№ 12684
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20251110112447 по описа за 2025 година
РЕШЕНИЕ
30.06.2025 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на девети юни през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 12447/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от ЗАД „ЕИ“ АД срещу ЗАД „АР“ АД, като се твърди, че на
21.06.2024 г. в гр. Хасково, на ул. „Пирин“ и ул. „Цар Калоян“ било настъпило ПТП, между
лек автомобил „Ауди“, „Кю 7“, рег. № СВ **** РК, и автомобил „Нисан“, модел „Джук“, рег.
№ СВ **** ВЕ – по който били нанесени вреди. Поддържа, че за инцидента бил съставен
двустранен констативен протокол, като механизма бил следния – водачът на автомобил
„Нисан“, модел „Джук“, рег. № СВ **** ВЕ, при осъществяване на маневра за десен завой,
поради недостатъчно разстояние за разминаване, се ударил в неправилно паркирания лек
автомобил „Ауди“, „Кю 7“, рег. № СВ **** РК. Поддържа, че към момента на инцидента за
автомобил „Нисан“, модел „Джук“, рег. № СВ **** ВЕ е била налице валидно сключена
застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 00500100559698/22.03.2024
г., като във връзка с ПТП-то е подадена застрахователна претенция № **********/24.06.2024
1
г. Навежда доводи, че във връзка с образуваната застрахователна преписка била изплатена
сумата от 708,48 лева на 04.09.2024 г. на сервиза, който бил извършил ремонта. Излага
съображения, че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е
била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите. Твърди, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в
правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Поддържа, че е поканил
ответника на 20.09.2024 г. да заплати дължимата регресна сума, но последният не бил
заплатил същата и понастоящем. Иска ответника да бъде осъден да заплати сумата от 369,24
лева, като частична претенция от такава в по-голям размер от 723,48 лева. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като се сочи, че
предявеният иск е допустим, но неоснователен. Твърди, че досежно автомобил „Нисан“,
модел „Джук“, рег. № СВ **** ВЕ липсвало валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Каско“, като общите условия и договора не били подписани от надлежен
представител на лизингодателя и лизингополучателя. Поддържа, че по отношение на другия
лек автомобил не спори за наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Навежда доводи, че водачът на лек автомобил „Ауди“, „Кю 7“, рег. № СВ
**** РК не бил отговорен за настъпването на ПТП-то, поради което не можело да възникне
и регресно вземане, като аргументира, че отговорността на застрахователят е функционално
обусловена от тази на делинквента. Развива съображения, че ПТП-то не е настъпило, поради
виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Ауди“, „Кю 7“, рег. № СВ
**** РК, а двустранният протокол не отразявал коректно, а само субективно обстоятелствата
свързани с механизма на ПТП-то и вината. Твърди, че механизма на ПТП-то е различен,
поради което го оспорва, за което развива подробно аргументи. Поддържа, че единствената
причина за инцидента е виновно и противоправно поведение от страна на другия водач.
Навежда доводи, че досежно ПТП-то ищецът е възприел изцяло твърденията на водача на
застрахования автомобил, който субективно бил възприел, че е налице неправилно
паркиране, което обосновава, като сочи, че вината за ПТП-то била на у водача на автомобил
„Нисан“, модел „Джук“, рег. № СВ **** ВЕ. Прави възражение за съпричиняване. Твърди, че
не всички вреди по автомобила били следствие от процесното ПТП. Поддържа, че не е
налице плащане, респ. плащане в твърдения от ищеца размер по отношение на сервиза
извършил ремонта. Навежда доводи, че обезщетението в завишен размер – над средните
пазарни цени.. Иска отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, във вр.
чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД.
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
2
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото е обявено за
безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че към момента на процесното ПТП при
ответника е било налице застрахователно покритие по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите досежно водача на лек автомобил „Ауди“, „Кю 7“, рег. №
СВ **** РК.
Представена е застрахователна полица по застраховка „Каско“
00500100559698/22.03.2024 г., сключена между „АФ“ ЕООД, действащо чрез „АФ“ ЕООД –
клон София от една страна в качеството на застраховащ и застрахован и ЗАД „ЕИ“ АД от
друга страна, в качеството на застраховател. По силата на застрахователния договор
застрахователя е поел да предостави застрахователно покритие по отношение на лек
автомобил „Нисан“, модел „Джук“, рег. № СВ **** ВЕ за периода от 23.03.2024 г. до
22.03.2025 г., при условията на клауза „А“ досежно покритите рискове – пълно „Каско“, а
застраховащият и застрахован е поел задължението да заплати застрахователна премия,
съобразно уговореното в договора – на четири вноски с посочени падежи за сумата от 141,37
лева.
Застрахователната полица е форма за действителност на застрахователния договор,
който е подписан от страните, поради което при липсата на доказателства за неговата
неавтентичност, последният обвързва страните с оглед обективираните в него волеизявления
и произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.
Следователно по делото безспорно е установено наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско“. Като с оглед
оспорванията на ответника за липсата на валидно сключена застраховка „Каско“, трябва да
се отбележи, че от една страна последният не може да черпи възражения от чуждо
облигационно правоотношени, поради принципът за относителното действие на
облигационното отношение – арг. чл. 21, ал. 1 ЗЗД. На следващо място по отношение
съображенията за липсата на представителна власт у лицата, които са подписали
застрахователният договор, съдът счита, че следва да се отбележи Договор, сключен от лице,
действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща
недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако
лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При
липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от
името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници – така
т. 2 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г.,
ОСГТК. Тоест, ответника в настоящият процес не е легитимиран да прави възражения по
отношение предтавителната власт на лицата подписало процесния договор за застраховка
„Каско“, поради което и съдът не следва да го обсъжда. Съвсем отделен е въпросът, че в
3
случая с оглед поведението на застрахователя и застрахования, то е очевидно, че е налице и
потвърждаване на сделката с конклудентни дествия, като в случая форма не е необходима –
арг. чл. 42, ал. 2 ЗЗД, във вр. чл. 293, ал. 3 ТЗ, доколкото е налице очевидно изпълнение на
договора и от двете страни по него – което се подкрепя и от обсъдената и кредитира по-долу
в мотивите заключение на ССчЕ.
Приложен е Двустранен констативен протокол от 21.06.2024 г., като в същият е
описан следния механизъм на ПТП: на 21.06.2024 г. в гр. Хасково, е настъпило ПТП с
участието на лек автомобил „Ауди SQ7“, рег. № СВ **** РК и лек автомобил „Нисан Джук“,
рег. № СВ **** ВЕ, като последният се движел по ул. „Пирин“, и на кръстовището с ул. „Цар
Калоян, водачът предприел маневра за завой надясно, про което не осигурил странично
разстояние – безопасна странична дистанция, поради което настъпил удар с паркирания в
близост до кръстовището лек автомобил „Ауди SQ7“, рег. № СВ **** РК.
Двустранният констативен протокол има формална доказателствена сила (арг. чл. 180
ГПК), тъй като представляват частен удостоверителен документ и като такъв не притежават
материална доказателствена сила, поради което се преценяват от съда по вътрешно
убеждение с оглед всички събрани по делото доказателства. Въпреки това, когато не е
налице надлежно оспорване на фактите отразени в двустранния констативен протокол, при
извършена съвкупна преценка на останалите обстоятелства по делото, съдът може да
приеме, че описаните в негов факти са се осъществили. Обратно при наличието на
оспорване на отразените факти, то приложения документ следва да се цени с останалите
събрани по делото доказателства. В случая между страните е налице спор по отношение на
механизма на ПТП-то и отразеното в двустранния констативен протокол.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Н. Н. и св.
П. Н..
От показанията на св. Н. се установява, че последната е участвала в ПТП през
м.06.2024 г. Знаела за случая. Мястото където станал инцидента бил до детска градина,
където било 7-годишното й дете. Когато излизала от детската градина, която била в гр.
Хасково, но не знаела името на улицата, имало друг автомобил, който бил паркирал
неправилно. Мястото било т-образно кръстовище, като имало знак за неправилно паркиране.
Свидетелства, че минала покрай другия автомобил но леко го одраскала отзад, тъй като
задницата на другата кола била навън. Изяснява, че и от двете страни имало автомобили, и
когато завила леко надясно го била блъснала. Сочи, че по отношение на другия автомобил
нямало 5-метра от кръстовището от мястото където бил паркиран. Установява, че
протоколът били попълнили заедно с другия водач. Тъй като имала застраховка „Каско“
отишла при застрахователя, като се установили увреждания отстрани по двете врати –
отдясно, а другият автомобил имал увреждания отзад. Свидетелства, че нямали съгласие за
това кой е виновен и за удара. Подписали двустранния протокол. Изяснява, че преди удара е
видяла другата кола и мислела, че може да мине, но не успяла. При предявяване на
протокола за ПТП (л. 12 в кориците на делото) посочва, че подписът до буква „Б“ е положен
от нея, но протоколът не бил писан от нея. Установява, че схемата начертана в протокола
отговаряла на посоченото от другия водач.
