№ 22639
гр. С., 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.А
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело №
20241110110076 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни
искове с правно основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД, за заплащане на: сумата от 19 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от
травматични увреждания, настъпили в резултат на инцидент, изразяващ се в падане
сутринта към 08:10 часа на 28.11.2023 г. в гр.С., вследствие на подхлъзване на заснежен
тротоар, за периода от 28.11.2023г. до 22.02.2024г., както и сумата от 2182,62 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди /обща стойност на заплатените от
ищеца суми във връзка с инцидента/, ведно със законната лихва върху двете главници,
считано от датата на деликта – 28.11.2023г. до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че на 28.11.2023 г. около 8:10 часа се придвижвал от дома си,
находящ се на адрес гр. С., ул. „К.“ № 21 към кафене „**************”, находящо се на ул.
„***************“ - след пресечката с ул. „*************“ и преди пресечката с ул.
„***********“. Посочва, че движейки се по обичайния си маршрут, по десния тротоар на ул.
„***************“ в посока бул. „************.“, пресякъл ул. „**************“ и при
движение по тротоара, в близост до **********, се подхлъзнал на заледена настилката,
вследствие на което загубил равновесие и паднал по гръб. Посочва, че изпитал силна болка
и загубил съзнание, а когато отворил очи, видял случайни минувачи, които го питали как
могат да му помогнат. Твърди, че успял да подаде сигнал за инцидента на телефон 112, след
което пристигнала линейка на „Бърза помощ“ и след преглед му била поставена
предварителна диагноза – открито счупване на подбедрената кост (тибията). Посочва още, че
му била поставена шина и бил откаран във „************************.“, където бил
прегледан, а по време на прегледа било установено още едно счупване, а именно такова в
областта под капачката. Посочва, че му била направена екстензия, а на 30.11.2023 г. бил
опериран като му е поставен и пирон на костта. Твърди, че освен посочените увреждания е
била констатирана и травма на нерва на палеца на десния крак, който останал безчувствен.
Поддържа, че бил изписан от болничното заведение на 05.12.2023 г., като се наложило да
закупи помощни средства. Наложило се да проведе рехабилитация вкъщи, като цената на
сеанс била по 60 лв. за всеки. Твърди, че тротоарът е общинска собственост по смисъла
на Закона за общинската собственост, като ************* е била задължена, съгласно
1
закона, да се погрижи за почистването на пътната настилка за пешеходците и по този начин
да гарантира тяхното безопасно придвижване.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който изразява становище за неоснователност на предявения иск по основание и размер.
Оспорва, че е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявения иск. Счита за
недоказани твърденията на ищеца, че на посочените в исковата молба дата и място, същият
е претърпял описания инцидент. Счита твърденията на ищеца, че ************* не е
изпълнила своите задължения по поддържане на тротоара за неоснователни и неотговарящи
на обективната истина. Твърди да е налице принос от страна на пострадалия, тъй като
последният не е отдал нужното внимание при своето придвижване и вредите се дължат
изцяло на невниманието му. Посочва, че дори да е имало заледяване, то предвид възрастта
на ищеца, последният сам се е поставил в ситуация на опасност. Заявява, че е изпълнил
своите задължения по поддържане на упоменатия тротоар, като е сключил договор за
почистване и обезопасяване на общинските улици с ДЗЗД ***********. Оспорва иска за
имуществени вреди, като счита, че представените писмени документи не удостоверяват
извършени разходи. В условията на евентуалност счита, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, поради което и намира, че размерът на
обезщетението следва да бъде намален. На самостоятелно основание оспорва иска за
неимуществени вреди и по размер, при твърдения, че същият е прекомерно завишен.
В съдебно заседание ищецът Н. А. А., редовно призован, се явява лично и с адвокат
С., който поддържа исковите претенции и моли за уважаването им.
Ответникът *************, редовно призован в съдебно заседание се представлява
от юрисконсулт Ж., която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на
исковите претенции.
Третото лице помагач, конституирано на страната на ответника - /ФИРМА/, редовно
призовано, се представлява от адвокат Д., която моли за отхвърляне на исковите претенции.
