
противоправност на действията на ответника, изразяващи се в изземване на ЕПЖ
като веществени доказателства. Съгласно чл. 109 от НПК като доказателства се
изземвали предмети, предназначени или послужили за извършване на
престъплението, както и други предмети, които биха могли да послужат за
изясняване на обстоятелствата по делото. В случая тази предпоставка не била
налице, предвид характера на повдигнатите обвинения.
Бездействието
на пазача М.З. също било противоправно, тъй като негово било задължението да
пази чуждото имущество, докато не бъде освободен от това задължение. З. не
положил грижата на добър стопанин, не дал сметка за доходите от животните и за
разходите по нейното пазене. Липсата на ЕПЖ означавало, че или пазачът се
разпоредил с тях, или че не ги охранявал по начин да се разпилеят.
Моли
съдът да осъди ответниците П.на РБ и М.А.З. да му заплатят солидарно сумата от
98 476.28 лева, изразяваща се в претърпени загуби – покупната цена на 94
бр. млеконадойни крави, съгласно договор за покупко-продажба с нотариална
заверка на подписите, рег. № 7266/12.10.2005 г. на нотариус рег. № 339 и
разписка към него, иззети като веществени доказателства по сл.д. № 18/2006 г.
по описа на ОСлС – Враца и сумата от 5 000 лева, частичен иск от
50 000 лева, представляваща пропуснати ползи от добивите от мляко и
прираст от приплоди от иззетите като веществени доказателства по сл.д. №
18/2006 г. по описа на ОСлС – Враца 94 броя ЕПЖ за периода 12.11.2008 г. –
12.11.2013 г., от които 2 500 лева пропуснати ползи като нетна печалба от
продажбата на 2 585 000 л мляко и 2 500 лева пропуснати ползи от
продажбата на 470 броя телета за посочения период, ведно със законните лихви
върху сумите от датата на подаването на исковата молба до окончателното
изплащане.
Ответникът
М.А.З. е подал отговор в срока по чл. 131 от ГПК, в който счита иска за
недопустим, тъй като вещите не били оставени за пазене при него, а при „К.-С“
ЕООД, представлявано от управителя Д.К.. Назначаването му за пазач било нищожно
поради противоречие със закона и не могло да произведе правно действие, тъй
като органът по изземването не посочвал кравите да се съхраняват при адвоката
на „К.-С“ ЕООД М.З.. Същите били оставена за съхранение във фермата в с. Камено
поле и не било предвидено пренасянето им в място, където З. могъл да ги пази.
Не било определено и възнаграждение на „пазача“.
Оспорва,
че ищецът е заплатил на И.С.Г. и С. Д.Г.сумата от 113 500 лева, от които
112 000 лева за крави. И.Г.била служител на „С.Т.“ ООД. Преди да ги
продаде на ищеца, тя ги закупила на 11.10.2005 г. на по-ниска цена –
54 050 лева.
Оспорва
и твърденията за приходи от продуктивност на животните, предвид
продължителността на живот, прираст, печалба и разходи.
Ответникът
П.на РБ е подал отговор, в който излага, че изземването е станало с разрешение
на съдия и връщането им на собственика е от компетентност на съда. П.не била и
възложител на работата по смисъла на чл. 49 от ЗЗД, тъй като с постановление на
следовател от ОСлС – Враца на М.З. било възложено отговорното пазене на
веществените доказателства. Самият ищец не положил грижата на добрия стопанин,
тъй като не упражнил правата си по чл. 111 от НПК. Евентуално възразява за
изтекла погасителна давност на исковата претенция.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът
извежда правото си от незаконосъобразно действие на служители на П.на РБ,
изразяващи се в неправомерно изземване на веществени доказателства, в причинна
връзка с което са настъпилите увреждания за техния собственик – лишаване от
имуществено благо в посочения размер и пропуснати ползи от реализиране на
печалба от приходите, свързани с неговото ползване.
В случая
за да възникне отговорност за поправяне на вреди от непозволено увреждане,
следва да се установят елементите на фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД -
действие или бездействие, противоправност на деянието, в причинна връзка с
което са настъпили вреди в сферата на увреденото лице.
Съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за доказателствената тежест в гражданския
процес, ищецът следва да проведе главно и пълно доказване на настъпването на
фактическия състав на непозволеното увреждане.