При разпита на св. Н. се изяснява, че през м.06.2024 г. бил претърпял ПТП в гр.
Хасково. Бил спрял на улица и бил паркирал на т-образно кръстовище, като другият водач
му била ударила задната лява броня. Свидетелства, че неговият автомобил не е бил в
движение, като след удара той се бил качил в колата, а другият водач го повикал и
направили двустранен констативен протокол. Сочи, че не помни дали е имало знак, но
протоколът го бил подписал. При предявяване на протокола за ПТП (л. 12 в кориците на
делото) посочва, че подписът до буква „А“ е положен от него, като с неговия почерк е
изписан протокола. Свидетелства, че посоченото в скицата отговаряло не механизма на
ПТП-то. Потвърждава, че не знае и не може да се сети на мястото където бил спрял дали е
4
имало знак. Изяснява, че пред него може да е имало паркиран автомобил, а мястото да е
синя зона. но със сигурност имало и други паркирани автомобили. Установява, че дори не
бил спрял автомобила, тъй като бил спрял набързо. Сочи, че другият водач му бил ожулил
автомобила, като го чакала отстрани. Смята, че в протокола за написали, че другият водач е
виновен за инцидента. Свидетелства, че не може да каже дали е имало 5 метра от
кръстовището, където е бил спрял, като не може да каже къде точно е спрял, но бил първа
кола на улицата.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Н. и св. Н. за достоверни,
тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно
логични, като не се доказа свидетелите да са заинтересовани от изхода на правния спор,
предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да
доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията.
Нещо повече, логично е с оглед изминалия период от време свидетелите, да си спомня
случая по-общо, допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради
особеностите на човешката памет. Същественото е, че субективните им възприятия по
отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са
взаимоизключващи се, включително ги потвърждава, под страх от наказателна отговорност.
Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на субективните
възприятия е нормално свидетелите да описва някои детайли според собствените им
субективни представи, доколкото са преки участници ПТП-то.
Прието и неоспорено е заключението на ССчЕ от което се изяснява, че първата и
втората вноска по застрахователната премия по застраховката „Каско“ са изплатени на
22.03.2024 г. и на 19.06.2024 г. за сумата от по 141,37 лева, а останалите две вноски по
застрахователната премия не са били заплатени. Изяснено е, че на 04.09.2024 г. ищецът е
заплатил на „Анценти“ ЕООД сумата от 708,48 лева, с която сума е заверена и банковата
сметка на „Анценти“ ЕООД.
От заключението на САТЕ, което е прието и неоспорено по делото се установява, че
механизма на ПТП-то е следния: на 21.06.2024 г. в гр. Хасково, е настъпило ПТП с
участието на лек автомобил „Ауди SQ7“, рег. № СВ **** РК и лек автомобил „Нисан Джук“,
рег. № СВ **** ВЕ, като последният се движел по ул. „Пирин“, и на кръстовището с ул. „Цар
Калоян, водачът предприел маневра за завой надясно, прикоето не осигурил странично
разстояние – безопасна странична дистанция, поради което настъпил удар с паркирания в
близост до кръстовището лек автомобил „Ауди SQ7“, рег. № СВ **** РК. Експертът е
посочил, че по лек автомобил „Ауди SQ7“, рег. № СВ **** РК са били нанесени вреди по
задна броня, а по лек автомобил „Нисан Джук“, рег. № СВ **** ВЕ – вреди по предната и
задната дясна врата, които вреди са в пряка-причинно следствена връзка с ПТП-то.
Установено е, че размерът необходим за възстановяването на лек автомобил „Нисан Джук“,
рег. № СВ **** ВЕ по средни пазарни цени към датата на ПТП-то е в размер на 1344,62 лева,
а на базата на средни пазарни цени на алтернативни резервни части и труд на доверени
сервизи, извън официалния за марката към датата на ПТП-то в размер на 1156,22 лева.
