Протокол по дело №2651/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 837
Дата: 4 юни 2025 г. (в сила от 4 юни 2025 г.)
Съдия: Ралица Каменова
Дело: 20223100102651
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2022 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 837
гр. Варна, 04.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ралица Каменова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от Ралица Каменова Гражданско дело №
20223100102651 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:01 часа се явиха:
Ищецът КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО
ИМУЩЕСТВО, редовно уведомен от предходно съдебно заседание, представлява се от
държавен инспектор А.В., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Ответникът А. З. Ц., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, явява се
лично и се представлява от адв. Г. В., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Ответникът Х. Б. Ц., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява се
лично и се представлява от адв. И. И., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Вещото лице Р. Х. С., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява се
лично.

Държ. Инспектор В.: Да се даде ход на делото.
Адв. И.: Да се даде ход на делото.
Адв. В.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва постъпило в срока по чл. 199 от ГПК заключение вх. рег. №
7274/13.03.2025 г. и вх. рег. № 11766/24.04.2025 г. по допуснатата съдебно – икономическа
експертиза и пристъпи към изслушване на вещото лице, след снемане на неговата
самоличност.

Вещо лице Р. Х. С.: 45 г., женен, неосъждан, български гражданин, без родство и
дела със страните по спора. Предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
Поддържа представеното писмено заключение по допуснатата съдебно – икономическа
експертиза.
1

Вещото лице С.: С оглед уточненията от предходното съдебно заседание, поддържам
втората експертиза, която съм представил. Не поддържам първата.

Държ. Инспектор В.: Считам, че съобразно поставените на вещото лица задачи,
същият е отговорил обективно ясно и точно.
Само един въпрос имам към вещото лице, а именно: Във всички възпроизведени в
заключението варианти по задачи на двете страни, някъде отразили ли сте разхода за ремонт
на лек автомобил “Мерцедес” с рег. № ******, който е определен от съдебно –
автотехническата експертиза в размер на 21 182,53 лв?

Вещото лице С.: Не съм имал такава задача и не съм го включвал.

Адв. В.: От заключението Ви на стр. 54, по т. 57 имам няколко въпроса във връзка с
паричните средства. Закрита ли е посочената сметка № *****?

Вещото лице С.: Към настоящия момент дали е закрита не мога да кажа, тъй като не
си спомням в момента. Със сигурност съм описал, че тези суми, с които са извършени
плащанията, не са налични към края на периода.

Адв. В.: Изследвали ли сте техния произход, дали са например от продажба на
недвижим имот, респективно, съпоставяли ли сте, разполагал ли е със средства г-н Ц. и г-жа
Ц. във връзка с тези внасяния? На стр. 75 и 80 от заключението е посочено как са извършени
самите вноски.

Вещото лице С.: В т. 57 съм описал вноските, кога са направени и кога съответно са
направени плащанията за апартамента. В заключението се вижда, как са направени вноските.
Ясно е как са преминали средствата – те се внасят и след това с тях са извършени двете
плащания за апартамента.

Адв. В.: Това щеше да бъде и следващият ми въпрос, дали сте съпоставили тегленето
и внасянето, като е изтеглено от сметката на г-н Ц. и в същия момент е захранена сметката
на г-жа Ц.? Вижда се, че на 28.03.2016 г. и на 27.04.2016 г. от сметката на г-н Ц. са изтеглени
13 000 евро и респективно 18 251,20 евро. На стр. 80, колона 2 се вижда изтеглената сума от
сметката на г-н Ц..

Вещото лице С.: На стр. 80, колона 2 се виждат внесените суми по банковата сметка
на А. Ц., а в колона 5 са изтеглените суми от сметката на Х. Ц..

Адв. В.: Засичат ли се двете суми като стойност?

Вещото лице С.: Мога да кажа дали се засичат само в общата сума, която е дадена по
таблицата. Междинни изчисления не съм правил.

Адв. В.: Те са две цифри, които са идентични.
2

Държ. Инспектор В.: Няма идентични цифри.

Адв. В.: Сумите са 13 000 и 18 251 и са на стр. 73 от заключението.

Държ. Инспектор В.: Сумите в колона 2 са внесени в евро, а в колона 3 внесени в
лева. Няма изтеглени.

Вещото лице С.: Те са внесени от А. Ц..

Адв. В.: Те са внесени и по другата сметка на ответника. Опитваме се да обясним, че
става въпрос за една и съща сума. Това искаме и вещото лице да каже.

Вещото лице С.: На стр. 73, сумите които са внесени са описани в колона № 3 –
колона 2 е в евро, а колона 3 в лева. Това е вноската, която е направена по сметката на А. Ц..
Същите суми ги има на стр. 80, но там вече са обобщени заедно с другите сметки. Страница
73 е във връзка с т. 67, където е обобщената справка на изтеглените и внесените суми от А.
Ц., като са описани, както изтеглените, така и внесените суми, но това са по банкови сметки
на А. Ц.. На стр. 80 таблицата, която започва от 75 стр., това е съпоставка за изтеглените
суми от Х. Ц. и движението по банковите сметки на А. Ц.. Дали са едни и същи средства на
двамата, не мога да кажа, но изтеглените суми от банковите сметки на Х. Ц. действително за
този период до двете движения, са на по- голяма стойност отколкото са внесени по банковата
сметка на А. Ц.. Това се вижда от справките и мога да кажа, че действително са изтеглени от
сметките на Х. Ц. суми на по- голяма стойност, отколкото са вноските по банковите сметки
на А. Ц.. Не мога да кажа дали говорим за една и съща сума. На парите, не може да се сложи
червен конец и да се каже, че точно тези пари са точно там.

Адв. В.: Сумата е една и съща, размерът е един и същ и датата е една и съща и затова
питам. На стр. 80, във втората колона се вижда, че са внесени 13 000 на 28.03.2016 г. и
18 251.20 са внесени на 27.04.2016 г. по сметка на А.. Същата сума, абсолютно идентична е
изтеглена от сметката на г-н Ц..

Адв. И.: Сега вещото лице сподели, че сумите, които г-н Ц. е изтеглил са с по- голяма
стойност от тези, които има внесени по сметка на г-жа Ц.. Би ли могло вещото лице да
отговори на въпроса, дали в тези суми би влязла и тази сума, която е послужила за
заплащане на апартамента?

Вещото лице С.: Евентуално да, възможно е, но само в едентуалност.

Адв. В.: Изследвали ли сте дали са с доказан източник на доходи?

Вещото лице С.: Не, не съм имал такава задача.

Адв. И.: В задача 47 е посочено вещото лице да определи въз основа на материалите
по делото, какъв е размерът на приходите по години, като се вземе предвид сумата в евро,
която е във въпросната сметка. В табличката по- долу обаче, виждам, че са дадени само
3
началните салда на посочените сметки като общ размер 493.69 лв. Тази сума, която е
трябвало да вземете предвид, взета ли е предвид и къде е отразена?

Вещото лице С.: Началното салдо, което е описано е това, което е по банковите
сметки. Тази сума в евро, която е посочена в задачата не е като начално салдо към дата
01.04.2011 г.

Адв. И.: Имахме допълнителни въпроси, които бяха допуснати от съда, да се вземе
предвид срок, предхождащ началото на проверката. Въз основа на това, Вие сте изисквали
чрез съдебни удостоверения от банките и от НАП информация. Преди началото на периода,
доколкото сте записал в експертизата, сте получили информация от банката, че въпросната
тази сметка има и допълнително салдо. То взето ли е предвид някъде и къде е отразено? Това
е сметката в евро с № ***.
Тази сума в евро, която преди малко цитирахме и е част от въпроса, отразена ли е
някъде и къде точно?

Вещото лице С.: Няма начално салдо в този размер по тези сметки, които са
установени към 01.04.2011 г. Няма го това начално салдо. Ако нещо трябва да се добави
извън началното салдо, добре.

Адв. И.: Сумата от 36 239.74 евро, която е включена в т. 47 отразена ли е някъде и
къде?
Ние по делото сме представили доказателства за извършена проверка на г-н Ц. от
НАП за съответствия в години. Периодът на проверката съвпада частично с периода на
проверката, извършвана от КПКОНПИ. Съответно НАП, след направена в съответствие със
законодателството в България е извършило надлежната пълна проверка и е установило, че
несъответствие няма, а вътре в тези документи е цитирана и тази сума, която е била налична
към дата 01.04.2011 г. Проверката от НАП е обхващала и този период.

Адв. В.: Искаме да попитаме вещото лице, дали е запознато с проверката и
документите, които са в НАП по извършената проверка?

Вещото лице С.: Не съм се запознал с документите в НАП. По делото се запознах с
документите, но не помня такава сума да имаше някъде описана. Ако има е мой пропуск.

Адв. И.: Има такава проверка и ние сме я цитирали. Има я с моя отговор. С отговора
ние сме заявили сумите, които ответниците са притежавали и в брой и в банкова сметка, на
база на тези документи. В това число и доказателства за суми, които те са реализирали от
покупко – продажба на недвижими имоти преди проверявания период, което ни е допуснато
от съда, за да разширим въпросите.

Адв. В.: На практика, проверката казва все едно, че започват от нула проверявания
период, което няма как да е така, защото тези хора са кумулирали средства преди това.

Съдът предявява на вещото лице документ на л. 181 от Том 1 на делото.

4
Вещото лице С.: Действително на този лист е записано, че има начално салдо – тази
сума 36 239.74 евро. Само, че в ревизионния акт е посочено, че тази сума е към 01.01.2010 г.,
а не към 01.04.2011 г. Ако е нужно ще добавя тази сума. Тя сума не е включена в анализа.

Адв. И.: Да, ще искаме добавяне. Назад по въпросите има сходен такъв, при който е
разширен периода и обхваща периода от 2006 г. до 2021 г.
Виждам, че не сте отговорил на задача 48, защо?

Вещото лице С.: Целият анализ на банковите сметки го има направен.