Третото лице помагач, конституирано на страната на ответника – /ФИРМА/, редовно
призовано, се представлява от адвокат Д., която моли за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства по делото на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение,
съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпределената и указана на страните доказателствена тежест в процеса на
основание чл. 154 от ГПК, именно ищецът следваше да докаже осъществяването на
релевантните за спора факти и обстоятелства, а именно:осъществяване фактическия състав
на чл. 45 от ЗЗД, а именно деяние /действие или бездействие от страна на служители на
ответника, обстоятелството, че именно ответникът е имал задължението да осъществява
контрол за обезопасяването и поддържането на сочения участък, сочените имуществени
вреди и техния размер, вида и характера на неимуществените вреди, причинна връзка между
деянието и вредите, противоправност на деянието, като на основание чл. 45, ал.2 от ЗЗД
вината се предполага до доказване на противното.
За доказване на механизма на инцидента и причинно следствената връзка между него
и твърдените от ищеца вреди по делото, както и за доказване на неимуществените вреди е
допуснато събирането на гласни доказателствени средства на страната на ищеца, чрез разпит
на свидетелите – З. А.а – съпруга на ищеца и Д. Г. – познат на ищеца. В показанията си
свидетелят Г. възпроизвежда, че на процесната дата – 28.11.2023г. рано сутринта се разминал
с ищеца на ул. „***************“. Посочва, че познава ищеца отдавна, тъй като всяка
сутрин пиели кафе заедно, но не били съседи. При разминаване ищецът и свидетелят се
поздравили и Г. продължил по пътя си. На връщане, след около десет минути се върнал по
пътя и видял ищеца паднал върху заледена част от участъка на улицата. Гледката била
2
ужасна, кракът на ищеца бил почти на две, вече била извикана линейка, след което
свидетелят помогнал да го вкарат в линейката, която пристигала след около 15-15 минути.
Съпругата на ищеца – свидетелката А.а възпроизвежда в показанията си, че била уведомена
от съпруга си за настъпилия инцидент едва когато той вече бил в линейката. Незабавно се
отправила към **********, където било установено сериозно счупване, ищецът бил
обработен веднага, тъй като имало стърчащи кости и била насрочена операция за следващия
ден. Операцията била тежка и дълга, което било последвано от едноседмичен престой в
болница и много тежък постоперативен период. За три-четири месеца на ищеца било
забранено да стъпва, поради което той след изписване от болницата не бил в състояние нито
да стъпва, нито да се придвижва. От болницата ищецът бил транспортиран до апартамента
на майка му, тъй като А. живеел със съпругата си на последния етаж, без асансьор, а в
кооперацията, където живеела майка му имало асансьор. Едва в периода 28-29.12.2023г. се
преместил в жилището си. А. дълго време бил силно травмиран, не можел да спи нощем, да
ходи до тоалетна, крайникът му бил много подут и като последствие бил налице и засегнат
нерв на палеца, което довело до обездвижване на крака. Веднага започнал рехабилитация.
Направил два курса във **********, като в домашни условия идвали рехабилитатори. Едва
през месец март започнал да стъпва на крака си, но се придвижвал с патерици и канадки. И
до ден днешен имал оплаквания, сутрин изпитвал болки в крака, трудно го раздвижвал, бил
налице остатъчен страх от стълби.
Относно метеорологичните условия на процесната дата, от приетото по делото писмо
от НИМХ /л.77 по делото/, се установява, че по справка от ЦМС на НИМХ на 28.11.2023г.,
към 08:00 часа температурата на въздуха е била плюс 0,2 градуса. Минималната температура
през нощта е била минус 3.0 градуса. Между 06:30 и 08:00 часа е имало валежи от слаб сняг,
като е било натрупало малко количество валежи. На земната повърхност била налична
снежна покривка с височина 24 см.