Вещото лице е изяснило, че вертикалната пътна маркировка на ул. „Пирин“, преди
кръстовището с ул. „Цар Калоян“ Е съставена от знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с
предимство“ и знак Г2 „Движение само надясно след знака“, като в левия край на платното
за движение има обозначение места за паркиране на автомобили. Посочено е, че
вертикалната пътна маркировка на ул. „Цар Калоян“ в района на процесното ПТП е
съставена от знак места, предназначени за паркиран на ППС срещу заплащане, а
хоризонталната маркировка на ул. „Цар Калоян“ в района на процесното ПТП е съставена от
маркировка, която указва знак В27 „Забранени са престоят и паркирането“. В случая удара
бил настъпил по дължина на пътното платно на ул. „Цар Калоян“, съгласно скицата от
двустранния констативен протокол – непосредствено след кръстовището с ул. „Пирин“, а по
широчина на около 1,80 м. – 2,00 метра вляво от десния край на пътното платно на ул. „Цар
5
Калоян“, считано по посока на движението на двете превозни средства. Експертът е
посочил, че към момента на удара лек автомобил „Ауди SQ7“, рег. № СВ **** РК не се е
движел, като скоростта му е била 0 км./ч., а лек автомобил „Нисан Джук“, рег. № СВ **** ВЕ
– предвид предприетата маневра се е движел със скорост 10-15 км./ч. Изяснено е, че от
техническа гледна точка поведението на водача на лек автомобил „Нисан Джук“, рег. № СВ
**** ВЕ е причина за процесното ПТП, като същият е можел да предотврати удара при
осигуряването на достатъчна странична дистанция, а водачът на лек автомобил „Ауди SQ7“,
рег. № СВ **** РК е бил спрял на място, което е обозначено със знак забраняващ
паркирането, като последният също е имал възможност да предотврати ПТП-то, ако не е бил
спрял на това място, а на позволено такова.
Съдът, като извърши преценка на заключенията на ССчЕ и САТЕ, съобразно
правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са изготвени
обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на
поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертите са заинтересовани
от изхода на правния спор или са недобросъвестни.
Съгласно нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи. Съгласно чл. 399 КЗ,
предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко
право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при
обикновената имуществена застраховка максималният размер на вредите, които могат да
настъпят, може предварително да бъде определен, поради което застрахователната сума не
трябва да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Начинът на определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл.
405 КЗ, съответно чл. 410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно адекватната стойност на претърпяната от
осъществяване на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност
към същия момент – така Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т.
о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК. Тоест, релевантни за
определяне на действителния размер на вредата са средните пазарни цени към датата на
ПТП.
В случая от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е заплатил
сума по-малка и от двете определени стойности по заключението на САТЕ, поради което
съдът намира, че не следва да обсъжда подробно възприетият извод за наличието на средни
пазарни цени.
По отношение по-горе посочените материални предпоставки, настоящият съдебен
състав, като извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност намира, че всички материални предпоставки са налице, но на лице
надлежно въведено възражение за съпричиняване, което също следва да бъде обсъдено.
В случая няма съмнение от казаното от двустранния констативен протокол,
свидетелските показания и заключението на САТЕ, че в случая ПТП-то е настъпило поради
виновното и противоправно поведение и на двамата водачи.
От една страна водачът на лек автомобил „Ауди SQ7“, рег. № СВ **** РК виновно и
противоправно е нарушил разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ППЗДвП, според която, пътните
знаци за въвеждане на забрана и за отменяне на въведена забрана имат следните
изображения и наименования: В27 „Забранени са престоят и паркирането“. На следващо
6
място това води и до извод, че е нарушена новелата на чл. 98, ал. 1, т. 1 и т. 6 ЗДвП, според
която, престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава
опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен
знак или сигнал, съответно на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. Като в случая
вината се предполага (арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД), а обстоятелството дали автомобилът е бил
изгасен, спрял „за малко“ и т. н. са ирелевантни. Със спирането, паркирането и престоя в
нарушение на посочените разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП нарушението е довършено.
На следващо място обаче няма съмнение, че водачът на лек автомобил „Нисан Джук“,
рег. № СВ **** ВЕ, също има виновно поведение (което се предполага – арг. чл. 45, ал. 2
ЗЗД), като е нарушил правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, според което водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. А така също и разпоредбата на водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
Съпричиняването или т. нар. компенсация на вини (compensatio culpae), изисква да се
установени, че застрахования при ищеца водач е допринесъл обективно с поведението си за
настъпването на противоправния резултат или вредите – независимо от това дали
поведението му е противоправно.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че безспорно е установено
наличието на хипотеза на съпричиняване, доколкото и от свидетелските показания и от
заключението на САТЕ се установява, че от техническа гледна точка за инцидента са
допринесли обективно с поведението си и двете страните, като доколкото не може да се
направи извод чие поведение в по-голяма степен е допринесло за ПТП-то, съдът счита, че
съпричиняването е при условията на равнопоставеност – т.е. по петдесет процента за всеки
от водачите.