Адв. В.: Това не е така, защото на А. Ц. последната банкова сметка не е анализирана
и ще коментираме това, когато стигнем до задача 70. Там не е извършен анализа така, както
е поискан от нас, за постъпили средства от трудовите правоотношения, от допълнителни
такива като общински съветник и съответно, евентуално внесените под формата на
издръжка от г-н Ц.. Този анализ не е направен, а той е съществен, защото, както знаем на
отнемане подлежат само тези с неустановен произход.

Държ. Инспектор В.: Колеги, убедени ли сте, че КОНПИ претендира тези средства?

Адв. В.: Специално по отношение на тези, не, но така или иначе Вие претендирате
цялото имущество.

Адв. И.: Искам да задам въпрос към процесуалния представител на ищеца. В първата
част на заключението има суми, които са свързани с дружеството “С.М.”, които по принцип
не се предявяват.

Държ. Инспектор В.: Не се предявяват. Те представляват разход, защото това са
средства напуснали патримониума на ответницата чрез банков превод от нейна банкова
сметка към банкова сметка на “С.М.”. Това е просто разход, не е предмет на претенцията
тази сума. Така или иначе нейните приходи са намалели с тази сума, до момента, в който тя
бъде върната, евентуално.

Адв. В.: Не можем да гледаме на банковата сметка като нещо, в което избирателно ще
си харесаме нещо, а избирателно друго няма да вземем. Анализът трябва да е цялостен.

Държ. Инспектор В.: Колегите посочиха, че вещото лице не е извършило анализ на
една от сметките на ответницата. Моля да конкретизират, за да може вещото лице да
отговори къде е този анализ и отговаря ли на истината това твърдение, или не. Не ми се
вярва вещото лице да изпусне цяла сметка.

Адв. В.: Говорим за задачата по т. 70, на стр. 92 и 93. Там е посочено, че трябва да се
изследват, кои суми са от законен източник – трудови възнаграждения и възнаграждения
получавани като общински съветник и др. Такъв анализ не виждам.

Държ. Инспектор В.: Вещото лице е имало задача само в края на проверявания
5
период.

Адв. В.: Да, но такъв анализ няма. Единственото, което е посочено е, че крайното
салдо по тази сметка е формирано от получени заплати и внасяни суми в брой от ответника.
Колко са от заплати, колко са в брой, никой не може да каже, защото такъв анализ няма.

Държ. Инспектор В.: След тази таблица, вещото лице посочва, че относно банкова
сметка BG**, с титуляр Ц., крайното салдо е формирано от направени вноски. Относно
сметка BG** с титуляр Х. Ц. крайното салдо е формирано от вноски. Относно банкова
сметка BG** на Ц., крайното салдо е формирано от получени заплати. Как може вещото
лице въобще да установи произход на една лична вноска?

Адв. В.: Заплатите са от трудово правоотношение. Пише, че трябва да се вземат
предвид сумите от заплати и внасяни в брой. Колко са заплатите и колко е в брой?

Адв. И.: Претендира ли КОНПИ сумата от 55 154,41 лв., която е част от общата сума
от 251 000 лв.?

Държ. Инспектор В.: Аз няма да уточнявам в момента. Тази молба е уточнена много
отдавна.

Адв. И.: Искам да попитам, изследвало ли е вещото лице, кои банкови сметки са
закрити от тук посочените, като цитирам конкретни банкови сметки: банкова сметка
BG*********** и BG*************? Това са сметки на Х. Ц..

Държ. Инспектор В.: Към кой момент да са закрити? Щом има салдо към края на
проверявания период, значи че към края на проверявания период не са закрити.

Адв. И.: Питам, защото сметките са закрити.

Вещото лице С.: Не съм изследвал дали след проверявания период са закрити.

Адв. И.: Аз ще искам допълнителна задача, да бъде обследвано, кои банкови сметки
са закрити дори и след проверявания период и да бъдат посочени. Искането ми е, защото се
претендира сума, която не е налична. Тя е част от сумата, която КОНПИ претендира. Вещото
лице е направило анализ, как точно е формирана. Сметките са закрити през месец май, но не
мога да кажа точна дата. Не знаем към този момент, че някой е предприел действия срещу
нашите доверители. Тези сметки са служили за покупко – продажба на имоти.

Адв. В.: Дали сумата е била налична ще се установи с допълнителната задача. Ние не
можем да кажем точно на коя дата е била закрита и какви са били наличностите към края на
проверявания период и дали въобще е имало наличности преди закриването.

Вещото лице С.: Специално по т. 70 това е към периода, който е посочен. Това са
крайните салда и съм категоричен.
6

Адв. В.: Мисля, че по сметката на доверителката ми няма извлечение, от което да се
вижда, кои суми са от заплати и кои са внасяни в брой. Въобще не е работено по конкретно
посочената сметка, въпреки задачата. В този смисъл, задачата е непълна и би следвало
вещото лице да си доработи експертизата.
На стр. 89, пак във връзка с въпросната сметка, която коментирахме към т. 70 от
задачата, искам да попитам, към коя дата са тези остатъци?