Съгласно изслушаната по делото съдебно медицинска експертиза след инцидента на
А. е поставена диагноза: открито счупване на костите на дясната подбедрица. На
рентгеновите снимки вещото лице е разчело две коси счупвания на голям пищял към
долната трета край и малък пищял горе към коляното /на две нива/. Установена е метална
остеосинтеза с пирон и винтове на големия пищял. Обяснено е че такова косо счупване на
две нива на костите на подбедрицата се дължи на усукване на тялото в дясната подбедрица с
фиксирано стъпало върху терена, което отговаря на твърденията на ищеца за начина по
който е възникнал инцидента. Вещото лице дава крайно заключение че е реализиран
медикобиологичния признак „трайно затруднение движението на крайник“ – десния крак за
срок не по-малък от 4-5 месеца при обичаен ход на възстановяване. Посочено е че при
получаване на увреждането и в периода на раздвижване ищецът е изпитвал силни болки и
страдания. След операцията ищецът е провел два курса лечебна физкултура, като пред
вещото лице е представил две направления, приети по делото. Десният долен крайник е бил
подут от лимфен отток, като ищецът е имал и затруднено повдигане нагоре /екстензия/ на
палеца на крака. При освидетелстване ищецът се оплакал от болка и схващане на счупения
десен крайник при събуждане и ставане от леглото, в която част експертизата е съотносима
на показанията на свидетелката А.а. Също са изнесени данни за болка под коляното при по-
продължително ходене, както и за болка при промяна на времето и претоварване на
крайника. Налице е подуване при по-продължително ходене, като е констатирана обиколка
на десен глезен от 23 см., а на левия 20 см. Вещото лице е установило ръбец-белег от
пунктиформеното счупване с хиперпигментация на площ 2/2 см. в областта на предно-
вътрешната повърхност на дясната подбедрица. В областта на стъпалото са установени два
ръбеца 2.5/0.3 см. и 4/0.4 см., като е посочено, че белезите имат траен характер. Относно
имуществените вреди вещото лице посочи, че по делото не са налице оправдателни
разходни документи за всички консумативи и пособия, закупени във връзка с лечението и
възстановителния период, доколкото са закупени патерици втора употреба. Разходите за
3
транспорт с линейка, лекарства и за помощни средства са свързани и необходими за
възстановителния период.
По делото други относими доказателства не са събрани.
Ответникът по смисъла на §7, ал.1,т.7 от ЗМСМА е собственик на мрежите и
съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната,
водоснабдителната, каналицационната, съобщителната и инжинерно-защитната система,
които обслужват територията й и не са включени в уставния фонд на търговски дружества.
Съгласно дефиницаята на т.11 от §1 от Закона за пътищата „изграждането на пътища” е
дейност по създаването на нови материални активи, която включва проучването,
проектирането и строителството на нови или рекунструкцията на съществуващи пътища.
Ответникът е титуляр на правото на собственост спрямо общинския път – чл. 8, ал. 3 ЗП. На
основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП е задължен да осъществява дейностите по
поддържането и ремонта на процесният пътен участък - улица, включително в зимни
условия, да почиства и опесъчава, с оглед безпрепятствено придвижване на гражданите и
участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП, както и да отстрани препятствията във
възможно най-кратък срок /чл. 167, ал.1 ЗДвП./. Съобразно чл. 19, ал.2, т.4 ЗП, ответникът
има задължение да организира и осъществява защитата на пътищата, включително на
пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя, както и да ги поддържа в състояние,
годно за безопасно ползване по предназначение – чл. 48, ал.2, б. б) ППЗП. По изложеното
ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по така предявените искове.
При съвкупен анализ на доказателствения материал, съдът намира, че по делото се
установи, че ищецът е претърпял инцидент на ул. „***************“, като при
придвижване по обичайния си маршрут, по десния тротоар на ул. „***************“ при
движение по тротоара, в близост до **********, се подхлъзнал на заледена настилката,
вследствие на което загубил равновесие и паднал, като е получил твърдените увреждания,
като последното се установи от изслушаната СМЕ, която съдът кредитира като компетентно
изготвена, в съответствие с останалия приет по делото доказателствен материал
/медицинска документация/, поради което и/ дава вяра. Независимо, че по делото не бяха
събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели – преки очевидци на
инцидента, събраният доказателствен материал, в частност писмото на НИМХ досежно
метеорологичните условия и установения механизъм на падане - усукване на тялото в
дясната подбедрица с фиксирано стъпало върху терена, което според вещото лице отговаря
на твърденията на ищеца за начина по който е възникнал инцидента, създават сигурно
убеждение у съда относно механизма на падане, осъществил се съгласно твърденията на
ищеца. Що се касае до отговорността на ответната Община – по същността си тя е
гаранционно - обезпечителна и безвиновна. Възложителят обаче отговаря за действието или
бездействието на своите служители, на които е възложил работа. От писмото на НИМХ се
установи, че на процесната дата са били налични заледявания, като не се установи улицата
да е била опесъчена. Също така през нощта на 27.11 към 28.11.2023г. е имало условия за
образуване на покрити с лед или сняг участъци от земната повърхност, чието почистване и
опесъчаване е отговорност на ответната Община. Не се установи, че именно процесният
участък да е почистен и опесъчен, и явно се касае за занижен контрол по почистването в
конкретния участък.