В
съдебно заседание на 10.07.2015 г. е изготвен доклад по делото, с който съдът е
указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже правото си на собственост върху
отнетите животни, неправомерното им отнемане от лице, на което ответникът е
възложил работата, причинна връзка между отнемането и стойността на вредите.
По
първата от посочените предпоставки съдът намира следното:
С влязло
в сила на 14.03.2012 г. по в.гр.д. № 834/2010 г. решение № 713/02.05.2011 г.
състав на САС е отменил решение на СГС, с което са били уважени предявените от
„К.-С“ ЕООД срещу „С.Т..“ ЕООД искове в частта, в която е признато за
установено, че ищецът е собственик на описаните в исковата молба животни и
техните приплоди след 10.10.2005 г. и в частта, в която ответникът е осъден да
заплати на ищеца сумата от 18 550 лева, представляваща паричната
равностойност на 1 брой нерез, 2 броя свине майки, 5 броя прасета, 6 броя
юници, 25 броя крави, 1 бик и е отхвърлил предявените от „К.-С“ ЕООД срещу „С.Т..“
ЕООД искове.
Обективните
предели на силата на пресъдено нещо на това решение обхващат съществуването или
несъществуването на правоотношението, което е предмет на делото. Те обаче не се
простират до правоотношенията, които почиват на юридически факти, извън тези,
на които ищецът се е позовал в исковата си молба. С други думи, отхвърлянето на
иск по чл. 108 от ЗС на ищеца не прави недопустим по силата на чл. 298, ал. 1
от ГПК собственически иск на същия ищец срещу същия ответник, но почиващ на
друго основание. Още по-малко решението, с което е отхвърлен искът на ищеца се
ползва със силата на пресъдено нещо относно правото на собственост на ответника.
Това е така, защото искът се индивидуализира не само по петитум, но и по
основание. „С.Т..“ ЕООД в нито един момент не е предявявал иск, в който да сочи
основанието, на което той е собственик и да претендира вещни права върху
процесните ЕПЖ. Съответно не е имало ответник, който да изчерпи
правоунищожаващи, правопогасяващи и правоизключващи възраженията срещу
съдебно-предявена претенция за съществуване правото на собственост. В т. 18 от
ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС е прието, че по
отношение на съдържащите се в мотивите констатации относно юридическите и
доказателствените факти и по преюдициалните правоотношения не се формира сила
на пресъдено нещо, защото не са елемент от спорния предмет. В този смисъл е и
решение № 57/26.02.2018 г. по гр. д. № 2736/2017 г. на ВКС, ІV г.о.
Това води
до извода, че: 1. мотивите на решение № 713/02.05.2011 г. по в.гр.д. № 834/2010
г. по описа на САС не се обвързват съда досежно правените в тях констатации
относно юридическите и доказателствени факти и 2. при липсва влязло в сила
съдебно решение, с което да са признати собственически права на настоящия ищец
по отношение на животните, съдът дължи проверка на твърдяната от „С.Т..“ ЕООД
принадлежност на правото на собственост на посоченото в исковата молба
основание – договор за покупко-продажба от 12.10.2005 г. на описаните в него
движими вещи.
По
делото не са приложени писмени доказателства по изп.д. № 194/2005 г. по описа
на СИС при РС – гр. Мездра, но от мотивите на присъда № 16/03.07.2009 г. по
НОХД № 236/2008 г. се установява, че „К.-С“ ЕООД било регистрирано през 1998 г.
с управител Д. К.. По това време той живял на съпружески начала с Е.П., но след
4-5 години се разделили. К. имал финансови задължения към П.. В периода на
тяхното съжителство започнал отглеждане на крави в обор край с. Камено поле,
чийто брой през 2005 г. достигнал 102. Паралелно с това отглеждал и свине.
Необходимостта от парични средства наложила заемане на суми. Такива получил от
свой роднина С. К., за което Д. К. му издал запис на заповед от 06.04.2004 г.
за задължение на стойност 75 000 лева. На 08.09.2004 г. С. К. джиросал
правата по записа на Е. П..
Отделно
от това, на 27.05.2002 г. „К.-С“ ЕООД сключил договор за кредит с
„Българо-американска кредитна банка“ АД (БАКБ), като за обезпечение на
вземането се сключил договор за особен залог върху дълготрайни материални
активи, транспортни средства, крави и телета, по приложен опис.