Вещото лице С.: Задачата е № 68, на стр. 83. Датата, към която са остатъците е
01.04.2021 г. Крайните салда са към 01.04.2021 г., както е поставена задачата.

Адв. И.: На стр. 42, задача 50, в таблицата за 2011 г. сте дали начално салдо по задача
тези 120 000 лв. Посочили сте по ½ от сумите, които са за продадените имоти преди периода,
през периода и начално салдо на банкови сметки, като сте дали въпросните суми. На стр. 57,
защото периода е разширен, сте изискали от Банка ДСК информация за въпросната сметка
№ *** и те са Ви отговорили, че има налично салдо 14 994,96 лв. Тъй като се припокриват
въпрос 50 и въпрос 62, като въпрос 62 е с разширения период, затова искам да разбера дали е
включена тази сума от 14 994,96 лв.? Взета ли е предвид от Вас?

Вещото лице С.: Да, взета е предвид. На стр. 42, по въпрос 50, това е от 2011 г., а на
стр. 57, там е от 2006 г.

Адв. И.: В разширения период взел ли сте предвид началното салдо, което сме
посочили към 2011 г.?

Вещото лице С.: Не, не съм, защото това вече не се явява начално салдо. Сумата от
120 834,60 лв. там не е включена, защото това би следвало да е като начално салдо.

Адв. И.: Сумата в размер на 120 834,60 лв. взета ли е предвид някъде? Включена ли е
някъде? Коментирана ли е във въпрос 62?

Вещото лице С.: Там тази сума не е включена, защото това вече не се явява начално
салдо.

Адв. И.: Защо не сте я включили?

Вещото лице С.: Защото тя е формирана от продажби на имоти в предходните
години. Взети са предвид продажбите на недвижими имоти, за които са представени
нотариални актове и банковите сметки, въобще, каквото можа да се събере.

Адв. И.: На стр. 57 сте посочил, че сте искал информация от НАП и НОИ, касателно
г-н Ц., като след като са Ви върнали информация, НАП са отговорили, че има подадена
годишна данъчна декларация за 2008 г., но не е възможно тя да Ви бъде представена, тъй
като е унищожена. Означава ли според Вас, че е деклариран доход за 2008 г.?

7
Вещото лице С.: Годишна данъчна декларация се подава точно във връзка с
деклариране на доход. През 2008 г. действително е деклариран някакъв доход. Задължително
е деклариран доход, който аз не мога да установя в какъв размер е и не мога да го включа в
заключението.
Действително от НАП ми отговориха по този начин.

Адв. И.: На стр. 43, въпрос 51, в табличен вид сте посочил, че това са само и
единствено разходи за живот според НСИ. Посочили ли сте други документално обосновани
разходи?

Вещото лице С.: Не, не съм посочил. Това са средностатистически разходи, които са
по данни на статистиката.

Адв. В.: Бихме ли могли да обосновем същите разходи, но не по данни на НСИ, а по
пазарните аналози към момента?

Държ. Инспектор В.: Това е във Ваша полза, защото ако вземат пазарни аналози,
разходите биха Ви се вдигнали.

Адв. И.: В таблицата пише “Разходи над размера за разходи за живот”, защо са
възприети тези разходи, които формират една огромна сума? Защо са възприети като
разходи?
Направили сте изчисления така, както е зададен въпроса по задача 52 и накрая сте
стигнал до заключение – разлика между приходи и имущество 390 903,02 лв. Това
съответствие, или несъответствие представлява?

Вещото лице С.: Това е съответствие на г-н Ц..

Адв. И.: На въпрос 58, в таблицата, която обхваща по- разширен период от 2006 г. до
2019 г. сте дали отговор, че на задачата е отговорено в т. 44. По мои изчисления тук се касае
за 281 766,49 лв., които са от имотите. След това сте изчислили, че през проверявания
период са реализирали приходи от продажби в размер на 329 701,30 лв. Общият размер от
преди проверявания и след проверявания период, можете ли да ми кажете колко е и дали е
взето предвид въпросното изчисление?

Вещото лице С.: Взето е предвид въпросното изчисление при изчислението по-
нататък.
Относно сумата от 281 766,49 лв. периода е друг и в нея е включен и първия
нотариален акт, който е за 5000 лв., защото периода е от 2005 г., а на въпрос 58, периодът е
от 01.04.2006 г.
В задача 44 е записано “....като бъде взета предвид и сумата от продажба на имоти
включена в начаното салдо, посочено като обща сума с настоящата молба за период преди
проверката”. Преди проверката, всички нотариални актове, които са включени, са описани.
Те са с първия нотариален акт, който е от 2005 г., а на стр. 55, по т. 58, тъй като началния
период е фиксиран – 01.04.2006 г., този който е по продажбата от 2005 г. не е включен и
затова има разлика от 5000 лв. Аз съм го изключил, защото тук е конкретно посочен
8
периода, а там се казва “...включително и всички преди периода, за които са представени...”.
Имаше и нотариален акт, представен от 2005 г. и това е разликата.
По т. 58, сборът от 276 766,49 лв. плюс 329 721,30 лв. е общо 606 487,79 лв. Те са
отразени.

Адв. И.: Относно анализът, който правите на стр. 96 до стр. 100. В табличен вид сте
описал, както приходите, така и имуществото на ответниците за периода от 2006 г. до 2010 г.
Съпоставката на доходите на ответниците с притежаваното от тях имущество и извършените
разходи, би трябвало да даде информация за паричните средства, с които те са разполагали в
края на периода. От тази гледна точка, като вземете под внимание изчисленията, бихте ли
могъл да изчислите сумата, с която ответниците са разполагали към 31.12.2010 г.?

Вещото лице С.: От тези таблици може да се види, какво е постъпило по официални
данни, за някой от нотариалните актове да се вземат по пазарни цени. Разходите, които са
направени за покупка на недвижими имоти се взимат на база пазарни цени, т.е. пазарната
цена може да не отговаря на фактически извършената продажба. Тук съпоставката не се
прави на база документи, за които имаме точни данни, а се прави на база, както на
докуемнти, така и на пазарни стойности. Не всеки път може това да се припокрие.
Теоретично, ако се разгледат приходите и разходите на реално извършените приходи и
разходи, то крайния резултат би бил да, към края на периода тези хора с колко пари
разполагат, след като са придобили определен доход, са извършили определени разходи и са
придобили някакво имущество. В крайна сметка разликата би била парите в банка плюс
парите в брой. Оттам нататък, този анализ, който се прави е на база много предположения.
Едно са разходите за живот. Примерно, някой предпочитат да се хранят “Био” и купуват
домати от 8 лв. Това са едни условни сметки на база на данните, както са представени по
делото.

Адв. И.: Аз затова конкретизирах периода 2006 г. – 2010 г., за да видим към месец
декември 2010 г., т.е. преди проверявания период с колко пари са разполагали ответниците.
Може да са и в брой. Говоря за проверка. Освен това, за 2008 г. вещото лице категорично
заяви, че след като е подавана годишна данъчна декларация на г-н Ц., това означава, че той е
получавал доход, т.е. той е имал някакви доходи. Ние в момента не можем да кажем колко са
били те, можем да твърдим, че са били 500 000 лв., можем да кажем, че са били и 100 лв.
Това са само теории.

Адв. В.: Било е над минималния размер, защото в този период до минималния размер
не подлежаха на деклариране. Гарантирам, че данъчното законодателство към него момент
предвиждаше, че данъчна декларация се подава само тогава, когато е над МРЗ.

Държ. Инспектор В.: Аз съм убедена, че НАП могат да извлекат данни от
декларацията за 2008 г., ако тя е такъв проблем, от тяхната система, а не на хартиен носител.
Всяка една декларация се вкарва в системата и тя съдържа всички цифри, които е съдържал
и хартиения носител. Вещото лице може да е поискало хартиения носител и те затова
отговарят, че е унищожен. В системата им се пазят данни от обработена годишна данъчна
декларация.

Вещото лице С.: Когато искаме такива декларации и не могат да ни представят на
хартиен носител, ни показват действително едни екрани, които са 4-5 на брой, в които се
9
съдържат данните от данъчната декларация. Това винаги са го правили и са го показвали,
когато го имат. Най- вероятно сега и това го нямат.

Ответникът Ц.: Ние 40 години сте живели. Не сме се появили от въздуха. Отгледали
сме две деца и сме ходили на работа. Животът ни не започва от началото на проверката.

Адв. И.: Нас ни интересува, колко средства имат ответниците преди началото на
проверката. Не се интересуваме дали са със законен произход или не. Както казаха нашите
доверители, те не започват живота си от 01.04.2011 г. и да нямат нищо. По банкова сметка,
какво е установило вещото лице е ясно. Това не означава, че тези лица нямат пари в брой и
нямат доходи от преди това. Затова моето искане е, както го бях задала, да бъде изследван
този период, който е част от проверката и вещото лице да отговори на база на неговите
изчисления.

Ответникът Ц.: Има нещо, което е много важно и никой не се сеща за него. През
2008 г. беше Световната финансова криза. Всички банки почти фалираха и дори кучета
нямаше по улицата. Всички пари години наред се държаха в брой след това. Спомням си
много ясно тези години и тези моменти. Отчита ли се въобще този факт? Ние не сме се
родили през 2011 г. Това бяха години на тежка финансова криза и никой нямаше доверие в
банките.

Адв. И.: Затова е и моето искане, защото на база на всички документи, които вещото
лице е обследвало преди проверявания период така, както съм го попитала, ще го задам като
като допълнителна задача.

Вещото лице С.: Тези 120 000 лв. дали ги е имало, или не, НАП е написал, че ги е
имало, но към 01.01.2010 г. Затова не са взети предвид.

Държ. Инспектор В.: Да, ама взимате другите, нали произхода е същия. В НАП,
какво е декларирало лицето? Същото, че е от приходи от продажба в предходни години.

Адв. И.: Изчисленията стават грешни при всяко едно невзимане на средства, които
сме показали и доказали.
При изготвяне на заключението си сте изчислили в табличен вид разходи над размера
на разходите за живот, като единственото основание за това е, че става въпрос за суми, които
са изтеглени от банковите сметки на ответниците. Съществуват ли, каквито и да е
документи, доказващи разходването на тези суми?

Вещото лице С.: Не. Изтеглените суми в брой, които са изтеглени от банкова сметка,
как са разходвани няма такива документи по делото.

Адв. И.: На какво основание тогава сте приели, че тези суми са разход?

Вещото лице С.: Защото такава е задачата. Не става дума само за изтеглените в брой,
а и плащането на “ПОС- терминал” и др. Всички тези суми са описани и които са над
разходите за живот, трябва да се вземат като разход. Както казах, нямаме доказателства за
10
тях.

Адв. И.: Трябва ли да са документално доказани и обосновани? В случаят,
установили ли сте тези разходи да са документално доказани и документално обосновани?
Вие отговорихте, че не сте.

Вещото лице С.: За процеса дали трябва да са документално обосновани, не мога да
кажа. По Закона за счетоводството мога да кажа, но тук не е много приложимо.

Адв. И.: Сигурен ли сте, че теглените от банковите сметки суми са били харчени, а не
са били използвани за последващи захранвания в същата банкова сметка?

Вещото лице С.: Няма как да съм сигурен.

Ответникът Ц.: Това е най-порочното, като изключим всички останали пороци в
цялата история. Давам прост пример. Аз съм ползвал тези сметки в онези години като сейф.
Сега вече не го правя, но преди съм ги ползвал като сейф, като място, където да си
съхранявам парите. Тегля 10 000 лв. с намерение нещо да купувам или да правя. То, или се
случва, или не се случва. Част от тях изхарчвам, другите не мога да ги държа по джобовете
или под дивани, а просто ги внасям като нормален човек в банката да си ми стоят там. Тук
порочно те се изчисляват повторно с натрупване. Това са едни средства, които аз съм вадил,
слагал, харчил малко, пак слагал – добавял и т.н. Това е най- порочното в цялото изчисление
на тези неща.

Адв. И.: Би ли било възможно, с оглед бизнеса, който ответника развива, това да са
теглени суми и да са като оборотни? Той се занимава с недвижими имоти и евентуално при
сделки, или при участие на ответника в сделки да има пари в брой, които, ако се стигне до
уговорка или да се плати капаро, което да се плати веднага и респективно, ако не се стигне,
както г-н Ц. уточни, да си ги връща в банковата сметка?

Вещото лице С.: Разбира се, че би било възможно.

Адв. В.: Това обичайна практика ли е?

Вещото лице С.: Не мога да кажа дали е обичайна практика, тъй като не
осъществявам сделки с недвижими имоти.

Ответникът Ц.: Аз практически съм правил това. Ползвал съм банковата си сметка
като най- обикновен портфейл или сейф, като всеки нормален човек.

Адв. И.: Ако се вземат под внимание единствено документално обоснованите
разходи, ще се получи ли различен размер на съответствие/несъответствие между приходи и
имущество на лицата?

Вещото лице С.: Ако е без изтеглените в брой, картинката генерално ще се промени.
11

Адв. И.: Не може тази огромна сума, без някакво основание, Вие да я приемате като
разход.

Държ. Инспектор В.: Така е поставил въпроса ищеца. Това е само във варианта на
ищеца.

Адв. И.: Аз затова насочих вниманието Ви към тази точка, където не сте установили
несъответствие. На база и на другите изчисления, които аз съм си направила, за целия
период няма нито едно несъответствие, независимо дали се взима предвид само сумата
120 000 лв. или 250 000 лв. Няма несъответствие.
Моля да ми дадете възможност с допълнителна молба да задам допълнителни
въпроси към експертизата.

Адв. В.: Моля да ми дадете възможност с писмена молба да задам допълнителни
въпроси към експертизата.
Порочна е практиката на КОНПИ. Ако съпругът ми сега изтегли едни пари и аз си
захраня сметката, по лигиката на КОНПИ и тези, които той е изтеглил и тези, които аз съм
сложила трябва да се вземат предвид, а ние говорим за едни и същи пари.

Държ. Инспектор В.: Не е така.

Адв. И.: Може ли вещото лице да каже, според него, анализа, който извършва
КОНПИ дали отговаря на някакви счетоводни правила, и въобще на правила за извършване
на такъв анализ, или се води от нещо друго?

Вещото лице С.: Дококото знам, всичко това се прави на база закона, който мисля, че
е ЗОНПИ. Мисля, че на база този Закон се дават указания, как да се направи анализа.

Адв. В.: Законът не кореспондира с Директивата и ако трябва да сме честни, трябва да
приложите пряко Директивата и Законът да бъде напълно игнориран, защото такива са
правилата за Договора за функциониране на Европейския съюз.

Държ. Инспектор В.: Има две решения на Европейския съюз, че Законът не
противоречи на Директивата.

Адв. В.: Въобще е под въпрос компетентността на КОНПИ, но това Вие ще го
коментирате, или по същество, или ако прецените, тъй като СЕС категорично каза, че
изтеклия мандат означава, че няма право за вземане на каквито и да е решения. Още тогава е
бил с изтекъл мандат.