Както бе посочено по-горе Общината като юридическо лице осъществява дейностите
по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. В тази връзка е без значение, че почистващите дейности е следвало да бъдат
извършвани от ********************Д. Същото извършва дейност под надЗ. на Общината.
Не се установи съпричиняване на вредите от страна на ищеца като пострадало лице.
При релевирано възражение за съпричиняване то в доказателствена тежест на ответника бе
да установи, че ищецът поради нехайство и неотдаване на достатъчно внимание при
4
придвижване е допринесъл за настъпване на инцидента и следващите го вреди.
Съпричиняването е факт от действителността с настъпването, на който правото свързва
определени неблагоприятни за увреденото лице правни последици, изразяващи се в
намаляването на обезщетението за вредите, настъпили вследствие на непозволеното
увреждане, като законът не определя изрично начина, по който следва да се извърши
намаляване на обезщетението. Изводът за наличие на съпричиняване не може да почива на
предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия
или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване, тоест съпричиняването
има обективен характер. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2
ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили или биха били в по-малък обем. Ответникът не установи ищецът да е допринесъл
за настъпване на инцидента. Установи се подхлъзване при обичаен ход на придвижване, по
участък през който ищецът преминава всеки ден, поради което съдът намира възражението
на ответника за неоснователно.
На следващо место ищецът доказа характера на претърпените от него неимуществени
вреди. В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетелката А.а. Въпреки че същата е
съпруга на ищеца, съдът прецени показанията й съобразно нормата на чл. 172 ГПК и счита,
че същите следва да бъдат възприети, тъй като са ясни, конкретни и непротиворечиви, а и
кореспондират на другите събрани доказателства, като в същото време именно тя е полагала
грижи за пострадалото лице, както в болничното заведение, така и впоследствие и има най-
непосредствени впечатления от преживените от него болки и страдания, вследствие
увреждането.
Съдът съобразява установените факти относно получените увреждания и свързаните
с тях болки и страдания, като въз основа на приетото за установено и при условията на чл.
52 ЗЗД приема, че справедлив размер за обезщетяване на претърпените неимуществени
вреди, е именно претендираната сума от 19 000 лв.
Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера,
степента и вида на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания,
продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо
състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация. Следва да се
посочи, че съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/68 г., понятието справедливост по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесна повреда, са характерът на увреждането,
начинът на настъпването му, последиците от него и др. Следва да се отчетат не само болките
и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези неудобствата -
емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от
обективен, но и от субективен фактор - конкретния психо - емоционален статус на
пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката
с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/.
За твърдените болки и страдания бяха ангажирани гласни доказателствени средства,
като изводи във връзка с конкретните увреди и оздравителния процес се правят и въз основа
на медицинските документи, и заключението на СМЕ.
Касае се за телесна повреда, която трайно и съществено е затруднила движението на
десния долен крайник за период от 4 -5 месеца. Ищецът е бил лишен от възможността да
извършва дейността, която човек осъществява всеки ден – самостоятелно придвижване в
5
пространството, задоволяване на елементарни битови ежедневни потребности, извършване
на обичайните си дейности. Изпитан е значителен и продължителен във времето физически
и психически дискомфорт, а болките продължават и до днес, като също така е установено
подуване при по-продължително ходене, като е констатирана обиколка на десен глезен от 23
см., а на левия 20 см. Вещото лице по СМЕ е категорично, че непосредствено след травмата
и в периода на раздвижване, ищецът е изпитвал силни болки и страдания, като и до сега е
налична болка и е налице затруднение движението на десния долен крайник, схващане,
налични болки при промяна на времето. Извършена е оперативна интервенция, и е
поставена метална остиосинтеза с винтове и пирон на големия пищял. Всичко това е
съпътствано с болничен престой, около седмица, прием на лекарствени медикаменти,
упойки, обезболяващи, притеснения, стрес, негативни емоционални изживявания и прочие.
