Р Е Ш
Е Н И Е
№ 242/18.04.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, І-ви състав в съдебно
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и шестнадесета година в
състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар А.Л.
разгледа
Адм.дело
№40/2016г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на чл.68
ал.1 от Закон за защита от дискриминация (ЗЗДискр) във вр. с чл.145 и сл. от
Административно процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на С.П.Ц. ***
срещу Решение №456/07.12.2015г. на IV-ти специализиран заседателен състав по множествена
дискриминация, с което: 1. Установява, че с действията си Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция по горите не е извършил нарушение на чл.26 ЗЗДискр, във вр. с §1, т.7
от ДР на ЗЗДискр по защитения съгласно чл.4 ал.1 ЗЗДискр признак – „обществено
положение” по отношение на оспорващата, с което да е накърнил правото и на
труд; 2 Установява, че с действията си Изпълнителния директор на Регионална
дирекция по горите гр.Берковица не е извършил нарушение на чл.26 ЗЗДискр, във
вр. с §1, т.7 от ДР на ЗЗДискр по защитения съгласно чл.4 ал.1 ЗЗДискр признак
– „обществено положение” по отношение на оспорващата, с което да е накърнил
правото и на труд; 3. Установява, че с действията си Директора на Държавно
горско стопанство-Монтана не е извършил нарушение на чл.26 ЗЗДискр, във вр. с
§1, т.7 от ДР на ЗЗДискр по защитения съгласно чл.4 ал.1 ЗЗДискр признак –
„обществено положение” по отношение на оспорващата, с което да е накърнил
правото и на труд; 4. Оставя без уважение подадените от оспорващата жалби
вх.№44-00-1075/07.07.2014г., вх.№44-00-1141/11.03.2014г. и
вх.№44-00-2359/22.05.2014г. и допълнения към тях като неоснователни. В съдебно
заседание оспорващият поддържа жалбата си и в писмено становище излага доводи
по същество на спора.
Ответникът
по жалбата, чрез пълномощника си юрисконсулт А. в писмено становище
вх.№288/15.02.2016г. оспорва жалбата и развива доводи, че административния акт
е законосъобразен, а жалбата неоснователна.
Изпълнителна
агенция по горите, в качеството си на заинтересована страна, чрез пълномощника
си юрисконсулт В., в писмен отговор оспорва жалбата и моли да бъде потвърден
оспорения административен акт.
Регионална
дирекция по горите гр.Берковица, в качеството си на заинтересована страна, чрез
пълномощника си юрисконсулт Й., оспорва жалбата и моли да бъде потвърден
оспорения административен акт.
Държавно
горско стопанство гр.Монтана, в качеството си на заинтересована страна, чрез
пълномощника си адвокат С., оспорва жалбата и моли да бъде потвърден оспорения
административен акт и се присъдят разноски по воденото съдебно производство.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168 ал.1 АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Това е така, тъй като видно от представеното по делото известие за доставяне (л.445 от административната преписка - в приложение №2 по
делото), оспорения административен акт е
връчен надлежно на оспорващия на 12.12.2015г., а жалбата е подадена по пощата на 23.12.2015г., което се установява от
пощенското клеймо на приетия на л.6 по делото пощенски плик, тоест в рамките на предвидения преклузивен
14-дневен срок за подаването и.
Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Решение №456/07.12.2015г. на IV-ти специализиран заседателен
състав по множествена дискриминация, с което: 1. Установява, че с действията си Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по горите не е извършил нарушение на чл.26
ЗЗДискр, във вр. с §1, т.7 от ДР на ЗЗДискр по защитения съгласно чл.4 ал.1
ЗЗДискр признак – „обществено положение” по отношение на оспорващата, с което
да е накърнил правото и на труд; 2 Установява, че с действията си Изпълнителния
директор на Регионална дирекция по горите гр.Берковица не е извършил нарушение
на чл.26 ЗЗДискр, във вр. с §1, т.7 от ДР на ЗЗДискр по защитения съгласно чл.4
ал.1 ЗЗДискр признак – „обществено положение” по отношение на оспорващата, с
което да е накърнил правото и на труд; 3. Установява, че с действията си
Директора на Държавно горско стопанство-Монтана не е извършил нарушение на
чл.26 ЗЗДискр, във вр. с §1, т.7 от ДР на ЗЗДискр по защитения съгласно чл.4
ал.1 ЗЗДискр признак – „обществено положение” по отношение на оспорващата, с
което да е накърнил правото и на труд; 4. Оставя без уважение подадените от
оспорващата жалби вх.№44-00-1075/07.07.2014г., вх.№44-00-1141/11.03.2014г. и
вх.№44-00-2359/22.05.2014г. и допълнения към тях като неоснователни.
Административния орган е обединил в едно производство жалба
вх.№44-00-1075/07.07.2014г. подадена срещу Изпълнителна агенция по горите,
жалба вх.№44-00-1141/11.03.2014г. подадена срещу Регионална дирекция по горите
гр.Берковица и жалба вх.№44-00-2359/22.05.2014г. подадена срещу Държавно горско
стопанство-Монтана, и след като е изложил мотиви, че не е налице
по-неблагоприятно третиране извършено по отношение на С.П.Ц., тъй като спрямо
нея не е налице нарушение на ЗЗДискр по признак „обществено положение“, е
оставил без уважение жалбите и.
От събраните по делото писмени
доказателства, съдът, стига до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.54 ЗЗДискр, след
образуването на производство председателят на комисията разпределя преписката
на състав, който определя между членовете си докладчик. Видно от Разпореждане
№414/11.04.2014г. (л.31 по делото) в изпълнение на изискванията на чл.54
ЗЗДиск, Председателят на Комисия за защита от дискриминация е разпределил
преписката на четвърти специализиран състав, състоящ се от постоянни членове,
които са постановили обжалваното решение, тоест в случая на административния
акт е издаден от надлежно овластен компетентен административен орган, които
видно от приетото на л.33 по делото писмо вх.№12-11-517/23.04.2014г. е
определил надлежно докладчик по преписката между членовете на състава.
С разпоредбата на чл. 4 от ЗЗДискр се
забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса,
народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход,
религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или
обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна. Законът цели
установяване и отстраняване на всяко неравностойно третиране основано на правно
защитените признаци, което поставя отделни лица или категория лица в
по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни обстоятелства.
"Неблагоприятно третиране" по смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1, т. 7 от
ДР на ЗЗДискр е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или
непряко засяга права или законни интереси.
От така разписаните текстове на
приложимия закон следва, че за да се приеме, че е осъществена пряка
дискриминация, е необходимо да се установи, че дадено лице е третирано
по-неблагоприятно на основание на някои от признаците, посочени в чл. 4, ал. 1
ЗЗДискр отколкото са третирани, били са третирани или биха били третирани други
лица при сравними сходни обстоятелства.
Неоснователно в настоящият случай
в жалбата се поддържа, че оспорения административен акт е незаконосъобразен,
тъй като в случая състава на комисията незаконосъобразно е приел, че не е
налице нарушение на чл.26 ЗЗДискр във вр. с §1 т.7 ДР ЗЗДискр по защитен
признак „обществено положение”. По делото не е спорно, че със Заповед № 1096 от 06.12.2013
г. на Изпълнителен директор на ИАГ (л.20
по делото), оспорващия - С.Ц. е отписан от публичния
регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика, а
удостоверението й с № 1046-1/23.02.2012 г, ведно с
всички права, произтичащи от него е обявено за невалидно. По делото не е спорно, че с влязло
в сила Решение № 3511 от 30.03.2015г. по
Адм.дело №5644/2014г. на Върховния административен съд (л.222,223
по делото) е отменено Решение №415/04.03.2014г. по Адм.дело
№89/2014г. по описа на Административен съд Монтана (л.224,225 по делото) и е потвърдил
Заповед №1096 от 06.12.2013 г. на Изпълнителен
директор на ИАГ (л.20 по делото), тоест тя е влязла в сила.
В случая законосъобразно
административния орган се е позовал в мотивите на административния акт на възприетият от римското право и закрепен в
чл. 38, nap. 1, б. „в“ от
Статута на Международния съд на Организацията на обединените нации, принцип
гласи, че „Никой не може да черпи права от собственото си противоправно
поведение“. В конкретния случай, безспорно се
установява, че оспорващия е имал противоправно поведение, което е надлежно е установено
от компетентните контролните органи, респективно техните констатации са
потвърдени с влезли в сила съдебни актове. При наличието на така установеното
противоправно поведение на оспорващият, се е стигнало и до отписване от
публичния регистър на физическите лица упражняващи лесовъдна практика, като
същото е било обективирано в административен акт, които е потвърден с влязъл в
сила съдебен акт, тоест извода, че оспорващият не разполагат със субективно
право и законен интерес, при упражняването на които да е била третирана
по-неблагоприятно в сравнение с други лица, които е възприет от
адмнистративния орган е кореспондира с фактическото установяване по делото. Законосъобразно
в случая Комисията за зашита от дискриминация приема, че не е налице
разлики в третирането, по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. по отношение
на оспорващия, тъй
като не е налице субективно право и законен интерес при чиито упражняване тя да
е била третирана по-неблагоприятно в сравнение с други субекти.
При цялостната проверка
законосъобразността на оспореният
административен акт на основанията по
чл. 146 АПК, съдът
констатира, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при
спазване на административнопроизводствените правила, съгласно материално
правните разпоредби и в съответствие с целта на закона.
Предвид изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ответника за присъждане разноски по водене на
съдебното производство и съгласно разпоредбата на чл. 143 ал.3 АПК, оспорващият С.П.Ц. ***, следва да бъде осъден да заплати в полза на
Държавно горско
стопанство гр.Монтана разноски
по делото изразяващите се в разноски за договорено и заплатено възнаграждение за процесуално
представителство осъществено от адвокат С. в размер на 500 лева съгласно
Договор за правна помощ №0060386.
Съобразно гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореното от С.П.Ц. ***, Решение
№456/07.12.2015г. на IV-ти специализиран заседателен състав по множествена
дискриминация е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а
жалбата да се отхвърли като неоснователна, като оспорващия се осъди да заплати
разноски по делото, на основание чл.172 ал.2 и чл.143 ал.3 АПК, І-ви състав на
Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.П.Ц. ***
срещу Решение №456/07.12.2015г. на IV-ти специализиран заседателен състав по множествена
дискриминация.
ОСЪЖДА С.П.Ц. *** да заплати в полза на Държавно горско стопанство
гр.Монтана разноски по
воденото съдебно производство в размер на 500 (петстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: