Р Е
Ш Е Н И Е
№ 12/1.2.2023 г. гр. Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД втори административен състав
На
осемнадесети януари 2023 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар Ст. Гюмлиева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Драганов
Административно дело № 281 по описа на 2022 година.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс/АПК/ във вр. с чл. 172, ал. 5
от Закон за движението по пътищата/ЗДвП/.
Образувано е по жалба на А.С.Т., ЕГН ********** и адрес ***, чрез адв. И. К. *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0813-000560
от 12.10.2022г. по чл. 171, т.1, б. Б от ЗДвП издадена от началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР
–Ямбол, с която временно е отнето
свидетелството му за управление на
моторно превозно средство до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В
жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като
постановена при неспазване на изискваната от закона форма и липса на мотиви,
както и при съществени процесуални
нарушения в хода на реализираното административно производство, в нарушение на
материалния закон и неговата цел. Сочи се, че както в съставения АУАН, така и в
оспорената заповед неправилно е посочено мястото на извършване на нарушението.
Прави се искане съдът да отмени оспорената заповед с присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован се явява лично и с процесуалния си представител адв. К., която поддържа жалбата по изложените в същата
съображения и направеното искане. Претендира разноски съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
За ответникът по делото, своевременно и редовно призован, се явява
юрисконсулт А. редовно упълномощена, която оспорва жалбата. Сочи,
че обжалваната заповед е законосъобразна,
като издадена от компетентен орган, при наличие на материалноправните
предпоставки за това и при спазени процесуалните правила. Пледира за отхвърляне на жалбата, като прави възражение за прекомерност
на заплатения адвокатски хонорар от оспорващия и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След цялостна преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ЯАС приема за установена
следната фактическа обстановка:
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0813-000560 от 12.10.2022г. издадена от началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР –Ямбол, на
жалбоподателя А.С.Т. била наложена принудителна административна мярка по чл.
171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП, изразяваща се във временно отнемане на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В обстоятелствената част на тази заповед е записано, че принудителната
административна мярка се налага против Т.
затова „че на 11.10.2022г. в 09:30 часа
в ГР.ЯМБОЛ, УЛ. КЛОКОТНИЦА до бензиностанция S. & S., в посока към ул.
Бузлуджа, управлява товарен автомобил *** с регистрационен номер *****,
собственост на Т. и Х. ООД, с булстат *********, като
отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или
техни аналози с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000, с инвентарен номер ARMC 0066. Водачът е сам
в автомобила. На същия е издаден талон за изследване с номер 144779. Водачът не
е изпълнил предписанието за химико - токсилогично
лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози и не е дал биологичен материал. Водачът е изпробван за употреба
на алкохол с техническо средство Алкотест 7510 с фабричен
номер ARDN0093, като уреда отчита 0 промила алкохол“.
Административния орган е посочил, че процесната заповед е
издадена въз основа на съставен АУАН № GA488489/11.10.2022г. против Т., екземпляр от който е представен по делото.
По така съставения АУАН видно от приетата справка за
нарушител е издадено НП № 22-0813-001315/28.10.2022г., с
което за извършено от Т. нарушение по
чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП му е наложено
наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца,
на основание посочената разпоредба.
Заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка е връчена на жалбоподателя на 21.10.2022 г., като същият
е депозирал жалба против нея директно в Административен съд – Ямбол с вх. №
2610 от 02.11.2022г.
По делото е приета цялата
административна преписка, включително и талон за изследване № 144779. По искане
на страните в качеството на свидетели са разпитани Т.Д.Т., както и полицейските
служители Т.Й.Д. и Д.П.Ч., от чиито показания се установява мястото на което
жалбоподателя в качеството си на водач на процесното
МПС е бил спрян и му е била извършена проверка от контролните органи.
С
оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата се
преценя като неоснователна по
следните съображения:
В съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр.
чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения
административен акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146
от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като
установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се
преценява към момента на приключване на устните състезания. За да е
законосъобразен един административен акт, е необходимо да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, да не противоречи на материалноправните
разпоредби и да е в съответствие с целта на закона. Липсата на някое от
посочените изисквания за законосъобразност опорочават административния акт и предпоставят неговата отмяна.
Предмет на осъществявания съдебен контрол
в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0813-000560 от 12.10.2022г. по чл. 171,
т.1, б. Б от ЗДвП издадена от началник
сектор Пътна полиция при ОД на МВР –Ямбол, с която временно е отнето
свидетелството за управление на моторно превозно средство на А.С.Т. до
решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.
Оспореният акт е издаден от материално
компетентен орган по чл. 172, ал. 1
от ЗДвП,
с оглед приетата по делото Заповед №
326з-99/01.02.2022 г. на Директора на ОД на МВР Ямбол, с която са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР –Ямбол да издават
заповеди за прилагане на принудителни мерки по ЗДвП. Видно от т.1.3 от същата
сред тях са и заемащите длъжност началник на сектор „Пътна полиция“.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или
от оправомощени от тях длъжностни лица. Това
законово изискване е спазено при издаване на оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №
22-0813-000466 от 07.09.2022г. по
чл. 171, т.1, б. Б от ЗДвП – в същата са посочени както фактическите, така и
правното основание послужили за издаването й. Съдът не констатира при издаване
на оспорената заповед да е допуснато съществено нарушение на административно
производствени правила. Като правно основание
за издаване на последната е посочена
разпоредбата на чл.171, т.1, буква Б от ЗДвП, съгласно която за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка –
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Прилагането на процесната
ПАМ е допустимо и възможно при наличието на всяка една от хипотезите,
предвидени в нормата на чл. 171, т. 1, б.
"б" ЗДвП. Като
фактическо основание за издаване на оспорената заповед е посочен
съставения АУАН №№ GA488489/11.10.2022г. против Т. затова, че че на
11.10.2022г. в 09:30 часа в ГР.ЯМБОЛ, УЛ. КЛОКОТНИЦА до бензиностанция S. &
S., в посока към ул. Бузлуджа, управлява товарен автомобил *** с регистрационен номер *****, собственост
на Т. и Х. ООД, като отказва да му
бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с
техническо средство Дрегер Дръг
тест 5000, с инвентарен номер ARMC 0066 и не
е изпълнил предписанието за химико- токсилогично
лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози и не е дал биологичен материал.
Именно във връзка с така
констатираното нарушение на чл.174, ал.3,
пр.2 от ЗДвП – при управление на
МПС жалбоподателя отказва да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози, включително и неизпълнението от страна на последния на
предписанието дадено с талон за изследване № 144779 за вземане на биологични
проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване
за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, на
основание чл. 22 от ЗАНН е наложена принудителната административна
мярка.
По делото не е спорно, че жалбоподателя Т. е изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство Алкотест 7510 с фабричен номер ARDN0093, като уреда е отчел
0 промила алкохол. Приетите по делото доказателства сочат за безспорно
установено, че след така извършената проверка жалбоподателя е отказал да му
бъде извършена и друга такава – за употребата на наркотични вещества или техни
аналози. Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя, като основния му
довод за отмяна на оспорената заповед е допуснато съществено
процесуално нарушение в хода на реализираното административно производство,
изразяващо се в неправилно посочване на
мястото на извършване на нарушението, както в съставения АУАН, така и в
оспорената заповед. В хода на съдебното следствие безспорно се установи с оглед
събраните гласни доказателства, че мястото на извършената проверка от
контролните органи на жалбоподателя като водач на МПС, т.е. мястото на
извършване на процесното нарушение е на изхода на с.
Калчево, общ.Тунджа, срещу бензиностанция
Stratiev & Sons в посока гр.Ямбол, а не както е
посочено в АУАН и в Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0813-000560 от 12.10.2022г.
Независимо от това настоящия съдебен състав счита, че довода на
жалбоподателя за наличие на съществено нарушение на административно
производствените правила даващо основание
за отмяна на процесната заповед за изцяло
неоснователен. От една страна наличието на такова твърдяно съществено нарушение
следва да бъде установено с влязъл в
сила съдебен акт по проведено друго производство – такова по реда на ЗАНН, при
оспорване на издаденото въз основа на процесния АУАН НП № 22-0813-001315/28.10.2022г., с който ще се реши въпроса
за отговорността на жалбоподателя. От друга страна съгласно трайната съдебна
практика съществено нарушение на административно производствените правила е
налице когато е нарушено правото на защита на санкционираното лице и когато ако
това нарушение не е било допуснато би се стигнало до издаването на акт със
съдържание различно от това на оспорвания. В настоящия случай нито една от
посочените хипотези не е налице, с оглед безспорното наличие на материално
правната предпоставка
за издаване на оспорената
заповед – отказ на жалбоподателя да му бъде
извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с
техническо средство Дрегер Дръг
тест 5000, както и неизпълнение на предписанието за химико - токсилогично
лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози и отказ да даде биологичен материал.
В случая се касае за
административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на
регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично
предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е
приложил мярката. ПАМ нямат санкционен характер. Те се прилагат без оглед на
вината, чрез тях се реализира диспозицията на правната норма. За да приложи ПАМ
за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от
компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го
задължава да приложи посочената мярка.
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0813-000560 от 12.10.2022г. е съобразена и с целта на
закона. Целта на ЗДвП е регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 и тя е опазването на живота и здравето на
участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на
административните нарушения.
Предвид
изложеното, съдът счита, че процесната заповед, като
постановена от компетентен орган, при спазване на изискуемата форма на акта, и
в съответствие с административнопроизводствените
правила и материалния закон, както и с целта на закона се явява законосъобразна, а жалбата срещу нея следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
При
този изход на делото своевременно направеното от процесуалния представител на
ответника искане за присъждане на разноски
е основателно. Оспорващият следва
да бъде осъден да заплати на ответника
направените в производството разноски в размер на 100/сто/ лева за юрисконсултско
възнаграждение, който размер е определен на основание чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК,
ЯАС, втори административен състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.С.Т. против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка
№ 22-0813-000560 от 12.10.2022г. по чл. 171, т.1, б. Б от ЗДвП, издадена
от началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР –Ямбол, с която временно е отнето свидетелството му за
управление на моторно превозно
средство до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА
А.С.Т.,
ЕГН ********** и адрес *** да заплати на
ОД на МВР -Ямбол направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: /п/ не се чете