Необходими са били допълнителни посещения при медици, прегледи, както и процедури за
рехабилитация, като съдът намира последните за доказани и резонни за извършване, видно
не само от медицинската документация, но и след изслушване на вещото лице по СМЕ в
о.с.з.. Несъмнено са били налице и редица битови неудобства - затруднения за пълноценна
дейност от всякакъв характер и самообслужване, постоянна необходимост от чужда помощ,
както се установи дори ищецът е пребивавал в апартамента на майка си, тъй като със
съпругата си обитават апартамент на последния етаж, за около месец. С оглед горното,
съобразно доказателствата по делото и закона – се дължи обезщетение в размер на
претендираната сума. Тя е адекватна и справедлива за репариране на вредите, съобразена с
естеството на засегнатото благо - правото на живот и телесна неприкосновеност, с оглед и
възрастта на ищеца – 74г. към датата на инцидента, като с напредване на възрастта
възстановителният период е по-дълъг, икономическата обстановка в страната, както и със
съдебната практика, постановена при подобни хипотези /Определение № 556 от 4.05.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 51/2011 г., III г. о., ГК; Определение № 1314 от 18.12.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 5670/2014 г., III г. о., ГК/. Поради това, предявеният иск следва да бъде уважен за
претендираните неимуществени вреди в пълен размер.
Претенцията за имуществени вреди също следва да бъде уважена до размера на
сумата от 2060,19 лева, представляваща заплатени от ищеца суми за медикаменти,
консултативни прегледи, консумативи, транспорт с линейка и до който размер ищецът доказа
тази претенция, както следва: 320,00 лева за транспорт с линейка, който е бил необходим с
оглед състоянието на ищеца разход, сумата в размер на 1598,92 лева за медицински
консумативи, 43,10 лева за флорадикс билкова кръв, сумата от 40,60 лева – потребителска
такса, сумата в размер на 57,57 лева за медикаменти. За сумата от 122,43 лева,
представляваща разликата над уважената сума от 2060,19 лева до размера на пълно
предявената от 2182,62 лева, искът следва да бъде отхвърлен, тъй като ищецът не го доказа
по размер. Въпреки, че вещото лице посочи, че са закупени патерици втора употреба във
връзка с възстановителния период вследствие инцидента, като необходим разход, ищецът не
представи доказателства за стойността им.
При непозволено увреждане длъжникът изпада в забава и без покана и то от деня на
деликта – 28.11.2023г., поради което върху горепосочените главници следва да се присъди и
законната лихва, считано от 28.11.2023г. до окончателно изплащане на сумите.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза и на двете страни,
съобразно уважената и отхвърлена част от исковете на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК.
Ищецът е заплатил разноски, както следва: за държавна такса сумата от 933,21 лева, сумата
в размер на 400,00 лева за изслушване на СМЕ и сумата от 500,00 лева, за адвокатско
възнаграждение, за реалното заплащане на което са налице доказателства по делото. Така на
ищеца съобразно уважената част от исковете следва да му се присъдят разноски в размер на
1822,61 лева. На ответника следва на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр.
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 400,00 лева, съобразно цената на иска и
6
правната и фактическа сложност на делото. Или съобразно отхвърлената част от исковете на
ответника следва да му се присъдят разноски в размер на 2,31 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА *************, с адрес в гр.С., ул. „М.” № 32, представлявана от К. В.Т.
ДА ЗАПЛАТИ на Н. А. А., ЕГН ********** от гр.С., ул. „К.” № 21, със съдебен адрес в
гр.С., ул. „************”, № 8, ет.1, офис № 12, сумата в размер на 19 000 лева
/деветнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в резултат на инцидент,
изразяващ се в падане сутринта към 08:10 часа на 28.11.2023 г. в гр.С., вследствие на
подхлъзване на заснежен тротоар, за периода от 28.11.2023г. до 22.02.2024г., сумата в размер
на 2060,19 лева /две хиляди и шестдесет лева и 19 стотинки/, представляваща обезщетение
за имуществени вреди /обща стойност на заплатените от ищеца суми във връзка с инцидента
за консумативи, транспорт с линейка и медикаменти/, ведно със законната лихва върху двете
главници, считано от датата на деликта – 28.11.2023г. до окончателното изплащане на
сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД за обезщетение за
имуществени вреди за сумата от 122,43 лева, представляваща разликата над уважената сума
от 2060,19 лева до размера на пълно предявената от 2182,62 лева.
ОСЪЖДА *************, с адрес в гр.С., ул. „М.” № 32, представлявана от К. В.Т.
ДА ЗАПЛАТИ на Н. А. А., ЕГН ********** от гр.С., ул. „К.” № 21, сумата в размер на
1822,61 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. А. А., ЕГН ********** от гр.С., ул. „К.” № 21 ДА ЗАПЛАТИ на
*************, с адрес в гр.С., ул. „М.” № 32, представлявана от К. В.Т., сумата в размер на
2,31 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/ и /ФИРМА/, конституирани
като трети лица – помагачи на страната на ответника – *************.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7