Ответникът Ц.: Тъй като КОНПИ имат претенции за спазване на Закона, искам да
кажа три неща.
Не съм уведомена, че не съм си подала декларацията. Мои колеги са уведомени,
намират ги по телефона. Аз съм най- откриваемата. Не са ме питали, защо съм закъсняла с
12
два дни.
Следващото е да ме глобят. Не са ме и глобили.
На 22-ри октомври, на мен ми е блокирана сметката с минус 800 000 лв., при
положение, че имам кредити, доказани са ми парите, синът ми живее при мен и е
непълнолетен. Една година всичките ми сметки бяха запорирани като престъпник и съм
взела заем, за да си обслужвам кредитите, за да не ме изхвърлят на улицата и да мога да си
гледам детето.
Как иска КОНПИ да му вярвам? Няколко пъти се опитах и подадох молба. Детето ми
и то заради мен пострада. Аз на всичкото отгоре трябваше да вляза в спешна операция.
Погледнете и колко продължавам да плащам. Ако съм сгрешила, нека да ми кажат. Дотук, аз
не бях в грешка. 800 000 лева, аз на снимка не съм ги виждала. Никаква обратна връзка и
нищо от това не е спазено. Пощите също казаха, че такава товарителница няма. Може ли
КОНПИ да си позволи такова нещо? Никога един лев не съм откраднала.

Ответникът Ц.: Това е абсолютен тормоз и беззаконие. Това е бухалка. Плащаш 20
години данъци на Държавата и накрая получаваш това.

Адв. В.: От Български пощи отговориха, че тази товарителнтица, която представят
въобще не съществува.

Държ. Инспектор В.: Нямам повече въпроси към вещото лице. Да се приеме
експертизата.
Оспорвам заключението във всички варианти, обективиращи поставените от
ответната страна задачи. На стр. 39 и сл. от заключението, като начално салдо е отразена
сума в размер на 120 834,60 лв., чиято наличност в началото на периода не е установена при
условията на пълно и главно доказване. Тъкмо обратното, безспорно от писмените
доказателства и СИЕ се установяват наличности по банкови сметки към този момент и те в
никакъв случай не са в този размер.
На стр. 40 и др., предвид многобройните варианти на ответната страна, са включени
суми от продажба на недвижими имоти преди проверявания период, в размер на 281 766,49
лв., по отношение, на което важи изложеното по- горе, че няма доказателства тези средства
или точно в този размер да са били налични към началото на проверявания от КОНПИ
период. Това са все пак 5-6 години по- късно. Има продажби от 2005 г. и 2006 г., а периода
започва от 2011 г.
На стр. 47 е обективиран вариант, при който е извършена съпоставка, естествено по
задачи на ответниците, единствено между доходите и имуществото, като по никакъв начин
не са отразени никакви извършени разходи в този вариант, което е абсолютно нарушение на
законовите разпоредби и дадените от Законодателя дефиниции.
На стр. 55 и сл. е обективиран вариант, при който се правят изчисления за периода
01.04.2005 г. – 01.04.2011 г., т.е. преди релевантния за настоящото производство период,
който отчита приходи на ответниците от всякакви доказани и недоказани източници, а
разходите на същите са сведени до минимум, т.е. само издръжка по НСИ и погасяване на
един кредит. Този период не е бил обхванат от проверката на КОНПИ. Липсва пълна
информация за движението по банковите сметки. В този вариант не са заложени разходи за
придобиване на имущество, а в този период по справката от КАТ, приложена по делото,
ответниците са придобили три МПС. Затова пък, в приходи от продажба, същите са
включени.
Няма също така никакви данни за платени данъци, извършени пътувания,
13
дистанционни плащания на ПОС и др.
По отношение на вариантът на ищеца, категорично да се приеме, с уговорката, че
според мен във всички варианти на заключението следва да бъде отразен и разхода за
придобиване на лек автомобил „Мерцедес“, рег. № ******, определен от Съдебно –
автотехническа експертиза в размер на 21 182,53 лв., а не само определената пазарна
стойност от същата експертиза, в размер на 60 425,47 лв. Както стана ясно при изслушване
на вещото лице по автотехническата експертиза, без този разход, автомобилът не би бил
годен да се ползва. Три години след придобиването, в хода на обезпечителното производство
по изпълнителното дело е извършен оглед и оценка от вещото лице на този същия
автомобил, на дата 19.06.2023 г. и към тази дата този автомобил е оценен от вещото лице на
стойност 106 690 лв. Това са три години след датата на придобиване, а в момента, в
заключенията на СИЕ е включен само разход на стойност 60 425 лв. Мисля, че логично би
било да се включат поне и разходите за тези ремонти, които ответниците твърдят, че са
извършени, за да могат да го ползват.

Адв. И.: Нямам повече въпроси към вещото лице. Да не се приема експертизата в
нито един от вариантите, в които е изработена. В днешното заседание вещото лице
нееднократно спомена, че не е включил някой от сумите, които са важни за нашите
доверители и са установени.
Освен това считаме, че същата, тъй като е голяма като обем и задачи и се
разпростира, затова ще искаме да ни бъдат допуснати допълнителни задачи, за да зададем на
вещото лице конкретни въпроси, касателно изготвянето на самата експертиза.
Относно изложеното от процесуалния представител на КОНПИ считам, същото за
ирелевантно касателно въпросния автомобил, който тя цитира.
През цялото време на въпросното „порочно“ производство на КОНПИ, доверителите
ни, в това число в голяма степен г-н Ц., оказва изключително голяма помощ на КОНПИ и
съдействие и за автомобила, и за абсолютно всичко. Ние сме оказали пълно съдействие. На
колко е бил оценен автомобила от КОНПИ, ние не сме уведомени, въпреки, че аз лично
присъствах.

Държ. Инспектор В.: Имаше заключение по това изпълнително дело от вещо лице,
назначено от ДСИ, а не от КОНПИ.

Адв. И.: Нито ДСИ, нито КОНПИ не ме уведоми за оценката.
Да не се приема експертизата.
Моля вещото лице да извърши съответните изчисления и корекции така, както ги
упоменахме днес и да ни бъде дадена възможност с писмена молба да поставим
допълнителни задачи.

Адв. В.: Нямам повече въпроси към вещото лице. Искам да допълня задачата по т. 70,
изрично за банковата сметка.
Моля, след излизане на съдебния протокол да ни дадете срок за допълнителните
задачи. Моля срокът да е по- дълъг, примерно двуседмичен, тъй като е сложно и като обем и
изисква повече време като формулиране.

Съдът намира, че с оглед изявлението на вещото лице, че не поддържа депозираното
заключение по представената съдебно-икономическа експертиза от 13.03.2025 г., същата не
14
следва да бъде приемана като доказателство по делото.
Относно представеното заключение с вх. № 11766/24.04.2025 г., съдът намира, че
същото е компетентно изготвено, обективно отговаря на поставените въпроси, поради което
следва да бъде приобщено към доказателствения материал.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА като доказателство по делото, представеното заключение на Съдебно –
икономическата експертиза с вх. № 7274/13.03.2025 г.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото изслушаното в днешното
съдебно заседание заключение с вх. рег. № 11766/24.04.2025 г. на вещото лице Р. Х. С..

СЪДЪТ ДОКЛАДВА Справка – декларация, депозирана от вещото лице Р. Х. С. за
увеличаване на определеният от съда депозит от 4800 /четири хиляди и осемстотин/ лева на
6500 /шест хиляди и петстотин/ лева.

СЪДЪТ като взе предвид, представената справка – декларация от вещото лице Р. Х.
С. намира, че депозита за възнаграждение на вещото лице следва да бъде изменен от сумата
4800 /четири хиляди и осемстотин/ лева на 6500 /шест хиляди и петстотин/ лева, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на 6500.00 /шест
хиляди и петстотин/ лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер за сумата на първоначално внесения депозит в
размер на 4800 лева /изд. РКО за 4800 лв./.

ЗАДЪЛЖАВА страните в двуседмичен срок от днес да довнесат сумата от 1700.00
/хиляда и седемстотин/ лева, както следва: по 566,67 лв. от всяка страна, представляваща
увеличен размер за възнаграждение на вещото лице.

УКАЗВА на страните да представят доказателства за довнесен депозит в размер на
общо 1700.00 лв., като при неизпълнение в указания срок сумата ще бъде събрана
принудително по реда на чл. 77 от ГПК.

След допълнителното внасяне ще бъде издаден разходен касов ордер на вещото лице
Р. Х. С..

Държ. Инспектор В.: Моля да ми дадете възможност да изразя становище, след като
се запозная с поставените от колегите въпроси по поисканата допълнителна СИЕ.

СЪДЪТ намира искането на процесуалните представители на ответниците за
допустимо, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалните представители на ответниците, в
двуседмичен срок от изготвяне на протокола от днешното съдебно заседание, в писмена
15
молба да формулират въпроси към исканата допълнителна съдебно-икономическа
експертиза.
По това доказателствено искане, съдът ще се произнесе в закрито съдебно
заседание, след изразяване на становище и от ищцовата страна по евентуално постъпилите
молби с формулирани въпроси към експертизата.

Държ. Инспектор В.: Към момента нямам други доказателствени искания. С оглед
необходимостта от изготвяне на допълнителна СИЕ, не възразявам делото да бъде отложено
за след съдебната ваканция.

Адв. В.: Към момента нямам други доказателствени искания.
Моля да не насрочвате делото в периода от 04.09.2025 г. до 16.09.2015 г.,
включително, тъй като ще съм извън страната.

Адв. И.: Към момента нямам други доказателствени искания.
Мен също в началото на месец септември няма да ме има, тъй като имаме личен
повод.

За събиране на допуснатите доказателства, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:

ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 19.09.2025 г. от 10:00 часа, за
която дата и час страните се считат за редовно уведомени.
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 10:19 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________

16