На следващо място, съдът намира, че следва да отбележи, че доколкото по делото е
установено, че ответника е заплатил сумата от 708,48 лева и е сторил обичайни
ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева, то с оглед действителната възстановителна
стойност по средни пазарни цени от 1344,62 лева, а така и с оглед възприетия процент на
съпричиняване, то следва, че на ищеца се дължи изцяло сумата по предявения иск в размер
на 369,24 лева – независимо дали съдът е ще приеме съпричиняването от общия заплатен
размер (доколкото претенцията е заплатена като частична такава от по-голям размер на
723,48 лева) или от действителния размер по средни пазарни цени. Тоест, при спазването на
основният принцип в българският граждански процес – за диспозитивното начало (арг. чл. 6,
ал. 2 ГПК), претенцията следва да се уважи в цялост. В тази насока трябва да се посочи, че
регресната отговорност, която настъпва до размера на платеното (арг. чл. 411 КЗ), но при
определянето на действителния размер на вреди откъдето се прави приспада действителния
размер на вреда, което е в синхрон с основният принцип за интегрално обезщетение на
вредите, което съобразя и постановките на Тълкувателно решение № 1 от 1.08.2022 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2021 г., ОСГТК. Тоест, важен е размера на действителната вреда, като
7
заплатеното в по-малък размер касае въпросът за суброгацията (независимо дали същата
има регрес или не), поради което съдът следва да се произнесе в рамките на заявената
претенцията с оглед процесуалният принцип за дипозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК)
и в рамките на суброгацията – от материалноправна гледна точка (арг. чл. 411 КЗ и чл. 74
ЗЗД). Необходимо е обаче да се отбележи и още един аргумент, които е свързан с
особеностите на частичния иск (какъвто е процесния случай) - решението по уважен
частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг
исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право (така т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на
ВКС по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК). Тоест, съдебното решение по частичния иск се
ползва с разширени обективни предели на СПН. При това положение, ако съдът не извърши
намаляването на обезщетението от размера на действителните вреди (за което са изложи
съображения по-горе в настоящите мотиви), а от предявената част, то практически ще се
достигне до неоснователно обогатяване, което като основен принцип на материалното право
е забранено (арг. чл. 59 ЗЗД), тъй като с отхвърлянето на част от предявената сума по
частичния иск се формира СПН, че не се дължи изцяло сумата над уважения размер. Казано
иначе, процесуалният ефект на пресъденото нещо ще преклудира възможността ищеца да
търси разликата от предявената претенция за сума в по-голям размер, с което ответника би
се обогатил, ако тъй щото претенцията да беше предявена изцяло.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира деловодни
разноски разполага само ищеца. Последният е поискал присъждането на деловодни
разноски, като е доказал, че действително е заплатил такива, поради което и на основание
чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да
му се присъди сумата от 900,00 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „АР“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
******************** да заплати на ЗАД „ЕИ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. **********************, на основание основание чл. 411 КЗ, във вр. чл.
49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 369,24 лева, представляваща частична претенция от
такава в по-голям размер от 723,48 лева – за регресно вземане за заплатено застрахователно
обезщетение и сторени обичайни ликвидационни разходи застрахователна претенция №
**********/24.06.2024 г. за това, че на 21.06.2024 г. в гр. Хасково, е настъпило ПТП с
участието на лек автомобил „Ауди SQ7“, рег. № СВ **** РК и лек автомобил „Нисан Джук“,
рег. № СВ **** ВЕ, като последният се движел по ул. „Пирин“, и на кръстовището с ул. „Цар
Калоян, водачът предприел маневра за завой надясно, прикоето не осигурил странично
разстояние – безопасна странична дистанция, поради което настъпил удар с паркирания в
близост до кръстовището лек автомобил „Ауди SQ7“, рег. № СВ **** РК, като и по двата
автомобила били нанесени вреди, ведно със законната лихва от 05.03.2025 г. (датата на
подаването на исковата молба) до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП ЗАД „АР“ АД, ЕИК: ********* да заплати на ЗАД „ЕИ“ АД, ЕИК:
*********, сумата от 900,00 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
8
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните с
въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9