На
18.11.2004 г. Е. П. предявила за плащане записа на заповед от 06.04.2004 г., като
отказът бил удостоверен с подписите на двама свидетели. На 14.07.2005 г. по
ч.гр.д. № 389/2005 г. състав на РС – гр. Мездра издал в полза на Е. П.
изпълнителен лист, с който осъдила солидарно „К.-С“ ЕООД и Д.К. да й заплатят
сумата от 75 000 лева.
На
15.09.2005 г. било образувано изпълнително дело под № 194/2005 г. по описа на
СИС при РС – гр. Мездра и на 19.09.2005 г. съдебният изпълнител насрочил опис
на движими вещи, находящи се в с. Камено поле за 10.10.2005 г. На посочената
дата се намирали обори, където от „К.-С“ ЕООД се отглеждали крави, юници,
телета, свине и прасета, собственост на „К.-С“ ЕООД. При описа присъствали Е. П.
с пълномощника си адв. В. Ч. и служители от РП гр. Роман. Тогава Д. К. разбрал,
че има издаден изпълнителен лист. Незабавно уведомил пълномощника си адв. М. З.
и В. Ночев, експерт в „БАКБ“ АД. З. и Н.направили възразили, че на длъжниците
Д. К. и „К.-С“ ЕООД не била връчена призовка за доброволно изпълнение. Съдебният
изпълнител изготвил на място призовки и ги връчил, след което предприел опис на
движими вещи, като за целта съставил два протокола: за опис и оценка на МПС и
други вещи на обща стойност 34 000 лева и втори – за опис и оценка на общо
102 говеда и 8 свине, на обща стойност 62 900 лева. За пазач МПС бил
назначен представителят на длъжника „К.-С“ ЕООД Д. К., а на животните – Л. Г.,
пълномощник на ЕТ „С.В – В.Г.“. Животните били преместени в обори, стопанисвани
от Л. Г. в с. Камено поле.
По жалба
на „К.-С“ ЕООД, с окончателно решение от 06.12.2005 г. по ч.гр.д. № 954/2015 г.
по описа на ОС – гр. Враца действията на съдебния изпълнител по налагане на запор,
опис и оценка на движими вещи (96 бр. животни), извършени на 10.10.2005 г. са
отменени.
След
извършване на тези изпълнителни действия обаче, на 11.10.2005 г. Д. К. представил
издадена му обезпечителна заповед № 154, с която РС – гр. Мездра наложил
обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 254 от ГПК (отм.), чрез
налагане на обезпечителни мерки „спиране на изпълнението по изп.д. № 194/2005
г.“ и „връщане на описаните животни в предприятието на „К.-С“ ЕООД и
назначаване на управителя му за пазач на описаните животни“ по отношение на Е. П..
Съдебният изпълнител спрял изп.д. № 194/2005 г. и на 12.10.2005 г. на основание
посочената обезпечителна заповед посетил с. Камено поле за предаване на
описаните животни. Съдебният изпълнител обаче не бил допуснат в имота от
управителя на „С.Т..“ ЕООД, който нямал качеството на длъжник по изпълнителното
дело. Поради това съдебният изпълнител не могъл да изпълни обезпечителните
мерки.
На
същата дата – 11.10.2005 г. пазачът на описаните животни Л. Г. като пълномощник
на ЕТ „С.В – В.Г., ги продал на И.С.Г., за което е сключен договор за
покупко-продажба с нотариална заверка на подписите. На следващия ден купувачът И.Г.прехвърлила
собствеността върху същите ЕПЖ на „С.Т..“ ЕООД по договор за покупко-продажба.
Съгласно
чл. 367, ал. 3 от ГПК (отм.), действал към момента, когато е било образувано
изп.д. № 194/2005 г. по описа на СИС при РС – гр. Мездра, вещи с оценка над
3000 лв. се продават от държавния или частния съдебен изпълнител съобразно
правилата за публична продан на недвижим имот по ГПК (отм.). Броят и вида на
ЕПЖ и тяхната оценка – 48 000 лева, оставени за пазене на Л. Г., налагат
провеждане на продан по реда на чл. 367, ал. 3 от ГПК, според който проданта се
обявява съгласно чл. 368, ал. 3 от ГПК, а държавният или частният съдебен
изпълнител предава владението на вещта, след като постановлението за нейното
възлагане влезе в сила.
В случая
нито една от тези процедури не е спазена. Продажбата не е била оповестена, нито
е налице постановление за възлагане на съдебния изпълнител. Последното е
задължително условие, за да се стабилизира публичната продан. От момента на
постановяване на възлагането купувачът става собственик, с изключение на
случаите, в постановлението е обжалвано и отменено. В случая липсата на
постановление за възлагане е лишило от право на жалба страните в изпълнителното
производство и участниците в процедурата по проданта. След 11.10.2005 г.
съдебният изпълнител не е имал право да извършва каквито и да било изпълнителни
действия, като спирането не е предпоставено от постановяване на собствен
съдебен акт, а настъпва по силата на обезпечителната заповед – чл. 329, б. „а“
от ГПК (отм.).
Без
каквото и да било основание – нареждане от съдебния изпълнител или друго,
съвсем самоволно пазачът Л. Г. е предприел, при спряно изпълнително
производство, продажбата на движими вещи, чиято стойност е несъмнено по-висока
от 3 000 лева. Това негово действие на практика представлява разпореждане
с чужда движима вещ, при забрана за разпореждане с нея. След запора на
движимите вещи от съдебния изпълнител до неговото снемане с надлежен, влязъл в
сила акт на органа по изпълнението, промяната в собствеността може да се
извърши само след стабилизиране на постановлението за възлагане. Договорът за
покупко-продажба от 11.10.2005 г., с който пазачът Л.Й.Г., в качеството си на пълномощник
на ЕТ „С.В – В.Г.“ е продал на И.С.Г. описаните движими вещи е нищожен, като
постановен в противоречие на закона – чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 384
вр. чл. 367, ал. 3 от ГПК (отм.). Поради това той не е годен да прехвърли
собственост.
Отделно
от това, следва да се съобрази и обстоятелството, че към 11.10.2005 г. И.С.Г. е
била служител по трудово правоотношение със „С.Т..“ ЕООД, което се установява
от регистър на трудовите договори на НОИ (л. 109 от делото). Не без значение е
и фактът, че по изпълнителното дело е бил представен договор за наем от
09.10.2005 г., с който „С.Т..“ ЕООД е предоставил под наем на ЕТ „С.В – В.Г.“
за временно и безвъзмездно ползване обори, находящи се в с. Камено поле, като в
договора е посочено, че наетата вещ ще се ползва от наемателя за продажба на
движими вещи по реда на чл. 367-372 от ГПК (отм.) по изпълнителното дело. (стр.
4 от решение № 713/02.05.2011 г. по в.гр.д. № 834/2010 г. описа на САС). На
последно място, на 12.10.2005 г. И.Г.е продала на работодателя си придобитите и
подробно описани в договора от 11.10.2005 г. животни (л. 13 от делото).
При
съвкупна преценка на тези безспорно установени факти, съдът намира, че
приобретателят на животните по договора от 12.10.2005 г. и ищец в настоящото
производство не е станал собственик. Той не може да се позовава на нормата на
чл. 78, ал. 1 от ЗС по следните съображения:
Съобразно
гореизложеното, договорът от 11.10.2005 г. е нищожен и не е породил целените
правни последици – да прехвърли собствеността в патримониума на И.Г.. Правното
основание, на което „С.Т..“ ЕООД придобива собствеността е договор за
покупко-продажба, като праводателят И.Г.не е собственик и той знае това.
Изводите в тази насока почиват на договор за наем от 09.10.2005 г., указващ на
подготовка за придобиване на собственически права върху процесните животни.
Знаел е и че се планира продан, но вместо да участва в съответствие с
приложимите процесуални правила за изпълнение върху движими вещи на стойност
над 3 000 лева и да му бъдат възложени с постановление по чл. 384 от ГПК
(отм.) на съдебен изпълнител, той е предпочел поредица от договори, с втория от
които е завършен фактическия състав на придобиването. След като е знаел, че
придобива от несобственик – защото притежателят на подлежащото на прехвърляне
право, негов служител, го е придобил по нищожен договор и е съдействал е за
неговото сключване, всякаква добросъвестност по смисъла на чл. 78, ал. 1 от ЗС
е изключена.
Липсата
на първата от предпоставките за присъждане на обезщетение обезсмисля обсъждане
наличието на останалите. Несобственикът, каквито и вреди да твърди да е
претърпял, не му се следва обезщетение. В противен случай би черпил права от
собственото си недобросъвестно поведение.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че законосъобразността на
изземването от „С.Т..“ ЕООД с протокола от 13.09.2006 г. животни е в изпълнение
на определение от 17.08.2006 г. по ЧНД № 607/2006 г. по описа на ОС – гр.
Враца, с което изземването е разрешено. Същото е постановено по искане на
прокурор при ОП – гр. Враца, който е мотивирал искането с предприето в оборите
на „С.Т..“ ЕООД премаркиране на кравите с помощта на участъков ветеринарен
лекар, което води до необходимостта от запазването им като веществени
доказателства от значение на изясняване на обстоятелствата по делото. Установява
се, че на М.Г. К. е било повдигнато обвинение за това, че на 15.10.2005 г. в
гр. Враца, в качеството си на длъжностно лице – главен експерт в РВМС – Враца е
нарушил служебните си задължения, като е предал и наредил на д-р Д. Х. К. –
участъков ветеринарен доктор да постави и състави на 100 броя ЕПЖ – крави и
юници нови ушни марки, нови здравно-медицински книжки, нови регистри и нови
декларации, с което неправомерно се заличава стария собственик на животните
фирма „К.-С“ ЕООД – София, което е в нарушение на Наредба № 6/16.01.2003 г. за
идентифициране на животните и регистрация на животновъдните обекти, в които те
се отглеждат – чл. 8, ал. 1 – „Животните се идентифицират с индивидуална жълта
пластмасова ушна марка, която се поставя в средната третина на ухото на
животното, а ЕПЖ - и с индивидуален здравен ветеринарномедицински паспорт.“,
ал. 2 – „Едрите преживни животни се маркират с по една марка на всяко ухо на
животното, като двете ушни марки съдържат еднаква гравирана идентификационна
информация“ и ал. 5 „Идентификационният номер по ал. 2, 3 и 4 не се променя до
смъртта на животното.“, с цел да причини вреда на фирма „К.-С“ ЕООД – София с
управител и представлявана от Д. И. К. от с. Камено поле, обл. Враца и от това
са настъпили значителни вредни последици в размер на 79 125 лева –
престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. 1 от НК.
Безспорно
при така повдигнатото обвинение ЕПЖ са представлявали предмет на
престъплението, в което М. К. е обвинен и тяхното изземване е било необходимо
за доказване на деянието, в което експертът от РВМС – Враца е обвинен.
Законосъобразността на изземването обаче е без значение, след като „С.Т..“ ЕООД
не може да претендира вреди от това процесуално действие.
Като
неоснователни, предявените от „С.Т.“ ООД исковете подлежат на отхвърляне.
С оглед
изхода на спора, право на разноски имат ответниците.
По
представен от М.З. списък по чл. 80 от ГПК сторените от него разноски възлизат
на сумата от 7 000 лева.
На П.на
РБ се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „С.Т.“ ООД, ЕИК *********срещу П.на РБ и М.А.З., ЕГН **********
иск за солидарното им осъждане да му заплатят суми на обща стойност 103 476.28 лева, обезщетение за причинени имуществени вреди,
от които 98 476.28 лева претърпени загуби от
покупната цена на 94 млеконадойни крави, иззети като веществени доказателства
по сл.д. № 18/06 г. по описа на ОСлС – Враца и сумата от 5 000 лева, частичен иск от 50 000 лева, представляваща пропуснати добиви от мляко и прираст от приплоди
за периода 12.11.2008 г. – 12.11.2013 г., от които 2 500 лева пропуснати ползи от чиста печалба от продажбата на 2 585 000 л. мляко и 2 500 лева пропуснати ползи от продажбата на 470 телета при
следно тегло 225 кг, ведно със законната лихва върху сумите до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК, „С.Т.“ ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на П.на
РБ, с адрес гр. София, бул. „********* сумата от 300 лева юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК, „С.Т.“ ООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на М.А.З.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 7 000 лева разноски за
производството.
Решението
може да се обжалва пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: