Р Е
Ш Е Н
И Е
№260025/10.3.2021г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра Василева, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №174/2016
г. по описа на РС - Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, предявена от Д.К.И., ЕГН ********** срещу „Аякс
2002“ ООД гр. Варна, ЕИК ********* с правно основание чл. 124 ал. 4 от ГПК, чл.
45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
С
Определение №353/25-07.2016 г. производството по предявения иск с правно
основание чл. 124 ал. 4 от ГПК за приемане на установено по отношение на „Аякс
2002”ООД неистинността на молба от ищеца
Д. Кирив И. от 24.01.2015 г. за ползване на платен годишен отпуск от 25.01.2012
г. до 31.01.2012 г. като недопустим поради липса на правен интерес.
С
Определение №500/13.10.2016 г. производството по предявения иск с правно основание
чл. 124 ал. 4 от ГПК за приемане на установено по отношение на „Аякс 2002”ООД неистинността
на РКО от 26.10.2012 г. за сумата от
1316, 21 лева и 6, 21 лева такси е било прекратено, поради недопустимост на
иска в тази му част. Производството по делото е продължило по предявените
искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД.
В
исковата молба ищецът твърди, че с ответното дружество са били страни по гр.
дело № 758/2014 г. по описа на РС -Девня по искове на настоящия ищец, вкл. и по
чл. 215 от КТ с претенция ответникът да бъде осъден да му заплати сума в размер
на 3 320 лева - неизплатени средства за командировки
при работа в друго населено място за 526 дни
за периода от 13.07.2011 г. до 17.05.2013 г. Излага, че в първото по
делото с.з. по гр. дело № 758/2014 г. по описа на РС – Девня ответната страна /ответник
и по настоящото дело/ представила следните документи с невярно съдържание – РКО
от 26.10.2012 г. за 1316, 21 лева, ведно с разписка /касов бон/ за такси в
размер на 6, 21 лева; РКО от 17.01.2013 г. за 834, 96 лева; РКО без дата за 100
лева аванс КРЗ; РКО от 12.04.2013 г. за 100 лева аванс КРЗ; РКО от 19.03.2013
г. аванс КРЗ за 300 лева; РКО от 13.09.2012 г. за 150 лева; Заповед №001 от
03.01.2013 г.; Заповед №001 от 05.01.2012 г. и РКО от 21.07.2011 г. командировъчни
17.07 – 22.07. за сумата от 90 лева, въз основа на които съдът е отхвърлил
предявени от ищеца искове за плащане на възнаграждение за командировки на обща
стойност 2 874, 96 лева. Ищецът счита, че невярното съдържание за всеки от
съответните РКО се състои в недостоверно отразяване на конкретните суми като
плащания за командировки, а именно: за РКО от 26.10.2012 г. за сумата от 1 316,
21 лева – чрез преправяне на оригиналния текст от „заплата“ на „заплатено“ и
допълнително вписване на думите „доплащане“ и „командировки“; за РКО от
17.01.2013 г. за сумата от 834, 96 лева, РКО без дата за 100 лева и РКО от
12.04.2013 г. за сумата от 100 лева и РКО от 19.03.2013 г. за сумата от 300
лева – чрез допълнително вписване на буквата „К“ като означение за
командировъчно възнаграждение пред абревиатурата за работна заплата „РЗ“; за
РКО от 13.09.2012 г. за 150 лева – чрез допълнително вписване на датите от
08.09. до 14.09. и от 19.09. до 21.09. и за РКО от 21.07.2011 г. за 90 лева –
чрез допълнително вписване на датите от 17.07. до 22.07. Твърди също, че
отразената като платена сума 6, 21 лева за такси към РКО от 26.10.2012 г.
всъщност не е получена от ищеца, както и че документите Заповед №001 от
03.01.2013 г. и Заповед №001 от 05.01.2012 г. не са представяни на работниците
в ответното дружество, а също така и, че в документа молба за отпуск от
24.01.2012 г. ищецът е изписал само имената и длъжността си и се е подписал, а
останалото съдържание е попълнено от трето лице впоследствие за представяне от
ответника като доказателство по гр. дело №758/2014 г. на РС Девня. Твърди, че
за невярността в съдържанието на посочените документи, ищецът е узнал при
представянето на всеки от тях в хода на произвдството по гр. дело №758/2014 г. по
описа на ДРС. Твърди също, че в следствие на представянето на тези документи с
невярно съдържание от ответната страна по гражданското дело, които съдът е
кредитирал като удостоверяващи извършено плащане за отразените в документите
суми на обща стойност 2 874, 96 лева, ответната страна е причинила на
ищеца непозволено увреждане, доколкото същите са обосновали отхвърляне на
предявения иск за заплащане на възнаграждения за командировки в частта за
съответстващия на тези документи размер – 2 874, 96 лева. Моли съда да
осъди ответника да му заплати тази сумата от 2874, 96 лева като обезщетение за
причинени му имуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, ведно съд
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 11.03.2016
г., както и сумата от 538 лева, представляваща обезщетение за забавено
изпълнение върху главницата за периода от датата на предявяване на вземането по
гр. дело №758/2014 г. на РС - Девня
– 10.05.2014 г. до предявяване на настоящия иск – 11.03.2016 г. Претендира и
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба, в който ответната страна счита иска за недопустим,
неоснователен и недоказан. Предвид разпоредбата на чл. 280 ал.2 т.1 във вр. с
чл. 296 т.1 от ГПК, ответникът счита, че с предявяването на иска, ищецът се опитва
неправомерно да преквалифицира и ревизира, вече решен с влязло в сила решение
спор между него и ответното дружество, както и да поправи процесуалната си
небрежност, проявена в хода на гр. дело № 758/2014 по описа на ДРС. Възразява, че ищецът смесва деликтната отговорност
с договорната отговорност на ответното дружество, предвидена в Кодекса на труда
/който се явява специален закон по отношение на ЗЗД/, тъй като доколкото са
били налице договорни отношения между страните по настоящото производство, за
ищеца е налице правна възможност да търси обезщетение за увреждането от пълното
неизпълнение, лошото или неточно изпълнение на задължения по цитирания трудов
договор, а не по реда на чл. 45 от ЗЗД. В писмена защита доразвива доводите си
за неоснователност на предявените искове и моли за тяхното отхвърляне.
Претендира разноски.
Съдът, след
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приетото и приложено по
делото гр. дело № 758/2014 г. по описа на РС – Девня се установява, че между
ищеца и ответното дружество е съществувало трудово правоотношение, което е
прекратено на 18.05.2013 г. По делото е постановено Решение № 72/21.05.2015 г.,
потвърдено с Решение №198/18.02.2016 г., постановено по в. гр. дело №2811/2015
г. на ОС – Варна, по силата на което настоящия ответник „Аякс 2002”ООД е осъден
да заплати на ищеца Д.К.И. сумата от 125, 84 лева, представляваща средства за неизплатени командировъчни за 515 дни за периода от 17.07.2011 г. до 17.05.2013 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска в съда – 10.05.2014 г. до
окончателното заплащане, като е отхвърлил иска му за разликата до първоначално
предявения размер от 3 320 лева.
Като
писмени доказателства по делото са приети разходен касов ордер от 16.10.2012 г., разходен касов ордер от 17.01.2013
г., разходен касов ордер за 100 лева КРЗ разходи за м. юни, заповед №001 от
03.01.2013 г., заповед №001 от 05.01.2012 г., разходен касов ордер от
13.09.2012 г., разходен касов ордер от 19.03.2013 г., разходен касов ордер за
100 лева аванс КРЗ разходи за м. април, разходен касов ордер от 21.07.2011 г.,
фискален бон от 10.06.2011 г., молба до управителя на “Аякс 2002” ООД от Д. И.
за ползване на платен годишен отпуск от 24.01.2012 г., заповед от 24.01.2012
г., писма и постановления на РП – Девня и АП – Варна; тъжба до РП - Девня от Д.
И. от 11.12.2015 г., трудов договор №121 от 26.04.2011 г., заповед за
прекратяване на трудов договор №145 от 18.05.2013 г., водени от ищеца записки за
явяване/неявяване на работа за периода от месец юли 2011 г. до месец май 2013
г., решение №72 от 21.05.2015 г. по гр. дело №758/2014
г. на РС - Девня, решение №198 от 18.02.2016 г. по в. гр. дело №2811/2015 г. на
ОС - Варна, отчетна форма за м. януари 2012 г., платежна ведомост за м януари
2012 г., приемо-предавателен протокол от 12.04.2016 г.
От така приетите писмени
доказателства се установява, че в първото с. з., проведено по гр. дело №
758/2014 г. по описа на РС – Девня на 28.01.2015
г., процесните РКО, заповед и молба за отпуск, които са описани в исковата
молба са представени от процесуален представител на настоящия ответник и приети
от съда, разглеждащ делото като доказателство по делото. Междувременно в РП –
Девня /сега РП – Варна, ТО – Девня/ е започнало наказателно производство – ДП №
2015/2016 г. по описа на У МВР – Вълчи дол за престъпление по чл. 309 ал. 1 от НК с предмет част от процесните РКО, а именно РКО от дати 26.10.2012 г.,
17.01.2013 г., 19.03.2013 г., 13.09.2013 г. и 21.07.2011 г. /видно от писмо вх.
№ 2932/08.06.2016 г. – л. 58 от делото/. Това ДП е било няколко пъти спирано,
прекратявано, възобновявано и пр., като последно е било спряно поради
неразкриване на извършителя с постановление от 10.06.2020 г. /л. 257 – 260 от
делото/, проверено по реда на съдебния контрол от две съдебни инстанции. От
писмо вх. № 261180/10.11.2020 г. /л. 265 от делото/ се установява, че към
05.08.2020 г. наказателното производство по делото все още е спряно, като по
делото няма данни същото да е възобновявано.
По жалби на ищеца Д. К. по ДП
се е произнасял и прокурор от Апелативна прокуратура – Варна, като в постановление
от 22.05.2019 г. /л. 247 – 249/ е прието, че „РКО
от 26.10.2012 г., издаден за сумата от 1 316, 21 лева съдържа не само
дописвания, но и преправка. В хода на разследването е била извършена тройна съдебно
– графологична експертиза /ГЕ/, от заключението на която се установява, че при
изписването на този РКО са използвани две химикални пасти и текстът „доплащане
командировки +такси 6.21“ е бил добавен впоследствие. В рамките на тази
експертиза не е било проверено в какво се изразява преправянето на думата
„заплатена“ и каква е била първоначално изписаната дума”. Според горестоящия на
РП – Девня прокурор това обстоятелство следва да бъде изследвано с назначаване
на допълнителна СГЕ.
В настоящото гражданско производство също е
назначена и извършена СГЕ, която дава аналогично заключение. Заключението на
вещото лице – графолог не е оспорено от страните, кредитира се от съда като
обективно и компетентно дадено и установява следното: 1. B РКО
от 26.10.2012 г. за сумата 1 316, 21 лева има нанесена поправка върху буква „н”
в думата „заплатено”, като не може да са даде отговор на въпроса какъв е бил
първоначалния текст. Освен това буквата „о” от същата дума, както и думите
„доплащане/командировки + такси 6, 21” са дописани с друга химикална паста; 2. Не
се установяват следи от прибавяне /дописване/ на буква „К” към букви „РЗ” в РКО
от 17.01.201З г. за сумата 834, 96 лева. 3. Поради това, че не се установи
оригинал на РКО без дата за сумата от 100 лева, а само ксерокопие на такъв, вещото
лице не е могло да даде отговор на въпроса дали буква „К” е прибавена /допълнително
вписана/ към букви „РЗ”; 4. Датите „от 08.09 до 14.09” и „ от 19.09. до 21.09.”
са прибавени /допълнително вписани/ от друго лице в РКО от 13.09.2012 г.; 5. Буквата
„К” е прибавена /допълнително вписана/ към букви „РЗ” в РКО от 19.03.2013 г.; 6.
В РКО от 21.07.2011 г. датите „17.07-22.07” са допълнително вписани с друга
химикална паста; 7. Ищецът Д. И. е изписал имената „Д.И.”, длъжността „багерист”
и имената „Д.К.И. под подписа в молбата за отпуск от 24.01.2012 г. Останалият
ръкописен текст е изписан от друго лице. Подписът в тази молба е изпълнен от
ищеца Д. И..
По
искане на ищеца - с протоколно определение от 16.04.2019 г. /л. 126 на гърба/ е
назначена втора СГЕ със задача след снемане на сравнителен материал от почерка
и подписа на ищеца Д.И., запознаване с документите по делото, документите по
приложеното гр. дело №758/2014 г. по описа на РС - Девня и намиращите се в РУП -
Девня по ДП №2015/2015 г., предадени с приемо-предавателен протокол от
12.04.2016 г. оригинали на РКО от 17.01.2013 г. за 834, 96 лева и РКО от
19.03.2013 г. за 300 лева да даде отговор на въпроса автор ли е ищецът Д. И. на
подписа, положен в процесните РКО. Тъй като определения от съда депозит за
извършване на експертизата не е внесен от ищеца до последното с.з., проведено
по делото на 10.02.2021 г. втора СГЕ по делото не е извършвана.
С
писмо изх. № 60088/10.02.2021 г. гр. дело №758/2014 г. е изпратено на ВКС по
тяхно искане, поради което по делото са приложени заверени преписи, извлечени
от електронния регистър САС.
При така
установената фактическа обстановка, с оглед събраните по делото доказателства,
за да се произнесе по исковете, съдът съобрази следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму. За успешно провеждане на иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД е необходимо да се установят при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца всички
кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане: противоправно деяние /действие или бездействие/,
извършено от ответника, настъпването на вреди в сочения от ищеца вид и
характер, както и причинно - следствена връзка между противоправното деяние и
вредоносния резултат. Последното означава, че ищецът следва да докаже по
несъмнен начин, че вредите се дължат пряко и непосредствено на противоправно
поведение на ответника. Вината се презумира до
доказване на противното, което е в тежест на ответника. Доказването на деянието, което в случая по твърдение на
ищеца се изразява в представяне на документи с невярно съдържание и неговата
противоправност /недобросъвестността на ответника/ е в тежест на
пострадалия /в случая ищеца/, докато вината на дееца се предполага до доказване
на противното. Доказването на вредата и причинната връзка с противоправното
деяние също са в тежест на пострадалия. Законодателят не е изключил правото на
обезщетение за вреди, причинени от неоснователна или недобросъвестно потърсена
защита на субективни материални права чрез обезпечително, исково и изпълнително
производство, стига обаче да се докажат всички предпоставки на деликтната
отговорност. Съдът счита, че по делото не е проведено от страна на ищеца
доказване на кумулативното наличие на всички изискуеми предпоставки за
уважаване на предявените искове. Установява се, че ответникът по делото в
производството по гр. дело №758/2014 г. по описа на РС – Девня действително е
представил описаните в исковата молба документи за установяване на получени от ищеца
суми. В хода на производството по това дело, настоящият ищец К. е оспорил истинността
на представените като доказателства от ответната страна РКО, а също и
автентичността им, оспорвайки и авторството на положения върху тях подпис. С
решението по това дело съдът е разгледал направените от него оспорвания,
намерил е същите за недоказани и неоснователни и е уважил предявените искове от
ищеца, макар и частично. Независимо, че предявеният в настоящото производство иск е за
обезщетения за имуществени вреди, произхождащи от
непозволено увреждане в резултат на злоупотреба с право от страна на ответника,
на практика ищецът иска да бъде прието от настоящия съд, че представените от ответното
дружество документи са документи с невярно съдържание и той знаейки това,
съзнателно ги е използвал в производството по гр. дело № 758/2014 г. по описа
на РС – Девня. Същото би означавало преразглеждане на вече решен от две съдебни
инстанции правен спор, което е недопустимо. В исковата молба и уточняващите
молби към нея упорито се твърди, че вредата се изразява в това, че за да
отхвърлят претенцията му съдилищата са кредитирали представените от ответника
РКО, както и че, ако не са били представени, то претенцията му за неизплатени
командировъчни пари би била уважена в пълен размер. Като размер на вредата сочи
и претендира разликата между уважения и претендирания размер на неизплатените
командировъчни за това, че е извършвал работа в друго населено място. При това,
в случай, че приеме иска за доказан и основателен, настоящия съдебен състав би
нарушил забраната за пререшаване на
правния спор, разрешен със силата на присъдено нещо.
Ищецът,
чрез своя пълномощник – адв. А. счита иска за основателен и доказан въз основа
на приетото от съда заключение на извършената по делото СГЕ, като сам твърди,
че същата установява, че има извършена поправка и добавка на „почти всички
документи“. Доводи за това черпи и от произнасянето на прокурор от АП – Варна,
инкорпорирано в прието по делото постановление на ВАП. Що се касае до произнасянията
на прокуратурата на първо място следва да се подчертае, че същите по никакъв
начин не обвързват съда в настоящото му решение, макар и напълно да се
споделят. По въпроса за възможността съдът да се
позове на дадени от страните по делото обяснения пред друг държавен орган,
съдебната практика на ВКС е уеднаквена с решение № 170/12.10.2016 г. по гр.д.№
1952/2016 г. на ІІІ г.о. и решение № 265/10.09.2012 г. по гр.д.№ 703/2011 г. на
IV г.о., с които се приема, че приобщените по гражданските дела прокурорски преписки,
респективно водено досъдебно производство, следва да се ценят в гражданското
производство ведно с всички доказателства по делото с оглед вида и естеството
на съдържащите се в тях документи. С прилагането им към делото, съдът може да
събира извънсъдебните признания на факти, които някоя от страните е правила
пред други органи. Затова и същите ще бъдат обсъдени от съда.
От приетите по делото постановления на РП –
Варна, ОП – Варна и АП – Варна е видно, че чрез назначена в хода на
ДП№2015/2016 г. по описа на У МВР – Вълчи дол е установено, че два от процесните
РКО – с дати 17.01.2013 г. за сумата от 834, 96 лева и 19.03.2013 г. за сумата
от 300 лева не са подписани от ищеца, а вместо него се е разписало друго лице. В
тази връзка по настоящото гражданско производство е била назначена втора СГЕ,
която е следвало да установи дали подписът положен в двата документа е положен
от ищеца. В
проведено производство по реда на чл. 207 от ГПК процесуалния представител на
ищеца заявява, че в хода на настоящото производство не би следвало да се
установява автентичността на два от РКО, тъй като в хода на проведеното ДП по
безспорен начин чрез СГЕ се доказвало, че същите са неистински. До последното
проведено с.з. по делото не бяха представени доказателства за внесен по сметка
на РС - Девня депозит, въпреки повторно дадени указания на ищеца в тази връзка
/л. 267 от делото/, поради което втора СГЕ по делото не е извършвана. Затова и
следва да се приеме, при доказателствена тежест на ищеца тезата му за
неавтентичност на тези два документа. Единствено и само въз основа на извършена
в хода на наказателно производство експертиза, гражданския съд не би могъл да
приеме за безспорно установено по делото, че същите са неистински, респ.
съставени и представени във вреда на ищеца.
За РКО от дати 21.07.2011
г., 13.09.2011 г. и 26.10.2012 г., както назначената по настоящото дело СГЕ,
така и тройната СГЕ, извършена в хода на разследването, установяват нанесени
поправка и добавки на текст в съдържанието им. По отношение на два от тях – тези от дати 13.09.2012 г. и 21.07.2011 г. експертите установяват дописване на
дати, сочещи времеви периоди, като не се променя основанието за плащане,
посочено в тях. С оглед на това и не може да се приеме, че в резултат на тези
поправки, респ. добавяния на ищеца са били причинени каквито и да било вреди.
Същите са подписани от него, с което той е удостоверил получаването на
вписаните в ордерите суми, както приема и прокуратурата на РБ, поради което и
прекратява наказателното производство в тази му част поради липса на извършено
престъпление.
Един от процесните РКО – без дата
за сумата от 100 лева фигурира
в делото като
ксерокопие, поради което експертизата не е могла да отговори на въпроса дали
буквата „К“ е прибавена /допълнително вписана/ към букви „РЗ“. Установи се по делото, че на
02.04.2019 г. /л. 274 от делото/ оригиналите на инкриминираните РКО са
изпратени на разследващия орган за връщането им на техния собственик, като
настоящото им местонахождение е неизвестно, не е известно и дали същите все още
са налични.
Що се касае за РКО от 26.10.2012 г. за сумата от 1316, 21
лева, назначената в хода на настоящото дело СГЕ /а така също и
тази, извършена в хода на ДП/ установява, че в същия има извършена
поправка, както и дописване на текст, като не може да се даде отговор на
въпроса какъв е бил първоначалния текст, нито кой е внесъл тази поправка, нито
кога. Този документ е бил оспорен от ищеца в производството по гр. дело №
758/2014 г. в първото с. з., като производство по
оспорването му, съгласно разпоредбата на чл. 193 от ГПК не е било открито. Предвид оспорването съдът е задължил
ответната страна да представи оригинала на документа, като това е сторено в
следващото с.з., в което съдът е установил пълна идентичност между оригинала и
представеното по делото копие. В същото с.з. процесуалния представител на
ответното дружество е обяснил причинит, поради които ордера е бил преправен за счетоводни нужди,
като е призна обстоятелството, че в документа има извършена поправка, но това
не е довело до увреждане на ищеца. Този документ е бил кредитиран от съда,
постановил решението по гр. дело №758/2014 г. и приемането на нещо различно от настоящия съд би означавало преразглеждане на вече решен с
влязло в сила решение правен спор, както бе прието в решението по – горе.
Дори и формално по настоящото дело да се
приеме, че по отношение на този документ е налице престъпно обстоятелство, то
това не би дало основание за спиране на делото по реда на чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК. Това е така, щото, за да се приеме, че е налице престъпно обстоятелство, което е прието в процесуалния закон
като основание за спиране на производството,
е необходимо в хода
на производството да е: 1.
разкрито престъпно обстоятелство и 2. установяването на това обстоятелство да има значение за изхода на
гражданския спор. В случая не е налице втората предвидена в разпоредбата на чл.
229 ал.1 т.5 от ГПК предпоставка. Дали прокуратурата ще установи налице ли е
извършено документно престъпление и кой е неговия автор, то това няма да се
отрази на постановеното по делото решение, поради гореизложените мотиви за
недопустимост за пререшаване на вече решен правен спор с влязло в законна сила
съдебно решение. В същия смисъл е
и произнасянето на ВКС в постановеното по настоящото дело в производство по
реда на чл. 274 ал. 3 от ГПК Определение №228/26.06.2017 г., което съдът не
смята за необходимо да повтаря и напълно споделя, както по отношение
неоснователността на иска, така и досежно пътят на защита на ищеца по реда на
производството по отмяна на влезли в сила решения в хипотезата на чл. 303 ал. 1
т. 2 от ГПК.
Поради гореизложените съображения предявеният иск по чл. 45 от ЗЗД
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Предвид отхвърлянето на главния иск, следва да се отхвърли и
акцесорната претенция по чл. 86 от ЗЗД.
С оглед изхода на делото, ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника направените по делото разноски в доказан с представения
договор за правна защита и съдействие размер от 200 лева, заплатени в брой за
адвокатско възнаграждение, който размер е под минималния, установен в Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от Д.К.И., ЕГН ********** срещу „Аякс 2002“ ООД гр. Варна,
ЕИК ********* за заплащане на сумата от 2 874, 96 лева, представляваща обезщетение
за причинени му имуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, ведно
съд законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска –
11.03.2016 г., както и сумата от 538 лева, представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата за периода от датата на предявяване на
вземането по гр. дело №758/2014 г. на РС - Девня – 10.05.2014 г. до предявяване
на настоящия иск – 11.03.2016 г.
ОСЪЖДА
Д.К.И., ЕГН **********,
с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Аякс 2002“ ООД гр. Варна, ЕИК ********* сумата
от 200 лева /двеста лв., 00 ст./, представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: